Р Е Ш Е Н И
Е № 4542
гр. Пловдив, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Марияна Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11694 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов №37, против Й.Г.А., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 413,50 лв.- главница,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 44,92 лв.- обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 01.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 5123/2019 г. по описа на ПРС, IV-ти състав. Претендира разноски за заповедното и
настоящото исково производство.
Ищецът
сочи, че в качеството си на енергийно предприятие, съгласно разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ, продава топлинна енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. По силата на Общите условия на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди
се твърди, че ищецът е поел задължение да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ, ответникът, Й.Г.А.,като собственик на топлоснабден
имот,находящ се в *******, има качеството на клиент
на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Ищецът твърди забава на плащане на дължимите
от ответника суми, като се позовава на общите условия по отношение на падежа на
задълженията и размера на обезщетението за забава.
Ищецът
твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на
обекта на ответника за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2018 г. топлинна
енергия на обща стойност 413,50 лв., която до този момент не е платена. Поради
забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и мораторна лихва в
горепосочените размери и за горепосочения период. За горните суми е образувано
заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
препис от заповедта е връчен и е подадено възражение в срок,т.е налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск. Претендират се разноски, вкл. и присъдените от
заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на направените по делото
разноски.
Препис от
исковата молба и приложенията е връчен на ответника, като м законоустановения
едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Й.Г.А..
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника е представил документи за собственост на
топлоснабдения имот в подкрепа на твърдението си, че ответникът има качеството
потребител. Същите са приети като доказателства по делото. Направено е искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът
е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно
заседание на 21.11.2019 г. ответникът не
се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът е представил доказателства за
собственост на топлоснабдения имот.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените
към исковата молба писмени доказателства и приетите в съдебно заседание може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
При този изход на спора и с оглед
направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както
в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 250 лв., включващи сумата от 25 лв.-
държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково производство в размер от 75 лв. –държавна такса и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък с разноски по чл. 80 ГПК,
които следва да му се присъдят изцяло.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Г.А., ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 следните суми, а именно: сумата от
413,50 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 44,92 лв.- обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 01.04.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 5123/2019 г. по описа на ПРС, IV-ти състав.
ОСЪЖДА Й.Г.А., ЕГН **********,***
да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 250 лв., от които сумата от 75
лв. (50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) – разноски в производството по ч.гр.д. № 5123
по описа за 2019 г. на ПРС, ІV-ти бр. състав и сумата от 175 лв. (100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. – държавна такса) – разноски в производството по гр.д. № 11694 по
описа за 2019 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД