Р Е
Ш Е Н
И Е № 68
гр. Шумен, 09.03.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на девети март, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара Иванова
2. Соня Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д. №225 по описа за
2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на 435, ал.1 от ГПК.
С
жалба вх. № 6690/08.04.2019 г. Д.Д.Т. –съпруга недлъжник атакува предприети
изпълнителни действия по изп.д. № 20180400706, по описа на ЧСИ , с рег. № срещу имот на длъжника, с аргумент, че е несеквестируем
и представлява семейното им жилище находящо се в гр. В..., съставляващо апартамент
№ с площ 175,180 кв.м, ведно със складово помещение към същото, находящо се на
същия адрес, на полуетажа между първи и втори надпартерни етажи. Излага, че
придобитите от съпрузите недвижими имоти в груб строеж – ап.№ и офис № , понастоящем не съществуват като
самостоятелни обекти, тъй като в резултат на извършено по време на
строителството вътрешно и конструктивно преустройство са функционално обединени
и съставляват едно жилище. Установено било, че кабинет № 1 на полуетажа между
първи и втори надпартерни етажи придобит в резултат на закупено право на строеж
няма санитарен възел и не отговаря на нормативните условия за самостоятелен
обект. В протокола за опис и оценка от 26.06.2018 г. въз основа документацията
за строежа и експертизите било прието от ЧСИ , че се касае за един обект –
жилище, което е единствено за длъжника и неговото семейство и е
несеквестируемо, като липсва възможност - техническа и архитектурна за
обособяване на две жилища. След продължаване на изпълнението от друг ЧСИ - ,
било игнорирано произнасянето на съдебния изпълнител относно
несеквестируемостта и предприети изпълнителни действия по отношение посоченото
имущество. Излага още, че становището на ЧСИ . относно несеквестируемоста не било обжалвано
от взискателя. Липсвало преразглеждане на този въпрос от съда. При това
положение ЧСИ излязла извън правомощията
си нарушавайки чл.444, т.7 ГПК. Семейното жилище било единствено, не надвишало
жилищните нужди на четиричленното семейство, включващо жалбоподателката,
съпруга й и двамата им синове – на 16 и 20 г. и никой от тях не притежавал
друго жилище. В домакинството била включена и майката на съпруга длъжник.
Предвид изложеното сочи, че действията
на ЧСИ излезли извън правомощията й, били нищожни и незаконосъобразни. Липсвали
основанията по чл.445 ГПК за отпадане на несеквестируемостта. Жалбоподателката
била подала искане до съдебния изпълнител да отмени насрочения за 19.04.2019г. опис
на процесния имот.
Моли съдът да отмени насочването на
изпълнението към семейното жилище, поради неговата несеквестируемост.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от страна на взискателя по
изпълнителното дело, в което взема становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата. Моли съдът да
я остави без уважение.
Постъпила е и жалба вх.№
7365/15.04.2019 г. от длъжника З.Ж.Т., чрез пълномощника си адв. Д.Я. от ВАК,
срещу насрочен за 19.04.2019 г. „оглед”
на ..., с площ 12.70 кв.м., ап.№ 1, с площ 98.18 кв.м. находящи се в гр.
В... Излага, че изпълнението е насочено срещу семейното жилище, което било единствено и по делото било установено, че е
несеквестируемо. Съдебният изпълнител излязъл извън правомощията си, след като
процесното жилище било прието като несеквестируем имот. Предвид изложеното моли
съдът да постанови акт, с който насрочения оглед за 19.04.2019 г. да бъде
прогласен за нищожен, а при условията на евентуалност да бъде обезсилен като
недопустим, или отменен като незаконосъобразен. Моли присъждане на разноски за
производството по обжалване.
В срока по чл.
436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от страна на взискателя по
изпълнителното дело, в което взема становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата. Моли съдът да
я остави без уважение.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище
за неоснователност на жалбите.
С
определение № 652/10.12.2019 г. по чл.гр.д.№ 401/2019 г. на АС гр. Б. е
отменено определение № 468/11.07.2019 г. по в.гр.д.№ 225/2019 г. на ШОС и е върнато
делото за разглеждане по същество на жалбите на Д.Д.Т. вх. № 6690/08.04.2019 г. и З.Ж.Т. вх.№ 7365/15.04.2019 г.
Съдът след като се запозна с доводите
направени в двете жалби и във възраженията, изложените мотиви на ЧСИ, и като
съобрази приложените по делото доказателства, съобрази следното:
Приложеното изп. дело № 20180400706 е
образувано на 21.03.2011 г. първоначално под № 20113110400102 по описа на СИС
при ВРС по молба на взискателя „Феста Холдинг” АД въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 17.03.2011 г. по ч.гр.д. № 2457/2011 г. на ВРС, срещу З.Ж.Т.,
за заплащане на сумата от 15000 Евро главница, ведно със законната лихва от
15.02.20111 г., сумата от 1250 Евро лихва и разноски в размер на 5916,39лв.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед по чл.417 ГПК. С оглед
подадено от длъжника възражение срещу заповедта с решение № 306/16.11.2012 г по
в.т.д.№ 509/2012 г. на АС гр. В. е прието за установено, че З.Ж.Т. дължи на
„Феста Холдинг” АД посочените суми.
На длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 30.03.2011 г. С връчване на поканата последният е уведомен и за
вписана възбрана върху следните имоти: ½ ид.ч. от Кабинет № 1, ½
ид.ч. от Ап. № 1, ½ ид.ч. от Гараж, находящи се в гр. В...и ул. ....
Възбрана по изпълнителното дело е вписана в Службата по вписванията гр. В. на
30.03.2011 г. Впоследствие е вписана възбрана и на 20.05.2015 г.
На 23.06.2015 г. е извършен опис и оценка на
Офис № .., Кабинет № .. и Гараж № .. на посочения адрес, обективиран в
протокол. Посочено е, че при огледа е установено функционално свързване на
недвижими имоти, които се ползват за жилищни нужди. За описа са уведомени -
длъжникът на 15.06.2015 г. и съпруга недлъжник на 03.06.2015 г.
По молба на взискателя от 15.11.2016 г.
делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ и
образувано на 14.12.2016 г. под № 2016*0400744. По делото са назначавани
експертизи относно фактическото положение на описаните имоти,
законосъобразността на извършеното преустройство. Видно от заключението на в.л. по
съдебно оценъчната експертиза инж. М.С., ап.1 офис 1 и кабинет 1 представляват
един обект – ап. № 1 – установени по време на огледа. В периода 2001 – 2003 г. З.Т.
е закупил с нот. акт № ..., в състояние „груб строеж“. Д.Т. е закупила с нот.
акт № ..., в състояние „груб строеж“. През 2003 г. с нот. акт № … г. е
извършена поправка на нот. акт № 26/2002 г., с който е прието вместо „Офис № ..“,
да се чете за „Ап. № ..“. Видно от направените промени е извършено обединение
на двата имота съответно Офис № .., като новоотразеният обект се явява Ап. № 1,
с площ 175,180 кв.м. с идентификатор № 10135.2556.378.1.57. Съгласно заповед от
01.12.2017 г. на началника на СГКК гр. В. е одобрено изменение в КК и
кадастралните регистри и е нанесен обект
10135.2556.378.1.57 – Апартамент №.., с площ 175,180 кв.м. Обекта е оценен като един обект, а отделно е оценен гаража. Същите констатации са отразени в
изготвената СТЕ от вл. Д. П.., а именно ап.1 и офис 1 не съществуват
самостоятелно, функционално обединени са и представляват едно жилище. Няма
техническа възможност за обособяване на два самостоятелни жилищни обекта. Взискателят
е депозирал възражения по изп.дело против двете експертизи.
Извършена е публична продан на ½ от
Гараж № ..., като на осн. чл.505, ал.1 ГПК същият е възложен на съпруга - недлъжник
Д.Т.. Извършено и разпределение на сумата от продажбата.
На 26.06.2018 г. е извършен опис и оценка на
недвижимия имот от ЧСИ, с помощта на вещо лице. В протокола е посочено също, че
на място се установява сливане на Ап. № .. и Офис№ ... Общата площ на жилището
е 175,18 кв.м., домакинството е 5 членно, апартаментът представлява единствено
жилище, несеквестируемо е и няма възможност техническа, и архитектурна за
обособяване на две жилища. В протокола е отразено присъствието на длъжника.
С няколко молби взискателят е поискал
извършване на публична продан на възбранените по изп. дело имоти Кабинет № .. и
Офис №…. Отново по молба на взискателя от 29.11.2018 г. изп. дело е изпратено
на ЧСИ , с рег. № с район на действие
ВОС и на 18.12.2018 г. образувано под № 20180400706.
От приложените по делото справки /от АГКК гр.
Б., Община Б., РС Б., удостоверение за декларирани данни от община Б., скица/, е видно, че З.Ж.Т. притежава по наследство
от своя баща 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.607.37.1.34 в гр. Б., ж.к ...., и към 25.01.2019 г. няма вписан отказ от
наследство.
От приложените справки по отношение съпруга
недлъжник е видно, че същата не притежава други жилищни имоти.
С молба от 15.01.2019 г. взискателят е
поискал да бъде извършен опис, оценка и публична продан на Апартамент ….. С
резолюция от същата дата ЧСИ е насрочил „оглед“ на имотите на ул. ....за
14.03.2019 г., с цел запознаване на в.л. А.П.с реалното състояние на имота.
Видно от съставения протокол от 14.03.2019 г. на многократни позвънявания никой
не отваря вратата на апартамента, поради което оглед не е извършен. На
26.03.2019 г. е последвала нова молба от взискателя за извършване на опис,
оценка и публична продан на Кабинет № 1 и Офис № 1.
С резолюция от 29.03.2019 г. ЧСИ асрочил опис на Кабинет № ..и Офис № ..за
19.04.2019 г. Съобщение до длъжника и съпруга недлъжник е връчено на 02.04.1019
г. По повод молба от Д.Т. от 08.04.2019 г. с резолюция ЧСИ е пояснил, че по
молба на взискателя от 03.04.2019 г. същият е поискал да не се извършва опис, тъй
като такъв вече е извършен, а само оглед, с цел в.л. инж. А.П.да даде отговор
на вече поставените въпроси от ЧСИ . Видно от протокол от 19.04.2019 г. е
извършен външен оглед на недвижимо имущество от ЧСИ и в.л. инж. А. П.., като е
отразено, че Ап…и Офис.са обединени и представляват жилището на длъжника и
семейството му. При извършен оглед на Офис 1 влизайки по стълбището на вход „Б“
на сградата се констатира, че на етажа съществува клинична лаборатория, а към Офис1
не съществува врата към имота на З.Т.. С оглед на извършените констатации ЧСИ
възложило на в.л. да отговори само на този въпрос, на който може да се даде
отговор, въз основа на събраните документи по делото, от Община Варна, АГКК и
ДНСК.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: На
основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. На осн. чл.503,
ал.3 ГПК, съпруга недлъжник може
да обжалва изпълнителните действия на същите основания, както длъжника. В
случая атакуваното действие на ЧСИ е повторно насрочен „оглед“ за 19.04.2019 г.
на Офис №..и Кабинет № .., след несъстоял се такъв на 14.03.2019 г., с цел
запознаване на в.л. А.П.с реалното състояние на имота на място и изготвяне на
експертиза. С оглед дадените
задължителни указания на горната инстанция в отменителното определение,
настоящият състав следва да се произнесе по същество на възражението за
несеквестируемост на имота, находящ се в гр. В..., съставляващо ап.1 с площ
175,180кв.м., ведно със складово помещение към същото.
Съгласно чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено
срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее
в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на МС, надвишаваща част от него се
продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС. Целта е да се запази това жилище за длъжника
и семейството му, за да имат подслон. За да е налице защита произтичаща от
несеквестируемост на жилище, трябва да се установи по несъмнен начин, че
съответният жилищен имот е единствен за задълженото лице и неговото семейство. Длъжникът, който извлича благоприятни
последици за себе си, следва да докаже предпоставките на чл.444, т.7 ГПК, а
именно, че той и членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго
жилище, с допустимите по ГПК доказателствени средства /декларации, справки от
службата по вписванията и т.н./ Съдебният изпълнител също е длъжен да провери
служебно, дали правото, обект на изпълнителния процес е секвестируемо.
Легална дефиниция на понятието „жилище“
е посочена в пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ, според който „жилище” е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Нормите за
жилищните нужди на семейството са определени в Наредба за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г.,
съгласно чл.444, ал.1, т.7, предл.2 от ГПК. От приложените по делото
доказателства, а и от твърдението в жалбата се установява, че семейството на длъжника се
състои от четири члена. Съгласно чл.2, ал.1, т.4 от наредбата, необходимата
жилищна площ за четиричленно семейство, е 70 кв.м. По смисъла на чл.444, ал.1,
т.7 ГПК в семейството на длъжника влизат само тия лица, които са свързани с
длъжника чрез създадени от него семейни връзки на брак, произход или
осиновяване. Що се отнася до изложеното в жалбата, че в домакинството се
включва и майката на длъжника, видно от приложената справка същата има
постоянен и настоящ адрес ***.
В §
1, ал.1 от ДР на цитираната Наредба е посочено, че жилищната площ се
определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за
обитаване - дневни, спални, детски стаи и трапезарии /когато има кухня с място
за хранене/, измерени по вътрешния контур на съответните вертикални
конструктивни елементи - стени и колони. В ал. 2 на цитираната норма е
регламентирано, че в жилищната площ по ал.1 не се включват: кухненските
боксове, самостоятелните кухни, трапезариите /когато няма кухня с място за
хранене/, вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и
обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори,
килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.
По делото са изготвени две заключения,
видно от които на въпроса, дали могат да бъдат обособени два самостоятелни
жилищни обекта по чл.39 ЗС, двете вещи лица са отговорили, че апартаментът се
явява неделим – има един вход, единно общо вътрешно пространство обединяващо
отделните помещения. Разделянето е невъзможно и поради факта, че би било
свързано със значителни преустройства и СМР. На основание чл.437, ал.3 ГПК съдът разглежда
жалбите въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства.
В случая длъжникът
се легитимира като собственик /в режим на СИО/ на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. В... Притежаваните от длъжника и съпруга недлъжник други имоти,
които не са жилищни не могат да обосноват секвестируемост на процесния имот. Основният
спорен въпрос в случая е, дали притежаваната от
Т. 1/6 ид. ч. от апартамент в гр. Б., с площ от 64,36 кв. м. с
идентификатор 07079.607.37.1.34, ж.к ...., съставлява „друго жилище“ по смисъла
на чл.444, т.7 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че той също не изключва
несеквестируемостта на процесния имот по следните съображения:
Под
понятието „друго жилище“ законодателят е имал предвид жилище, което да
задоволява жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.
Следователно, въпреки, че законът не предвижда като изискване това друго жилище
да е изцяло собственост на длъжника или на членовете на неговото семейство,
когато са касае за притежание на идеална част от него, следва да се твърди и
установява обективна възможност за ползването му за задоволяване на жилищните
нужди на длъжника и семейството му. В случая притежаваният обем права е малък –
1/6 ид.ч., като по делото липсват данни длъжникът, в качеството му на
съсобственик да може да ползва цялата обща вещ срещу заплащане на обезщетение
на останалите съсобственици, които са лишени от ползването. Сама по себе си
законовата възможност на чл.31 от ЗС за това, че по принцип всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ, не означава безусловна възможност за ползването
й за задоволяване на жилищните нужди на съсобственика и членовете не
семейството му. Първо, това ползване трябва да е такова, че да не пречи на
другите съсобственици да си служат с вещта според правата им и второ, какво е
конкретното фактическо състояние на съсобствената вещ и фактическите отношения
между отделните съсобственици, е въпрос, който следва да бъде разглеждан във
всеки отделен случай и от който зависи дали действително съществува обективна
възможност за задоволяване жилищните нужди на длъжника и семейството му и дали
това може да стане веднага и без особени затруднения. Освен това общата вещ се
ползва /управлява/ съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от вещта /чл.32, ал.1 ЗС/, а жалбоподателят не притежава повече от
половината от това жилище. Не на последно място следва да се посочи и, че придобитата
по наследство 1/6 ид.ч. от апартамент се намира в друго населено място – в гр. Б.,
различно от настоящия адрес на длъжника и неговото семейство, а именно гр. В...
/В горния см.
и „ГПК. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната
практика“, ІІ преработено и допълнено издание, Б. П., В. Г., Г. Х.и др., ИК
„Труд и право“, С. 2017г., стр.1223-1224; както и съдебната практика реш. № №
1419/23.07.2015 по гр.д.№ 1997/2015 г. на ОС гр. П.; реш. № 3551/16.05.2019 г.
по в.гр.д.№ 16778/2018 г. на СГС; реш.№ 521/30.10.2015 г. по в.гр.д.№ 832/2015
г. на ОС- П… и др./
Предвид всичко гореизложеното следва да се приеме, че длъжникът няма друго жилище по смисъла на закона и процесното е несеквестируемо, поради което принудителното изпълнение по отношение на него е изключено. Като последица от това действията на ЧСИ по насочване на изпълнението спрямо него, чрез насрочването на оглед на 19.04.2019г. се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Жалбите се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя З.Ж.Т. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в
размер на 25 лв. държавна такса, а в полза на адв. Д.Я. от ВАК адвокатско
възнаграждение, определено от съда, на основание чл.38, ал.1, т.3 във вр. с
ал.2 от ЗАдв. и чл.10, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 200лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 6690/08.04.2019 г. от Д.Д.Т. с ЕГН **********
***№ 7365/15.04.2019 г. от З.Ж.Т. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
си адв. Д.Я. от ВАК, действията на ЧСИ , с рег. № по изп.д.№ 20180400706, изразяващи се в
насочване на изпълнението, чрез насрочването на оглед на 19.04.2019 г., на
недвижим имот, находящ се в гр. В..., съставляващо Апартамент № с идентификатор
10135.2556.378.1.57 , площ 175,180 кв.м, ведно със складово помещение към
същото, находящо се на същия адрес, на полуетажа между първи и втори
надпартерни етажи /предишен ..., с площ 12.70 кв.м., Ап.№ .., с
площ 98.18 кв.м./.
ОСЪЖДА „Феста холдинг“ АД, ЕИК …, гр. С.,
бул. …, да заплати на З.Ж.Т. с ЕГН **********,***, разноски за настоящото
производство в размер на 25 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА „Феста холдинг“ АД, ЕИК …, гр. С.,
бул. …, да заплати на адв. Д.Б.Я., ЕГН ********** от АК гр. В.., със служебен
адрес ул. ......, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя З.Ж.Т. в настоящото производство размер на 200 лв.
На основание чл.437, ал.4 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.