О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,22.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и втори април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
И.Димова
като разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.ч.гр.д. № 113 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.15,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Хоталич”ООД гр.Севлиево срещу протоколно определение от 18.02.2019г. по гр.д.№1533/2018г. на Севлиевски районен съд ,с което е уважено направеното от ответника „ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ”ЕАД възражение за неподведомственост на спора на съда поради наличие на арбитражна клауза в сключения между страните договор и е прекратено производството по делото .
В жалбата се излагат доводи ,че определението е постановено в нарушение на чл.113 ГПК и в противоречие с установената съдебна практика за определяне на местната подсъдност на спора в тази хипотеза. Твърди се ,че чл.113 ГПК е приложим към процесния спор ,тъй като ищецът има качеството потребител във връзка с начислената му сума за потребление на ел.енергия ,позовавайки се на §1,т.41б б”а” от ДР на ЗЕ. Дадената легална дефиниция в разпоредбата на §13,т.1 от ДР на ЗЗП е за целите на ЗПП. То не ограничава кръга от лица –физически или юридически ,имащи качеството „потребител” по смисъла на чл.113 ГПК .Ищецът като потребител на енергийна услуга ,което обстоятелство изрично е заявено в исковата молба, е предявил иска по седалището на дружеството ,като разпоредбата на чл.113 ГПК не препраща към ЗЗП .Посочена е съдебна практика относно приложението на чл.113 ГПК. Относно възражението за неподведомственост на спора, жалбоподателят се позовава на изменението на чл.19,ал.2 ГПК обн. ДВ,бр.8/24.01.2017г., §6 ,ал.2 от ПЗР на ЗИД ГПК ,чл.405,ал.5 ГПК и цитирана съдебна практика за постановени арбитражни решения по спорове ,предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж .В случаите ,в които страната има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 ДР на ЗПП спорът е потребителски и съгласно чл.19,ал.1 ГПК е неарбитруем ,а постановеното по него арбитражно решение е нищожно съгласно чл.47,ал.2 ЗМТА.
Направено е искане за отмяна на обжалваното протоколно определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна „ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото ,прие за установено следното:
Частната жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване е протоколно определение на Севлиевски районен съд
от 18.02.2019г. по гр.д.№1533/2018г., с което е прекратено производството по
делото на основание чл.15,ал.1 във вр. с
чл.19 ГПК поради неподведомственост на спора .Съдът е приел, че е налице
валидна арбитражна клауза в
договора за продажба на ел.енергия от
10.05.2017г.,сключен между страните по делото и че е неприложимо за процесното правоотношение изключението, визирано в чл.19,ал.1,пр.
последно от ГПК за неарбитруемост на спора ,по който една от страните е
потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР
на ЗЗП, тъй като ищецът ,който е ЮЛ,не е потребител по смисъла на тази разпоредба от ЗЗП.
Наведените във въззивната жалба доводи относно незаконосъобразното приложение на чл.113 от ГПК от първоинстанционния съд са неотносими към обжалваното определение ,което е постановено в хипотезата на чл.15,ал.1 във вр. с чл.19 ГПК – поради неподведомственост на спора. Доколкото първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.113 ГПК ,то е за да мотивира извода си ,че иск на потребител може да предяви само физическо лице, извеждайки този извод от законовата регламентация дадена в цитираните в мотивите на определението разпоредби на §1 от ЗЕ,§13 от ДР на ЗПП и ГПК,а не за да обоснове кой е местно компетентния съд за разглеждане на предявения иск и на основание чл.113 ГПК да се е десезирал със спора и да е изпратил делото по компетентност на друг съд.
Изложените в жалбата възражения по същество не обосновават неарбитрируемост на спора, на основание чл. 19, ал. 1 ГПК, доколкото жалбоподателят не твъди, че има качество на потребител съгласно § 13, т. 1 от ДРЗЗП, а се позовава на произтичащото такова за юридическите лица от разпоредбата на §1,т.41б от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл.19,ал.1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП В случая последната хипотеза не е налице, доколкото цитираният параграф предвижда, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно установената съдебна практика -реш. № 12/04.04.18 по т. д. № 2485/17, II ТО,реш. № 219/10.02.15 по т. д. № 2051/14 I ТО,опр.№№144 от 21.02.2019г. по ч.т.д.№190/2019г.,ВКС,ІІт.о и др., понятието "потребител на енергийна услуга" по см. на §1,т.41б от ДР на ЗЕ е нещо различно от понятието "потребител" по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП ,която разпоредба визира само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая ищецът като ЮЛ не попада в обхвата на разпоредбата на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, визираща качеството „потребител”. Налице е валидна арбитражна клауза в сключения между страните договор съгласно чл.7 ЗМТА , предвид на което направеното от ответника в срок възражение за наличие на арбитражна клауза е основателно и в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал.1 ЗМТА законосъобразно първоинстанционният съд е прекратил производството по образуваното пред него дело с обжалваното определение ,което следва да бъде потвърдено .
На основание изложеното ,въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 18.02.2019г. по
гр.д.№1533/ 2018г на Севлиевски районен съд
,с което е прекратено производството по делото пради неподведомственост на
спора,на основание чл.15,ал.1 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :