МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 81/07.11.2019 г .по НОХД № 371/2018 г. по описа на РС гр. Дупница

Дупнишка районна прокуратура е предявила обвинение против Р.И.Й., роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, с ЕГН **********, за  престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено. Счита, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на съдебното следствие и предлага на подсъдимия да се наложи наказание ”лишаване от свобода” за срок от една година, като предвид чистото съдебно минало на дееца пледира да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като изпълнението на наказанието бъде отложено за срок от три години. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По отношение на веществените доказателства, счита, че следва да бъдат върнати на пострадалото дружество.  

           Подсъдимият Й. е дал обяснение на досъдебното производство, като в хода на съдебното следствие делото е гледано в негово отсъствие, представляван в процеса от упълномощен от него защитник.

            Защитникът на подсъдимия -адв. С. е направил подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като подчертава, че във фирмата не се е водила стриктна отчетност от една страна, а от друга страна установената практика да бъдат сваляни акумулаторите от един товарен автомобил и да бъдат поставяни на друг, както и да бъдат изнасяни от  предприятието в гр. Дупница и да бъдат занасяни в предприятието, находящо се в гр. София, без това да бъде описано и отчетено, включително и когато акумулатора е вече негоден за ползване. Поради тази неяснота в заприходяването и отчетността на дружеството на излезли от употреба акумурлатори, респ. и тяхната смяна от един автомобил на друг води до невъзможност да се направи обоснован извод колко на брой и какви по вид акумулатори са предмет на деянието, още по-малко за това би могъл да бъде обособен като субект на престъпление неговия подзащитен. От друга страна счита, че за липсата на посочените акумулатори е наложена парична санкция на пазачите от управителя на дружеството. По отношение на правната квалификация счита, че неправилно е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК вместо по чл. 194, ал. 3 от НК, като  равностойността на открадната вещ, до преди приключване на съдебното следствие  е възстановена. Моли съдът да се съобрази със здравословното състояние на лицето, тъй като при него е налице придобита почти 100% глухота, развито силно чувство за справедливост, добри характеристични данни, не е осъждан, не е прилагана разпоредбата на чл. 218б от НК, като пледира да бъде постановен справедлив съдебен акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,обясненията на подсъдимият, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено следното от фактическа и правна страна.

            От фактическа страна:

            Подсъдимият Р.И.Й. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, с ЕГН **********.

            През 2014г. подсъдимия Р.Й. започнал работа като общ работник вън фирма „Мегаинвест Холд“ ЕООД, която разполагала с база находяща се на ул.“Самоковско шосе“ №38, в която база имало паркирани множество товарни автомобили (цистерни, снегорини, самосвали). Няколко месеца след започване на работа подсъдимия Й. бил уволнен заради неспазване на трудовата дисциплина, като му били удържани няколко заплати от управителя на фирмата. Докато работел във фирмата подсъдимия Й. се запознал с местоположението на камерите и обсега им на действие, смените и местостоянките на пазачите, опознал се с кучетата, конто пазели и те с него. През месец април 2016 год. Подсъдимия Й. решил да си върне парите, с които бил според него ощетен от свид. Ц., като решил да вземе акумулатори от товарните автомобили, намиращи се в базата на „Мегаинвест Холд“ ЕООД. В изпълнение на решението си на 21.04.2016год. около 02.30часа подсъдимия Й. отишъл до базата на „Мегаинвест Холд“ ЕООД, находяща се на ул.“Самоковско шосе“ № г 38, прескочил оградната мрежа в близост до задния вход, от страната на реката и отишъл при паркираните камиони. Подсъдимия Й. успял да отвори камионите, като повдигнал палците на самите капаци, които се намирали отстрани на акумулаторите,  като успял да свали 2 броя акумулаторни батерии за товарен автомобил „Скания 124“, с рег. № СА 9091 НВ, 12 волта, 2 бр. акумулаторни батерии от товарен автомобил „Волво FL6“, с рег. № СО 7314 АХ, 12 волта, 2 бр. акумулаторни батерии за товарен автомобил снегорин „Щаер“, с рег. № СО 91 23 ВВ, 12 волта и 2 бр. акумулаторни батерии за товарен автомобил снегорин „Зацер“, с рег. № 7985 АР, 12 волта. След като свалил осемте акумулатора подсъдимия Й. ги отнесъл един по един до оградната мрежа, мушнал ги отдолу, след което ги натоварил в автомобила, с който бил дошъл и се прибрал в домът си. След като се съмнало подсъдимия Й. отишъл в пункта за изкупуване на черни и цветни метали, собственост па фирма „Алфа Трейд 1“ ЕООД, находящ се на ул. “Саморанска“ № 35 и предал акумулаторите на свид. Д., като предоставил не своите лични данни, а тези на лицето Т.С. ***, казвайки на св. Д., че той му е колега. След като св. Д. оформила покупко - разплащателната сметка тя е предоставила на подсъдимия Й. за подпис, като той собственоръчно я е  подписал.  Кражбата е установена поради обстоятелството, че на сутринта на таблото на  цистерната за вода, която била оставена да се пълни, липсвали ключовете. Шофьорът установил след това, че капакът е вдигнат и липсват поставените акумулаторни батерии. Направена е пълна проверка  по случая, от механика, монтьорите и пазачите на дружеството, на всички автомобили, които били на паркинг и установили, че липсват и други акумулаторни батерии. Независимо от обстоятелството, че част от акумулаторите, които са по-силни и ги слагат на други товарни автомобили, които са необходими за сезона, механика е в състояние да уточни точната бройка на липсващите акумулатори. В конкретния случай липсвали акумулаторите на снегопочистващите машини, тъй като сезонът вече почти бил приключил, но все още били подготвени за работа. Акумулаторите на асфалтополагащите товарни автомобили били поставени в халето на топло за през зимния сезон, като те не липсвали. Всеки от шофьорите отговарял за състоянието на машината, която му била поверена, като дружеството имало и назначена жива денонощна охрана, която също се е грижела по опазването на собствеността на дружеството. В тази връзка освен механика и пазачите описвали в отделни тетрадки кои машини и шофьори влизат, респ. излизат от дружеството. При установената липса механика подал веднага сигнал до РУ на РПУ гр. Дупница, като установените обстоятелства са отразени в протокол за оглед на местопроизшествие, в който са огледани всички автомобил на паркинга на дружеството и подробно описани установените липси на акумулаторни батерии. При направения оглед механика –св. Б. установил, че към оградата има след от влачене по пясъка на тежък предмет. Св. Б. пазел гаранционните карти на акумулаторните батерии, тъй като били новозакупени за зимния период и отишъл до пункт за изкупуване на вторични суровини, като два от акумулаторите, за които имал гаранционно карти били в пункта. Св. Д. познава подсъдимия във връзка със служебните отношения които изпълнявала, докато работила на пункта за изкупуване на черни и цветни метали, като същата си спомня лицето, че е идвало в пункта два пъти, в близък период от време и е предавал акумулатори. Единият път покупко-изплащателната сметка е издадена на подсъдимия, а втория път на друго лице, за което подсъдимия споделил, че е негов тъста. Св. Д. не е записвала броя на акумулаторите, а само вида на предадената суровина, като в случая е описала, че това акумулатор отпадък и съответно теглото на предадената суровина.  Първата покупко-разплащателна сметка № ********* от 13.04.2016 г. е на името на подсъдимия, предал акумулатори отпадък  -16 061 кг., а втората е с № ********* с дата 21.04.2016 г. и предадени акумулатори с тегло 160601 от лицето Т.М.С., на който е злоупотребено с данните, тъй като последния отдал апартамент под наем в София на подсъдимия, но не е съпричастен към извършване на престъплението. Установените в пункта за вторични суровини 2 бр. акумулатори били оставени на отговорно пазене на  св. Д., като същата даде обяснение, че през месец април на 2016 г. подсъдимия е ходил два пъти в пункта, при които два пъти е предавал акумулатори, които се съхранявали на определено, различно от останалите метали, място които към датата на  установяването им от полицейските органи били отделени 3 бр. акумулатори, като работниците в пункта казали, че единия от тях е за мотокар, а не за товарен автомобил.

            Видно от показанията на св. К.Й., Л.Н. и Г.П.- охранители в дружеството  им била наложа санкция на по 100 лв. на всеки един поотделно заради установената липса на акумулатори, но това обстоятелство е ирелевантно по спора, тъй като липсват данни по делото, че наложените санкции да са равностойността на отнетите вещи. Не са представени и длъжностни характеристики, а и не е предмет на обсъждане, от които да е видно имуществената отговорност на охранителите при установена липса в дружеството.

            Видно от приложената по делото справка с характеристични данни от РУ по местоживеене, на Й.  не са налагани наказания по реда на чл.218б от НК.

      Видно от Протокол за извършена техническа експертиза на предаденото от дружеството ДВД, вещото лице е дало заключение, че на видеофайловете са с вградени данни за час, номер и камера, но не са установени лица за разпознаване за времето от 20/21.04.2016 г. от 23.42ч. 0 05.43 ч.

Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, общата стойност на всички движими вещи е в размер на 330.30 лева.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на управителя на ощетеното юридическо лице -свидетеля Ц.Ц. и свидетелите– Г.Б., Д.Д., И.Ж., К.Й., Т.С., Л.Н., П.Ю., А.А., В.Н., В.И., заключението на вещото лице, преценени в съвкупност със съдебно-оценителната и техническата експертизи, ведно със всички събрани в хода на наказателното производство писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, покупко-изплащателни сметки, предавателен протокол, протокол за отговорно пазене, справки, справка за съдимост, характеристика, като съдът даде вяра на показанията на всички свидетели, доколкото същите кореспондират с всички писмени доказателства.

            При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

            Съдът прие, че подсъдимия Р.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.194, ал.3, във  вр. ал.1 от НК, тъй като че на 21.04.2016г. в град Дупница от база на фирма „Мегаинвест Холд“ ЕООД, находяща се на ул. „ Самоковско  шосе“ № 38 е отнел чужди движими вещи, както следва:

2 броя алуминиеви батерии за товарен автомобил „Скания 124“ с рег. № СА 90 91 НВ,12 волта, 180 ампер/часа, на стойност 66.06 лева;

2 броя акумулаторни батерии за товарен автомобил „ Волво  FL 6” с рег. № СО 7314 АХ, 12 волта, 180 ампер/ часа, на стойност 66.06 лева;

2 броя акумулаторни батерии за товарен автомобил „ Снегорин DAF 75“ с рег. № КН 77 26 ВА, 12 волта, 180 ампер/ часа, на стойност 66.06 лева;

2 броя акумулаторни батерии за товарен автомобил снегорин “Щаер“ с рег. №  СО 91 23 ВВ, 12 волта, 180 ампер/часа на стойност 66,06лева, и

2 броя акумулаторни батерии за товарен автомобил „ Снегорин Зацер“ с рег. № 79 85 АР, 12 волта, 180 ампер/часа на стойност 66.06 лева или чужди движими вещи  на обща стойност 330.30лв. от владението на собственика им „Мегаинвест Холд“ЕООД, представлявано от управителя - Ц.С.Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присви, като съдът прие, че правилната правна квалификация е  престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, като на основание чл. чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 194, ал.1 от НК.

Съдът намира, че обвинението спрямо подс. Й. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на всички свидетели по делото. Безспорно обвинението е подкрепено и от заключението на съдено-оценителната експертиза, ведно с всички събрани по делто писмени доказателства. Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия автор.

        Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, не осъждано физическо лице.

        Изпълнителното деяние на престъплението по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, се изразява в отнемане от подсъдимия на чужда движима вещи, посочени в диспозитива на обвинението, собственост на „Мегаинвест Холд“ЕООД, представлявано от управителя - Ц.С.Ц., без  съгласието на владелеца и се установява  нова фактическа власт.

      Съдът намира, че неправилно деянието на подс. Й. е било квалифицирано по чл. 194, ал. 1 от НК, като преквалифицира деянието като  маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК едно деяние представлява “маловажен случай”, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства.  Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието се е изразило в отнемане на 10 бр. акумулторни батерии на ниска стойност- 330.00 лв., значително под размера на една МРЗ за страната към момента на деянието. Съдът отчете и обстоятелството, че не се касае за инцидентна проява от същия вид, тъй като видно от приложените по делото доказателства подс. Й. нито е осъждан, нито има налагани други наказания или прекратявани преписки и ДП за същото деяние. Съобрази и обстоятелството, че вредни последици за собственика не са настъпили, тъй като равностойността на вещите му е възстановена. Съдът съобрази и личността на подсъдимия, който е неосъждан за подобни деяния, със 72% намалена трудоспособност със загуба на слуха, до степен на практическа глухота. Съдът съобрази и събраните характеристични данни за него. При тези данни за личността на дееца и за обективните характеристики на деянието му, съдът намира, че настоящият случай се явява маловажен такъв по смисъла на  ал. 3 на чл. 194 от НК, тъй като процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид.

            Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

            От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чуждата движима вещ  и установява своя фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои веща – да се разпорежда с нея в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.

            При тази правна квалификация на деянието, съдът съобрази наличието на изискуемите от закона предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 218б НК. За да е налице хипотезата на чл.218б от НК, законодателят е въвел няколко изчерпателно посочени предпоставки- деянието да е от кръга на изрично визираните в нормата, в т.ч. по чл.194, ал.3 от НК;стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените в ал.2 на чл.218б от НК отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително не само за съда, но и за органите на прокуратурата.

            От приетите по делото писмени доказателства се установява не само, че подсъдимият  не е осъждан за такова деяние-кражба, но и обстоятелството, че не е санкциониран по административен ред за такова деяние. Стойността на предмета на престъплението е не само до размера на две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата- 21.04.2016г. (размерът на МРЗ към инкриминираната дата е бил 420 лв.), но и значително под този размер, а именно от 330.00 лв. Безспорно се установява, че отнетата вещ е предадена с протокол за доброволно предаване от друго лице – св.Колева т.е е възстановена, което обуславя и липсата на претенция на деликтно основание за причинени в резултат на деянието имуществени вреди.

            За разлика от разпоредбата на чл. 197 НК, където законодателят е предвидил открадната вещ да бъде „върната“, т.е. изисква се елемент на „доброволност4 от страна на подсъдимия, за да се ползва от привилегията да му бъде наложено по-леко по размер наказание, при индивидуализиране на наказателната отговорност, в чл. 218б, ал.1 НК, акцентът е насочен върху възстановяване на имуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, без значение дали това ще стане със съдействието на дееца или в следствие на действия на разследващия орган, т.е. изискването е предметът на деянието да бъде „възстановен“, което в случая безспорно е сторено.

Поради всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички заложени в чл. 218б, ал.1 НК предпоставки, като същевременно нито една от хипотезите за неприложимост, упоменати в ал.2 на същия член, не е налице.

            Макар да е извършил деянието, за което е обвинен, съобразно изискванията на сега действащия НПК – чл.306, ал.5, ввъ вр. с чл. 301, ал. 4  съдът призна подсъдимия Й. за винен в това да е извършил престъпление по чл. 194, ал.3, във вр. ал.1 от НК и за същото деяние, на осн. чл. 218б от НК,  му наложи  административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лв. За извършеното нарушение чл.218б, ал.1 НК предвижда налагане на наказание "Глоба" от 100 до 300 лева. При определяне на конкретния размер на наложеното на Й.  административното наказание, съдът отчете както стойността на отнетите вещ, както и обстоятелството, че е оставил за известен период дружеството в невъзможност да извършва определената дейност с товарните автомобили от които е отнел акумулаторните батерии, които били новозакупени през зимния сезон, така и социалното и имотно състояние на подсъдимия. Същият работи във Великобритания. Горното мотивира съда да му наложи административно наказания в максимален размер, като счете, че именно този размер на наказание ще изпълни неговите цели.

По веществените доказателства:

            Вещественото доказателство по делото – 1 бр. СД съдът разпореди да бъде  унищожено като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила, а 3 броя акумулатори индивидуализирани в разписка приложена на лист 71 от досъдебното производство, находящи се на съхранение в РУ гр. Дупница да бъдат върнати на собственика след влизане на присъдата  в сила.

            По разноските:

Предвид обстоятелството, че подсъдимият бе признат за виновен за извършено престъпление, преквалифицирано от съда по чл. 193, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК съдът осъди подсъдимия Р.И.Й., с ЕГН **********, да заплати сторените по делото разноски за изготвяне на експертизи в размер на 160.46 лв. (сто и шестдесет лева и четиридесет и шест стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както и 41.58 (четиридесет и един)  лева и (петдесет и осем) стотинки, която сума следва да се заплати по сметка на ДнРС.

           По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: