№ 4249
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100112553 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от М. Ц. К. срещу „ЗД Б.И.“
АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД за следните суми: сумата от 250 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ по повод настъпило застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/02/122002745628,
валидна от 13.09.2022г. до 12.09.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2023г. /датата, на която е заведена писмената
застрахователна претенция пред ответното дружество/ до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 1 774.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи по
транспортиране на тялото на Ц. К., погребение и ритуални услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2023г. /датата, на която е
заведена писмената застрахователна претенция пред ответното дружество/ до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 07.04.2023 г., около 06:10 ч., в гр. София, по
бул. „Христофор Колумб“ в посока към бул. „Цариградско шосе“, се движел
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № *******. Автомобилът
бил управляван от В.Т.Ц.. По същото време Ц. Г. К. – баща на ищеца М. К.,
пресичал по пешеходна пътека на бул. „Христофор Колумб“. Пешеходната
пътека била обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М8.1. В.Ц.
управлявал л. а. „Фолксваген Голф“ с превишена скорост и не пропуснал
пресичащия по пешеходната пътека пешеходец Ц. К.. Поради тези нарушения
на В.Ц., автомобилът „Фолксваген Голф“ блъснал Ц. К.. Вследствие на удара,
1
Ц. К. загинал. Към момента на настъпване на процесното ПТП, автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № *******, имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомоболистите в ответното дружество,
BG/02/122002745628, валидна от 13.09.2022г. до 12.09.2023г. За пътния
инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
195. Било образувано ДП 11 103/2023 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР и
прокурорска преписка № 9340/2023Г. по описа на СГП. С присъда от
21.09.2023г. по НОХД № 4629/2023г. на Софийски градски съд В.Т.Ц. бил
признат за виновен, поради което на основание чл. 343, ал.3, предложение
последно, б. „Б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл.
58, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години. Подсъдимият бил лишен от право да
управлява МПС за срок от три години. Присъдата влязла в законна сила на
07.10.2023г.
В исковата молба се сочи, че след трагедията с баща му, М. вече не бил
същият човек – затворил се, избягвал контакти с хората, станал
раздразнителен, настъпили проблеми със съня му, не се радвал на нищо.
Силната връзка, която съществувала между двамата била необратимо
прекъсната от смъртта на Ц.. Мъката по загубата на най-близкия човек - била
неизмерима за М..
На 04.05.2023г. М. К. подал писмена застрахователна претенция с вх.
011-295936 до ответното дружество, с искане за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“. Той предоставил всички документи, свързани със събитието, с
които е разполагал, както и данни за банковата си сметка. Към датата на
подаване на исковата молба, ответникът не е изплатил обезщетение на ищеца,
поради което последният намира предявените искове за основателни и
доказани изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Признава наличието на валидно
възникнало застрахователното правоотношение по застраховка ГО с
делинквента, извършеното деяние, неговата противоправност, виновността на
дееца В.Т.Ц., причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт на пешеходеца Ц. Г. К.. Оспорва размера на вредите като
прекомерно завишен. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва,
доколкото счита, че не е съобразена с нормите на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. След
предявяване на претенцията от увреденото лице, застрахователят изискал
допълнително документи за установяване основателността й като такива не са
представени от молителя.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за следните суми: сумата от 250 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/преживени болки и страдания/ по повод настъпило застрахователно събитие
2
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/02/122002745628, валидна от 13.09.2022г. до 12.09.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2023г. /датата, на която е
заведена писмената застрахователна претенция пред ответното дружество/ до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 774.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи по транспортиране на тялото на Ц. К., погребение и ритуални
услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2023г.
/датата, на която е заведена писмената застрахователна претенция пред
ответното дружество/ до окончателното изплащане на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже предпоставките на
деликтната отговорност на делинквента, характера и размера на вредите и
наличието на причинна връзка с процесното ПТП, наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника по договор за застраховка
Гражданска отговорност, размер на обезщетението.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
С присъда от 21.9.2023г. по НОХД 4629/2023г. на СГС, НО, 23 състав,
В.Т.Ц. с ЕГН ********** е признат за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2023
г. около 06.10 часа в гр.София, при управляване на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фолксваген”, модел “Голф” с рег. № *******, по
бул.”Христофор Колумб”, с посока на движение от бул.”Проф. Цветан
Лазаров” към бул.”Цариградско шосе” нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл.119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” чл. 21,
ал.1 от ЗДвП: “При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава за пътно превозно средство от
“Категория В” скоростта от 50km/h за Населено място” и при движение със
скорост 63 км/ч не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека /обозначена
с пътна маркировка М 8.1 ППЗДвП и пътен знак Д17 от ППЗДвП/ от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Ц. Г. К.
ЕГН:**********, и по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и
на основание чл.343, ал.3, предложение последно, б.“Б“, пр.1, вр. чл.343 ал.1,
б.“В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК, го осъдил на 3
/ТРИ/ години „лишаване от свобода“, изпълнението на което на осн. чл. 66,
ал.1 от НК било отложено за срок от 5 ( ПЕТ) години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните
обстоятелства: наличието на валидно възникнало застрахователното
правоотношение по застраховка ГО с делинквента; извършеното деяние;
3
неговата противоправност; виновността на дееца В.Т.Ц., наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на
пешеходеца Ц. Г. К.; обстоятелството, че с влязла в сила присъда от
21.09.2023г. по НОХД № 4629/2023г. на Софийски градски съд В.Т.Ц. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3,
предложение последно, б. „Б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3.
От Удостоверение за наследници от 3.5.2023г. се установява, че ищецът
М. К. е син на починалия при ПТП Ц. К..
Застрахователна претенция към ответника „Б.И.“ АД била подадена на
4.5.2023г. С писмо от 27.7.2023г. „Б.И.“ АД отказало да изплати
застрахователно обезщетение, тъй като не били ангажирани безспорни
доказателства за виновността на застрахования в дружеството водач и в тази
връзка изискало документи.
Представени са заверени копия на 2 бр. фискални бона за траурни услуги
от 12.4.2023г. – за сумите 670 лв.и 930лв., както и 2 бр. фискални бона за
ритуални услуги от 11.4.2023г. – за 24лв. и за 150лв.
Съгласно показанията свидетелката С. /с която ищецът живее във
фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете/ ищецът М. К. и баща
му били в много добри отношения, връзката им била много силна, бащата бил
като стожер, на него можело да се разчита за всичко. Двамата се виждали и
общували често, през няколко дни. След смъртта на баща си, М. станал по-
сприхав, нощно време се будел, имал кошмари, доста трудно го преживял.
Смъртта на баща му го шокирала и натъжила. Тъгата продължавала и до днес.
Семейството ходело на гробищата, М. почиствал гроба, свидетелката виждала
ищеца, че плаче. Бащата бил погребан в Дряново, в семейното гробище. М.
организирал погребението, заел се с всичко, също и с транспортирането. Не
успял да преодолее загубата на баща си
Съгласно показанията свидетелката Т., племенница на ищеца, чичо й
имал с баща си много близки отношения. Дядо й му помагал по всякакъв
начин в отглеждането на детето, давал му съвети, винаги му бил подкрепа,
прекарвали празниците заедно. Двамата общували често, не са имали
конфликти. М. станал различен човек след случилото се - по-тъжен, нямал
енергия. Свидетелката го виждала да плаче, не бил преодолял загубата на
баща си.
Съдът, след преценка по реда чл.172 ГПК на показанията на
свидетелите, като взима предвид всички други данни по делото, намира, че
показанията са последователни, житейски логични и отговарят на събрания
доказателствен материал, поради което ги кредитира.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на баща си, които са в пряка и
непосредствена връзка с противоправното поведение на застрахования при
4
ответника водач.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени
вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В
задължителната практика на ВКС /т. ІІ от ППВС № 4/68 и множество решения
по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това понятието. Постановено е,
че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето
на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания;
при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, като изброяване е
примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че при отчитане на близката родствена връзка
между ищеца и загиналия, добрите им отношения / синът е разчитал на баща
си за помощ и съвети, виждали се и се чували често/, възрастта на починалия
/75 г. / и внезапния неочакван начин, по който това е станало, емоционалното
изживяване на тъгата от загубата , промяната в личността му / станал по-
сприхав, нощно време се будел, имал кошмари, бил по-тъжен, нямал енергия /,
но и обстоятелството, че се касае за по-възрастен човек, че ищецът има
собствен живот и свое семейство, липсата на особени обстоятелства,
налагащи особена уязвимост на преживелия родственик, общото ниво на
икономическо състояние в страната към датата на събитието. При изложените
съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на
обезщетение от 120 000лв. За тази сума претенцията е основателна и трябва да
се уважи, а за разликата до пълния предявен размер-да се отхвърли.
Относно имуществените вреди: От показанията на св. С. се установява,
че ищецът е организирал и заплатил разноските за погребението на баща си.
От писмените доказателства 2 бр. фискални бона за траурни услуги от
12.4.2023г. – за сумите 670 лв.и 930лв., както и 2 бр. фискални бона за
ритуални услуги от 11.4.2023г. – за 24лв. и за 150лв. се установява, че
разходите за погребението са в общ размер 1774лв. Тези разходи са в пряка и
непосредствена причинна връзка с противоправното поведение на
застрахования при ответника водач и не се установява да надхвърлят
обичайните такива /такова възражение не е релевирано от ответника/.
Предвид изложеното същите подлежат на обезщетяване по реда по реда на
чл.432 КЗ.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава:
Застрахователна претенция към ответника „Б.И.“ АД била подадена на
4.5.2023г. С писмо от 27.7.2023г. „Б.И.“ АД отказало да изплати
застрахователно обезщетение, тъй като не били ангажирани безспорни
5
доказателства за виновността на застрахования в дружеството водач и в тази
връзка изискало документи. Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.409 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 /когато не е представен банкова сметка, а в случая такава е
представена с молбата до застрахователя/. Съгласно чл.405 КЗ при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ в случаите
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал.
1, а съгласно ал.4 отговорът на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за
отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т. 2.
В случая застрахователят се е произнесъл по претенцията в 3-месечния
срок по чл.496, ал.1 КЗ, като на основание цитираните норми на чл.108, ал.3
КЗ вр. чл.496, ал.1 и ал.4 КЗ, макар с претенцията да не са представени всички
изискани доказателства, произнасянето следва да се счита за отказ.
Следователно застраховятелят е изпаднал в забава от деня на отказа да
изплати застрахователно обезщетение – 27.7.2023г., от която дата дължи
обезщетение за забава.
Относно разноските:
Предявеният иск е с обща цена 251 774 лв. Основателен е за сумата
121 774 лв.
Ищцовата страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. Т. П. от САК с № *******, гр. София, ул. Г. С. *******
по реда на чл.38, ал.1 ЗА. На основание чл. 38, ал.2 ЗА, като отчита решението
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и невисоката фактическа и
правна сложност на делото, неголемия обем събрани доказателства и
извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на
производството в 1 съдебно заседание, съдът намира, че следва да определи
адвокатско възнаграждение в размер на 4800лв. и да присъди сумата
2321,59лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски 5 лв. за издадени съдебни
удостоверения и 18160лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС. Ищецът е
направил възражение за прекомерност. Както е посочено в Определение №
2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по ч.гр.д. № 991 по описа
за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
6
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът
им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата),
с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Зачитайки
решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е
длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след
и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В случая, предвид изложеното по-горе във връзка с определянето на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 4800лв. /5760лв. с
ДДС/ На ответника следва да се присъдят разноски в размер 2976,68лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати
държавна такса в полза на Софийски градски съд в размер на 4870,96лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. ******* да плати
на М. Ц. К. с ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *******, сумите:
- 120 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ по повод настъпило
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица № BG/02/122002745628, валидна от 13.09.2022г. до
12.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.7.2023г. /датата на отказа на ответника да изплати застрахователно
обезщетение/ до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 120 000лв. до предявения размер от 250 000лв.
- 1774 лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за погребални и ритуални услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.7.2023г. /датата на отказа на
ответника да изплати застрахователно обезщетение/ до окончателното
изплащане на вземането
7
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. *******, да
плати на адв. Т. П. от САК с № *******, гр. София, ул. Г. С. ******* по реда
на чл.38, ал.1 ЗА сумата 2321,59лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. *******да
плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
4870,96лв.
ОСЪЖДА М. Ц. К. с ЕГН **********, гр. Дряново, ул. ******* да
плати на „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. *******, сумата
2976,68лв. - разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8