Р Е Ш Е Н И Е

 

№260049                                            28.01.2021г.                               град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                   Трети състав

На двадесет и осми януари                                                              година 2021

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска

                                                                                  2. Радостина Петкова

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия  Йорданка Майска

в.гр.дело № 37 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 31552/16.12.20г. на ЧСИ Т.Маджарова рег.№ 803, с район на действие района на БОС, от И.С.К. с ЕГН-********** от гр. С., р-н В., ж.к.С., бул.С. ш. № ***, вх.*, ет.*, ап.* и посочен адрес за кореспонденция в гр.Бургас, ул.Конт Андрованти № 2, ет.1 против  отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по изп.д.№ 20198030401985. Твърди, че изпълнителното производство е образувано по молба на ненадлежен взискател – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, към която е приложен изпълнителен лист за дължими суми от две физически лица, едно от които е жалбоподателя към „Уникредит Булбанк“ АД, като банката е продала вземаните си по договор за цесия от 15.10.2018г., който не е бил съобщаван на жалбоподателя; договора за цесия не касае и не включва прехвърляне на вземането на банката към жалбоподателя на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД; позовава се на изтекла погасителна давност за задължението по приложения към изпълнителното дело изпълнителен лист.

 Постъпило е становище от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи, че предходно по ИД № 1415/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, образувано по същия изпълнителен лист от 10.02.2012г. на РС-София с взискател Уникредит Булбанк срещу същите длъжници, а Агенция за събиране на вземания е встъпила като взискател на основание посочения договор за цесия. В рамките на това производство длъжниците са получили ПДИ и са надлежно уведомени за сключения договор за цесия, по силата на който банката е продала вземането си срещу тях на „АСВ“ ЕАД. Това изпълнително дело е било прекратено с Постановление на ЧСИ на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция. ИД № 1415/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова  е било присъединено към ИД № 1389/2014г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова преди да бъде спряно по силата на издадена на осн.чл.629а ТЗ обезпечителна заповед от 28.02.2013г. от СГС по т.д. № 7964/12г., образувано във връзка с открито производство по несъстоятелност на длъжника „Строй консулт 71“ ЕООД с ЕИК-*********. След прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК взискателя е изискал изпълнителния лист, подал е нова молба до същия ЧСИ и така е образувано настоящото изпълнително производство. По отношение твърдението в жалбата, че с договора за цесия не е прехвърлено и вземането на банката против длъжниците по изпълнителен лист от 10.02.2012г. на РС-София, в отговора взискателя посочва, че в Приложение № 1 към договора за цесия вземането е индивидуализирано по номер и имена на длъжниците, които съвпадат с договора за инвестиционен кредит, отпуснат им от банката и посочен в изпълнителния лист.

 По делото е приложено становище на ЧСИ Т.Маджарова рег.№ 803, с район на действие района на БОС, по образуваното изп.д.№ 20198030401985 по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което жалбата се намира за неоснователна.  Посочва, че изп.д.№ 20198030401985 е образувано на основание молба от „АСВ“ ЕАД, ведно с изпълнителен лист от 10.02.2012г., издаден в полза на „Уникредит Булбанк“ АД по гр.д. № 3609/12г. на СРС и договор за цесия от 15.10.2018г. с цедент банката и цесионер „АСВ“ ЕАД. Посочва, че видно от поставения на изпълнителния лист печат на ЧСИ Маджарова , същия ИЛ е бил изпълнително основание по изп.дело № 20128030401415, като съдържанието на печата удостоверява датите на връчване на ПДИ за длъжника И. К. на 07.10.2012г. и за Д.Ц. на 13.07.2012г., датата на последното изпълнително действие – 12.11.2015г. и основанието за прекратяване на производството – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Посочва, че именно в предходното изпълнително производство е встъпил като взискател и „АСВ“ ЕАД, пак там длъжниците са уведомени за цесията. Навежда, че доколкото заповедта по чл.417 ГПК се връчва ведно с ПДИ и това е сторено в изпълнителното производство от 2012г., заповедта е влязла в сила, то същата не може да бъде връчена с ПДИ повторно по новото изпълнително дело със същите страни и същото изпълнително основание. По отношение възражението на жалбоподателя за настъпила давност счита, че този въпрос не може да бъде разглеждан в изпълнителното производство.

Страните не спорят, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Относно нейната основателност съдът приема следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№ 20198030401985 на ЧСИ Т.Маджарова, рег.№ 803 е започнало по молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 11.11.2019г. с приложен към нея изпълнителен лист от 10.02.2012г.. на СРС, издаден по гр.д.№ 3609/12г. на СРС по влязла в сила Заповед по чл.417 ГПК за описаните в него суми, дължими от „Стройконсулт-71“ ЕООД и три физически лица, едно от които и настоящият жалбоподател в полза на „Уникредит Булбанк“ АД на основание извлечение от счетоводните книги на кредитора по договор за банков инвестиционен кредит № 2186/10.05.2008г., изменен с Анекс № 1 от 19.08.2009г.. Към молбата за образуване на изпълнително производство са приложени и Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 10.02.2012г. по ч.гр.д.№ 3609/12г. на СРС, договор за цесия от 15.10.2018г. с цедент „Уникредит Булбанк“ АД и цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и извлечение от приложение № 1 към договора за цесия с посочване на вземането, длъжниците и основанието. Видно от приложенията, включително молба за образуване на изпълнително производство от „Уникредит Булбанк“ АД  от 05.07.2012г., постановление за прекратяване  от 23.08.2019г. на изп.дело № 20128030401415, производството по последното е било образувано на същото изпълнително основание и със същите страни, настоящият взискател е встъпил в правата на предходния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД поради прехвърляне на вземането, като делото е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По така изложените оплаквания, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК предвижда възможността на длъжника да обжалва отказа на СИ да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.

Разпоредбата на чл.433 ГПК изброява изчерпателно хипотезите, в които изпълнителното производство се прекратява и приключва.

В настоящия случай въззивника твърди, че няма задължение към този взискател, че вземането му не е сред прехвърлените с посочения договор за цесия, че договора за цесия не му е бил съобщаван, че не му е връчвана ПДИ, че е за това вземане е изтекла погасителна давност.

С оглед сроковете за обжалване заповед по чл.417 ГПК, ведно с ПДИ може да бъде съобщена еднократно и това е сторено в предходно изпълнително производство от 2012г. образувано на същото изпълнително основание и със същите страни, където е връчено и уведомлението за цесия и настоящият взискател е встъпил в правата на предходния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, видно от постановление за прекратяване на изп.дело № 20128030401415, прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК,  а уведомление за всяка извършена цесия се връчва на длъжника също еднократно, като уведомлението може да се получи и в хода на висящо дело - р. 123 - 2009 II ТО, р. 3- 2014 - I ТО, р. 78 – 2014 -  II ТО, в това число и изпълнително.

Доколкото нито едно от възраженията в жалбата не попада в изчерпателно изброените хипотези на чл.433 ГПК за прекратяване или приключване на изпълнителното производство, а са поставени материалноправни въпроси, които не могат да бъдат преценявани от ЧСИ /или от съда в производството по чл.435 ГПК/, понеже ИЛ е титул за изпълнение и го задължава да образува принудително производство и събере сумите по него, то жалбата се явява неоснователна. 

В производството по контрол на действията на ЧСИ не може да бъде разглеждан въпросът за дължимост или недължимост на вземанията по изпълнителния лист. Правото си длъжника може да реализира по общия исков ред,  но не и в производството по обжалване на действията на ЧСИ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 31552/16.12.20г. на ЧСИ Т.Маджарова рег.№ 803, с район на действие района на БОС, от И.С.К. с ЕГН-********** от гр. С., р-н В., ж.к.С., бул.С. ш. № ***, вх.*, ет.*, ап.*  и посочен адрес за кореспонденция в гр.Бургас, ул.Конт Андрованти № 2, ет.1 против  отказ на ЧСИ, разпореден върху становище с вх.№ 29395/26.11.2020г. на л.190 от изп.дело да прекрати принудителното изпълнение по изп.д.№ 20198030401985.

Решението е окончателно.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :    

                       

                                                                      

               ЧЛЕНОВЕ :