Р Е Ш Е Н И Е
Номер 523 Година 18.05.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесети април две хиляди двадесет и трета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
И.Г.
Прокурор
Соня Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер
дело номер 616 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция София против решение № 106/13.02.2023 г.,
постановено по н.а.х.д. № 4848/2022 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита
решението за неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Не споделя изводите на районния съд за отмяна на издаденото
предупреждение и счита, че същото е в съответствие с процесуалните и
материалноправните разпоредби. Възразява, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН във вр. с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска
се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на предупреждението. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и прави
искане да бъде уважена.
Ответникът – Д.Н.Н.– Кмет на Община
Бургас, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде
оставена без уважение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил предупреждение
№ 11-01-450/08.11.2022 г., издадено от директора на АДФИ, с което Д.Н., в
качеството му на кмет на Община Бургас, е предупреден, че ако при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание. За да постанови решението си съдът е приел, че са налице основания за отмяна на предупреждението,
поради допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуалните
правила. Прието е, че действително към 18.09.2020 г., липсва писмен договор за
делегиране на правото за организиране на безплатни превози, сключен между кмета
на Общината и съответното училище, но в Наредбата за условията и реда за предоставяне
на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за
обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите (Наредбата) липсва фиксиран такъв срок за
делегиране, с изтичането на който бездействието на кмета на общината да може да
се приеме за нарушение. На следващо място съдът е преценил, че административно наказващият
орган неправилно е приложил реда за предупреждаване, приет с измененията на
ЗАНН от ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. предвид това, че
нарушението за което е ангажирана отговорността на наказаното лице е извършено
на 18.09.2020 г. т.е преди влизане в сила на изменението и в хипотезата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва да бъде приложена по-благоприятната за нарушителя
редакция, с оглед на което предупреждението е отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно неправомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
На ответника по
касация е съставен АУАН №11-01-450/27.05.2022г., а в последствие въз основа на
съдържащите се в него фактически констатации от директора на АДФИ е издадено и
предупреждение №11-01-450/08.11.2022г., за това, че на 18.09.2020г. в
качеството си на кмет на община Бургас, като първостепенен разпоредител с
бюджет съгласно чл.11, ал.3 от ЗПФ във вр. с чл.7, ал.5 от ЗПФ не е сключил
договор с директора на СУ „Димчо Дебелянов“, за делегиране на правото му да
организира безплатни превози на ученици от община Бургас по реда на Наредбата
за 2020г., в нарушение на чл.20, ал.7 от Наредбата, поради което е предупреден,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в
закона административно наказание.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че в Наредбата не е фиксиран срок в който
следва да бъде сключен договор за делегиране правото за организиране на
безплатни превози, сключван между общината и училището. Ето защо за да бъде
сключен договор с общината е необходимо училището да я информира за
необходимостта от сключване на договор с превозвач, а не директно да пристъпва към
сключване на договор с превозвача, както е било сторено в случая. След като
липсва такова уведомление, преди 18.09.2020 г. (датата на която е сключен
договора с превозвача), няма как да се приеме, че кмета на общината е
бездействал и не е изпълнил свое законово задължение, съответно, че е извършил
вмененото му административно нарушение.
На второ място,
правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая е налице и хипотезата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя.
От наказващият
орган е прието, че извършеното административно нарушение е маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и му е наложено писмено предупреждава, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, съгласно
действащата към момента редакция на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Към момента на
извършване на нарушението – 18.09.2020 г., тази норма е предвиждала, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание и тя се явява по-благоприятния за нарушителя закон и
нея е следвало да приложи наказващият орган, както правилно е приел първоинстанционния
съд.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас,
ХVІ-ти състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 106/13.02.2023 г.,
постановено по н.а.х.д. № 4848/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.