№ 146
гр. Шумен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500390 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260261 от 03.06.2021г. по гр.д.№56/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил предявения от С.С.А. срещу "Кредиленд" ЕООД установителен иск, като е признал
за установено, че договор за потребителски кредит №Н-00002384/05.03.2020г., сключен
между С.С.А. с ЕГН ********** и "Кредиленд" ЕООД с ЕИК ********* е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК. С решението са присъдени деловодни разноски на ищцовата
страна в размер на 375 лева, а с Определение от 24.08.2021г. по същото дело, съдът е
отхвърлил искането на "Кредиленд" ЕООД за изменение на решението в частта му за
разноските.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда
да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е поискал от
съда да прогласи недействителността на договор за потребителски кредит №Н-
00002384/05.03.2020г., сключен между С.С.А. с ЕГН ********** и "Кредиленд" ЕООД с
ЕИК *********. Ищеца е претендирал нищожност както на целия договор, така и в
условията на евентуалност на отделни клаузи от него, като е основа претенцията си на
накърняване на добрите нрави при сключването му, както предвид високия лихвен процент
/40,05%/ и ГПР /48,30%/, така и на нарушение на разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК
вр. чл.22 ЗПК, и чл.19, ал.4 от ЗПК. От представения по делото Договор за потребителски
кредит е видно, че на 05.03.2020г. страните са сключили договора, като ответника е
предоставил кредит на ищцовата страна в размер на 1000 лева, със срок на издължаване 12
месеца, и месечна вноска 102,50 лева. В приложения стандартен европейски формуляр е
отразен годишния лихвен процент - 40,05%, и ГПР - 48,3%. Ответника представя
допълнително споразумение от 06.03.202г. по същия договор, подписано на следващия ден
след сключването на договора за кредит, с което кредитополучателя се задължава да
предостави обезщетение в размер на 834 лева, което ще се заплаща допълнително към всяка
от договорените месечни вноски.
Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На
първо место е необходимо да се отбележи, че възнаградителната лихва по договора за
кредит е уговорена действително в нарушение на добрите нрави. Максималният размер на
договорната лихва / възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр..
Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя тази практика. В
съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на законната
лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от
01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от
1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният
процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на
2
съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.
Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия
договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или трикратния-30%. В
случая отразеният в договора ГЛП - 40,05% надвишава трикратния размер на законната
лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните
престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В
съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следва да се замести по право от повелителни
правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера от 10 % - законната
лихва. В този смисъл е и горецетираната съдебна практика.
По отношение на допълнителното споразумение, въз основа на което за
кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на сумата от 834 лева, като
обезщетение, към месечните вноски. Съдържанието на това споразумение и предоставеното
въз основа на него обезщетение, по съществото си не представлява реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването на недължимо обезщетение, което по размер се доближава до стойността на
предоставената в заем сума. На практика е уговорено заплащането на обезщетение за една
възможност - възможността от евентуално принудително изпълнение и насочването му към
трето лице - поръчител. В случая обезщетението, което следва да се заплати за отказа от
поръчителя е в размер на 834лв., а кредита е в размер на 1000лв., Или касае се до близки по
размер суми, което води до извода, че уговореното обезщетение е прекомерно,
нееквивалентно и е в противоречие с принципите на справедливост. На практика, заплаща се
сума в размер близък до този на кредита, но без насрещно задължение на кредитодателя или
еквивалентна престация. На второ място следва да се отбележи, че посоченото в
споразумението обезщетение не представлява и „допълнителна услуга“. В §1, т.1 от ДР на
ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза. Допълнителни услуги според
чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит,
но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера
на текущото задължение и др. Освен това, съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги,
трябва да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в процесния
случай това не е сторено. С уговарянето на това допълнително обезщетение, съдът намира,
че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Независимо от горното и във връзка с посоченото заобикаляне на ограниченията в
размер на ГПР, и неясният размер на реално дължимия лихвен процент по процесния
договор и споразумение към него, съдът намира, че действително са нарушени
3
императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, доколкото не са ясни размера и
условията за прилагането на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите.
Обусловено от горното нарушение е нарушението и на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК с оглед
липсата на точни условия за издължаване на кредита. Съобразно чл.22 от ЗПК - Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Както бе посочено по - горе,
кредитора не е представил доказателства за надлежно изпълнение на задълженията си,
вменени му с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 ЗПК. Само за пълнота следва да се
отбележи, че при недействителност на договора, съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо предявения установителен иск е основателен, и като такъв следва да се
уважи.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На адвоката на въззиваемата страна - М.В. М., на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1
от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 375 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260261 от 03.06.2021г. по гр.д.№56/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА "КРЕДИЛЕНД" ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В.
М. от АК - П., от гр.П., бул.№, ет., ап., в качеството му на процесуален представител на
С.С.А. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в
размер на 375 лева.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4