Р Е Ш Е
Н И Е № 55
Гр.
Сливен, 16.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното
от съдия Иглика Жекова КАНД № 39 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
С
Решение № 70 от 24.02.2023 г. по АНД № 20222230201471/ 2022 по описа на Районен
съд – Сливен е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № F660073 от 27.06.2022 г. на Заместник-директора на ТД на
НАП – Бургас, с което на „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“, № 37а, представлявано от у.Н.Д.Р.
– С., на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева.
Недоволен
от така постановеното решение, касационният жалбоподател ТД на НАП - Бургас го
обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд –
Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът
счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното
нарушение и същото е подробно и ясно описано, като липсват основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени
изцяло първоинстанционното решение и да постанови
ново по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление като
законосъобразно.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява че поддържа
касационната жалба и моли съда да уважи същата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В с.з.
ответникът по касационната жалба „Н.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява
от у.Н.Д.Р. – С.. Заявява, че оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор
на касационна жалба, в който е изложила аргументи по същество, с което моли
съда да остави в сила първоинстанционното съдебно
решение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че решението на Районен
съд – Сливен следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с
получен на 24.02.2022 г. в ТД НАП-Бургас, офис Сливен списък от Агенцията по
вписванията на дружества, които не са подали годишен финансов отчет (ГФО), била
извършена проверка на дружеството-жалбоподател. Установено било, че „Н.“ ЕООД, в
качеството си на задължено лице по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, не е изпълнило
задължението си в законоустановения срок - до
30.09.2021 г. да публикува в Агенция по вписванията ГФО за 2020 г. В
информационната система на НАП имало данни, че дружеството е осъществило
дейност през 2020 г., т.к. имало наето едно лице на длъжност „б.", за
което била подавана информация с декларации обр.1 и обр.6 - данни за обработени дни. След констатиране на
нарушението на „Н.“ ЕООД била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН.
Поканата не била връчена. На 11.05.2022 г. било извършено посещение от
служители на НАП, офис Сливен на адреса на управление във връзка с връчване на
поканата. Представляващият не бил открит на адреса, за което било съставен
Протокол.
За установеното при
проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ F660073/23.05.2022 г., с който извършеното деяние било квалифицирано по чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
в отсъствие на нарушителя. В АУАН било вписано, че административното нарушение
било извършено за пръв път.
Въз основа на
съставения АУАН, Заместник-директорът на ТД на НАП – Бургас издал Наказателно
постановление № F660073 от 27.06.2022 г., с което на „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, за
нарушение на чл. 38, ал.1 от Закона за счетоводството и на основание чл. 74, ал. 1 от
ЗСч наложил
имуществена санкция в размер на 200 лева.
При така
установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неяснота относно
приетото от административнонаказващия орган нарушение
и до накърняване правото на защита на санкционираното лице, тъй като дадената
от наказващия орган при издаване на НП квалификация на нарушението била непълна
- не били посочени конкретните нарушени от жалбоподателя разпоредби на чл. 38,
ал. 1 от ЗСч, което водело до неяснота относно приетото от административнонаказващия
орган нарушение. Изложил е и доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. С такива изводи Районният съд е отменил наказателното
постановление.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция: Покана изх. №О-521/ 25.05.2022 г.; пълномощно с нотариална заверка
на подписите от 27.03.2019 г.; разпечатки от сайта на Търговския регистър и
регистъра за ЮЛНЦ за актуално състояние на „Н.“ ЕООД, ЕИК *******, към следните
дати: 25.05.2022 г.; 23.05.2022 г.; 06.07.2022 г.; Справка за задължения на осигурител по
Декларация обр. 6 за периода от 01.2020 г. до 12.2020
г. – от 23.05.2022 г. и от 09.05.2022 г.; Справка за актуално състояние на
трудови договори към 31.12.2020 г.; Справка за подадени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ; Справка за регистрирани фискални устройства – 2 броя; Справка за
обороти на ФУ от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; Справка-декларации;
Справка за регистрация по ЗДДС; данни от документ за продажба от ФУ за период
от 01.01.2020 г. до 01.01.2021
г.; Справка за брой осигурени лица по БУЛСТАТ.
Съдът, след извършена
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната
съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт като краен резултат, при
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по
смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година;
2. юридическите лица с нестопанска цел – чрез заявяване за обявяване и предоставянето
им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по
вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел, в срок до 30 септември на следващата година; 3. останалите
предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30
септември на следващата година. В чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч е посочено, че ал.
1 на същата разпоредбата не се прилагат за всички предприятия освен тези посочени
т. 1 на ал. 9, които не са осъществявали дейност през отчетния период, като
това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не
е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на
министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 30 юни на
следващата година, както следва: а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; б) от лицата по
ал. 1, т. 3 – чрез икономическо издание или чрез интернет. По смисъла на чл. 2,
т. 1 от ЗСч, за целите на същия закон предприятия са търговците по смисъла на
Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци.
В § 1, т. 30 от ДР
на ЗСч е дадена дефиниция на понятието „Предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период“, според която това са предприятия, за които
едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са
извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период
не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали
дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са
осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Съгласно
описаното в АУАН и в НП, нарушението е установено след получен списък от
Агенцията по вписванията с писмо получено от НАП на 24.02.2022 г. с извадка на
лица, които не са подали в срока до 30.09.2021 г. заявление за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на Агенцията по
вписванията на годишен финансов отчет за 2020 г. При издаване на НП, административнонаказващият орган е приел, че „Н.“ ЕООД е
нарушило нормата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството. Както беше
посочено по-горе, ал. 1 на тази разпоредба има три отделни точки, уреждащи
задълженията на различния вид предприятия и сроковете за изпълнението им. Като
не е посочил коректно законните разпоредби, които са били нарушени виновно, наказващият
орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както правилно е
приел първоинстанционният съд. Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател, че от текста на НП става ясно, че се
касае за нарушение на първата хипотеза, изрично посочена в обстоятелствената
част на НП. В обстоятелствената част на НП е възпроизведен текста на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч, но е описано също, че дружеството не е изпълнило
задължението си да публикува чрез подаване на заявление и представяне за
обявяване на годишния си финансов отчет за 2020 г. в търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Агенцията по вписванията до
30.09.2021 г. Така формулираното описание на нарушението води до неяснота за
дружеството да
разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, като възпрепятства организиране и осъществяване правото му на
защита в
пълен обем. Съгласно т. 1 на нормата, всички търговци по смисъла на Търговския
закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване ГФО в търговския
регистър, в срок до 30 септември на следващата година, а обявяването в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията касае
юридическите лица с нестопанска цел по т. 2 на чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Предвид
посоченото, първоинстанционният съд правилно е приел,
че определената от наказващия орган квалификация на нарушението в НП е непълна,
доколкото не са посочени конкретните нарушени от жалбоподателя разпоредби
чл.38, ал.1 от ЗСч, водещо до неяснота относно приетото от административнонаказващия
орган нарушение.
Настоящият съдебен
състав констатира, че към жалбата, с която е сезиран районният съд, подадена
чрез наказващия орган, е приложено копие на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, подадена пред НАП от Н.Д.Р.-С., в
качеството ѝ на у.на „Н.“ ЕООД, с дата 03.01.2020 г. В същата е
декларирано, че считано от дата 01.01.2020 г.
дружеството прекъсва дейността си. Декларацията не е обсъдена при издаване на
НП, не е установено, че същата е била подадена към датата на съставяне на АУАН,
въпреки че е подадена именно пред НАП. Актосъставителят,
а в последствие и наказващия орган са приели, че дружеството е извършвало
дейност, въз основа на данни за деклариран трудов договор и подавана информация
с декларации обр. 1 и обр.
6. Видно от представената пред първоинстанционния съд
справка за обороти на ФУ от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г. и данни от документ за продажба от ФУ за период от 01.01.2020 г. до 01.01.2021 г., няма
регистрирани данни по посочените критерии. Както вече бе посочено, в § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството
е дадена дефиниция на понятието „Предприятия, които не са осъществявали дейност
през отчетния период“, изискващо кумулативното наличие на няколко условия. Както
пред настоящата инстанция, така и в производството пред районния съд
доказателства, че тези условия не са налице, не са представени. В този смисъл,
приетото от АНО наличие на назначено лице по трудов договор в дружеството, за
което има подадени Декларации обр. 1 „Данни за
осигуреното лице“ и обр. 6 „Данни за дължими вноски и
данък по чл.42 от ЗДДФЛ“, като достатъчно обстоятелство, доказващо извършване
на дейност през процесния период, е неправилно.
Назначаването и осигуряването на работници, не попада в изрично и изчерпателно
изброените условия, на които следва да отговаря всяко предприятие за да се
приеме, че не е извършвало дейност през отчетния период, поради което наличието
им не води до извод, че ответникът по касация е извършвал дейност през календарната
2020 г. След като не е доказано осъществяването на елемент от фактическия
състав на нарушението, то не може да се приеме, че такова е било извършено, от
което следва, че санкцията е наложена незаконосъобразно.
По изложените
съображения административният съд намира, че като е отменил обжалваното
наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразно решение
като краен резултат.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
Въз основа на
изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на
районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е
постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това,
проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.
Предвид изхода на
спора, искането за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател
е неоснователно.
Предвид
изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с
чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 24.02.2023 г. по
АНД № 20222230201471/ 2022 по описа на Районен съд – Сливен.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ТД на НАП - Бургас за присъждане на разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.