№. 260378 / 19.10.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
19.10.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА г.д.№. 494 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240 ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,К. Б. Е. Е. 8. със седалище и адрес на управление г. С. р. К. с. у. П. №. 1. представлявано от управителя Р. Х. В. твърди в исковата молба, че на 04.08.2016 г. между ,,4. Е., опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка В. и Д.А.С. е сключен Договор за кредит, фигуриращ в системата на ,,В.” под №. ********** При посредник на ,,4. Е. Д.А.С. подал Искане за отпускане на кредит, с което заявява да му бъде отпусната сума в размер на 600,00 (шестстотин лева), като заявил и използването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Поддържа, че кредитът е отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей АД в деня на сключване на договора, за период от 30 (тридесет) дни, с падежна дата – 03.09.2016г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се е задължил да заплати на ,,4.” Е. сума в общ размер на 762,00 (седемстотин шестдесет и два лева), от които 600,00 (шестстотин лева) - главница, 20,22 (двадесет лева и двадесет и две стотинки) - договорна лихва за периода на отпускане на кредита и 141,78 (сто четиридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) - такса за експресно разглеждане.
Твърди, че с настъпване на падежа на договора, кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от 04.09.2016 г. (денят следващ падежната дата), „4.” Е. (В.) започнало да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2 (а), същата се формира от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие (1.00 % към датата на сключване на договора). Твърди, че след като изпадал в забава, до ответника са изпратени напомнителни писма на адреса му, посочен в Договора за кредит, в които се съдържа детайлна информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.4 от Общите условия към Договор за кредит №. ********** са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател като начисленото се добавя към Общата дължима сума. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил своето задължение.
Поддържа, че на 23.11.2018 г. „4.” Е. в качеството му на цедент, сключил с „К. Б. Е., в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., по силата на който цедентьт прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор №. ********** в общ размер на 1 473,23 (хиляда четиристотин седемдесет и три лева двадесет и три стотинки), от които главница – 600,00 (шестстотин лева), договорна лихва за периода на отпускане на кредита – 20,21 (двадесет лева и двадесет и една стотинки), неустойка (наказателна лихва)- 681,24 лева, такси за експресно разглеждане – 141,78 лева и 30,00 лева – разноски за събиране.
Ищецът твърди и това, че от сключване на Договора за цесия до настоящия момент ответникът продължава да не заплаща задължението си по Договор за кредит №.**********, поради което за ,,К. България“ Е. възниква правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. С настоящата искова молба поддържа, че претендираа единствено сума в размер на 600,00 лева - представляваща неизплатена главница по договора за кредит.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.А.С., с адрес: xxx да заплати на ,,К. Б. Е. единствено сумата в размер 600,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №. **********, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането, както и да му присъди направените съдебни разноски в настоящото производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева.
В условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, моли съда да постанови решение, с което да осъдите Д.А.С. xxx да заплати на ,,К. Б. Е. преведената от ,,4.” Е. сума в размер 600,00 (шестстотин лева) като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото Д.А.С. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по заявените искови претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един категоричен начин, че ответникът продължава да дължи на ищеца сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №. **********/04.08.2016 година. Няма данни по делото, от които да е видно, че посочената сума е изплатена от ответника.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираните в исковата молба парични суми.
Съобразно изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца и реализираните в производството разноски в общ размер от 200,00 лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложения на лист 45 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на ,,К. България“ Е., Е. 8. със седалище и адрес на управление: град С. ул.. П." №. 1. представлявано от управителя Р. В. сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №. **********/04.08.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2021 година до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 200,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :