Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/09.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14720 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от Г.Г.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********, поставен под ограничено
запрещение, действащ със съгласието на попечителя Г.Г.Д., ЕГН **********,***
срещу „Орбекс“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Приморски", ул.
„Тинтява“ 6, партер, субективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на всеки
от тях сумата
от по 800,00 лв. представляваща полагаемата се на всеки от
ищците като наследници на починалата
Недялка Ангелова Г. квота от дължимото
на общия им наследодател обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.09.2019
г. до окончателното им изплащане.
В исковата
молба ищците, чрез адв. П.Н., сочат, че са
наследници на Недялка Ангелова Г., починала на 05.09.2016 г. след кратко боледуване.
Излага се, че наследодателката им е работила при
ответника по трудов договор от 15.07.2015 г., като след смъртта ѝ, на 15.09.2016 г. ищцата поканила работодателя да заплати полагащото
се на починалата
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ за придобито право
на пенсия, в размер на две
брутни заплати от по 800,00 лв.,
или общо 1600,00 лв. Твърди се,
че работодателят обещал да заплати
обезщетението, но това не било
сторено. Излага се, че трудовото
правоотношение на наследодателката е прекратено със смъртта ѝ, а не по взаимно
съгласие на 11.07.2016 г. В
тази връзка се оспорва автентичността
на подписите на Недялка Ангелова
Г. поставени върху следните документи: молба от 01.07.2016 г. за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие; Заповед №
92/11.07.2016 г. за прекратяване
на ТПО по взаимно съгласие, като се твърди,
че на датите
посочени в документите, наследодателката е била на лечение в Австрия,
в тежко здравословно състояние. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Орбекс“ ООД, чрез адв. Наско Станев,
оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че наследодателката
на ищците е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО преди
възникване на трудовото правоотношение с ответника - 15.07.2015 г., поради
което не може да се
претендира заплащане на обезщетение от него като
последващ работодател, тъй като то
винаги се дължи от този,
при когото лицето е придобило право на пенсия.
На следващо място оспорва претенцията
като погасена по давност, доколкото
исковете са предявени на 16.09.2019 г. след изтичане на
тригодишната погасителна давност, предвидена в чл. 358, ал.1, т. 3 от КТ, започнала да тече
от 11.07.2016 г. – датата на прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените
позиции по спора.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на
исковете по чл. 222, ал. 3 от КТ ищците следва да установят в условията на
главно и пълно доказване: 1) че са наследници на
Недялка Ангелова Г., починала на 05.09.2016 г., 2) че наследодателката им е полагала труд
при ответника по трудово правоотношение
от 15.07.2015 г., 3) че трудовото ѝ правоотношение
е прекратено след като е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при ответника, както и 4) размера на претендираното обезщетение.
В тази връзка страните не спорят,
а и от представеното удостоверение за наследници
изх. № 467/26.03.2019 г. и препис-извлечение от акт
за смърт се установява, че ищците са деца
и единствени наследници на Недялка Ангелова Г., починала на 05.09.2016 г. в
Република Австрия. Следователно на основание чл. 5, ал.1 от ЗН всеки от ищците e придобил ½ част от наследството ѝ, в което се трърди, че влиза и наследимото имуществено
право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.
На следващо място страните не
спорят и от приетия по делото трудов договор № 107/15.07.2015 г. се доказва, че
наследодателката на ищците действително е престирала труд при ответника по безсрочно
трудово правоотношение считано от 15.07.2015 г. на длъжност „Продавач в
бензиностанция“.
От горното следва, че по делото
са установени като безспорни условно обособените по-горе в т. 1 и 2 елементи от
възложената доказателствена тежест на ищците.
Спорът по делото се концетрира по т.3 от разпределената доказателствена тежест, т.е. по въпроса придобила ли е
наследодателката на ищците правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при ответника, което обстоятелство не се установи по делото по следните съображения:
За възникване на правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходимо работникът или служителят
едновременно да е навършил възраст и да е натрупал осигурителен стаж по чл. 68,
ал. 1-3 от КСО, съответно по § 4, ал. 1 от КСО при положение, че е полагал
първа или втора категория труд.
В случая за установяване
възникването на право на пенсия по делото е изслушано заключението на ССчЕ,
което сочи, че съобразно справка от информационната система на отдел „Пенсии“ в
ТП на НОИ – Варна наследодателката на ищците Недялка Г. е пенсионирана с
разпореждане считано от 28.07.2015 г., вследствие на което вещото лице е
заключило, че правото на пенсия по § 4, ал. 1 от КСО е придобито на 28.07.2015
г. Досежно така определената дата съдът не кредитира заключението на ССчЕ,
доколкото експертът е отъждествил придобиването на право на пенсия с момента на
фактическото ѝ отпускане, т.е. с упражняването на самото право на
пенсиониране, без да отчита обстоятелството, че правото на пенсия възниква още
към момента, в който работникът и служителят едновременно с навършването на
съответната възраст е натрупал и достатъчно трудов стаж в някоя от хпотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, съответно по § 4, ал.
1 от КСО.
В тази връзка приетото към
доказателствата по делото писмо изх. № Ц1029-846/29.06.2020 г. от ТП на НОИ –
Варна, сочи, че действително пенсията е отпусната на 28.07.2015 г., но правото
на пенсия по § 4, ал. 1 от КСО е било придобито от наследодателката на ищците
още на 23.01.2012 г. Последните данни обаче не присъстват в експертизата на вещото
лице, независимо, че са му предоставени от ТП на НОИ – Варна за изготвянето
ѝ, поради което съдът намира, че заключението е непълно и немотивирано в
тази част, а доколкото писмото представлява официален удостоверителен документ и
има обвързваща материална доказателствена сила – издаден е от длъжностно лице в
кръга на службата му, то и съдът приема, че Недялка Г. е придобила право на
пенсия по § 4, ал. 1 от КСО на 23.01.2012 г., т.е преди възникване на
процесното ТПО с ответника на дата 15.07.2015 г.
В тази връзка с Решение №15/02.02.2016
по гр.д. №2520/2015 на ВКС, III г.о. е прието, че работникът или служителят
следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това
правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респективно
плащането по чл. 222, ал. 3 от КТ. Ако впоследствие работникът или служителят
отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващото
прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение.
В Решение № 270/24.03.2014 г. по гр.д.
№ 1296/2013 г. на ВКС, III г.о. също се сочи, че когато работникът или
служителят след придобиването на правото по чл. 222, ал.3 КТ е работил по
следващо правоотношение гратификацията може да се търси от този при когото
правото е възникнало, а не от последващия работодател, стига да не е погасено
по давност.
Ако отнесем горното към настоящия
случаи, при който наследодателката на ищците е придобила правото си на пенсия
още през 2012 г., а не по време на съществуването на трудовоправната ѝ връзка
с ответника, то и последният не се явява материално легитимиран да отговаря по
претенцията на наследниците ѝ с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ, а
такъв се явява единствено работодателя при когото първоначално е придобито
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодателя на ищците към
23.01.2012 г.
Така констатираната липса на
материална легитимация на ответника по исковете, сочи на неоснователността им,
което налага и тяхното отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи,
че на основание чл. 358, ал.1, т.3 от КТ, правото на иск за заплащане на
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ се погасява с изтичането на тригодишен
давностен срок, който започва да тече от деня, в който правото, предмет на
иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания като
процесното изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред – чл. 358, ал.2, т.2 от КТ, в
случая – датата на прекратяване на ТПО. В
процесния случай, предвид спора между страните дали ТПО е прекратено със
заповедта от 11.07.2016 г. или с кончината на наследодателката на ищците на 05.09.2016
г., за най-късна дата на прекратяване на ТПО следва да се приеме втората.
Същевременно исковите претенции
са предявени на 16.09.2019 г., респективно извън приложимия тригодишен давностен
срок започнал да тече най-късно на 05.09.2016 г. и изтекъл на 05.09.2019 г.,
поради което исковете биха били неоснователни като погасени по давност с оглед
релевираното от ответника възражение дори и правото на пенсия да бе придобито
от г-жа Г. по време на съществуване на ТПО с ответника „Орбекс“ ООД.
Предвид изхода на спора сторените от ответника разноски следва да бъдат
възложени изцяло в тежест на ищците при условията на пасивна солидарност.
Респективно на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да
бъде присъдена сумата от 950,00 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, внесен депозит за СГЕ и ССчЕ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Орбекс“
ООД,
с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „Приморски",
ул. „Тинтява“ 6, партер, иск с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата от
800,00 лв. представляваща полагаемата му се по наследство част от обезщетението при прекратяване
на трудовото правоотношение на наследодателя Недялка Ангелова
Г., след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.09.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г., ЕГН **********, поставен под ограничено
запрещение, действащ със съгласието на попечителя Г.Г.Д., ЕГН **********,***
срещу „Орбекс“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Приморски", ул. „Тинтява“ 6, партер, иск с правно
основание чл. 222, ал.3 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от
800,00 лв. представляваща полагаемата му се по наследство част от обезщетението при прекратяване
на трудовото правоотношение на наследодателя Недялка Ангелова
Г., след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.09.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.Г.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********, поставен под ограничено
запрещение, действащ със съгласието на попечителя Г.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплатят
солидарно на „Орбекс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Приморски", ул.
„Тинтява“ 6, партер сумата 950,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: