№ 22
гр. Кула, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200028 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от С. П. К.,
ЕГН********** от гр. ***************, общ. ***************, обл.
***************, ул. „ **************** срещу Електронен фиш Серия К №
10222661, издаден от МВР – Видин, с което за извършено нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.2
от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер 100/сто/ лева. С жалбата
се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат
възражения, че съгласно вписаните данни в атакувания електронен фиш,
нарушението е извършено с полуремарке за товарен автомобил, което е пътно
превозно средство съобразно легалната дефиниция на §6 т. 18 от ДР на ЗДвП,
а не е моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, като
жалбоподателят е санкциониран по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба
изисква да се посочи като задължителен реквизит регистрационния номер на
моторното превозно средство, което в случая не е сторено, т.е на
административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само
собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи
друг вид пътни превозни средства, какъвто е процесният случай. Също така се
излагат възражения, че жалбоподателката не е управлявала процесното
полуремарке на посочените в атакувания електронен фиш дата, час и място,
респективно не е извършила нарушението „управление“ с превишена скорост,
в която връзка оспорва авторството на процесното нарушение, както и
оспорва техническата изправност на АТСС или система, с която е
констатирано нарушението - съответствието на процесното измервателно
средство с одобрения тип, както и обстоятелството, че АТСС е било
разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и
1
нормативните предписания на чл. 6 от Наредба № 81213-532/12.05.2015г.
Излагат се и възражения, че са били нарушени и изискванията на чл. 10, ал.1
от горепосочената Наредба за спазване реда за установяване на нарушението
чрез използване на мобилни системи за видеоконтрол, каквато мобилна
система се явява използваната такава в случая-ARH CAM S1.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото е депозирано писмено становище от процесуалния
му представител, с което поддържа жалбата и моли акатувания електронен
фиш да бъде отменен на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. В представено
по делото писмено становище оспорва жалбата и моли съда да бъде потвърден
обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави
възражение за пресомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система/АТСС/ - Серия К №
10222661 за това, че на 09.01.2025 г. в 15.39 часа в с. Срацимирово, общ.
Грамада, обл. Видин, по републикански път I-1 (E79), км. 30+400, в условията
на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8551115 на
02.02.2024 год. при управление на МПС „ВИЛТОН НВ 3“, вид „полуремарке“
с рег. номер ВТ 9122 ЕВ е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с АТСС ARM CAM S1 № 11743be, като при разрешена стойност на
скоростта - 50 км/час, установената стойност на скоростта е 70 км/час, поради
което превишената стойност на скоростта е 20 км/час, което е квалифицирано
като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателката, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100/сто/ лв. От приетия по
делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система № 291р 317 от 10.01.2025г. се установява, че посоченото техническо
средство АТСС е било използвано на 09.01.2025г., като същото е било
разположено в с. Срацимирово, общ. Грамада, обл. Видин, по републикански
път I-1 (E79), км. 30+400, на 400 м. от кръстовището с път III-срещу гара
Срацимир, което техническо средство е осъществявало контрол и заснемане на
преминаващите превозни средства в двете посоки с начало на работа 13 30 и
край на работа 16,30. Видно от Протокол от проверка № 019-СГ-
ИСИС/27.02.2024г. на Български институт по метерология се установява, че
посоченото техническо средство е одобрен тип средство за измерване, което е
преминало последваща лабораторна проверка, валидна до 02.2025г. И от
разпита на свидетеля Ц. П. се установява, че техническото средство е било
монтирано на посоченото в протокола място и е извършвало заснемане за
времето от 13.30 до 16.30ч. на 09.01.2025г.
2
Фактическата обстановка се установява от приобщените писмени
доказателства – Електронен фиш, серия К № 10222661 и снимков материал
към него; Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС/27.02.2024г. на Български
институт по метерология, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система № 291р 317/ 10.01.2025г., справка за
собствеността на процесното полуремарке, както и гласните – свидетелските
показания на разпитания от съда свидетел Ц. П. П.. Съдебният състав даде
вяра и кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, който
дава сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия,
липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са
пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не
бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че
електронния фиш е издаден от компетентен орган
Съгласно дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на
електронния фиш, същият представлява електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства и системи, която
дефиниция е дадена и в § 1 от ДР на ЗАНН. По отношение на него са
неприложими регламентираните в ЗАНН изисквания относно форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, а са налице
специални разпоредби в ЗДвП – чл.189, ал.4-11, дерогиращи общите правила
на ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане.
От всички посочени реквизити в обжалвания електронен фиш не е спазено
изискването да бъде посочено регистрационния номер на моторното превозно
средство. В тази връзка е напълно основателно наведеният от жалбоподателя
довод, че в процесния случай липсва част от задължителните реквизити на
електронен фиш, а именно посочване на регистрационния номер на моторното
превозно средство, посредством което е извършено нарушението. Същото не е
индивидуализирано в издадения електронен фиш, което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващи правото на
защита на санкционираното лице. В обжалвания електронен фиш е посочено,
че нарушението е извършено с полуремарке „ Вилтрон НВ 3“ с рег. №
ВТ9122ЕВ. От приложения снимков материал, както и от приложената по
делото справка за посоченото ППС също се установява, че посоченият
регистрационен номер е на полуремарке. Съгласно пар.6, т.17 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП „ремарке" е пътно превозно средство,
3
предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство, като към тях се
приравняват и полуремаркетата. Същото не представлява моторно превозно
средство по смисъла на пар.6, т.11 от ДР на ЗДвП, съгласно която, МПС е
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение
на релсовите превозни средства. Както вече посочи съдът, разпоредбата на
чл.189 ал.4 ЗДвП в частта досежно задължителните реквизити на електронния
фиш поставя изискването да бъдат посочени регистрационният номер и
собственика именно на моторното превозно средство, а не на пътното
превозно средство. Доколкото в процесния случай посоченото императивно
изискаване не е изпълнено и липсва задължителен реквизит на електронният
фиш, налице е съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед
разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП, субект на административнонаказателна
отговорност по реда на посочения текст е собственикът на моторното
превозно средство , с което е извършено нарушението, а в случая в атакувания
електронен фиш не е посочено, съответно не е и заснето моторното превозно
средство и не са посочени данните на собственика му. Както вече съдът
посочи, в настоящия случай е ангажирана административнонаказателната
отговорност на собственика на полуремаркето, който не може да бъде субект
на административнонаказателна отговорност по чл. 189, ал.1 ЗДвП. Изрично е
посочено и в самия фиш, че същият се издава за заснето ремарке с посочен
идентификационен номер, но горното е в несъответствие с разпоредбата на
чл.189,ал.4 от ЗДвП. В този смисъл е и Решение № 247/02.11.2021г.по КАНД
№ 223/2021г. по описа на Административен съд – Видин.
С оглед на посоченото, съдът приема, че атакуваният електронен фиш се
явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира възражението
на жалбоподателя, с което оспорва техническата изправност на АТСС или
система, с която е констатирано нарушението - съответствието на процесното
измервателно средство с одобрения тип, тъй като видно от приложения по
делото и посочен вече от съда Протокол от проверка № 019-СГ-
ИСИС/27.02.2024г. на Български институт по метерология се установява, че
АТСС, с която е констатирано нарушението е одобрен тип средство за
измерване, което е преминало последваща лабораторна проверка, валидна до
02.2025г. Неоснователно според съда е и възражението на жалбоподателя, че
АТСС не е било разположено и използвано съгласно изискванията на
производителя и нормативните предписания на чл. 6 от Наредба № 81213-
532/12.05.2015г., както и че са били нарушени и изискванията на чл. 10, ал.1 от
посочената наредба. Посочената разпоредба регламентира, че за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. По делото е приложен такъв протокол - Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система № 291р 317
от 10.01.2025г., който вече бе обсъден от съда, който съдържа всички
необходими реквизити.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи също и че в случая не са
налице и предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
извод, че приложената административна санкция се явява несъразмерно тежка
на деянието и дееца.
4
По делото е направено искане за разноски от страна на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., за което представя Договор за
правна защита от 21.02.2025г.
Предвид изхода на делото - съдът отменя атакувания , то съдът следва да
присъди в тежест на административнонаказващият орган/АНО/, в случая в
тежест на ОДМР - Видин с оглед разпоредбата на т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК - „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на
което е административният орган“ разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя. Възражението по чл.63д,ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно. В
случая при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е
обвързан от минимално определения размера на адвокатското възнаграждение
в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на възнаграждения за адвокатска работа, към която
препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, който е в размер на 400,00лв., с
оглед решение на СЕС, постановено на 25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа
на СЕС. В посоченото решение СЕС е приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, както и че „ член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики“.
Ето защо, съдът преценява, че следва да намали размера на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на 250лв., тъй като делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, по същото е
проведеното едно открито съдебно заседание, в което не се е явил
процесуалния представител на жалбоподателя, а е представил писмено
становище. С оглед на посоченото, искането за разликата до претендираните
200 лв. следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 10222661, издаден от МВР – Видин,
с което за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189,
5
ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба“ в размер 100/сто/ лева на С. П. К., ЕГН********** от гр.
***************, общ. ***************, обл. ***************, ул. „
****************.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Видин ДА ЗАПЛАТИ на С. П. К., ЕГН********** от
гр. ***************, общ. ***************, обл. ***************, ул. „
**************** сумата 250/двеста и петдесет/ лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането на жалбоподателя за
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 200/двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6