№…………………………….…….../29.09.2021 г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Димитричка
Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1940
по описа за 2019
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата си молба М.Л.Ж. твърди, че ответникът Н.Г.К. му дължи, както
следва: сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в следствие на бездействие на ответника, в качеството му на
особен представител на ищеца по
гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВОС, да му окаже
правна помощ и да отстрани нередовностите на исковата молба, поради което е
последвало прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК,
ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания, изразяващи се в тревоги, безсъние,
чувство на безизходица в следствие на бездействие на ответника, в качеството му на особен
представител на ищеца по гр.д.
№ 550/2019 г. по описа на ВОС, да му
окаже правна помощ и да отстрани
нередовностите на исковата молба, поради което
е последвало прекратяване на производството по реда на
чл. 129, ал. 3 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019
г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Н.Г.К., редовно уведомен за настоящото
производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Излага се, че исковете
по гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВОС са изцяло недопустими. Твърди се, че Ж. не е претърпял вреди в следствие прекратяването
на гражданското дело, още повече, че разполага с възможност да предяви отново
исковете.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното гр.д.
№ 550/2019 г. по описа на ВОС, ХІІ състав се установява следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Л.Ж. против Министерство на
правосъдието за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева за
претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на предприети
от държавен съдебен изпълнител при СИС към ВРС действия по принудително
изпълнение по изп.д. № 20183110406100, на основание
чл.49 ЗЗД. Изложените в исковата молба фактически твърдения, на които се основа
претенцията са, че по представен от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ изпълнителен лист срещу него е било
образувано цитираното изпълнително дело, като съдебният изпълнител е предприел
принудителни действия – запор на банковата му сметка. Твърди се, че съдебният
изпълнител не е бил компетентен да извършва същите, тъй като вземането на ГДИН
е публично и като такова следва да събира по реда на ДОПК и взискателят
не може да го възлага за събиране от държавен съдебен изпълнител. В резултат на
това се твърди, че извършените от съдебния изпълнител действия по
принудителното изпълнение са в нарушение на закона, както и че от тях
жалбоподателят е претърпял визираните в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди.
С
разпореждане № 3732/11.06.2019 г. на Ж. е предоставена правна помощ за
процесуално представителство. С определение № 1993/03.07.2019 г. адв. Н.Г.К. е назначен за особен представител на ищеца,
като в същият акт е разпоредено да се връчи на особения представител
определение № 1882/21.06.2019 г., с което Ж. е задължен да отстрани
нередовностите на исковата молба. На 24.07.2019 г. на особения му представител
му е връчен препис от определение № 1993/03.07.2019 г. и от определение №
1882/21.06.2019 г. С определение № 2411/14.08.2019 г. производството по по гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВОС, ХІІ състав е
прекратено, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. На
13.09.2019 г. определение № 2411/14.08.2019 г. е връчено на особения
представител на ищеца, като същото е влязло в законна сила на 21.09.2019 г. На
01.10.2019 г. ищецът лично подава частна жалба срещу прекратителното
определение, но същата е оставена без разглеждане като просрочена с определение
№ 655/21.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 498/2019 г. по описа на Апелативен съд – ****,
потвърдено с определение № 487/14.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4152/2019 г. по описа
на ВКС, ІІІ г.о.
Представено
е решение от 21.12.2020 г. по
дисциплинарно дело № 7 по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия – ****,
І състав, с което на адв. Н.Г.К. е ангажирана
дисциплинарната отговорност по повод бездействия по гр.д. № 550/2019 г. по
описа на ВОС, ХІІ състав, като са му наложени наказания „порицание“ и „глоба“ в
размер на 610 лева.
От
съдебно удостоверение на Административен съд – **** и приложените към него
заверени преписи от решения се установява, че М.Л.Ж. е ищец по 13 броя дела в
съда за периода 01.01.2017 г. – 21.12.2019 г., десет
от които са прекратени, едно е приключило с решение, с което предявеният иск е
отхвърлен.
По
искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му е разпитан свидетелят И.А.Р.
/без родство и дела със страните/, чиито показания съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се
на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вредоносен резултат и причинна връзка между деянието
и вредата. Липсата дори и на една
от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Безспорно е установено, че ответникът, който е адвокат е
надлежно назначен за особен представител на ищеца по гр.д. №
550/2019 г. по описа на ВОС, ХІІ състав за осъществяване на процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП.
Съобразно чл. 2 и чл. 3 от ЗПП правната помощ
по този закон
се осъществява от адвокати и се
финансира от държавата, като целта на
закона е да гарантира равен достъп на лицата
до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Т.е. назначеният от съда адвокат в
качеството му на особен представител следва добросъвестно и компетентно да
осъществява своята дейност по процесуално представителство в пълен обем /по арг. на чл. 37 от ЗПП/.
Разпоредбата на
чл. 2 от ЗА предвижда, че адвокатската
професия е конституционно установена дейност за подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на
техните права и законни интереси и се осъществява чрез устни и писмени
консултации и становища по правни въпроси,
изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани
с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на
съдебната власт, пред физически и юридически лица /чл. 24 от ЗА/.
Съгласно чл. 51 от ЗА адвокатът
отговаря за причинените на
клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на Висшия адвокатски съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и следващи от ЗА, адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето
поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите
за професията доверие и уважение, като при упражняване на професията адвокатът
се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и
законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми своя
клиент за неговите права и задължения, като при или по повод воденето на дела
адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел
създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на
адвокатската етика. Отговорност на
адвоката за вреди може да
бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат
се дължи на пропуск на
адвоката да упражни някое процесуално
право или да извърши надлежно
някое процесуално действие, което е довело до погасяването
на съответна процесуална възможност /Решение № 227/19.08.2013 г.
по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./.
В конкретния случай от приложеното гр.д. №
550/2019 г. по описа на ВОС, ХІІ състав се установява, че ответникът в качеството му на особен представител на
ищеца е осъществил пълно бездействие досежно процесуалното представителство на
последния. Надлежно е бил уведомен за определението на съда, с което
производството по делото е оставено без движение, поради нередовност на
исковата молба, но не е депозирал уточнение на иска, няма и наведени твърдения
да са предприети такива действия. Ответникът е бил надлежно уведомен и за определение №
2411/14.08.2019 г., с което производството по гр.д. № 550/2019 г. по описа на
ВОС, ХІІ състав е прекратено
на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, но не е инициирал в
предоставения от закона едноседмичен срок обжалване на същото. С оглед
изложеното е установено извършването на противоправно деяние – бездействие от
страна на адв. Н.Г.К..
За Ж. обаче не е настъпил вредоносен резултат, тъй като
въпреки че гр.д. № 550/2019 г. по описа на
ВОС, ХІІ състав е прекратено с влязло в
сила определение, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, за
същия към онзи момент, а и към настоящия не е погасено правото му на иск за
обезщетение за деликт, осъществен през 2018 г. Т.е.
от бездействието на ответника не е произтекло погасяване на процесуалната
възможност на ищеца да предяви отново иска, предмет на прекратеното гражданско
дело, поради което и не са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на
иск му по чл. 45 от ЗЗД. Акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД също се явява неоснователен с оглед изхода на спора по главния иск.
С оглед изложеното исковете на М.Л.Ж. против Н.Г.К. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати, както следва:
сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в следствие на бездействие на ответника, в качеството му на особен
представител на ищеца по гр.д.
№ 550/2019 г. по описа на ВОС, да му
окаже правна помощ и да отстрани
нередовностите на исковата молба, поради което
е последвало прекратяване на производството по реда на
чл. 129, ал. 3 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания, изразяващи се в тревоги, безсъние, чувство на безизходицав
следствие на бездействие на ответника, в качеството му на
особен представител на ищеца по
гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВОС, да
му окаже правна помощ и да отстрани нередовностите на исковата молба,
поради което е последвало прекратяване на производството по реда на
чл. 129, ал. 3 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019 г. до окончателното й изплащане се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвъллени.
Ответникът не е отправил искане за присъждане на разноски,
поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж., ЕГН **********, с
адрес: ***, ІІІ група против Н.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати,
както следва: сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на бездействие на ответника, в качеството му
на особен представител на ищеца по гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВОС, ХІІ
състав да му окаже правна помощ, поради което е последвало прекратяване на
производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.03.2019 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, изразяващи се в тревоги, безсъние, чувство на безизходица в
следствие на бездействие на ответника, в
качеството му на особен представител на ищеца по гр.д. № 550/2019 г. по описа
на ВОС, ХІІ състав да му окаже правна помощ, поради което е последвало
прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: