№ 96
гр. София, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501187 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по жалба на Г. И. Д., чрез особения й представител адв. И.Д.-Н., срещу
решението на ОС Благоевград от 05.01.2021г. по т.д. № 196/2018г., с което е осъдена Д. да
плати солидарно с А. С. Д. на „Юробанк България“ АД дължими по договор за кредит №
HL31431/21.03.2008г. суми, както следва: 34098,09 швейцарски франка - падежирала и
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 29.11.2018г. и 439, 36
швейцарски франка - банкови такси за периода 18.04.2016г. - 25.11.2018г.; отхвърлен е иска
за присъждане на главница за разликата до пълния предявен размер от 34207, 09 швейцарски
франка, както и тези за нотариални такси в размер на 795,46 лева за периода 08.03.2018 -
25.11.2018г. и за застраховки в размер на 77,01 швейцарски франка за периода 11.04.2016 -
25.11.2018г., и са присъдени разноски.
Въззивникът Г. И. Д. иска отмяна на решението в уважителната му част и отхвърляне на
исковете. Твърди да е нарушен закона при процедурата по назначаване на особения й
представител адв. М. Б., поради което следвало да бъде повторена процедурата по размяна
на книжа с участието на последващо назначения й особен представител – адв. И.Д. –Н., за да
бъдат защитени интересите й. Твърди, че е следвало изрично да бъде прогласена
нищожността на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от договора за кредит като
неравноправни, защото предвиждат възможност на банката едностранно да променя
лихвения процент по кредита. По същество оспорва размера на дължимата главница;
възразява срещу извода на първата инстанция, че е уведомена за предсрочната изискуемост
на кредита, като отрича възможността това да стане чрез връчване на исковата молба на
особен представител; заявява, че възнаградителна лихва не се дължи върху предсрочно
изискуемата главница и такава не следвало да се начислява за периода, в който вземането
било цедирано на „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД; оспорва цесията на вземанията на
1
„Колект БГ“ АД да й е съобщена надлежно и заявява, че присъденото вземане следвало да се
преизчисли съобразно „настъпилата частична погасителна давност“.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач „Колект БГ“ АД оспорва жалбата.
Необжалвалият обикновен другар на въззивницата – А. С. Д. не се е присъединил към
въззивната жалба.
Софийския апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, като
съобрази оплакванията на въззивницата, приема следното:
С определение на първата инстанция от 09.05.2019г., като е прието, че са налице
предпоставките на чл. 47, ал.6 ГПК ( наличието на които не е спорно), е допуснато
определяне на адвокат, който да бъде назначен от съда за процесуален представител на
ответницата Д.. Такъв е определен не от АК –Благоевград, а от съда, на случаен принцип,
измежду дежурните в периода на избора адвокати от АК Благоевград ( така протокола на
лист 126 от делото на първата инстанция). Така определеният адвокат –адв. М. Б. е назначен
от съда за процесуален представител на ответницата Д. с определение от 29.05.2019г. и е
депозирал отговор на исковата молба ( лист 130 от делото), с която е оспорил иска като
неоснователен. Участвал е по делото до 12.02.2020г., когато е освободен от съда и е
изпратено искане до АК Благоевград за определяне на процесуален представител на
ответницата Д.. Адвокатската колегия е определила за такъв адв. Д.- Н., която е назначена за
представител на Г.Д. с определение от 08.05.2020г. и към момента представлява
въззивницата.
Противно на оплакванията по жалбата, процесуалното представителство на Г.Д. от адв. Б.
е надлежно. Спазени са изискванията на ГПК - адв. Б. е представлявал ответницата след
назначаването му от съда за неин представител при наличие на предпоставките на чл. 47
ГПК. Нарушението на реда, по който е избран назначения от съда представител по чл. 47
ГПК, доколкото е такова по чл. 25 ЗПП, а не на процесуалния закон, не влече накърняване
правото на защита на ответника по делото и затова е ирелевантно за редовността на
процесуалното представителство на последния и съответно за тази на предприетите от
негово име процесуални действия. В тази връзка, извършените до 12.02.2020г. от адв. Б.
процесуални действия, като предприети в изпълнение на надлежно учредена представителна
власт, запазват действието си. Ето защо няма основание същите да бъдат повторени с
участието на назначената впоследствие за представител на ответницата Д. – адв. Д.- Н., вкл.
да бъде предоставен нов срок за отговор на исковата молба.
Предвид изложеното и като има предвид съдържанието на отговора на исковата молба на
лист 130 от делото на ОС Благоевград, въззивният съд приема, че в срока по чл. 131 ГПК
въззивницата не е възразила срещу обявяването на предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит, нито е направила възражение за погасителна давност и не
е оспорила представените с исковата молба документи. Тези възражения са преклудирани.
Принципно неоснователно е оплакването по въззивната жалба за недопустимост на
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита чрез връчване на препис от исковата
молба на особен представител на длъжника – ответник. Съгласно константната съдебна
практика, в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото
си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, ( каквато е процесната), връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Принципно неоснователно е и възражението за погасителна давност, тъй като в хипотези
като процесната тя тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга,
без да се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост.
По съществото на спора:
2
Ищецът твърди, че по силата на сключения с въззивницата и А.Д. договор №
HL31431/21.03.2008г и допълнителни споразумения им е предоставил кредит в швейцарски
франкове в равностойност на 25 000 евро, който е следвало да бъде върнат до 180 месеца
след усвояването, съобразно погасителен план, на равни месечни вноски. След 17.03.2015г.
обслужването на кредита било напълно преустановено. С адресираната до Д. нотариална
покана от 31.08.2018г. ищецът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Неплатената главница – падежирала и предсрочно изискуема възлизала на 34 207,
09 швейцарски франка.
В хода на първоинстанционното производство –в пледоарията по същество, ответницата е
оспорила иска за главница с възражения за нищожност на част от договорните клаузи -
чл.21, чл.23 , чл.3, ал.5 и чл. 6, ал.3 от договора за кредит, поради неравноправния им
характер; на уговорките по споразуменията, с които е капитализирана лихва и е възразила,
че за периода, в който вземането е било цедирано на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД не е
следвало да се начислява възнаградителна лихва.
С обжалваното решение съдът е приел за основателни възраженията за нищожност на
клаузата на чл. 23 от договора , където кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната в обявения от банката курс „купува“ и/или
„продава“ на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по чл. 21 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 , повишаване
размера на дължимите погасителни вноски по кредита , изразени в евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяна на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Декларирал е и,
че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 21-23 от договора и е съгласен с настъпването им.
Останалите възражения за нищожност не са обсъдени изрично. Въззивният съд дължи
произнасяне по тях , както и по направеното с въззивната жалба такова за неравноправност
на клаузата на чл.13, ал.1 от договора.
Въззивницата има качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката
– ищец съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Клаузите на чл. 3, ал. 5 , чл. 6, ал.3 и чл. 13, ал.1 от договора определят базовия лихвен
процент на банката за неподлежащ на договаряне т.е. задължителен за страните от момента
на уведомяване за промяната в него чрез обявяване на видно място в банковите салони;
определят като неотменимо и безусловно съгласието на кредитополучателя за промяна в
размера на погасителните вноски при промяна на БЛП от страна на банката и дават право на
банката да променя едностранно и безусловно приложимите лихви по кредита по време на
действие на договора чрез промяна в Тарифата за условията лихвите, таксите и
комисионните, която банката прилага при операциите си.
Тези клаузи са неравноправни, тъй като предвиждат възможност за банката да изменя
едностранно размера на дължимата годишна лихва (респ. размера на дължимите месечни
погасителни вноски) чрез промяна на БЛП, която не подлежи на договаряне между страните
и така да увеличи уговорената цена без потребителят да има право да се откаже от договора.
Без значение е обстоятелството, че е предвидено задължение на банката да уведомява
кредитополучателя за въвежданите промени, след като в договора не се сочи основанието,
на което банката ще може да изменя БЛП и формулата/ методологията/, по която това се
случва. Не се установи потребителят да е бил уведомен за приложението на представената
Методология и същата действително да действа в отношенията между страните. Съгласно
тълкуването в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 424/02.12.2015г. на ВКС, ІV
ГО, по гр.д. № 1899/2015г., допустима е онази уговорка за увеличаване на първоначално
уговорената лихва в договор за кредит, която отговаря кумулативно на следните
изисквания: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се промени лихвата трябва да
са изрично уговорени в договора или общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да са
обективни т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да
3
не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или общите условия т.е. да е ясен начинът на
формиране на лихвата; 4/ при настъпване на тези обстоятелства да е възможно както
повишаването, така и понижаването на уговорената лихва - ако е предвидена възможност
само за повишаване това води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя съгласно чл.143 от ЗЗП.
В случая нито една от изброените предпоставки не е налице. В процесния договор не
се сочи основанието за промяна на БЛП, съответно обективния характер на факта, който го
налага, нито методиката, по която става увеличението. Дори методиката да бе приложима в
отношенията между страните, изложените в нея правила за определяне размера на БЛП
отричат обективния характер на факта, от който зависи промяната му. Или промяната на
възнаградителната лихва (която се съизмерява с БЛП) зависи единствено от волята на
кредитора, която не е подвластна на проявлението на обективни критерии.
В обобщение на изложеното и като има предвид, че не е установено при тежест на
ищеца, цитираните клаузи да са индивидуално уговорени, въззивният съд приема, че
процесните клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и то във вреда
на последния, тъй като при неизвестни /респ. субективно обусловени / основания той не би
могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент. Липсата на такава
информация преди да бъде сключен договорът не може да бъде компенсирана с това, че в
хода на изпълнение на договора потребителят ще бъде уведомен по предвидения ред за
промяната на лихвения процент, още повече че ако не иска да приеме тази промяна, той не
би могъл да прекрати договора. В този смисъл клаузите се явяват неравноправни съобразно
чл. 143, т. 1, т. 10 и т. 12 ЗЗП, което води до тяхната нищожност - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Неравноправните договорни клаузи не следва да се прилагат и съгласно
разрешението по чл. 290 ГПК, дадено в решение № 92/09.09.2019г. по т.д.№ 2481/2017г.,
ВКС, ІІ ТО, лихвата по договора за кредит следва да се определи съобразно лихвения
процент към деня на сключване на договора, който следва да се счита фиксиран за целия
срок на договора.
Горният извод е от значение за спора, макар той да има за предмет единствено
главницата по кредита, доколкото кредитът е бил частично обслужван до обявяването му за
предсрочно изискуем. Погасителните вноски по кредита се формират от главница и
възнаградителна лихва. Ако размерът на последната се увеличи в резултат от
приложението на неравноправна клауза, с плащане на вноската ще се погаси недължимото
увеличение на лихвата за сметка на главницата и така непогасената главница ще нарасне.
Вещото лице Д. в допълнителното си заключение по т.5 е определила размера на
дължимата главница на 34 098, 09 швейцарски франка, като е отчела извършените от
ответницата плащания и е изключила от претендираната главница тази, която е прибавена
чрез капитализация на лихви и такси със сключените между страните анекси и
споразумения. Първостепенният съд е приел за дължима именно така определената сума, с
оглед приетото, че капитализацията е недопустима.
Мотивиран от установената по горе връзка между недействителността на клаузите за
едностранно увеличение на възнаградителната лихва и размера на непогасената главница,
въззивният съд приема, че за дължима главница следва да бъде приета определената от в.л.
Д. в т.7 от допълнително й заключение сума, а именно 28 560, 35 швейцарски франка. Така
посоченият размер е изчислен при „елиминиране“ на промените в лихвения процент ( т.е.
при лихвения процент при сключване на договора – 6, 15%) и на капитализацията на лихви
и такси, и при отчитане на извършените от ответницата плащания. Изрично в този смисъл са
и отговорите на в.л.Д. в с.з. на 21.10.2020г. Или оплакванията на въззивницата относно
размера на дължимата главница, макар и не по изтъкнатите в жалбата съображения, са
основателни. Следва да се има предвид, че сумата 2 021, 65 швейцарски франка, която
въззивницата е получила като „кеш бонус“, съгласно чл.10 от договора, не е включена нито
в претендираната от ищеца главница, нито в приетата за дължима.
4
Несъстоятелно е твърдението на въззивницата, че в периода, през който вземанията по
договора за кредит са били цедирани на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД ( от 15.07.2008г.
до 25.10.2017г.) не е следвало да се начислява възнаградителна лихва. Отделно, вземането за
нея не е предмет на иска.
Неотносимо към спора е и е възражението за неуведомяването на въззивницата за
извършената в хода на процеса цесия в полза на „Колект БГ“, предвид разпоредбата на
приложимата за случая разпоредба на чл. 226,ал.1 ГПК и обстоятелството, че
приобретателят на спорното право не е заместил първоначалния ищец.
Няма връзка с делото и принципно правилното твърдение по жалбата, че върху
предсрочно изискуемата главница не се дължи възнаградителна лихва. Последната не е
предмет на иска нито самостоятелно, нито като част от претендираната главница.
В обобщение, като намира оплакванията по въззивната жалба досежно размера на
главницата за основателни, настоящата инстанция формира частично различни крайни
изводи от първостепенния съд и следва да отмени решението в частта, с която е осъдена Д.
за главница над 28 560, 35 швейцарски франка, отхвърли иска в отменената част и потвърди
решението в останалата обжалвана от Д. част, включително в частта по присъденото
вземане за такси, жалбата срещу която е бланкетна.
При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за въззивното производство
съразмерно на отхвърлената част от жалбата, но присъждането на такива не е поискано.
На третото лице помагач – Колект БГ АД разноски не се дължат – така чл. 78, ал.10 ГПК.
Присъдените от ОС- Благоевград разноски следва да бъдат изменени съобразно изхода на
спора пред въззивния съд, като тези, дължими на ищеца от ответника Д. за първата
инстанция бъдат намалени до 7108, 15 лева, а дължимите от Д. в полза на съда – намалени
на 989, 72 лева.
В частта, с която са уважени исковете за солидарно осъждане на А.Д. и в отхвърлителната
част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ОС-Благоевград от 05.01.2021г. по т.д. № 196/2018г. в частта, с
която е осъдена Г. И. Д. да плати на „Юробанк България“ АД падежирала и предсрочно
изискуема главница по договор за кредит № HL31431/21.03.2008г за разликата над 28 560,
35 швейцарски франка до 34 098,09 швейцарски франка, както и в частите, с които е осъдена
да плати разноски на ищеца над 7108, 15 лева и в полза на съда – над 989, 72 лева, И
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България“ АД срещу Г. И. Д. по чл. 430, ал.1 ТЗ вр. с чл.
79 ЗЗД: за разликата над 28 560, 35 швейцарски франка до 34 098,09 швейцарски франка –
падежирала и предсрочно изискуема главница по договор за кредит № HL31431/21.03.2008г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС-Благоевград от 05.01.2021г. по т.д. № 196/2018г. в
останалата обжалвана част, с която исковете срещу Г. И. Д. са уважени до размер от 28 560,
35 швейцарски франка – главница и за 439, 36 швейцарски франка - банкови такси за
периода 18.04.2016г. - 25.11.2018г.
Решението е постановено при участието на „Колект БГ“ АД, ЕИК *********, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6