Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдията Дончева въззивно гражданско дело № 359 по
описа на съда за 2019 г., взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 13/05.02.2019
г., постановено по гр.д. № 294/2018г. на РС- Самоков, е отхвърлен изцяло като
неоснователен предявения установителен иск от „Т.С.“ ЕАД срещу Ф.Й.М. с ЕГН: **********
*** за установяване съществуване на вземане на „Т.С.“ ЕАД по Заповед № 63 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 19.01.2018 г. по
ч. гр. д. № 84/2018 г. на РС-Самоков за сумите 4930,19 лева главница за
консумираната в имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С.т.“, блок 000, вх. 0, ет. 0,
апартамент 00, с абонатен номер 157458, топлинна енергия за периода 01.05.2013
г.-30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата 4930, 19 лв., считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 28.08.2017 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 112, 74 лева дялово разпределение, от
които 91, 57 лева главница и 20, 77 лева лихва, както и 990, 96 лева лихва за
забава върху главницата за периода от 15.08.2014 г. до 17.08.2016 г., от които
суми предмет на претенцията погасени по давност 1738, 08 лева по обща фактура №
00556001479 от 31.07.2014 г., а погасени чрез плащане на 20.08.2018 г.
задълженията по фактури обща Ф0075663080 от 31.07.2016 г. за сумата 1606, 38
лева, от които 1468,51 лева главница и лихва 137, 87 лева и по обща фактура
Ф0065006301 от 31.07.2015 г. за сумата 2051, 67 лева, от които 1716, 41 лева
главница и лихва 335, 26 лева.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която са наведени оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт поради съществени нарушения на процесуалния закон,
довели до необоснованост. Поддържа, че са отхвърлени доказателствените искания за допускане
изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, без които
не може да докаже исковата си претенция. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове – уважени в цялост. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответникът по жалбата Ф.Й.М. в депозирания отговор оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно нормата на чл.
154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия, стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
Ответникът оспорва
вземането и претендираната лихва преди дата 28.08.2014 г., като погасено по
давност. В останалата част не оспорва исковата молба, признава исковата
претенция, като твърди, че преди депозиране на отговора е заплатила сумите по
две фактури /№ **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г./, за което
представя доказателства.
В разглеждания случай от
представения и неоспорен от страните договор за дарение на недвижим имот от
26.06.2007 г., обективиран в нотариален акт № 182, рег. № 2581 нот. дело № 528/2007
г., е видно, че ответницата е титуляр на правото на собственост върху следния
недвижим имот: апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж. к. „С.Т.”, бл. 000, вх.
„0“, ет. 0. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба, тя се явява
„заварен потребител“ на енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда, етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3
от ЗЕ). Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответницата
реално е ползвала топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е
собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.
При това тя остава такава дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да са ги
приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения нито данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия
в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно установено е принципното
съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответницата дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга.
Между страните не се
спори, а това се установява и от доказателствата, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на
претендираната в исковата молба. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключенията на
приетата ССЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно действащите нормативни изисквания.
По въпроса каква част от
процесните вземания е погасена по давност, в каквато насока е направеното
възражение и във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното.
Възприетото от районния
съд становище, че процесните вземания за заплащане на цената на доставена
топлинна енергия представляват “периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
буква “в” ЗЗД, за които е приложима 3-годишна погасителна давност, е в
съответствие с тълкуването на посочената разпоредба, извършено с ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото тълкувателно
решение, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, а в мотивите на тълкувателното решение изрично е
посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комунални услуги.
Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня
на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение), а не от датата на издаване на фактурата. В частност
задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни – според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното заплащане.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице
по допусната и изслушана във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за
сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост,
се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни
актове – Наредба № 16-334/06.04.2004 г., ЗЕ, Общите условия за продажба на
топлинна енергия. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
е определяна в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007
година.
В случая категорично се установява, че вземането
за периода от м.05.2013 г. до 28.08.2014 г. е погасено по давност, тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред СРС на
28.08.2017 г. Според приетите
съдебно-счетоводна и техническа експертизи, които съдът кредитира, се установява,
че задължението за периода м.05.2013 г. до 28.08.2014 г. възлиза в общ размер
на 2325,14 лева /виж таблица № 3 от СТЕ и приложение № 1 към ССчЕ/, за който
период същото е погасено по давност. Главницата за периода от м.09.2014 г. до
м. 04.2016 г. възлиза в размер на 2 605, 01 лева и лихва за забава в размер на 473,
13 лева. По делото са представени доказателства от ответницата с отговора на
исковата молба – платежно нареждане за извършено плащане в полза на ищеца в
размер на 1 606, 38 лева по фактура № ********** от 31.07.2016г. и плащане в
размер на 2 051, 67 лева по фактура № ********** от 31.07.2015 г. За
извършеното плащане се потвърждава и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. При това положение съдът
достига до извод, че искът се явява изцяло неоснователен, поради погасяване по
давност на вземането за периода м.05.2013 г. до 28.08.2014 г. и поради
извършено погасяване на задължението от ответника за периода от м.09.2014 г. до
м.04.2016 г.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение
на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на районния съд - потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
Ответницата по
жалба претендира съдебни разноски, но не
представя доказателства за извършени такива.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е
окончателно.
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 05.02.2019
г., постановено по гр. д. № 294/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: