Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 25.05.2022 г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и осми март Година две хиляди двадесет и втора
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С. Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2829 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба ищецът
заявява, че е работил в собствената фирма на г-н Д., на която той бил и
управител, до началото на м. април тази година като това обстоятелство /че е
било налице трудово правоотношение между него и ответника/ не се оспорвало от
него, видно от възражението му по ЧГД № 1692/2020 г. по описа на К. районен
съд, в което обаче се оспорвали претендираните от него и неизплатени му трудови
възнаграждения, заради което подал в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на ГПК.
Сочи, че в подаденото
заявление по реда на чл. 410 от ГПК претенцията му е следната: 1 917,29 лева,
представляващо изработени заплати при длъжника по трудов договор №
10/24.01.2018 г. и Допълнително споразумение № 24/01.06.2019 г. на длъжността „***",
но неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01 януари 2020 г. до 03.04.
2020 г. включително, изчислени като чисти /нето/ суми за получаване от следния
сбор по месеци - за м. януари 2020 г.: 677,40 лв., за м. февруари 2020 г.:
808,40 лв., за м. март 2020 г.: 329,40 лв. и за м. април 2020 г.: 102,09 лв.,
както и за законната лихва върху сумата 1 917,29 лева, считано от 06.08.2020 г.
/денят на подаване на заявлението/, до окончателното изплащане на вземането, ведно
с вземането за извършените разноски /адв. хонорар/ в размер на 300 лв., за
които претенции съдът е издал Заповед № 916 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК на 07.08.2020 г..
Твърди, че г-н Д. е
приложил към подписаното от него възражение по издадената заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК и незаверени от него като управител (според мен умишлено) копия на счетоводни
документи - ведомости за заплати за м. януари 2020 г. и м. февруари 2020 г.,
както и Разходен касов ордер № 115 с нечетлива дата, които обаче не били
подписвани от него, като имало някакви други, но неизпълнени от него подписи,
за получил сумите по трита документа срещу името му, за да се ползва съзнателно
(по мое виждане) от преправените
документи, за да докаже и убеди съда, че претендираните суми за неизплатени
заплати са уж получени от него.
Ищецът заявява, че сумите
в горепосочени документа не е получил.
От друга страна, видно от
счетоводните документи, както и от съдържанието на подаденото Възражение по чл.
414 от ГПК от законния представител на ответника, последният признавал за това
/сумите/, цит.: „което му се полага"
като е начислил суми за получаване по ведомост от м. януари 2020 г. - 620.40
лв., по ведомост от м. февуари 2020 г. - начислена счетоводно от ответника сума
за получаване също 620.40 лв., и цит.: „Обща
сума за м. март и м. април което му се полага... е 682.44 лв.".
Въз основа на горното, на
основание чл. 175 от ГПК моли съда да приеме факта за доказани по размер заради
признанието на ответната страна, че не оспорва като размер начислените от нея
самата суми за получаване, фигуриращи в трита горепосочени документа, и
представени от ответната страна /но като
незаверени копия/ по ЧГД № 1692/2020 г.
Счита, че представяйки
счетоводните документа, ведно с Възражението, ответникът е оспорил претенциите
му, че не ги е получил, твърдейки, че ги е получил срещу подпис.
Заявява, че оспорва
истинността /подписа срещу имената му/ в следните документи: категорично
заявява, че подписите, фигуриращи срещу имената му във ведомостите /незаверени
копия/ за заплати за месеците януари и февруари 2020 г., както и подписа в
Разходен касов ордер № 115 /също незаверено копие и с неясна дата – 09. месеца
не се чете. 20/ не са положени от него, нито е получил сумите, фигуриращи в
тези три Копия на незаверени три документа, и не са му изплащани.
Тъй като документите,
представени от г-н Д. по гражданското дело са копия, и то незаверени от него, в
качеството му на управител, и ищецът не разполага с оригиналите, то моли съда
да задължи ответната страна да представи
и тези документи в оригинали, след което да назначи графологическа експертиза,
която да даде отговор на следния въпрос: Подписите, фигуриращи срещу името му
във ведомостите /незеверени копия/за заплати за месеците януари и февруари 2020
г., както и подписа в Разходен касов ордер № 115, дали са положени от ищеца?
Въз основа на
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответната страна му дължи, въз основана начисленото от нея във
ведомости за м. януари и м. февруари 2020 г. и РКО № 115: че съществува вземане за неполучено трудово
възнаграждение в размер на 620.40 лева – чиста сума за получаване; че
съществува вземане за неполучено трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г.
в размер на 620.40 лева - чиста сума за получаване; както и че съществува
вземане за 282.44 лв. за неизплатена заплата за м. март 2020 г., ведно със
законната лихва върху общата сума /главница/ 1 523,24 лева - сбор от тези - горните вземания, считано от
06.08.2020 г. /денят на подаване на заявлението/, до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждането на разноски в заповедното и настоящото
производство. В съдебно заседание адвокат Д. Д. моли съда да уважи предявеният
иск за заплащане на трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. като
основателен и доказан.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез пълномощника му адв. А. С., с който заявява, че считат
предявения иск за допустим, но неоснователен.
Сочи, че признават твърдението на
ищеца за наличието на трудово правоотношение и за неговото прекратяване.
Оспорват твърдението на ищеца, че
същият имал да получава незаплатени от „Г.м.с.“ ЕООД трудови възнаграждения.
Твърди, че всички дължими трудови
възнаграджения за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. са изплатени на
ищеца в брой, преди иницииране на заповедното производство, за което същият е
подписал ведомости и РКО, представени още с възражението, подадено по ч.г.д. № 1692/2020
г. по описа на КРС.
Сочи, че по жалба на ищеца е била
образувана проверка от РП – К., в рамките на която представили оригиналните
документи за изплащане и по същите е била направена експертиза. Тя установила,
че подписите, положени на тези документи са изпълнени от ищеца.
С оглед изложеното считат, че искът е
изцяло неоснователен и нямат неизплатени задължения към ищеца на соченото от
него основание. В съдебно заседание пълномощника на ответното дружество адвокат
А. С. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело №1692/2020г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №916/07.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение, в полза на А.С. А. срещу „Г.М.С.“ ЕООД за сумата
1 917.29, представляваща изработени заплати при длъжника по трудов договор
№10/24.01.2018г. и допълнително споразумение №24/01.06.2019г., но неизплатени
трудови възнаграждения за периода от месец януари 2020г. до 03.04.2020г. включително,
заедно със законната лихва от 06.08.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и 300 лева адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1692/2020 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С протоколно определение, постановено в
открито съдебно заседание на 28.03.2022 г., по гр. дело № 2829/2020 г. по описа на Районен съд – К. съдът е
прекратил производството по гр.д. №
2829/2020 г. в частта, в която се иска установяване на вземането по заповед за
изпълнение № 916/07.08.2020 по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1692/2020
г. за неизплатени трудови възнаграждения за месец февруари
2020г.– 808,40 лева; месец март 2020г. – 329,40 лева; месец април – 102,09 лева на основание чл. 233 от ГПК. Със същото
определение съдът е обезсилил частично заповедта за изпълнение.
Страните по
делото не спорят, че А.С. А. е работил в ответното дружество,въз основа на
безсрочен трудов договор №10/24.01.2018г.
на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с
чл.70, ал.1 от КТ, считано от
25.01.2018г. с възнаграждение, което е променяно, като последното
определено е 750 лева, въз основа на допълнително споразумение №24/01.06.2019г.
+ 0.6% допълнително възнаграждение за всяка една година и трудов стаж и
професионален опит.
Със заповед
№ 39/03.04.2020 г. за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 326,
ал.1 от КТ работодателя, въз основа на
писмена молба и предизвестие е прекратил трудовото правоотношение с А.С.
А., считано от 03.04.2020 г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата
се установява, че трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. на А.С. А. е
размер на 799,50 лева брутна сума, съответно 620,40 лева нетен размер. От
заключението се установява, че при извършената справка в ответното дружество е
отразено в графа „документ за плащане“ срещу подпис по ведомост РЗ за месец
януари 2020 г.
По
делото е представена платежна ведомост за месец януари 2020г. Платежната
ведомост е изготвена от работодателя.
След отбелязване на дължимите суми има
положен подпис, който ищеца оспори, че не е поставял. С оглед оспорване
автентичността на подписа на А.С. А. по
делото е назначена съдебно – почеркова експертиза. От заключението на
експертизата се установява, че подписите положени от името на А.С. А. във
ведомост за заплати за месец януари 2020 г. и месец февруари 2020 г., ред 5, от
името на А.С. А. в графа „получил сумата“, „подпис“ не са изпълнени от ищеца А.С.
А.. Експертното заключение е оспорено, поради което съдът е назначил тройна съдебно
– почеркова експертиза, която е изготвила заключение.
В писменото заключение, представено на съда и на страните и подписано
от трите вещи лице е посочено, че
подписите положени от името на А.С. А. във ведомостите за месец януари и месец
февруари 2020 г., ред 5, са изпълнени/положени от ищеца А.С. А.. В проведеното
съдебно заседание по изслушване на заключението на тройната съдебно-почеркова
експертиза между вещите лица възникна разногласие, поради което и на основание
чл. 203 от ГПК съдът е назначил тройна съдебно-почеркова експертиза с други вещи
лица. Тройната съдебно-почеркова експертиза е депозирала писмено заключение. От
същото се установява, че подписът, обект на изследването, положен от името на А.С.
А. в платежна ведомост за месец януари 2020 г. не е изпълнен от А.С. А.. Подписът,
обект на изследване, положен от името на А.С. А. в платежна ведомост за месец
февруари 2020 г. е изпълнен от А.С. А.. Съдът кредитира заключението на тройната
съдебно-почеркова експертиза, тъй като същото е компетентно и добросъвестно
изготвено.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
От събраните
по делото доказателства съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.245 от КТ, неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл.245 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на
трудовото възнаграждение, в размер на минималната месечна работна заплата,
установена за страната, като за разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно с лихва,
равна на основния лихвен процент за съответния период.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си
задължения за периода, през който е работил по трудовия договор. Липсват данни
и доказателства за недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна
на ищеца. По тези съображения, съдът приема за установено, че А.С. А. добросъвестно е изпълнявал трудовите
си задължения.
Съгласно
разпоредбата на чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане
на работника или служителя – на негови близки. Разпоредбата предвижда, че по
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение може да
се превежда на влог в посочената от него банка.
Трудовото
възнаграждение за процесния месец януари 2020 г. е било изискуемо, с оглед
установеното в чл.270 от КТ задължение. В тежест на работодателя е да изплаща
трудовото възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е
уговорено друго. Безспорно по делото се установи, че подписа положен от името
на А.С. А. в платежна ведомост за месец януари 2020г. не е изпълнен от ищеца. От данните по делото
се установи, че ведомостта за месец януари 2020г., в частта на подписа на А. А. е неистински/неавтентичен/ частен
свидетелстващ документ и като такъв следва да не бъде ценен от съда.
Трудовото възнаграждение е било изискуемо и
ликвидно, установено по основание и размер. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза размерът на начисленото, но неизплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2020г е 799.50 лева брута сума съответно 620.40
лева нетен размер.
С оглед на
горното, съдът счита, че искът за присъждане на трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г. се явява основателен и доказан до размера, в който е предявен.
По
отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 300 лева представляваща
адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 300
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78, ал.6, ГПК вр. с
чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество
да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева, представляваща
дължима държавна такса за производството от заплащането на която е бил
освободен ищецът на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
На основание чл.78 ал.6 ГПК следва да
бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата
от 450 лева, представляващи дължими разноски за производството – възнаграждение
за вещо лице, от заплащането на което е бил освободен ищецът на основание чл.83,
ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай само ответника е представил списък на разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 194, ал.3 във връзка
с чл. 193, ал.1 от ГПК, по заявеното от ищеца
А.С. А. оспорване на истинността на представената по
делото ведомост за заплати за месец
януари 2020 г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа на А.С. А..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК по отношение на „Г.М.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.С. Д., съществуването
на вземането на А.С. А., ЕГН **********, с адрес *** за сумата 620.40 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2020 г., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г.
до изплащане на вземането, за
изпълнението, на което задължение е издадена заповед № 916/07.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 1692/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Г.М.С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
А.С. Д. да заплати на А.С. А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лева,
представляваща разноски по частно гражданско дело № 1692/2020 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Г.М.С.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.С. Д. да заплати на А.С. А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Г.М.С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
А.С. Д. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К.,
сумата от 50 лева, представляващи
дължима държавна такса по производството.
ОСЪЖДА „Г.М.С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
А.С. Д. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К.,
сумата от 450 лева, представляващи,
възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните
Районен
съдия :