№ 7276
гр. София, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158193 по описа за 2023 година
Предявен е от А. Г. С. срещу „*** установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза, уговорена в чл. 11,
ал. 4 от Договор за потребителски кредит № *** от 13.06.2023г. е нищожна като
противоречаща на закона, добрите нрави, нарушаване принципа на справедливост,
заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Ищцата твърди, че е сключила договор за паричен заем № *** с „***, като бил
отпуснат заем в размер на 1000 лева, брой погасителни вноски - 13, при месечна
погасителна вноска от 147 лева. Сочи, че в чл. 12, ал. 3 от договора било уговорено, че
същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице,
което да отговаря кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице,
навършило възраст до 18 години, минимален осигурителен брутен доход през последните
шест месеца, предхождащ сключване на договора в размер на 600 лева на месец, валидно
трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора,
стабилна кредитна история, предложения поръчител да не е активен потребител на заемни
продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен
от заемателя. Поддържа, че към момента на подписване на документите не й е бил
предоставен разписан нито договор за кредит, нито ОУ и СЕФ, а само погасителен план.
Счита, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора е нищожна на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Намира, че в случая е
налице нееквивалентност на престациите по договора, като неустойката представлява сума,
която е в размер на почти 2/3 от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин се
нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Поддържа, че клаузите са
неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора- чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Намира, че клаузата е неравноправна и на
основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Основната им цел била да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още 80 % от предоставената
главница. Твърди, че клаузата не е индивидуално уговорена, а е част от стандартни и
1
бланкетни предварително изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването им. Поддържа,
че при така уговорената клауза се достига до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК. С уговорената неустойка се целяло допълнително оскъпяване на договора за
кредит, което е следвало, но не било включено в процента на ГПР с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Не оспорва наличието на договор за заем по силата на Индивидуален
договор за заем код № *** от 13.06.2023г. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
заемателят дължи връщане на заемната сума съгласно погасителен план /Приложение 1/
неразделна част от договора, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и датите
на тяхното падежиране. В случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3 от договора, то падежът, размерите и съдържанието на дължимите погасителни
вноски се уреждали от погасителен план по чл. 12, ал. 6 от договора. Поддържа, че в ГПР
освен договорната лихва няма други разходи по договора, които да водят до оскъпяване на
заема. Твърди, че договорът не е сключен при ОУ, а при индивидуални условия за
потребителя след проведени преговори между страните, за което бил предоставен СЕФ.
Счита, че договорът за заем не страда от пороци, като в чл. 3, ал. 8 бил посочен ГПР в
размер на 42,21 %. Сочи, че в договора било посочено, че общо дължимата сума била
1413,72 лева- сбор от главницата и договорната лихва, като потребителят не дължал други
такси или допълнителни разноски по заема. Искането към съда е да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 24.01.2024г. А. С. е посочила, че клаузата за неустойка е
уговорена в чл. 11, ал. 4 от Договор за кредит № *** от 13.06.2023г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договора за потребителски кредит, както и съдържание на оспорената клауза.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е
действителна, включително е договорена индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
В конкретния случай с определението от 11.01.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства- че между тях е бил сключен Договор за паричен заем №
***/13.06.2023г.
Освен безспорния му характер гореописаното обстоятелство се установява и от
приетия като доказателство препис от Индивидуален договор за заем код: ***/13.06.2023г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора заемодателят се задължава да предостави заем на заемателя
в размер на 511,29 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на
БНБ за еврото към лева. Заемодателят предоставя заемната сума в брой или по банкова
сметка, посочена от А. Г. С. или чрез превод в реално време на парични средства чрез „***
от заемодателя лично към заемополучателя. В чл. 2, ал. 2 е посочено, че в случай, че
заемната сума е получена в брой, с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получената заемна сума. В чл. 3 е договорен срок на
заема от 26 седмици при 13 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 43,70 евро.
2
Общият размер на плащанията е 568,10 евро при лихвен процент от 40,05 % и ГПР на заема
от 41,30 %.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на неустоечната
клауза съдът намира следното.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава на основание чл. 23
ЗЗД в срок от седем дни след сключване на договора, да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя
за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В чл. 11,
ал. 2 е предвидено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои
от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор
за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря,
заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със
сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно този член се смята
за изпълнено.
Съгласно чл. 11, ал. 3 третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от
страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг.
Страните се договорят, че третото лице-поръчител следва да отговаря кумулативно на
следните условия: да бъде дееспособно физическо лице; навършена възраст- 18 години;
минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи
сключването на договора- 600 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6
календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история /без
регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; предложеният
поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е
поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. В чл. 11, ал. 4 е
договорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя,
посочено в този член ще причини на заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на
допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните
вноски, дължими от страна на заемателя, които неустойката посочена в тази алинея следва
да обезщети. Заемателят декларира, че е предварително уведомен от страна на заемодателя
и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл. 11, ал. 1 ще
принуди заемодателя да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски чрез
заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по
договора на трето физическо или юридическо лице-изпълнител/инкасатор на
задължения/кредитен консултант/, което да следи лично за точното изпълнение на
задълженията на заемателя по този договор, като включително извършва следните
фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания; провежда
телефонни разговори със заемателя; посещава заемателя в неговия дом или друго
договорено между страните място с цел събиране на суми и последващото им отчитане в
офис на заемодателя или директно по банкова сметка на последния; извършва всички други
необходими дейности във връзка с точното изпълнение на задълженията на заемателя по
договора. Заемателят се съгласява, че заемодателят ще извършва допълнителните разходи
поради неговото неизпълнение през целия срок на договора /освен при приложение на чл.11,
ал. 7/, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на заемателя на
определения падеж директно в търговски обект на заемодателя или по негова банкова
сметка. В случай че заемателят в определения срок не изпълни задължението си по чл. 11,
ал. 1, същият дължи неустойка в размер на 408,98 евро /799,89 лева/. В чл. 11, ал. 5 е
посочено, че страните се съгласяват, че размерът на неустойката е договорен в
индивидуални преговори межда страните и отразява напълно постигнатите договорки, както
и че договореният размер не е прекомерен.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от договора заемателят има право, по всяко време от действие на
3
договора, да предложи изпълнение на задължението си по чл. 11, ал. 1 в случай че не го е
направил в първоначалния седмодневен срок. В който случай заемателят дължи
заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди
поемането на солидарен дълг по договора за заем, като заемодателят незабавно следва да
прекрати извършването на допълнителни разходи за обезпечаване на паричния заем по реда
на ал. 4 от същия член.
Разпоредбите на чл. 11а, чл.11б, чл. 11в и чл. 11г от договора регламентират условия,
при които размерът на неустойката може да бъде намален.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
На първо място, задължението за оценка на кредитоспособността на заемателя
съгласно чл. 16 ЗПК е на кредитора /заемодател/. Именно въз основа на изисканите от
кредитора данни последният извършва преценка дали да предостави искания заем, или да
откаже предоставянето му като уведоми заемополучателя /чл. 18, ал. 1 ЗПК/, както и
4
определя конкретните параметри на заема и евентуалните обезпечения, чието предоставяне
е необходимо за гарантиране на неговите интереси. Рискът от неизвършването или
неправилното извършване на оценката е за кредитора и същият не може да се освободи от
него, като вмени на заемополучателя-потребител общо /бланкетно/ задължение за
осигуряване на обезпечение, скрепено с компенсаторна неустойка в размер, надхвърлящ
многократно този на възнаградителната лихва по договора.
На следващо място, основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което
съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението
за предоставения заем. С оспорената в настоящото производство договорна клауза е
уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в седмодневен срок от
подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това
задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 79 % от размера на заетата сума.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия седмодневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди.
Релевираните от ответника обстоятелства, че ищецът бил уведомен за обезпечението и
се бил съгласил да му бъде отпуснат заем при тези условия, са ирелевантни за преценката за
противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави.
Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 11, ал. 4 от договора за заем е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. С оглед на което предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му се присъдят. В производството по
делото А. С. е била представлявана безплатно от адв. М. М. съгласно представен Договор за
правна защита и съдействие от 28.08.2023г. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
в полза на адв. М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са
представени доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС
следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
5
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че
делото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без приемане
на заключение на вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела
сложност, като в проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на
страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря
на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молба-
становище. С оглед на което на адв. М. следва да се присъди възнаграждение в размер от
480 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от А. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл. 11, ал. 4 от Индивидуален договор за
заем код: *** от 13.06.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка поради неизпълнение
на задължение за предоставяне на поръчителство по договора за заем.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на
А. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на
адв. М. В. М., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. ****, на основание
чл. 38 ЗАдв. сумата от 480 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на А. Г. С..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6