№ 11210
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110157210 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д., с която е предявен срещу З. осъдителен иск за
заплащане на сумата от 2089,94 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му за вредите
по л.а. „Д.“ с рег. № ., причинени вследствие на ПТП от 04.01.2022г., настъпило в гр. В. по
вина на водача на бус „И.“ с рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била
застрахована при ответника.
Ищецът „Д. твърди, че на 04.01.2022 г. в гр. В.“, вх. В, Г. Г., управлявайки
автомобил марка „И.“, модел „Д.“ с рег. № ., собственост на „В.“, при извършване на завой
наляво реали.рал ПТП, удряйки паркиралия лек автомобил марка „Д.“, модел „К.“ с рег. № .,
собственост на А. Д.. Твърди, че за ПТП-то бил съставен протокол от органите на МВР.
Вследствие на ПТП-то, виновно предизвикано от Г. Г., на собственика на автомобил с рег.
№ . били нанесени вреди в размер на 3 455,75 лв. – разходи за вложените при ремонта на
автомобила нови части, ремонтираните такива, материалите по ремонта и заплатения труд.
Ищецът поддържа, че към момента на произшествието за автомобила била налице валидно
сключена застраховка „Автомобилна застраховка Каско+“ с „Д., обективирана в
застрахователна полица № ./30.12.2020 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка № . от 05.01.2022 г. по щета № 20701485287, като на
25.02.2022 г. на сервиза, извършил ремонта, било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3455,75 лева, а освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 15
лева. Твърди, че виновният за произшествието водач към момента на събитието имал
договор „Гражданска отговорност“, сключен с полица № . със З., която била валидна към
датата на ПТП-то. Поддържа, че, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, като може да предяви вземанията си направо към
1
застрахователя, който следва да му възстанови изплатеното обезщетение и направените
обичайни разноски за неговото определяне. Твърди, че е поканил ответника да заплати
дължимото регресно вземане, като ответникът признал и заплатил само сумата от 1380,81
лв., чрез прихващане на 05.05.2022 г. Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати
остатъка от регресното вземане в размер на 2089,94 лв., представляваща разликата между
дължимото и частично платеното обезщетение и разноските за неговото определяне, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда /21.10.2022
г./ до окончателното плащане. Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът З. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то,
както и размера на вредите от него. Твърди, че щетите /облицовка задна броня, врата задна
лява, панел заден ляв, вежда заден десен калник/, видими от снимковия материал, не
кореспондират с твърдения механизъм на настъпване на ПТП-то и не били свързани с него.
Същите не били описани и в Протокола за ПТП от 04.01.2022 г. Ответникът навежда довод,
че в представената калкулация са вписани завишени количества на вложените труд и
материали, като ищецът бил платил необосновано завишен размер на застрахователното
обезщетение. Набляга, че застрахователното обезщетение, което дължи застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда и се определя съобразно приетата Наредба и методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС. Обезщетението по застраховка
„Каско“ можело да надвишава това по застраховка „Гражданска отговорност“, но това било
ирелевантно за застрахователя по задължителната застраховка. Твърди, че изцяло е
заплатило настъпилите вреди, съобразно с действителната им стойност. Претендира
разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Основателността на предявения иск произтича от установяването на елементите от
фактическия състав на суброгационното право по чл. 411 КЗ, а именно: наличие на
имуществена застраховка „Каско“, настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит риск в срока на действие на застраховката, застрахователното събитие да е
предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска
отговорност да е застрахована при ответника към датата на събитието, плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер
на действително причинените вследствие ПТП вреди.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени фактите, че на 04.01.2022 г. в гр. В.“, вх. В, е реали.рано ПТП с участието на
автомобил марка „И.“, модел „Д.“ с рег. № . и лек автомобил марка „Д.“, модел „К.“ с рег. №
.; че към момента на ПТП-то за лекия автомобил с марка „Д.“, модел „К.“ била налице
валидно сключена застраховка „Автомобилна застраховка Каско+“ с „Д.[1].“ ЕАД, а за
автомобил марка „И.“, модел „Д.“ е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със З., както и че З. е заплатило извънсъдебно на „Д. сумата от 1380,81 лв., представляващи
обезщетение за причинените имуществени вреди и обичайни разноски за определянето му.
От приетия по делото договор за имуществено застраховане, обективиран в
застрахователна полица № . от 30.12.2020г., се установява че л.а. „Д.“ с рег. № . е бил
застрахован при ищеца за времето от 00.00ч. на 07.01.2021г. до 23.59ч. на 06.01.2022г. по
клауза „Пълно Каско“, която съдът, при липса на спор между страните, приема, че покрива
риска от възникване на вреди на застрахованото имущество, причинени вследствие на
пътно-транспортни произшествия.
2
Установява се и че настъпилото на 04.01.2022г. ПТП в гр. В. се е реали.рало в срока
на действие на застрахователния договор, поради което представлява покрит по
застраховката риск.
Установява се от представените документи по преписката по щета № . по описа на
„Д., образувана на 05.01.2022г., че при ищеца е заявено настъпването на застрахователното
събитие, извършен е опис и оценка на щетите, като ремонтът за отстраняването им е
възложен на сервиз „В., на когото чрез извършване на директен превод (преводно нареждане
на л. 34 от делото) ищецът е заплатил дължимото застрахователно обезщетение за вредите
по застрахования лек автомобил в размер 3455,75 лв. Между страните няма спор, че
размерът на обичайните ликвидационни разноски по щетата се равнява на сумата от 15 лв.
Във връзка с оспорения механизъм на ПТП са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите А. Д. и Г. Г., от показанията на които непротиворечиво
се установява, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на бус „И.“ с рег.
№ ., който при предприемане на маневра завой наляво с цел паркиране пред входа на бл. 5
на ж.к. „К. закачил паркирания на паркинг пред блока застрахован при ищеца лек автомобил
и му причинил вреди. Свидетелят Г., водач на буса, който е единственият очевидец на
случилото се, посочва, че при съприкосновението се счупило ляво странично огледало на
д.а, както и че е възможно да е закачил и нещо друго по автомобила. Посочените показания
се потвърждават от съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 04.01.2022г., в
който е описан идентичен механизъм на ПТП, като са изброени следните щети по л.а. „Д.“ с
рег. № .: счупено ляво странична огледало, задна броня, задна лява врата, които фигурират и
в описа на застрахователя и са обезщетени във връзка с процесното ПТП. Съгласно
заключението на неоспорената от страните СТЕ, приета по делото, работила въз основа на
представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели,
всички вреди, отразени в описа на застрахователя-ищец, както те., които бяха установени
по-горе, така и те. по облицовка задна броня, панел – з.л.(калник), вежда PVC з.л. калник, са
в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, отговарят на установения механизъм и се
намират в зоната на съприкосновение. С оглед изложеното неоснователни са възраженията
на ответника, че не всички вреди, за които ищецът е платил обезщетение, са резултат на
процесното ПТП, още повече, че ответникът не е ангажирал доказателства с оглед
разпределената му доказателствена тежест, че се е реали.рал механизъм на произшествието,
различен от твърдения в исковата молба. С оглед на всичко изложено съдът намира, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на бус „И.“ с рег. № ., който е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, която го задължава да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, като при
предприетата маневра за завиване наляво с цел паркиране пред жилищен блок в гр. В., се е
ударил в паркирания пред блока л.а. „Д.“ с рег. № .. Вината на водача, разбирана като
несъобразяване с дължимия модел на поведение, който е нормативно предписан, се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като та. презумпция не е оборена по съответния
ред от ответника, чиято е била доказателствената тежест за това.
Безспорен между страните е фактът, че към датата на ПТП – 04.01.2022г.
гражданската отговорност на собственика и водачите на бус „И.“ с рег. № ., е била
застрахована при ответника З., поради което същият е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск за регресното вземане.
Установяват се следователно всички факти, относими към възникване на
суброгационното право на ищеца, поради което ответникът му дължи заплащане на сума по
регреса, съответстваща на действителни причинените вследствие на ПТП вреди и
обичайните разноски по щетата. От заключението на изслушаната и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано,
даващо отговор на поставените задачи, за които се и.скват специални знания, се установява,
3
че всички обезщетени вреди по застрахования лек автомобил „Д.“ с рег. № . са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, като стойността на дължимото обезщетение съобразно
вида и степента на описаните от застрахователя вреди, изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП, е в размер на 3455,75 лв., която съвпада с размера на изплатеното от ищеца
обезщетение.
Ответникът е оспорил размера на претенцията с доводи за завишаване на платеното
обезщетение по застраховка „Каско“, определено на база цени на официален сервиз на
марката, а не по средни пазарни такива. В то. смисъл следва да се има предвид, че
отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, е
функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и се изразява в
заплащане на обезщетение, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, като размерът на те. вреди се съизмерява с действителната
стойност, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество към датата на
събитието. Действителната стойност представлява стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1
КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Следва да се има предвид също така, че при имуществените застраховки, стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален
сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно
обезщетение е това, за стойността на която е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест – ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането
е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя
на база средната пазарна цена, тоест – изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото (чл. 19, ал. 1 от Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за Застраховането (отм.) и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
както и формираната по реда на съдебна практика). Застрахованото имущество следва да
бъде възстановено в първоначалния му вид, а не просто поправено. В настоящия случай се
установява, че увреденото моторно превозно средство, застраховано към ищцовото
дружество, е с първа регистрация от дата 07.01.2020г., т.е. към датата на ПТП – 04.01.2022г.
е бил на по-малко от три години от пускането му в експлоатация, както и че ремонтът на
същото е извършен при отори.ран сервиз на марката (така заключение на СТЕ). С оглед
изложеното следва, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено
на база цени дадени от официалния фирмен сервиз за марката, на който съответства
платеното от ищеца и установеното от неоспореното заключението на САТЕ
застрахователно обезщетение в размер на 3455,75 лв., който наред с обичайните
ликвидационни разноски по щетата от 15 лв. формира размер на регресното вземане от
3470,75 лв. Безспорно е по делото, че ответникът е погасил преди процеса чрез прихващане
и плащане част от регресното вземане в размер на 1380,81 лв., поради което е останал
задължен за сумата от 2089,94 лв., която се претендира в настоящото производство и следва
да се присъди на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
21.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
При то. изход на спора право на разноски има ищецът, на който следва да се присъдят
на основания чл. 78, ал. 1 сторените по делото разноски в общ размер от 876 лв., от които
4
сумата от 83,60 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв. – депо.т за САТЕ, сумата от 40 лв. –
депо.т за свидетел и сумата от 452,40 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, който е уговорен в
минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 06.10.2022г., ДВ, бр. 68 от 2020г.) и върху който
е начислен ДДС, което се явява в съответствие с пар. 2а от Наредбата, доколкото по делото
са налични данни за регистрация на осъществилия процесуално представителство адвокат
по ЗДДС.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на „Д.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 411 КЗ сумата от
2089,94 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение и обичайните разноски за определянето му за вредите по л.а. „Д.“ с рег. № .,
причинени вследствие на ПТП от 04.01.2022г., настъпило в гр. В. по вина на водача на бус
„И.“ с рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
876 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5