Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА
и прокурора АЛЕКСАНДЪР А., разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 774/2021 г. по описа на АдмС-Варна и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ АПК
във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР -----------представлявана
от ст. Комисар Д.С.П.- Директор ОД на МВР - гр. Варна, против Решение №
260313/04.03.2021 година, постановено по АНД № 337/2021 година по описа на ВРС,
с което е отменено НП 436а-272/06.10.2020 на Директора на ОД на МВР - Варна, с
което на К.И.А. е наложено административно наказание “Глоба” в размер 300 лв.
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изразено е несъгласие с
изводите на ВРС, че е налице маловажен случай, като същите се считат са
неправилни. Сочи, че нарушаването на противоепидемичните мерки, наложени
против разпространяването на заразна болест по хората съставлява деяние, за
което законодателят е въвел конкуриращи се административнонаказателна и
наказателна отговорност. Дали едно деяние покрива признаците на престъпния
състав на чл. 355, ал. 2 НК или този на административно нарушение по чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето следва да се преценява с оглед степента на неговата
обществена опасност и след като дадено деяние е обявено от закона за
престъпление, то законодателят е преценил, че типичното му осъществяване е в
достатъчна степен обществено опасно, за да бъде скрепено с наказателна санкция,
като следва извод, че всички останали деяния от този вид, които са
разграничават с ниска степен на обществена опасност, какъвто е настоящият
случай, обосновават ангажиране на административнонаказателна отговорност. В
тази връзка сочи, че в конкретния случай не е била създадена опасност за
заразяване на други лица или на самия А. и именно това обстоятелство е причина
последният да бъде подведен под този състав на административно-наказателна
отговорност, вместо под наказателна такава. Нарушаването на противоепидемична
мярка, приета на основание чл. 73 АПК, особено в условията на извънредно
положение, и по отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би
могло да бъде маловажен случай по презумпция. Следва да се държи сметка и за
целите на административното наказание, като снизходително отношение към
нарушителите ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното лице и обществото
като цяло, което от своя страна ще доведе до масово нарушение на
противоепидемични мерки, което в условията на пандемия значително ще усложни
епидемичната обстановка. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения юрисконсулт Л..
Ответникът К.И.А., не изразява
становище по жалбата, не се явява и не се представлява на проведеното съдебното
заседание.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП е била наложена на
ответника глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закон за здравето за нарушение на чл. 209а, вр. чл. 63, ал. 1 от Закон за
здравето, затова, че на 30.04.2020г.
около 12.40 ч. в гр. Варна,
на Крайбрежната алея, ответникът А. преминава през открито обществено място „Приморски парк“ в м. „Салтанат“ до КПП
„Делфинариум“, като не използва предпазна маска или друго средство покриващо
устата и носа, с което не изпълнява въведените противоепидемични мерки установени
със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. доп. Заповед № 01-197 от 11.04.2020 год.
изм. със Заповед № 01-236/24.04.2020год. на Министъра на здравеопазването. След
извършена проверка, срещу А. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно не е
изпълнил въведени противоепидемични мерки със заповед на Министъра на
здравеопазването. Актът бил надлежно предявен на ответника, който направил
възражения, че АУАН е нечетлив, че не му е представена Заповед
365з-1952/24.03.2020г. на Директор на ОДМВР - Варна с която е овластен съставителя
на АУАН да съставя актове по 33, че носенето на маски противоречи на Закон за
ограничаване на носене облекло, прикриващо или скриващо лицето. Въз основа на
съставения АУАН и след като са приети за неоснователни възраженията на извършителя
било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за
здравето (ЗЗ). Посочено е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. От доказателствата по делото, въззивният съд е
приел за безспорно установено, че А. е извършил състава на вмененото му
нарушение, с което е нарушил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по време на извънредната обстановка. Правилно и
обосновано ВРС е приел и че хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН не намира
приложение в случая. Безспорно е установено по делото, че към датата на
извършване на нарушението – 30.04.2020 г. нормативната разпоредба за
нарушението на която е бил наказан А. е чл. 209а, ал. 1 ЗЗ и тя е била в сила,
считано от 09.04.2020 г. Тази разпоредба е предвиждала наказание глоба в размер
от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Пак към същата дата – 30.04.2020 г. такива противоепидемични
мерки са били въведени посочените в НП Заповеди на министъра на
здравеопазването. Вярно е, че със Заповед №РД-01-247/01.05.2020 г. е изменена
т.9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г., като е отпаднало изискването за
поставяне на маска на открити места, улици, паркове и автобусни спирка.
Това обстоятелство, обаче не се приема от
съда като нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. С
посоченото изменение не се „декриминализира“ нарушението за което е наказан С..
Касатора е наказан за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ – за неизпълнение на
въведени противоепидемични мерки. И след 01.05.2020 г. разпоредбата на чл.209а , ал.1 от ЗЗ
продължава да предвижда същото наказание за същото нарушение. Различни са само
противоепидемичните мерки, но не и състава на нарушението. Самият характер на
мерките, предполага в себе си времеви обхват на същите и отпадането на част от
тях, при отпадане на необходимостта от налагате им не означава, че нарушаването
им към момента в който са били действащи трябва да бъде обявено за ненаказуемо.
За да отмени наказателното постановление,
въззивният съд е приел, че са налице обстоятелства сочещи на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, поради което са налице предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН. За да обоснове този извод, въззивният съд се е
позовал на това, че от деянието не са произтекли каквито и да било вредни
последици за здравето и живота на останалите граждани, че се касае за първо
установено нарушение. Приел е че това очертава извършеното нарушение, като
такова с изключително ниска степен на
обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен
случай” на административното нарушение.
Обжалваното решение на Районен съд –
Варна е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 30.04.2020г.
А. не е изпълнил въведени със заповед на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената дата ответникът е преминавал
през открито обществено място находящо се в гр. Варна,
„Приморски парк“ в м. „Салтанат“ до КПП „Делфинариум“, като не използва
предпазна маска или друго средство покриващо устата и носа, с което не
изпълнява въведените противоепидемични мерки установени със Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. доп. Заповед № 01-197 от 11.04.2020 год. изм. със
Заповед № 01-236/24.04.2020год. на Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото
е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава
и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
свидетелски и писмени доказателства, като нарушението не се и оспорва.
Неправилно е приел ВРС, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В
ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност” на нарушението подлежи на съдебен
контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния
закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на
нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона,
предвиден за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН. Обстоятелствата отчетени от ВРС за да приеме случаят за маловажен
са обстоятелства смекчаващи отговорността на дееца и същите следва да бъдат и
са отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание - в
минималния, предвиден от закона. Въз основа на тях не може да се приеме, че
неговата тежест не е голяма с оглед обществената опасност. В случая лицето е
нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово
заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето
на гражданите. Обстоятелството, че А. не съобразява поведението си с тежката пандемична
обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите граждани не
обосновава маловажност на нарушението. Административнонаказателната отговорност
на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената опасност на
извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е установена и
в НП и АУАН. За извършеното нарушение на наказаното лице е наложено
наказание в минималния размер, предвиден от закона. Отчетена е от
АНО обществената опасност от извършеното деяние - нарушение
на въведени противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни
причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да
са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното
лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен.
Административното нарушение от състава
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (ДВ, бр. 34/2020 г.) в случая е
осъществено от ответника по касационната жалба К.А., в посещение на открито
обществено място, без да постави защитна маска или друга закриваща лицето
материя. В случая вмененото нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Извършено е в условията
на обявено извънредно положение към 30.04.2020 г. - с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените
отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на
гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни
последици. Процесното нарушение е доказано както от обективна, така и от
субективна страна.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва
да се отмени, като се потвърди НП.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260313/04.03.2021
година, постановено по АНД № 337/2021г. на ВРС, с което е отменено НП № 436а-272/06.10.2020
г. на Директора на ОД МВР Варна, с което на К.И.А. за нарушение на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, на основание чл. 209, ал.1 ЗЗ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 436а-272/06.10.2020г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на К.И.А.
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.
209а, ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.