Решение по дело №5113/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261016
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330105113
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261016                 26.10.2020 година                                 град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5113 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* против Н.Х.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК.

 

Ищецът твърди, че на 06.12.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит № .., ведно с Общи условия /ОУ/, с предоставена сума, която включвала 2200 лева – кредит; 139,92 лева – такса за оценка на риска и общо 131,99 лева - премии за застраховки „Живот“ и „Безработица“. За ползвания финансов ресурс се дължала договорна лихва. Уговорен бил лихвен процент от 25,82 %. Общото крайно задължение възлизало на сумата от 2745,41 лева, която била разсрочена на 9 погасителни месечни вноски, включващи главница и дог. лихва – 8 по 305,05 лева и последна изравнителна – 305,01 лева.

Ответникът не погасил три месечни вноски, с падежи – 15.02; 15.03 и 15.04.2018 г., поради което всички вземания станали предсрочно изискуеми, считано от 16.04.2018 г., за което кредитополучателят бил уведомен. Падежът на договора настъпил на 15.09.2018  г.

Задълженията възлизали на сумите от:  2220,05 лева – неплатена главница; 192,88 лева – договорна лихва за периода 15.02.2018 г. – 16.04.2018 г., 177,47 лева – обезщетение за забава за периода 15.02.2018 г. – 16.07.2018 г. 

Поради липсата на  плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 6724/31.07.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 12180/2018 г. по описа на ПРС, XI гр.с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Не била налице предсрочна изискуемост на цялото задължение, а само на вноски с падежи 15.02-15.04.2018 г. Голяма част от същите били погасени с извършено  на 01.08.2019 г. плащане в размер на 700 лева. Фактите, относими към настъпване на предсрочната изискуемост, не се били осъществили преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 12180/2018 г. по описа на ПРС, XI гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен процесният договор, при сочените в ИМ параметри, като предоставената парична сума е била усвоена; че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, посочените от ищеца три месечни вноски не са били платени, въпреки настъпване на падежите им /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 1300/28.01.2020 г. – л.51-52/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От договора се установява наличието на валидно правоотношение по кредитиране на ответницата, с уговорена главница от 2200 лева, договорна лихва от 25,82 %, поискани две застраховки и такса за оценка на риска. Сумата е получена от кредитополучателя. Според приетата ССЕ, която съдът кредитира като ясно и компетентно изготвена - ищецът е изпълнил задълженията си по договора да преведе по сметка на застрахователи средствата за заплащане на застрахователните вноски по поисканите от ответницата застраховки – съответно – за „безработица“ – на ЗК „Уника“ АД и за „живот“ на ЗК „Уника Живот“ АД – двете на 24.01.2018 г. Крайният падеж на договора е уговорен на 15.09.2018 г.

Основният и единствен спорен въпрос по делото касае настъпването на предсрочната изискуемост /ПИ/. Падежите на 9-те погасителни вноски са на 15 число от м. 01 до м. 09 2018 г. в размери на по 305,05 лева и последна изравнителна – 305,01 лева, съгл. пог. план. От ССЕ се установява, че по кредита /преди подаване на заявлението/ ответницата е платила общо 340 лева на 16.02.2018 г. и 01.03.2018 г., като нито едно от плащанията не е покривало като размер пог. вноска. Ищецът както в заявлението, така и в ИМ, поддържа, че са били налице обективните предпоставки за обявяване на ПИ, поради липса на плащане на вноски с падежи – 15.02, 15.03 и 15.04.2018 г., при което се е възползвал от правото си да я обяви и уведомил длъжника.

В чл. 16.2 от договора е предвидена възможност за настъпване на предсрочна изискуемост на всички вземания, при непогасяване на три поредни месечни вноски. Въпреки клаузата за автоматична предсрочна изискуемост, за настъпването й е необходимо уведомяване, като изявлението на кредитора следва да достигне до кредитополучателя, съгласно императивното изискване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и разясненията на т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.

Видно е от ССЕ, че плащанията са били недостатъчни, като сочените от ищеца погасителни вноски действително не са били платени от ответницата нито на падежите, нито впоследствие. Предвид и изрично предвидената възможност в договора, кредиторът се е възползвал от правото си да обяви настъпването на ПИ на всички вземания по договора на ответницата. Налице е и субективният елемент на ПИ – по уведомяване на длъжника за настъпването й /в разрез с възраженията в ОИМ/. Както в зап. производство /л.13-14/, така и към ИМ /л.20-21/, са представени изрични доказателства за съобщаването за ПИ – уведомление, че „цялото неплатено задължение става предсрочно изискуемо“, поради липсата на плащане на трите вноски, което е получено лично от адресата на 28.05.2018 г. /т.е. след настъпване на падежите на неплатените вноски, но преди подаване на заявлението/. Поради това, ФС на предсрочната изискуемост откъм обективни и субективни елементи е изпълнен и завършен. Твърденията в ОИМ са неоснователни. Няма причина само твърдените вноски с падежи 15.02, 15.03 и 15.04.2018 г. да са станали предсрочно изискуеми, чрез уведомлението, т.к. към момента на получаването му – те вече са изискуеми като падежирали /срокът им за плащане е настъпил/. Същевременно, в уведомлението изрично е посочено, че остатъкът от задълженията става ПИ. Поради това и съдът приема, че предсрочната изискуемост е била настъпила и е надлежно обявена на длъжника преди постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда. Отделно, в хода на процеса е настъпил крайният падеж на задълженията по договора – 15.09.2018 г. – факт, който следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК /ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

Ето защо, съдът приема, че исковете са доказани по основание, а възраженията в ОИМ не се споделят.

По размера – според ССЕ – към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – вземанията за главница, дог. лихва и обезщетение за забава за исковите периоди са възлизали именно на присъдените със заповедта по чл. 417 ГПК суми. Ответницата твърди, представя доказателства и се установява, че в хода на процеса – след предявяване на ИМ е платила сумата от 700 лева за погасяване на част от задълженията по кредита /то представлява и признание на дълга/. Ще бъде съобразено на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК – като факт, настъпил в хода на процеса от значение за спорното право. След постъпване на тази сума – според експерта – напълно е погасено обезщетението за забава, като са останали дължими – 50,69 лева – договорна лихва и 2033,33 лева – главница.

До тези размери – исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, като за разликата до пълните предявени за дог. лихва и главница, както и цялата лихва по чл. 86 ЗЗД – отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса. Следва да се установи и зак. лихва върху главницата като последица. 

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК /отхв. е поради плащане в хода на делото и не се отразява на дължимостта на разноските/. Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 136,99 лева – ДТ; 150 лева – депозит ССЕ, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /51,81 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 386,99 лева, а за заповедното производство – 101,81 лева.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Х.Г., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 2033,33 лева – главница по договор за потребителски кредит № .. от 06.12.2017 г.; 50,69 лева – договорна лихва за периода 15.02.2018 г. – 16.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 30.07.2018 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница над уважения до пълния предявен размер от 2220,05 лева и договорна лихва над уважения размер до пълния предявен от 192,88 лева, както и изцяло иска за обезщетение за забава в размер на 177,47 лева за периода 15.02.2018 г. – 16.07.2018 г. – като погасени чрез плащане в хода на процеса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 6724/31.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 12180/2018 г. по описа на ПРС, XI гр.с.

ОСЪЖДА Н.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, следните суми: общо 101,81 лева /сто и един лева и осемдесет и една стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 12180/2018 г. на ПРС, XI гр.с. и общо 386,99 лева /триста осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ - разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП