ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
гр. К., 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно
гражданско дело № 20235100500021 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на Г. Ф. О. от
гр. К., чрез представител по пълномощие, против определение № 1178 от
23.11.2022 г. по гр. д. № 908/2022 г. на Районен съд – К., с което са
отхвърлени молби на Г. Ф. О. с вх. № 6667/09.08.2022 г. и № 9520/16.11.2022
г. за освобождаване от такси и разноски. В частната жалба се излагат
съображения, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като
предявения иск е за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за
което има влязло в сила решение по чл. 78а от НК, приравнено на влязла в
сила присъда. Моли съда да отмени обжалваното определение.
В дадения срок не е постъпил отговор от другата страна – ЗД „Б.И.“ АД
гр. С.
Въззивният съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид
следното:
Производството пред Районен съд – К. е образувано по предявен срещу
застраховател – ЗД „Б.И.“ АД гр. С., иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за обезщетяване на неимуществени вреди в причинна връзка с
ПТП, причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество,
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
лек автомобил, за което ПТП, с решение по НАХД № 1155/2017 г. на Районен
1
съд – К., водачът Х.М.И. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че нарушил
правилата за движение и по непредпазливост и при независимо
съпричиняване с Ф. З. О. причинил на ищцата Г. Ф. О. средна телесна
повреда, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание. В исковата молба е
посочено, че ищцата е освободена от внасяне на държавна такса на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С разпореждане № 1555 от 22.07.2022 г. районният съд е приел, че
исковата молба е нередовна поради невнасяне на дължима държавна такса,
като е посочил, че чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК изисквал за освобождаване от
държавна такса да има влязла в сила присъда по НОХД, а в случая било
постановено решение по НАХД. С цитираното разпореждане съдът е указал
на ищцата да отстрани горепосочената нередовност на исковата молба. С
молба от 09.08.2022 г. ищцата уведомява съда, че съгласно на т. 15 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6 от
2012 г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл. 78а от НК, с което наказателния
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Посочила е, че поради
изложеното е освободена от такси и разноски по делото на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като иска е за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязло в сила решение по чл. 78а от НК,
приравнено по сила на влязла в сила присъда.
С разпореждане № 1705 от 16.08.2022 г. районният съд е приел, че
исковата молба е редовна и е разпоредил размяна на книжата по делото. След
извършената размяна на книжа, първоинстанционният съд е постановил
определение по чл. 140 от ГПК – определение № 1085 от 25.10.2022 г., с което
се е произнесъл по доказателствата и доказателствените искания и е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание. С посоченото
определение съдът е назначил поисканите от ищцата съдебномедицинска и
съдебна автотехническа експертиза, като е определил депозит в размер на 450
лева за първата и 500 лева за втората експертиза, вносим от ищцата. В тази
връзка, с молба от 16.11.2022 г. ищцата е поискала, на основание чл. 253 от
ГПК, съдът да отмени определението в частта, с която е задължена да заплати
2
депозит за вещи лица за назначените съдебномедицинска и съдебна
автотехническа експертиза, тъй като е освободена от заплащане на такси и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1178 от
23.11.2022 г. районният съд е приел, че ищцата не е освободена от заплащане
на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като
в случая се касаело за претенция срещу застраховател въз основа на сключен
застрахователен договор за застраховка „ГО“, поради което
застрахователното правоотношение не попадало в приложението на нормата
на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поради това, с цитираното определение
районният съд е отхвърлил молбите на ищцата Г. Ф. О. от 09.08.2022 г. и
16.11.2022 г. за освобождаване от такси и разноски по делото. Постановил е
делото да се докладва след влизане на определението в сила за продължаване
на съдопроизводствените действия и произнасяне по редовността на исковата
молба и дължимостта на депозитите. Независимо от постановеното, на
21.12.2022 г. първоинстанционният съд е провел открито съдебно заседание, в
което е изготвил доклад по чл. 146 от ГПК, произнесъл е по доказателствата и
е отложил делото за друга дата.
При така установените обстоятелства, въззивният съд констатира
следното:
На първо място, неправилно първоинстанционният съд, с обжалваното
определение № 1178 от 23.11.2022 г., е отхвърлил молбите на ищцата Г. Ф. О.
от 09.08.2022 г. и 16.11.2022 г., като е приел, че същите са за освобождаване
от такси и разноски по делото. От гореизложеното се установява, че ищцата е
подала молбата от 09.08.2022 г. по повод разпореждане № 1555 от 22.07.2022
г., с което районният съд е приел, че исковата молба е нередовна поради
невнасяне на дължима държавна такса, тъй като чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК
изисквал за освобождаване от държавна такса да има влязла в сила присъда
по НОХД, а в случая било постановено решение по НАХД. С тази молба
ищцата уведомява съда, че е освободена от такси и разноски по делото на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като съгласно на т. 15 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6 от
2012 г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл. 78а от НК, с което наказателния
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и налага
3
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. В тази връзка, след
подадената молба районният съд изрично е приел, че исковата молба е
редовна и е пристъпил към размяна на книжа по делото.
Не представлява искане за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски по делото (както е приел районният съд) и молбата на
ищцата от 16.11.2022 г. Видно от същата, с нея ищцата иска, на основание чл.
253 от ГПК, районният съд да отмени определение № 1085 от 25.10.2022 г. в
частта, с която е задължена да заплати депозит за вещи лица за назначените
съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертиза, тъй като е
освободена от заплащане на такси и разноски по делото, на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК. Ето защо, произнасяйки се по молбата от 16.11.2022 г.,
районният съд се е произнесъл по направено искане по чл. 253 от ГПК за
отмяна на определението в горепосочената му част, като е отхвърлил същото.
От гореизложеното се установява, че обжалвания с настоящата частна
жалба съдебен акт, а именно – определение № 1178 от 23.11.2022 г., няма
характер на определение по чл. 83, ал. 2. В случая не се касае до хипотеза на
молба от ищцата за освобождаване от внасяне на държавна такса по преценка
на съда въз основа на посочените в закона обстоятелства. В тази връзка
следва да се посочи, че в изброените в чл. 83, ал. 1 от ГПК случаи, в т. ч. и т.
4 от същата разпоредба, ищците са освободени от заплащане на такси и
разноски по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съда след
извършване на преценка дали са се осъществили конкретни факти. Самата
частна жалбоподателка поддържа в както в исковата си молба, така и в
молбата от 09.08.2022 г., че е налице основание да не заплаща държавна
такса, тъй като счита за осъществена хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и
не формулира искане към съда да я освободи от заплащане на държавна
такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Дали съдът е приложил правилно
нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК подлежи на проверка при евентуална
частна жалба срещу определение за прекратяване на производството поради
невнасяне на указана от съда държавна такса. В този смисъл е налице и
съдебна практика – напр. определение № 45 от 21.10.2016 г. на ВКС по ч. т.
№ 1815/2016 г., І т. о., определение № 260244 от 23.04.2021 г. на ОС – К. по в.
ч. гр. д. № 111/2021 г.
4
На следващо място, както се посочи по-горе, произнасяйки се по
молбата от 16.11.2022 г. районният съд се е произнесъл по направено искане
по чл. 253 от ГПК за отмяна на определението в посочена част. В тази връзка,
следва да се отбележи, че по принцип определенията по процедурни въпроси,
свързани с движението по делото, които не слагат край на същото, не
подлежат на самостоятелно обжалване и правилността им се проверява при
обжалване на самото решение, поради което постановилият ги съд може сам
да ги измени или отмени при изменение на обстоятелствата, при които са
постановени, или при констатирана грешка или пропуск при постановяването
им, съгласно чл. 253 от ГПК. На самостоятелно обжалване с частна жалба
подлежат предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК определения –
преграждащите по-нататъшното развитие на делото и тези, които законът
изрично сочи като обжалваеми. Обжалваемите определения не могат да бъдат
отменяни от постановилия ги съд, а отмяната им е допустима само по реда на
инстанционния контрол за законосъобразност при тяхното обжалване. В
случая районният съд е бил сезиран с молба за отмяна на определението в
частта, с която ищцата е задължена да заплати депозит за вещи лица за
назначените съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертиза, по
която съдът се е произнесъл, като е отхвърлил искането. В тази връзка, следва
да се има предвид, че както определенията по чл. 253 от ГПК не подлежат на
обжалване и могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилият ги съд,
така и определенията за тяхното изменение или отмяна и тези, с които се
оставя без уважение искането за изменението или отмяната им, каквото е
атакуваното от частната жалбоподателка пред настоящата инстанция, не
подлежат на обжалване. В този смисъл е налице и съдебна практика – напр.
определение № 87 от 7.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 356/2022 Г., ІІІ г. о.,
ГК, определение № 75 от 11.02.2022 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 61/2022 г.
Или, от гореизложеното се установява, че постановеното от районния
съд определение не попада в предметния обхват на обжалваемите по чл. 274,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. А дали съдът е приложил правилно нормата на чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК ще подлежи на проверка при евентуална частна жалба
срещу определение за прекратяване на производството поради невнасяне на
указана от съда държавна такса. В тази връзка следва да се посочи, че
доколкото е предявен иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане
от престъпление, за което има влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 83,
5
ал. 1, т. 4 от ГПК такси и разноски не се внасят от ищцата. Обстоятелството,
че искът е предявен срещу застраховател не променя горното, тъй като
отговорността на последния е функционално обусловена от причиненото от
водача на застрахованото МПС непозволено увреждане.
Независимо от изложеното обаче, доколкото частната жалба е насочена
срещу определение, което не подлежи на обжалване, същата е недопустима.
Ето защо, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по делото следва да се прекрати.
По изложените съображения, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 10410/09.12.2022
г., подадена от Г. Ф. О. от гр. К., ж. к. „В.“ № **, вх. *, ап. *, с ЕГН
**********, чрез представител по пълномощие, против определение № 1178
от 23.11.2022 г. по гр. д. № 908/2022 г. на Районен съд – К., с което са
отхвърлени молби на Г. Ф. О. с вх. № 6667/09.08.2022 г. и № 9520/16.11.2022
г. за освобождаване от такси и разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 21/2022 г. по описа на
Окръжен съд – К..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд
– П. в едноседмичен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6