Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и шести април две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №13673
по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът К.Х.И.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 20.10.2015 г. в гр. София, вина
за което има водачът на л.а. „Нисан Примера” с
рег. № *******Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът З. „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето – множество фрактури на черепа, бил е с
опасност за живота. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 130 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.10.2015 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът З.
„Л.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и сочените от ищеца увреждания, както и размера на сочените
вреди. Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От представената по делото присъда от 08.06.2017 г. по
ВНОХД №2007/2017 г. по описа на СГС, влязла в сила на 26.01.2018 г., се
установява, че на 20.10.2015 г. в
гр. София е
реализирано ПТП, при което В. Б. М. при управление на л.а. „Нисан Примера“ с
рег. № СА ******е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в счупвания на черепните кости с контузия на главния мозък.
Съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК присъдата е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, В. Б. М. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.посл. б.
„а“ пр.2 вр. чл.343 ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, като на
20.10.2015 г. в гр. София при управление на л.а. „Нисан Примера ” с рег. № СА ******е нарушил разпоредбите на
чл.116 и чл.119 ал.1 ЗДвП.
От
показанията на свид. В. Б. М. се установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието, при лоши метеорологично условия непосредствено след
пешеходна пътека. Свидетелят сочи още, че ПТП е настъпило в момента, когато
пешеходецът се е намирал в средата на пътното платно, като автомобилът се е
движил със скорост от около 30 км/ч.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило при движение на л.а. „Нисан Примера“ със скорост от
около 45 км/ч и при пресичане от страна на ищеца на пътното платно отляво
надясно. Вещото лице сочи още, че водачът на л.а. „Нисан Примера“ е имал
възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба
при всякакъв ход на пешеходеца и в момента, в който той е започнал да пресича
пътното платно. От заключението се установява още, че водачът на л.а. не е имал
възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба
от момента, в който пешеходецът е пресякъл разделителната линия, а пешеходецът
е имал възможност да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на
автомобила.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Нисан Примера“ с
рег. № СА ******е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.116 и чл.119 ал.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 20.10.2015 г. между ответника и собственика на л.а.
„Нисан Примера” с рег. № СА ******е съществувало В.дно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представена епикриза, издадена от УМБАЛ „******“ ЕАД, от която се установява,
че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 20.10.2015 г. по повод процесното
ПТП, като е получил множество фрактури на черепа, контузия на главния мозък,
луксация на дясно рамо, проведено му е медикаментозно и оперативно лечение –
ревизия на раните, и е изписан на 29.10.2015 г.
Представена
е и епикриза, издадена от СБДПЛР „П.“ ЕООД, от която се установява, че ищецът е
постъпил в лечебното заведение на 05.11.2015 г. за рехабилитация след
претърпяна ЧМТ с контузия на главен мозък и е изписан на 15.11.2015 г.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил: ЧМТ: две разкъсно-контузни рани по лицето,
хирургически обработени чрез зашиване, кръвонасядане на десния горен клепач,
охлузвания по гърба на носа и дясна буза, счупване на дясна теменна кост и КТ
данни за счупване на десен горночелюстен синус, контузия на мозъка вдясно;
изкълчване на дясна раменна става; охлузвания по крайниците, отпадане на предни
горни резци, които увреждания се дължат на действието на тъпи предмети и могат
да бъдат получени при ПТП, т.е. съществува пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и тези увреждания. Вещото лице
сочи още, че ЧМТ е разстройство на здравето, което е временно опасно за живота,
както и че ЧМТ е лекувана консервативно, а двете рани на главата са зашити. От
заключението се установява, че вещото лице не може да направи анализ какво е
актуалното състояние на пострадалия.
От
показанията на свид. Х.Д.се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил
травми на рамото, на окото и на главата, бил и в интензивно отделение на
болница за около 7-8 дни. След изписването е бил трудно подвижен, имал е главоболие, ходил е на рехабилитация, но не
се е подобрил много и около 7-8 мес. не е могъл да се придвижва самостоятелно.
Свидетелят сочи още, че към настоящия момент ищецът не вижда добре, трудно ходи
и има главоболие.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че ЧМТ, която е получил ищеца, е заболяване с
риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна,
че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение, периодът на
възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на
59 години, т.е. в трудоспособна възраст, а прогнозата е напълно благоприятна –
ищецът е напълно възстановен, и отчита, че липсват данни за остатъчни негативни
явления – по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на остатъчни травми. Съдът на кредитира показанията на свид. Х.Д.в
частта, в която същият сочи, че след процесното ПТП ищецът вече не може да се
грижи за себе си, доколкото същите не представляват годно доказателствено
средство за установяване наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настоящето здравословно състояние на ищеца, а вещото лице,
изготвило приетата по делото СМЕ сочи, че липсват данни за актуалното състояние
на ищеца. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение
за претърпените травматични увреждания е в размер на 30 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
С влязла в сила присъда
увреждащото лице е признато за виновно в извършване на нарушения и на
правилото, че водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците и е длъжен да пропусне стъпилите или преминаващите по пешеходна
пътека пешеходци, като намали скоростта или спре, като същият не е пропуснал ищеца,
който като пешеходец вече е бил стъпила на пътеката. Както беше посочена по –
горе, влязлата в сила присъда е задължителна за граждански съд относно
противоправността на деянието, което включва и установената в диспозитива на
присъдата противоправност, изразяваща се в нарушение на разпоредбите на чл.116
и чл.119 ал.1 ЗДвП. Наказателният съд е приел, че противоправността на
поведението се изразява и в причиняване на телесна повреда на пешеходец, по
време на преминаване от него на пешеходната пътека, като в рамките на производството
по настоящето дело не се установи ищецът да е пресичал неправомерно пътното
платно.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на сумата от 30 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на сумата от 1143,84 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 1200,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 184,63 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от иска в размер на сумата от 15,38 лв., представляваща депозит за
свидетел и сумата от 230,76 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на К.Х.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 30 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
20.10.2015 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 130 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 1200,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 184,63 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. Н.Д., адрес: ***-ти
полуетаж, офис 4, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1143,84
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Х.И., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 246,14 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: