Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, ....12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на дванадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2449
по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 514194/23.10.2018г. по гр.д. № 3405 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 77-ви състав е
признато за установено, че А.П.Г., ЕГН
**********,с адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, кантора 102 дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1344,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-08.09.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 33,04лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -08.09.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 229,62лв., представляващи
лихва за забава за периода от 15.09.2015г
до 25.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 62726/2017г. на Софийски районен съд, като че А.П.Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
разноски по заповедно дело в размер на 114,04лв. и разноски по исково дело в
размер на 629,86лв., отхвърлени са като
неоснователни са исковете 7,52лв. като лихва върху главницата за дялово
разпределение и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от
3,26лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна
жалба вх. № 5191042/21.11.2018г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на
19.11.2018г. от ответника по исковете А.П.Г.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил съображения, че решението в тази част е недопустимо
и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е че районният съд се е произнесъл свръхпетитум по непредявен иск, заповедта била издадена за
суми различни от тези, за които е предявен иска. Задълженията били погасени по
давност, ищецът в записванията си за абонатния номер сочел размер на задължения
от 46,88лв., не били публикувани задължения в интернет-страница на ищеца за
други задължения , не бил изпаднал в забава на плащанията.Не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са
уважени исковете. Заключенията на съдебните експертизи били изготвени по
документи, съставени от ищеца и от топлинния счетоводител и не били от естество
да установят основателност на исковете. Сградната инсталация
следвало да се определи при съобразяване решение на ОС на ЕС да е 30%, не било
установено причината за разликата между показанията на общия топломер и
добавени допълнително от топлинния счетоводител количества енергия за сградна инсталация. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не
е изразило становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищец – „ МХ”Е.”ЕООД , ЕИК ********не е
изразило становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2001152/17.01.2018г. , уточнена с молба от 07.02.2018г. и от 17.08.2018г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** срещу А.П.Г., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1344,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-08.09.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от 33,04лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -08.09.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 229,62лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г до 25.08.2017г., сумата от
7,52лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение на енергията за периода от 15.09.2014г до 25.08.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 62726/2017г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят
разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, потребил
енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били
обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията.
Ответникът А.П.Г., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че имената
на потребителя били посочени от ищеца по различен начин в заповедно и исково
дело. Не бил потребил енергия в количества и на
стойност, за които е предявен иска, нямало валидно възникнало правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия в имота, не било установено измерени количества енергия по общия топломер
да отговарят на изискването за търговско плащане, съставените от ищеца
документи били частни и не установявали основателността на исковете, ищецът не
разполагал с право да начислява лихви върху суми по прогнозни стойности, не бил
изпаднал в забава, задълженията били погасени по давност.. Претендирали са
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „ МХ”Е.”ЕООД
, ЕИК ********е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело №62726/2017г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. №30472813070516/08.09.2017г., със заповед от 19.09.2017г.
районният съд е разпоредил А.П.Г., ЕГН
********** и М.А.Г., ЕГН ********** да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** солидарно
сумата от 2688,23лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -08.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 21 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 66,08лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -08.09.2017г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 459,24лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г до 25.08.2017г., сумата от
15,04лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение на енергията за периода от 15.09.2014г до 25.08.2017г., както и съдебни разноски от 114,57лв.,
длъжниците са
уведомени за заповедта както следва – М.Г.на 21.10.2017г., П.Г. на
05.12.2017г., М.Г.е подала възражение на 23.10.2017г. като е посочила че
собствеността върху жилището е прекратена с решение за развод, П.Г. е подал
възражение на 05.12.2017г., на 18.12.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта
да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск
за установяване на вземанията по заповедта и
на 17.01.2018г. заявителят е
представил такива по иск срещу А. Г. по
искова молба вх. № 2001152/17.01.2018г.
С определение от 06.08.2018г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ответникът е собственик на имота.
По делото са приети неоспорени от
страните нотариален акт № № 148/2006г. и нотариален акт № 150/2006г., съгласно
който на 18.12.2006г. Т.К.С.и Д.Х.С.са
продали на А.П.Г. апартамент № 21 в
гр. София, ж.к. „********върху който е учредена ипотека от А.Г. и съпругата му М.Г.за
обезпечаване на задълженията му по договор за банков кредит, сключен с Банка
ДСК”ЕАД
По делото са приети Протокол от
12.09.2002г., договор от 24.10.2002г., съгласно който ОС на ЕС в гр. София, ж.к.
„********, са избрали и възложили на МХ”Е.”ЕООД срещу възнаграждение извършва
дялово разпределение на енергията в
сградата.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР с Решение от
2014г.
По делото са приети неоспорени от
страните протоколи за отчет на уредите в имот апартамент № 21 в гр. София, ж.к.
„********, съгласно които реален отчет на уреди е извършен на 0106.2015г. и на
15.05.2014г., установено е потребление на енергия за горещо битово
водоснабдяване, както и за отопление , положен е подпис за потребител, посочен
като А.П.Г..
По делото е приет неоспорен от
страните протокол от 30.05.2016г. и от 11.06.2016г., съгласно които на тези
дати е следвало да се осигури достъп до имота за отчет на уреди в него, но такъв
не е осигурен., за което е положен подпис от представител на етажната
собственост и от служител на МХ”Е.”ЕООД.
Приети са изравнителни сметки
съгласно които за задълженията за реално
потребена енергия в имота са както следва: периода от
01.05.2013г.-30.04.2014г. потребление е на стойност от 683,58лв.; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. на стойност
от 678,88лв.; за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. на стойност от 1325,83лв.
По делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че
за процесния период в сградата, в която е процесния
имот, се потребява енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване, ежемесечно са снемани отчети от общия топломер, отчитани
са технологичните загуби, в процесния имот се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване и за
отопление с три отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, един от тях е
установено , че е бил повреден при
отчета през 2015г., дяловото разпределение било направено съобразно показанията
на работещите уреди, а за неработещите такива – по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, по тези правила била разпределена и
енергията за периода 2015-2016г., за който не бил осигурен достъп за отчет на
уредите в имота. Енергията за горещо битово водоснабдяване била начислена
съобразно показанията на водомер, а за периода на неосигурен достъп – за един
потребител по наредбата за топлоснабдяване по
правилата на Наредбата. За периода сградната
инсталация била определена по правилата на Наредбата за топлоснабдяване
при съобразяване на обема на имота от 119 куб.м. Потребена
енергия била 29,4134373Мвтч. Посочило
е, че преди влизане в сила на Наредбата
за топлоснабдяване от 2006г. имало значение решението
на ОС за дела на сградната инсталация, но за процесния период тя се определяла от Наредбата, а не по
волята на етажните съсобственици. Посочило е, че потребената
енергия и разпределената такава на ответника е определило по самостоятелни
изчисления, а не е преписало разпределението на топлинния счетоводител. Спазено
било изискването за съобразяване
температурния график и това била причината през по-студената
2014г.-2015г. общата топлинна енергия да е с около 30 МВтЧ
повече от 2015.-2016г.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ищеца е посочило, че енергия
29,4134373Мвтч. била на стойност от 2689,32лв.,
лихвата за забава била 465,82лв. За
периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г. тази енергия била 1908,82лв., а
лихвата върху нея в размер на 242,14лв. По записвания на ищеца имало задължения
и за възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 66,08лв. и лихвата
за забава била 15,04лв., нямало данни за плащане на сумите.
По делото е приет констативен
протокол съставен от нотариус В.К., рег. № 269 на Нот.К., съгласно който при
проверка на 14.06.2018г. в 14,00ч. на
интернет-страница на т.с. „ЕАД за имот с абонатен № 122071 е установено, че
задълженията за този имот са от май 2013г. до май 2017г. като на стр. 6 и стр.
7 от справката задълженията за топлинна енергия и лихва за забава на плащането
й от общо 71,71лв. и за дялово разпределение на енергията и за лихва за забава
на плащането му в размер от общо 49,30лв. В разпечатаната справка от нотариуса
по тази проверка се установява, че по записванията на ищеца на
интернет-страницата му са посочени и задължения по обща фактура от 2017г. в размер
на 1439,54лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Исковете са предявени срещу длъжникът по
заповедта за суми в размер и на основание, за които е издадена заповед,
първоначалното несъответствие между искова молба и заповед е отстранена от
ищеца в указания от районния съд срок по реда на чл. 127 от ГПК. Съдът приема,
че предявените искове са с основанието, за което е издадената и заповедта.
Обстоятелството, че исковете са предявени за суми в по-малък размер от тези, за
които е издадена заповедта не може да обоснове извод за недопустимост на
предявените искове и на постановеното решение. Ищецът разполага с възможност да
предяви искове само за част от сумите, за които е издадената заповедта за
изпълнение. Това му право съответства на принципа на диспозитивното
начало. Непредявяването на иск за част от сумите води до неблагоприятни
последици за ищеца, защото той няма да
може да се снабди с изпълнителен лист за сумите по заповедта, за които не е
предявил исковете. Това не се отразява на допустимостта на решението по исковете
за суми, за които е издадена заповед и за които иск е предявен в сроковете по
чл. 415 от ГПК. Неоснователни са твърденията на въззивника,
че районният съд се бил произнесъл свърхпетитум.
Постановеното решение от СРС съответства на предявените искове. С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението в обжалваната част е допустимо
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване
на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане
на същото, за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този
иск по делото
следва да се установи, че
за процесния период между страните
е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя
на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да
заплаща стойността й, както и че ищецът
е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което
и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията.
По делото се установи, че
по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Т.-С.”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за
възнаграждение за дялово разпределение в процесния
имот за процесния
период и за лихва за забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат
за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за
мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006
г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече
– разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото
им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42
от ЗЕ(отм) и чл. 153 от ЗЕ в апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „********. Ответникът не е
оспорил обстотялеството, че е собственик на имота и
това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване от районния
съд, ответникът не е оспорили определението на съда, представените нотариални
актове установяват това обстоятелство.
Доколкото по делото се установи, че общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР, като се
установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция,
то съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия
, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договор между страните съдържа
качествени параметри, които са въведени от самия законодател. Това е така
защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3
от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от
06.04.2007 г., сочи задължение на оператора
на топлопреносната мрежа да осигурява режима на
работа на топлоснабдителната система, като определя
температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални
разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на
потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими.
Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя,
съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната
мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова
вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с
цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато
вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният
график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на
технологичните разходи и качество на топлоснабдяването.
В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна
енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график
на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така
установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са
разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово
горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода
от подгревателя към сградната инсталация.
За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител,
които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят
достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от
сградната инсталация. Параметрите за качество са определени
точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за определянето
им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните
по делото доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата и счетоводната експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани
по делото доказателства, по делото е установено, че за периода от 01.08.2014г. до
30.04.2016г. за имота потребената енергия е на
стойност от общо е 1908,82лв., поради
което и съдът приема, че за тази сума е установено валидно възникнало
задължение на ответника за заплащането й
на ищеца. Вещите лица по приетите съдебни експертизи са работили по приетите по
делото неоспорени от страните документи, включително и протоколите за отчет на
уредите в имота, носещи подпис на ответника Г. за потребител, по неоспорения протокол за неосигерун достъп, при съобразяване че за периода от
01.08.2014г. до 30.04.2015г. един от уредите в имота не е бил изправен, че за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за отчет на уредите в имота не е
осигурен достъп , че общият топломер е преминал успешно през метрологични
проверки, показанията по него са отчитани ежемесечно и са отчислявани коректно
и технологични разходи. Вещото лице по техническата експертиза е направило
самостоятелни изчисления за реално потребената
енергия в имота енергия по показанията на уредите, за които потребителят е
положил подпис, съответно при съобразяване на обем на имота и на правилата на Наредбата
за топлоснабдяване, включително и за периода на
неосигурен достъп. Наредбата за топлоснабдяване от
2006г. е приложима през процесния период и урежда
определянето на сградната инсталация с оглед на обем
на имота и показанията на уредите , като без значение е заявено от етажните собственици
количество енергия, която да се разпределя за сградна
инсталация.
Неоснователни са доводите на въззивника , че задълженията са погасени по давност. Срокът
на погасителната давност е три години, заявлението е подадено на 08.09.2017г. и правилно районният съд е
приел, че задължения за период от
01.08.2014г. до 30.04.2016г. не са погасени по давност.
По делото не са ангажирани доказателтва от ответника за погасяване на тези задължения,
поради което и съдът приема, че такова погасяване не е установено по делото.
Представеният от ответника констативен протокол, съставен от помощник нотариус
на нотариус К.не е от естество да обоснове обратен извод. Това е така, защото
събраните доказателства по делото установяват валидно възникнало вземане на
ищеца за процесния период в размер на 1908,82лв., не
е установено погасяване на същото по някой от предвидените в закона способи за
същото, записванията на
интернет-страницата на ищеца не съдържат изявление , които да могат да се ценят
като осъществяващи фактически състав на някой от предвидените в закона
погасителни способи.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че правилно районният съд е съобразил диспозитивното
начало и е уважил исковете за сумите, за които иск е предявен – 1344,11лв. за периода от 01.08.2014г. до
30.04.2016г.
По иска за лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия:
Предмет на въззивното
дело са вземания за лихва за забава за плащане на главница, възникнала в
периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г. През този период са били действащи ОУ,
одобрени от ДКЕВР с решение от февруари 2014г. Съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ в
забава на плащането потребителят изпада след публикуване на интернет-страницата
на ищеца на изравнителната сметка за
съответния период. В случая ищецът не е ангажирал доказателства, че е
публикувал в определен момент изравнителните сметки за периода от 01.08.2014г.
до 30.04.2016г., поради което и съдът приема, че оплакванията на въззивника-ответник, че не е установено да е изпаднал в
забава са основателни. С оглед гореизложеното съдът приема, че иск за
обезщетение за забава на плащането на главницата от 1344,11лв. е неоснователен
и решението на СРС, с което този иск за 229,62лв.
е уважен следва да се отмени и иск следва да се отхвърли.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни
сметки, че за процесния период разпределението на
дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач срещу
възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на сградата. При така
установеното съдът приема, че правото
за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото лице
–помагач. Същото е изрично уговорено в договора , като това съответства и на
общите принципи на правото. По делото не е установено ищецът да е придобил това вземане по предвидени от
закона способи, поради което и съдът приема че иск за плащане на възнаграждение
за дялово разпределение на енергията е неоснователен. Разпоредбата на чл.26 от ГПК не допуска предявяване на чуждо право. Тази разпоредба е императивна и за
приложението й съдът следи служебно без да е нужно нарочно оплакване във въззивната
жалба. Уговорки в ОУ за плащане на дяловото възнаграждение от ответника на
ищеца вместо на третото лице-помагач не обвързват ІІІ-то лице помагач, което е
извършило услугата. Те не са от естество да обосноват принадлежност на
вземането в патримониума на ищеца, нито негово право
да предяви това вземане като свое и да
търси плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в
частта, в която е уважил иска за главница от 33,04лв. следва да се отмени и
иск следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважената част от исковете.
При така възприето решението на
СРС в частта в която ответник е осъден да заплати на ищеца разноски по
заповедно дело от 18,64лв. и разноски по исково дело от 102,90лв. следва да се
отмени.
На ответника по исковете следва
да се присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СРС в
размер на още 113,85лв.
На въззивника
следва да се присъдят разноски в производство пред СГС в размер на 5,25лв. за
държавна такса и 114,45лв. за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият не е претендирал разноски в
производство пред СГС и такива не му се следват.
На третото лице помагач не се
следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 514194/23.10.2018г. по гр.д. № 3405 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 77-ви
състав в частта, с която е признато
за установено, че А.П.Г., ЕГН **********
с адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, кантора 102 дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва:
сумата от 33,04лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 08.09.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия апартамент № 21 в гр. София, ж.к. „********в
периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 229,62лв., представляващи лихва за забава
за периода от 15.09.2015г до
25.08.2017г. за плащането на главница от 1344,11лв., която главница е
стойност на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.08.2014г. до
30.04.2016г, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 62726/2017г. на
Софийски районен съд, както и в частта, с която А.П.Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
разноски по заповедно дело в размер на 18,64лв.
и разноски по исково дело в размер на 102,90лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу А.П.Г., ЕГН ********** с правно основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че А.П.Г., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата
от 33,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 08.09.2017г. до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия апартамент № 21 в
гр. София, ж.к. „********в периода от
01.08.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 229,62лв., представляващи лихва за забава
за периода от 15.09.2015г до 25.08.2017г.
за плащането на главница от 1344,11лв.,
която главница е стойност на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 62726/2017г. на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 514194/23.10.2018г. по гр.д. № 3405 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 77-ви
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** да заплати на А.П.Г., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, кантора 102 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски по дело пред СРС и СГС в размер на общо 233,55лв (двеста тридесет и три лева и 0,55лв).
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„ МХ”Е.”ЕООД , ЕИК ********Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.