РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. ХАСКОВО, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500445 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД –
гр.София е останал недоволен от Решение № 166 от 29.02.2024 год.,
постановено по гр.д. № 700 / 2023 год. по описа на Районен съд - Хасково,
поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска за присъждане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, предявен на основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – А. К. А. – оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 700 / 2023 год. по
описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от А.
К. А. против „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:Живот и
Здраве“ АД – гр.София, с искане за присъждане на сума в размер на 100 лева,
като искът е предявен като частичен от 7 000 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
1
20.10.2022 год.
С протоколно определение, постановено в
съдебно заседание, проведено на 30.01.2024 год. е допуснато изменение на
иска, чрез увеличение на размера от 100 лева на 468.80 лева.
Безспорно по делото е установено, че на
19.10.2022 год. в гр.***, бул.***, в района на бензиностанция „АМК“ е
настъпило ПТП, при следния механизъм: Камион марка „Рено“, модел
„Керакс“, с рег.№ ***, собственост на „Монолит“ АД – гр.***, управляван от
водача О. при маневра потегляне от мястото, на което е бил спрял автомобила
за зареждане с гориво от колонка на бензиностанцията, е отнел предимството
на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“, собственост на ищеца и
управляван от водача И.В.И., който по същото време е излизал от
бензиностанцията, при което последвал удар между двете превозни средства,
определен от вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза
като страничен, приплъзващ, в резултат на което били причинени следните
щети на автомобила, собственост на ищеца, а именно: задна броня, заден ляв
панел, задна лява врата, предна лява врата и задна лява джанта, съгласно
приложен по делото опис – заключение по щета от 20.10.2022 год. и задна лява
полуоска, съгласно приложен по делото опис – заключение от 02.11.2022 год.
Досежно механизма на настъпване на станалото
ПТП, наред със заключението, представено по допуснатата при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд, автотехническа експертиза, съдът
цени и приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, от съдържанието на който се установява, че на О. като водач
на застраховано при ответника, МПС е издаден акт за установяване на
административно нарушение. В подкрепа на тези обстоятелства е и приетия
като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от
19.10.2022 год., обективиращ признание, направено от водача О. за това, че с
поведението си, отнемайки предимството на другия водач, е станал причина
на настъпване на ПТП.
Ценейки посочените писмени доказателства –
протокол за ПТП и двустранен констативен протокол, представени от ищеца и
неоспорени от ответника, отразените в които обстоятелства не са изрично
опровергани от заключението, представено по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, съдът приема за установено, че ПТП е станало по
вина на водача на застрахования при ответника автомобил. В подкрепа на
изложените обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпита на свидетеля И. – водач на автомобила, собственост на ищеца,
установените от които фактически обстоятелства не са опровергани от
ответника. В тази връзка съдът намира за неоснователно заявеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване,
допуснато от водача на автомобила, собственост на ищеца, поради липса на
доказателства, подкрепящи същото.
Безспорно по делото е и това, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие – ПТП, станало на 19.10.2022 год. е
2
бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между ответника и „Монолит“ АД – гр.*** -
собственик на автомобил марка „Рено“, модел „Керакс“, с рег.№ ***,
обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на действие от
30.01.2022 год. до 29.01.2023 год., ценейки в тази насока заявеното от
ответника признание, обективирано в подадения от него отговор на исковата
молба, в подкрепа на което са и събраните по делото писмени доказателства –
протокол за ПТП и справка за валидна застраховка.
Като безспорно съдът приема и обстоятелството,
че ответното застрахователно дружество на 08.11.2022 год. е изплатило в
полза на ищеца сума в размер на 959.20 лева, видно от приложения по делото
отчет по сметка от 14.11.2022 год., приет като писмено доказателство.
Заявеното в тази насока възражение от страна на
ответника, че размерът на изплатеното в полза на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 959.20 лева е достатъчно да репарира претърпените
от него имуществени вреди, съдът намира за недоказано, ценейки в тази
насока заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд съдебно автотехническа експертиза, от
което се установява, че стойността на нанесените на автомобила, собственост
на ищеца, вреди е в размер на 1 428 лева, с оглед заявеното от вещото лице
уточнение, направено при изслушването му в съдебно заседание, в което
експертът е обяснил, че е допуснал техническа грешка в заключението си, като
вместо посочената в него сума от 1 313 лева, същата следва да се чете 1 428
лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника, поради което
съдът го кредитира изцяло в посочената част. По отношение на размера на
остойностяване на щетите съгласно възприетия от първоинстанционния съд,
вариант в заключението на вещото лице – по средно пазарни цени за труд и
нови части, изчислени по цени от алтернативни доставчици, не се излагат
доводи за неправилност на обжалваното решение, в подадената от
застрахователното дружество, въззивната жалба.
Приспадайки от така определената от експерта
сума – 1 428 лева – стойност на щетите по автомобила на ищеца, в резултат на
станалия пътен инцидент, изплатената в полза на ищеца от страна на
ответника сума от 959.20 лева, съдът намира, че искът се явява основателен и
доказан за разликата от 468.80 лева, до която следва да бъде уважен.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
ответника с отговора на исковата молба становище за липса на причинна
връзка между причинената на ищеца вреда, изразяваща се в разходи за ремонт
на задна лява полуоска, обосновано с доводи за това, че увреждането на тази
част от автомобила е установено едва на 02.11.2022 год., съгласно приложен
по делото опис – заключение от посочената дата. В тази насока съдът цени
приетия като писмено доказателство опис – заключение от 20.10.2022 год., в
който са описани както констатирани при огледа от страна на застрахователя,
увреждания по автомобила на ищеца, така и отразеното в документа, че е
необходим допълнителен оглед по ходовата част отзад, което именно е
наложило извършването на втория оглед, в който е констатирано от
3
представител на ответника, допълнително увреждане. Опис – заключенията от
двата огледа на автомобила на ищеца, извършени от представител на
ответното застрахователно дружество по своята правна същност
представляват частни свидетелстващи документи, които съгласно чл.180 от
ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са
направени от лицето, подписало документа – в случая вещо лице, определено
от ответника, извършило първоначалния и допълнителния оглед на
автомобила, при които е установена и посочената по-горе увреда, подлежаща
на обезщета. В този смисъл съдът намира за неоснователни и изложените във
въззивната жалба доводи за недоказаност на причинна връзка между
установеното при втория оглед увреждане – задна лява полуоска с
настъпилото ПТП по вина на водача на застрахования при ответника
автомобил, доколкото съдържанието на посочените два документа не се
опровергава и от заключението по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, което макар и в отделни части да съдържа противоречия и
взаимно изключващи се твърдения, не изключва по безспорен и несъмнен
начин наличието на причинна връзка между станалия пътен инцидент и вида
на причинените в резултат на него, щети по автомобила, собственост на
ищеца.
С оглед на изложените по-горе съображения,
съдът намира за основателен иска, предявен на основание чл.432, ал.1 от
Кодекса на застраховането, предвид наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, предвидени в нормата на чл.45, ал.1 от
ЗЗД, а именно - противоправно поведение, вреда и причинна връзка помежду
им.
Като неоснователни съдът намира изложените
във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение в
частта относно началния момент, считано от който застрахователят дължи
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, по следните
съображения:
Процесното ПТП е станало на 19.10.2022 год.
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя, получена от
последния на 20.10.2022 год. За периода от датата на деликта до предявяване
на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди се дължи от
делинквента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от
20.10.2022 год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за
присъждане на законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде
уважено така, както е предявено.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за основателност на предявения иск и уважавайки същия,
първоинставнционният съд е постановил правилно решение, което по
4
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния
представител на въззиваемия следва да бъде присъдена сума в размер на 240
лева, с ДДС – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ,
под формата на процесуално представителство пред въззивния съд, при
определянето на който съдът се позовава на решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438 / 22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, имащо задължителен характер съгласно
чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минимални размери на адвокатските възнаграждения – в случая 400 лева,
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, не са обвързващи за съда. Отчитайки
степента на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че по
аналогия при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение
следва да се приложи нормата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, според която възнаграждението за защита по дела с
определен материален интерес е от 100 лева до 360 лева. Изхождайки от
изложените по-горе съображения, отчитайки и обема на осъществената от
пълномощника на въззиваемия правна защита и съдействие, съдът счита, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в
посочения по-горе размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166 от 29.02.2024
год., постановено по гр.д. № 700 / 2023 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Изгрев,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, с
код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр.***, район
***, бул.***, сумата в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева, с ДДС –
възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство на въззиваемия А. К. А., на основание чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6