РЕШЕНИЕ
№
38
гр.
Враца, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 11.01.2023
г. /единадесети януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 338 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е след отмяна на Решение № 177/19.06.2020 г., постановено по
адм. дело № 828/2017 г. по описа на АдмС – Враца, с Решение № 5168/31.05.2022
г., по адм. Дело № 11956/2020 г. на ВАС, Трето отделение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Н.М. срещу БНБ иск
за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лева, представляващо
изтеклата лихва за забавено изплащане на сумата от 196 000,00 лева,
съставляваща гарантирания размер на вземанията му в ТБ „Корпоративна търговска
банка“ АД за периода 30.06.2014 г. – 04.12.2014 г. и в частта за присъдените в полза на БНБ разноски в размер на
720,00 лева, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АдмС -
Враца.
В съдебно заседание,
ищецът, редовно призован, явява се лично и поддържа така предявеният иск. В
представената по делото писмена защита от процесуалният му представител – адв. С.,
са развити подробни съображения за основателност на иска.
Претенцията на ищеца
се основава на фактическо бездействие на ответника да установи наличието на
неналични депозити в „Корпоративна търговска банка“ АД, довело до забавено
изплащане на сумата от 196 000 лева от Фонда за гарантиране на вземанията в
банките, с което били нарушени чл.1, т.3, б. i от Директива 94/19 ЕО и
чл.10,т.1 Директива 94/19 ЕО. Съгласно чл.20, ал.1, т.2 ЗГВБ, Фондът за
гарантиране на вземанията в банките изплащал задължения на съответната банка
към нейните вложители до гарантираните размери, в случай че е налице решение на
Българската народна банка за установяване, че влоговете са неналични. Доколкото
установяването на неналични депозити ставало с решение на Българската народна
банка, то липсата на такова решение представлявало правно, а не фактическо
бездействие. В решението по дело С-571/16 на Съда на Европейския съюз било
прието, че неналичността на депозита по смисъла на чл.1, т.3, б. i и чл.10, §1
от Директива 94/19/ЕО следва да се установи с изричен акт на компетентния
национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на
Българската народна банка, с което „Корпоративна търговска банка“ АД било
поставена под специален надзор или като последица от други актове.
Ответникът – Българска Народна Банка, редовно призован, представител не се
явява. Чрез процесуалният си представител адв. А. Г., в представен по делото писмен отговор и
писмена защита оспорва предявеният иск. Претендират се разноски по делото, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за изплащане на адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Враца дава заключение за допустимост и основателност на иска.
По делото са събрани
писмени доказателства. Допусната е и е изслушана от съда съдебно-счетоводна
експертиза.
Административен съд - Враца, след като
взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
С
Решение № 177/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 828/2017 г. по описа на
АдмС – Враца са отхвърлени
предявените от М.Н.М.
срещу БНБ искове за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лева, представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 196 000 лева - гарантиран размер на вложенията му в ТБ „Корпоративна банка“ АД за периода от
30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., както и за заплащане на сумата от 1000 лева, като
част от сумата 71 719,74 лева, представляваща разликата между размера на
вложенията на ищеца в Търговска банка „Корпоративна търговска банка“ АД и
изплатеният му гарантиран размер.
С Решение № 5168/31.05.2022 г.,
постановено по адм. Дело № 11956/2020 г. на ВАС, Трето отделение е отменено Решение
№ 177/19.06.2020 г. по адм. дело № 828/2017 г. по описа на Административния
съд-Враца в частта, с която е
отхвърлен предявения от М. срещу Българската народна банка иск за заплащане на
обезщетение в размер на 8 627,97 лева, представляващо изтеклата лихва за забавено
изплащане на сумата 196 000 лева, съставляваща гарантирания размер на вземанията
му в Търговска банка „Корпоративна търговска банка“ АД за периода 30.06.2014 г.
- 04.12.2014 г., както и в частта за присъдените в полза на Българската народна
банка разноски в размер на 720 лева.
С
Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т.
2 и 3, чл. 116, ал. 1,
ал. 2, т. 2,
3, 6 и 7, във
връзка с чл. 103, ал. 2, т.
24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ била поставена под
специален надзор, за срок от три месеца (л. 62). Със същото решение са
назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена
е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от
длъжност, а акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени
от право на глас.
С
Решение № 76/22.06.2014 г., УС на БНБ под особен надзор е поставена и
„Търговска банка „Виктория“ ЕАД, чийто капитал е бил 100 % собственост на „КТБ”
АД. С поставянето под особен надзор на двете банки БНБ е възложила на
квесторите осигуряването на пълен анализ, оценка на активите и пасивите на
банковата група, от независим външен одитор. Такава проверка за „КТБ” АД е
възложена на 25.06.2014 г., като резултатите са оповестени публично на
11.07.2014 г. Проверката е била частична и установила, че за определена
категория кредитополучатели по кредити, в общ размер на 3,5 млрд. лева от общ
кредитен портфейл - 5,4 млрд. лева липсвала съществена информация за
финансовото им състояние и/или за целевото усвояване на кредита.
На
25.07.2014 г. квесторите на „КТБ” АД са представили доклад за текущото
състояние на банката. Докладът е приет от БНБ и управителният съвет на
централната банка е постановил Решение № 94/31.07.2014 г., с което на основание
чл. 107, ал. 3 от ЗКИ издава задължителни предписания към квесторите на „КТБ”
АД. С Решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките определя датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане
на гарантираните депозити.
На
06.11.2014 г. е подадена информация към ФГВБ за М.М. за подлежащата на изплащане
сума в размер на 196 000 лева в съответствие с разпоредбата на чл. 4 ал.1
и ал.2 от ЗГВБ. С оглед на това, че по влога към датата на подаване на
информация за подлежащата на изплащане сума от „КТБ“ АД /н/ към ФГВБ са налични
средства, които представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви до
06.11.2014 г., „КТБ“ АД /н/ не може да удостовери, каква част от изплатените
средства чрез ФГВБ представлява главница и каква – лихви – л. 101 от делото.
По
делото, по искане на ответника е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без оспорване от
страните. От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ
се установява, че съгласно сключения между ищеца и КТБ на 24.09.2013 г. рамков договор
за платежни услуги и анекс към него, е договорено откриване на банкова сметка ***,
при условията на „Безсрочен депозит плюс“. Договорено е олихвяване на
депозираната по сметката сума в зависимост от нейния размер за реалния брой дни
на престояването и по банковата сметка, по текущ лихвен процент, както следва:
размер на депозирана сума от 1500 до 9999,99 лева – годишна лихва 5,50%; размер
на депозираната сума от 9999,99 лева до 49999,99 лева – годишна лихва 6,50%;
размер на депозираната сума от 49999,99 лева до 99999,99 лева – годишна лихва 7,50%.
Въз основа на предоставената от КТБ
информация и изменението на салдото по сметката на ищеца, вещото лице е
изчислило законната лихва за забава върху сумата от 196000 лева за периода 30.06.2014
г. – 04.12.2014 г. размер
на 8627,97 лева.
По
преюдициални запитвания по дела със сходен предмет относно тълкуването на
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година
относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., са
постановени Решение от 4 октомври 2018 г. по дело
С-571/16 и Решение от 25 март 2021г по дело С-501/18 на Съда на
Европейския съюз
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд - Враца, намира от правна страна следното:
Претенцията
на ищеца е заявена като обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото
на Европейския съюз. Макар към датата на предявяване на исковата молба в
българското законодателство да липсват специални процесуални норми,
регламентиращи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди,
причинени в резултат на нарушаване на правото на Европейския
съюз, такива са приети впоследствие. Съгласно чл. 4, §3 от Договора
за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и
държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението на
задачите, произтичащи от Договорите. Правната възможност да се ангажира
отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на
Съюза произтича от чл. 4, §3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество. Правото
на ЕС не предвижда процесуалните правила и компетентния национален съд за
разглеждане на спорове по повод посочената по-горе отговорност, а предоставя
това правомощие на държавите членки в съответствие с принципа на процесуална
автономия, ограничени от принципите на равностойност и ефективност. Държавите
членки са длъжни да отстранят по реда на националното право последиците от
причинените от държавата вреди, при това при спазване на принципите на
ефективност, налагащ националните процесуални правила да гарантират ефективна
защита на предоставените от общностното право права и на равностойност,
изискващ националното право да предостави на всеки основан на общностна
разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова благоприятно,
колкото е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове, основани на
вътрешното право.
Правото
на Съюза предвижда също, че задължението за поправянето на вредите съществува
във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при
това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е
публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи
отговорност за поправянето на вредите. Изискванията за прилагане на
отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти,
вследствие нарушение на общностното право, принципно не трябва да се различават
от тези, които уреждат отговорността на Общността, при сравними обстоятелства.
Защитата на правата, които частноправните субекти извличат от общностното
право, не може да се изменя в зависимост от националната или общностната
същност на органа, който е причинил вредата.
Следователно
националният съд е този, който следва да определи пред кой съд и по кой ред
трябва да се разгледа предявеният иск, както е посочено и в решението по дело
С-571/16. В тази връзка първият спорен въпрос е дали задължението на БНБ по чл.
1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е административно и в тази
връзка действа ли БНБ като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на
АПК. Настоящият съдебен състав счита БНБ за надлежен ответник
съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК. Макар и структурирана като
независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при
упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция надзор върху
дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на
банковата система и защита интересите на вложителите, БНБ действа като държавен
(публичен) регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й
търговски банки не са отношения между равнопоставени правни субекти. Във връзка
с надзорните си правомощия БНБ може да издава индивидуални
административни актове, които подлежат на съдебен контрол - чл. 151, ал. 3 от
ЗКИ, т.е. в определени хипотези БНБ действа като носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон, и в това си качество и в тези случаи
представлява административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Това
следва и от изрично определената подсъдност на оспорванията срещу актове на
органи на БНБ, съгласно чл. 132, ал. 2, т. 4 от АПК. Правомощието по чл. 1 §3
i) от Директива 94/19/ЕО е възложено на „съответния компетентен орган“ на
държавата членка, който е именно БНБ. Тя е натоварена с изключителна
компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки
в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата
интересите на вложителите – чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за
упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, §1, т. 40 от Регламент
(ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г., а
възложеното в чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на
банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. По тези
съображения иск за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни
органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на
вменената й от закона надзорна дейност, следва да бъде разгледан по реда на чл.
203-207 от АПК срещу надлежния ответник БНБ във връзка с възложените му
административни правомощия по надзор върху кредитните институции.
Разгледан
по същество, искът за присъждане на сумата 8627,96 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на гарантирания размер на депозита
му в „КТБ“ АД /н/ за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., е частично
основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО, която за
целия исков период и до 14.08.2015г. не е била транспонирана в националното ни
законодателство, „неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и
платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и
договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните
обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно
виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по
причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи
установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от
пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна
институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.
Тази
разпоредба е задължителна и директно приложима на територията на Република
България и според нея БНБ, в качеството си на надзорен по отношение КТБ, орган
е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в
КТБ за „неналични депозити“, от който момент текат и императивните срокове,
разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални
размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни
дефинирано в закон – в пряко приложимата и ползваща се с директен ефект
разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО, задължение
на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г.
(датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се
позовава на изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска
банка“, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите
в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на
вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да
бъде освободена от отговорност, че не е приложила норма на правото на ЕС с
директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и
съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за
„съответния компетентен орган“. Задължението на БНБ като надзорен орган
върху банковата дейност и такъв, носещ отговорността за поддържане на
стабилността на банковата система, да обяви неналичността на депозитите по
смисъла на Директивата следва пряко от така посочените функции и от нормите на
самата Директива.
Постановявайки
Решение № 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е
разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите
по смисъла на чл.1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за
преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с
финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само
не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били
лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си.
Видно от решението на УС на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и
да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това, решение за обявяване
неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема
лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания
размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от
Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).
Съгласно
Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за
гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което
установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността
на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга
страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване
на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо
кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член
1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има
директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на
частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват
искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.
За
да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО
предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че
депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2)
в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва
да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива
тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити
трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите
в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето
решение.
С
решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по
нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува
близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. От това следва, че
макар да не е извършена изрична констатация в този смисъл, депозитите в КТБ
стават неналични по смисъла на чл. 1, §3 i) от Директива 94/19, поради което в
срок от 5 работни дни е следвало да се постанови изричен акт в този смисъл –
задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.
Нормата
на чл. 1, §3 i) от Директива 94/19/ЕО представлява пряк източник на права и
задължения, с оглед на което овластява и задължава БНБ да установи
неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема
лицензът поради неплатежоспособност. Като не е взела това решение в
императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза. Това нарушение е
достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата.
Както
е посочено и в т. 105 от решението на СЕС по С-571/16, достатъчно съществено
нарушение по смисъла на правото на ЕС предполага явно и значително неспазване
от държавата членка на границите на нейното право на преценка. В случая, въпреки
че БНБ е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със
собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала
изплащането на депозитите за по-дълъг период, не е направила установяването в
срок, което е попречило да започне компенсирането на засегнатите вложители
съгласно чл. 7, §1 и чл. 10, §1 от Директивата. Неоснователно БНБ се
позовава на решение от 12 октомври 2004, Paul и др., дело С-222/02, тъй като
спорът по главното дело в посочения случай касае отговорност на държавата
поради непредприемането на надзорни мерки, предвидени в чл. 3 от Директива
94/19, докато в настоящото производство ищецът ангажира отговорността на
надзорния орган не за загубата на депозита си, а за неспазването на
предвидените в Директива 94/19 условия и ред за компенсиране.
Следователно
в случая е налице противоправно бездействие от страна на БНБ. Не се споделят
доводите на ответника за неоснователност на предявения иск, основани на
Директива 94/19/ЕО, която не дава основание да се приеме, че вложителят в банка
има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на
гарантирания размер на депозитите. В случая претенцията се основава на
нарушение на конкретна разпоредба от правото на ЕС във връзка с началото на
процедурата по компенсиране и за това нарушение се търси защита по националното
право, като не се базира на Директивата за самото право на обезщетение.
Вредата
за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на
паричния капитал от 196 000 лева. Относно началната дата на периода следва да
се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива
94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване
неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на
КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в
нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се
установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на
тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните
депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от
ЗГВБ, при вземане на дължимото решение по чл.1, §3 i) в петдневния срок – т.е.
най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на
депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът
започва да търпи реални вреди поради неизплащане гарантирания размер на
депозита.
Решението
за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е
отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от
Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява
незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на
изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. По тези
съображения съдът приема, че периодът, за който се дължи обезщетение е
26.07.2014 г. – 05.11 2014 г.
Всяко
неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи
претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е
възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от
Директивата. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на
дължимото обезщетение се прилагат принципите на процесуалната автономия,
равностойността и ефективността. Българският закон в разпоредбата на
чл. 86 от ЗЗД предвижда при неизпълнение на парично задължение право
на кредитора на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Законната лихва се дължи на кредитора без да се изисква от него да доказва, че
действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Неоснователно е
възражението на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на
ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ и при изплащане на гарантирания
размер на влоговете е включена както главница, така и договорна лихва за
периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно от представеното по делото писмо
от КТБ с дата 20.12.2022 г., банката не може да удостовери каква част
от изплатените от ФГВБ представлява главница и каква лихви. По естеството си
договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това,
че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и
имат характера на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена
върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за
обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората –
санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на
суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от
Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение
на държавата от вида на претендираните. Освен това салдото на депозита към
05.11.2014 г. надхвърля изплатения гарантиран депозит, незначителна част от
което се явява начислената договорна лихва. Вредата за ищцата в случая се
изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния
капитал. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна
лихва върху сумата 196000 лева за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г., възлиза
на сума в размер на 5624,60 лева според три броя справки от online калкулатор.
Над този размер и извън посочения период претенцията следва да бъде отхвърлена.
При
този изход от спора на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ на ищеца се
дължат разноски за държавна такса в размер от 15 лева. Искането за
заплащане на адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважавано, тъй като по
делото липсват доказателства за уговаряне и реално заплащане на такова.
На ответника не се дължат претендираните на основание чл. 10, ал. 2,
изр. 1 от ЗОДОВ разноски за експертиза, защото въпреки отхвърлянето на част от иска,
направените разходи са свързани изцяло с иска. Искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение на ответника е изцяло неоснователно,
доколкото към момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяването им при частично или пълно отхвърляне на
иска. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е
имал такъв, се прилага единствено за дела, по които исковите молби са заведени
след приемането на разпоредбата - законодателните промени в чл. 10 от ЗОДОВ
действат занапред на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на ЗОДОВ.
Водим от
горното и на основание чл.172 от АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Българска
народна банка да заплати на М.Н.М. *** обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5624,60 лева (пет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и
шестдесет ст.) за забавено плащане на гарантираното вземане от 196 000
лв. за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., вследствие на осъществено
нарушаване на правото на Европейския съюз чрез неизпълнение на задължението по
чл. 1, §3, б.i от Директива 94/19ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30
май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Н.М. *** против Българска народна банка в
останалата част до пълният му размер от 8 627,96 лева и за периодите от
30.06.2014 г. до 26.07.2014 г. и от 05.11.2014 г. до 04.12.2014 г. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Българска
народна банка да заплати на М.Н.М. *** сумата 15,00 (петнадесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на РБ.
АДМ.СЪДИЯ: