Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
Гр. София, 28.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.
д. № 4927 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 550980 от 550980 от 03.12.2018 г. на СРС, 128
с - в, по гр. д. № 37492/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
3459/07.01.2019 г. по същото дело, Е.Н.С., ЕГН ********** е осъден да заплати
на Т.Р.С., ЕГН ********** сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление - закана с убийство, извършено
от Е.Н.С. ***, ведно със законната лихва от 05.07.2013 г., до окончателното
плащане на дължимото. Искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000
лв., а страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в
производството.
Решението се оспорва в отхвърлителната
част по въззивна жалба на ищеца Т.Р.С., чрез
представителя й, с доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че в отговора на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е направил възражение за съпричиняване, като в определението по чл. 140 ГПК неправилно
СРС е приел, че ответникът прави такова възражение. Поддържа, че възражението е
преклудирано и не е следвало да се разглежда. По
делото се установява извършването на деянието, както и неговата противоправност и виновност, според влязлата в сила присъда
по НОХД № 19522/2017 г., която е задължителна за гражданския съд, поради което
СРС без основание е направил анализ на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК.
Излагат се още съображения, че неоснователно съдът е приел за доказано съпричиняването, като се е позовал на показанията на
свидетелите, разпитани в наказателното производство, които не са изслушвани от СРС.
Поддържа, че от събраните пред гражданският съд доказателства не може да се
обоснове основателност на възражението за съпричиняване
на резултата от страна на ищцата. Необосновано СРС е приел 30 % съпричиняване на резултата и е намалил размера на
обезщетението. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд относно авторството на деянието от ответника, с което на ищцата
е причинена лека телесна повреда, закрита черепно - мозъчна и меко - тъканна травма в лявата теменна област на главата, както и относно
вината на ответника. Пред СРС се установяват и претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, тяхната пряка връзка с деянието,
интензитета им. Излагат се съображения, че съдът е нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД, при определяне справедливият размер на обезщетението за вреди, като не е
съобразил всички предпоставки за определяне на размера, в това число неблагоприятното
въздействие на вредите върху личността на ищцата и икономическата конюктура в страната към момента на увреждането. Не е ясно
от мотивите на съда на какво основание е намалено и възнаграждението за
адвокат, след като липсва възражение за прекомерност от страна на ответника.
Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна
част и искът да се уважи изцяло. Претендира разноски съгласно списък.
Ответникът Е.Н.С. не е взел становище по въззивната
жалба на ищцата в предвидения в чл. 263 ГПК срок.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от ответника Е.Н.С.
в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 3 500 лв., с доводи за неговата неправилност,
необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при
постановяването му. Според изложеното в жалбата, ищцата не е доказала по
несъмнен начин, чрез събраните пред СРС гласни доказателства, характера и
интензитета на търпените от нея вреди, както и причинната им връзка с деянието
на ответника. Поддържа се, че в производството се установява, че действията на
ответника са били предизвикани от ищцата С., която продължавала да паркира
автомобила си пред гараж № 2, ползван от ответника под наем. Тези обстоятелства
са установени от материалите по наказателното производство, приобщени по
делото, според които ищцата се е държала арогантно, като е нападала вербално и
физически ответника. Ответникът С. също е претърпял болки и страдания от
поведението и действията на ищцата, за което му е издадено медицинско
свидетелство. Възразява се и срещу твърдението, че ищцата е била принудена да
продаде жилището в блока, в който имал гараж ответника, тъй като се установява,
че този имот е собственост на юридическо лице. Освен това се твърди, че още
преди датата на продажбата (към 31.12.2013 г.) ответникът вече не е ползвал
гаража. Излагат се съображения, че не отговаря на истината твърдението, че
ищцата е изпитвала страх да бъде в близост до ответника. Поддържа се, че не се
доказва пряка причино-следствена връзка между
поведението на ответника и твърдените вреди, както и че обезщетението е
определено в нарушение на материалния закон, по специално на нормата на чл. 52 ЗЗД. Според ответника, определеният от СРС размер на обезщетението не е
съобразен с характера на претърпяната вреда. По тези и допълнителни съображения
моли да се отмени решението в частта, в която е уважен иска по чл. 45 ЗЗД за
сумата от 3 500 лв. и вместо това претенцията да се отхвърли в тази част. Не
претендира разноски в това производство.
Ищцата Т.Р.С., в отговор по реда на чл. 263 ГПК,
оспорва въззивната жалба на ответника по подробно изложени съображения. Счита,
че решението в оспорената част е постановено при правилна преценка на събрания доказателствен материал в съвкупност и съобразно
материалния закон. Поддържа, че в процеса са установени както вида и характера
на причинените вреди, така и пряката им причинна връзка с поведението на
ответника. Излагат се доводи, че във въззивната жалба се прави опит да се
преразгледа наказателното дело, което е недопустимо. Релевират
се и съображения, че въпросът за вината и авторството на деянието е разрешен с
влязлото в сила решение по влязлата в сила присъда и не може да се пререшава от
гражданския съд. Моли да се потвърди решението в оспорената част.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно
постановено и допустимо. При постановяване на решението не са допуснати
нарушения на императивни материално-правни норми.
Въззивният състав намира, че СРС е обсъди
събраните пред него доказателства в цялост, като е изложил подробно
установената по делото фактическа обстановка, която съдът не намира за
необходимо за преповтаря, а препраща към нея, предвид дадената за това възможност
в чл. 272 ГПК.
Предмет на въззивната проверка е цялото произнасяне на
СРС по иска с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от деликт - състоял се на 05.07.2013
г., доколкото са подадени жалби и от двете страни в производството.
В допълнение към изложените от СРС съображения по
съществото на спора и във връзка с доводите на двете страни поддържани във
въззивните им жалби, настоящият въззивен състав
намира следното :
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка
неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. Деликта представлява поведение, носещо вреда в субективната
сфера, правния интерес, правнозначима ценност,
независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на наказателноправна норма. При деликта
съставомерно е противоправното
увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която
подлежи на пълно обезщетяване.
За да възникне право за обезщетяване на ищцата за
неимуществени вреди причинени от деликт в
производството следва да е доказано, пълно и главно, противоправно
деяние (действие или бездействие) по вина на ответника, причинени от това
деяние вреди и причинно - следствена връзка между тях. Поведението на дееца се
приема за противоправно винаги, когато са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила. Вината в този случай, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това доказване е
в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват
при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.
В случая между страните е безспорно и от събраните и
обсъдени от СРС доказателства се установява, че ищцата е пълномощник на управителя на
търговско дружество, притежаващо самостоятелен обект в сграда в гр. София, бул.
„******, който е продаден на 30.08.2017 г., а ответникът е бил наемател на
гараж в същата сграда.
Не
е спорно и се установява, че по НОХД № 19522/2017 г. по описа на СРС, 93
състав, ответникът Е.Н.С. се
е признал за виновен за това, че на 05.07.2013 г. около 14. 00 ч. в гр. София,
бул. „******, на паркинг в задния двор на кооперацията, до лек автомобил марка
Хюндай с рег.№ СА ******, се е заканил с убийство на Т.Р.С., като й крещял
„Курва! Проститутка! Ще се убия! Ще те смачкам“ и това заканване е възбудило
основателен страх в нея за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Със
същото споразумение Е.Н.С. се е
признал за виновен и за това, че по същото време и на същото място - на
паркинга в задния двор на описаната кооперация, до лек автомобил марка Хюндай с
рег. № СА ******, като хванал с две ръце Т.С., започнал да я души и да блъска
главата й във волана, скоростния лост и страничната колона да предната лява
врата на л. а. „Хюндай“, с което й е причинил лека телесна повреда изразяваща
се в закрита черепно – мозъчна и мекотъканна травма,
мозъчно сътресение, и отток на лявата теменна област на главата, която повреда
реализира временна разстройство на здравето, неопасно за живота, причинена по
хулигански подбуди. Наказателният съд е приел, че деянието е извършено на
публично място, при липса на личен мотив и без основателна причина, което
съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
с чл. 130, ал. 1 НК. На основание чл. 54, ал. 1 от НК на ответника е определено
наказание шест месеца лишаване от свобода за първото и три месеца лишаване от
свобода за второто деяние, като на основание чл. 23, ал. 1 НК на Е.Н.С. е
определено едно общо наказание от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за
срок от три години.
Както
основателно приема и СРС в атакуваното решение, когато наказателното
преследване е приключило с одобрено от съда споразумение по реда на гл. 29 от
НПК, както в случая, съгласно чл. 383 от НПК, това споразумение има правните
последици на влязла в сила присъда както за страните по това дело, така и за гражданския
съд, който разглежда имуществените последици от деянието.
По
силата на чл. 300 от ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно обстоятелствата
дали деянието е извършено, дали е противоправно,
както и относно вината на дееца.
При
това законосъобразен е извода на СРС, че в случая посочените елементи от
фактическият състав на деликта чл. 45, ал. 1 ЗЗД са
доказани за гражданският съд, разглеждащ имуществените последици от деянието.
При съвкупна
преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства събрани пред първоинстанционният съд, настоящият
състав споделя изводите на този съд, че в производството са доказани
предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи основателност на иска за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от деянията, извършени
виновно от ответника. От посочения по - горе фактически състав на чл. 45 ЗЗД са установени противоправни действия на ответника, с които е засегната психиката,
физическата цялост и здравето на ищцата, както и причинна връзка между
увреждането и претърпените болки и страдания - неимуществените вреди, чието
обезщетяване се цели.
Въззивният съд намира, че са доказани претърпените от ищцата болки, страдания и стрес
от претърпяното временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и от заканата за убийство, в резултата на виновното поведение на ответника.
Следователно е доказано, че от деянията на ответника са настъпили преки
и непосредствени неимуществени вреди за ищцата, за обезщетяване на които следва
да бъде ангажирана отговорността му.
Противоречие между страните съществува основно по
въпроса за справедливия размер на обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществени вреди от деянието на ответника. По този
въпрос настоящият състав намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. Понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищцата от травмата - претърпени болки, стрес и безпокойство за здравето
и страдания причинени от закритата
черепно – мозъчна и мекотъканна травма, с мозъчно
сътресение и отток на лявата теменна област по главата (лека телесна повреда),
както и въздействието на деянието - закана за убийство върху психиката на ищцата и следващите това деяния негативни емоции за нея.
При определяне справедливия размер на обезщетението,
настоящият състав съобрази обстоятелството, че за установяване на конкретните
болки и страдания, търпени от ищцата в резултат от инцидента, пред СРС са
изслушани единствено показанията на свидетелката на ищцата Й.К.. От
тях се установява, че след процесния инцидент ищцата
е напуснала офиса си в сградата, както и че именно поведението на ответника я е
мотивирало да даде имота под наем, а впоследствие – да го продаде. Според
свидетелката ищцата е била стресирана и ужасена от агресивното поведение на
ответника, който я е нападнал и пребил. Свидетелката е разговаряла с ищцата
след инцидента и последната още е имала синини по лицето и следи от насилие.
След случилото се с нея, ищцата повече не е искала да идва в офиса, като е
помолила свидетелката да го даде под наем, а впоследствие имотът е продаден.
Според показанията й доста време след инцидента мъжът на ищцата М.я е вземал и
е карал с колата, защото тя се е страхувала да кара само, била е много дълго
време стресирана от случилото се.
Въззивният съд намира, след съобразяване
характера и вида на причинените на ищцата увреждания свързани с временното разстройство на здравето без
опасност за живота - закрита черепно - мозъчна и мекотъканна
травма, мозъчно сътресение и отток на лявата теменна област на главата, както и изживения стрес и страх от заканите за убийство
отправени от ответника, че справедливият размер на обезщетението за всички неимуществени вреди е общо
определения и от СРС - 5 000 лв. Този извод се налага доколкото по делото не се
установява ищцата да е търпяла болки и страдания от контузията на главата в по -
продължителен период и с по – голям интензитет, нито се установява тази контузия
да се е отразила трайно върху здравословното й състояние. Ищцата, чиято е била
доказателствената тежест в производството, не е ангажирала други относими писмени доказателства (медицински документи или
експертиза), извън свидетелските показания, относно търпените от нея болки и
страдания в по - голям размер.
Относно оплакванията във въззивната
жалба на ищцата направени във връзка с уваженото от СРС възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, настоящият състав намира
следното:
Съдът намира за неоснователен довода във въззивната жалба
на ищцата, че ответникът не е направил своевременно такова възражение - в срока
за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Настоящият състав констатира, че възражение
за предизвикване действията на ответника от поведението на ищцата е направено в
отговора на исковата молба, макар и да не е наречено съпричиняване.
Следователно, в определението по доклада на делото по чл. 140 ГПК, СРС основателно
е приел, че ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване
на резултата.
По същество следва да се посочи, че съгласно трайната
практика на ВКС по въпроса, съпричиняването има обективен характер. Съгласно чл. 51, ал.
2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени
на увредения може да се
намали ако се
установи, че той е допринесъл обективно
за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без
който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Според практиката на ВКС и съдилищата не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см.
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. Следователно за
съпричиняване може да се говори само в случаите
когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпване на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно и виновно.
Настоящият състав, за разлика от СРС намира, че такова
поведение на ищцата, което обективно да е допринесло за настъпване на вредоностния резултат, не се установява от събраните пред
СРС гласни доказателства. За да приеме обратното СРС се е позовал на показания
взети в хода на наказателното производство, които не могат да се ценят от
гражданския съд. Не следва нищо по – различно от показанията на свидетеля на
ответника К.С., разпитан пред СРС -
инвеститор на сградата, който в продължителен период от време е бил и домоуправител.
Този свидетел не е бил пряк очевидец на инцидента
между ищцата и ответника, а възпроизвежда факти, които са му станали известни
от разговори с ответника. Той единствено дава показания, че в двора на
кооперацията, където се намира офиса на ищцата и гаража на ответника, често са
се водили спорове за паркиране на МПС, като ответникът се е оплаквал, че не
може да ползва наетия от него гараж поради неправилно паркиране на автомобили
пред него. Според свидетеля С. в края на 2013 г. договора между него и
ответника за ползване на гаража в кооперацията е прекратен. При тези показания не
може да се направи категорично заключение, че е налице обективно поведение на ищцата,
което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат за нея – побоя
осъществен от ответника и заканата за убийство.
Като се съобрази изложеното,
настоящият въззивен състав, за разлика от СРС намира,
че не се доказва да е налице съпричиняване на вредите
от ищцата и от там - не е налице основание за намаляване на определения от съда
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изводите на СРС в атакуваното
решение за наличие на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, са направени в противоречие с доказателствата, а от там и с материалния
закон.
Доколкото изводите на настоящият
състав частично не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени над
сумата от 3 500 лв. да размер от 5 000 лв. и искът да се уважи за този
размер.
В частите, в които искът по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв. - решението
е съобразено със събраните доказателства и материалния закон и следва да са
потвърди.
Предвид частичната отмяна на
решението на СРС, в полза на ищцата следва да се присъдят допълнително разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на още 300 лв. пред СРС.
Решението на СРС следва да се отмени
и в частта, в която на ответника са присъдени разноски за адвокат над размер от
534 лв. до размер от 613, 33 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, на ищцата следва
да се присъдят разноски за СГС в размер на 234 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът не прави искане за
присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат в негова полза за
тази инстанция.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 550980 от 550980 от 03.12.2018 г. на СРС, 128 с - в, по гр. д. № 37492/2018
г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3459/07.01.2019 г., по същото
дело, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от Т.Р.С., ЕГН ********** срещу Е.Н.С., ЕГН **********
над сумата от 3 500 лв. до размер от 5 000 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпления, извършени от Е.Н.С.
***, ведно със законната лихва от 05.07.2013 г. (момента на деликта),
до окончателното плащане на задължението, както и в частта, в която Т.Р.С., ЕГН **********
е осъдена да заплати на Е.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за адвокат пред СРС - над размер от 534 лв. до присъдения размер от 613,
33 лв. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********,
с адрес ***, с адрес по делото : гр. София, ул. „Ц*********, чрез адв. Я., да заплати на Т.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. М., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата
над 3 500 лв. до 5 000 лв. (още 1 500 лв.), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпления - закана с
убийство и лека телесна повреда, извършени от Е.Н.С. ***, ведно със законната
лихва от 05.07.2013 г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 550980 от 550980 от 03.12.2018 г. на СРС, 128 с - в, по гр. д. №
37492/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3459/07.01.2019 г.,
по същото дело, в частите, в които искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, е
ОТХВЪРЛЕН над размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от
15 000 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес по делото :
гр. София, ул. „Ц*********, чрез адв. Я., да заплати
на Т.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.,
разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС в размер на още 300 лв., както и
234 лв. - адвокатско възнаграждение за СГС, съобразно изхода на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.