Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
Гр. Перник, 25.02.2021
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 751 по описа за 2020 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13 от Наредба № 6 от
24.02.2015 година за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения“ от „Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 година“ (Наредба № 6/24.02.2015 година и чл. 43, ал. 3 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Л.Д.Д. с ЕГН ********** ***, И.М.
Д. с ЕГН ********** ***, Н.М.Б. с ЕГН ********** № 13А и Н.М.Т. *** ул. „***“ № *** – законни наследници на М.Р.Д.,
починал на 10.11.2017 година, чрез пълномощника им адвокат Е.Ф. *** срещу Уведомително
писмо изх. № 02-140-6500/288#10 от
06.11.2020 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ)
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2015, по заявление за
подпомагане с УИН 14/290615/41254, подадено от М.Р.Д., починал на 10.11.2017
година, в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 9 211.46
(девет хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки).
В жалбата се твърди, че уведомителното писмо в
оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие
с материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че от
уведомителното писмо не става ясно на кого се налагат административните
санкции, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК – липсва конкретен
адресат на акта, което го прави нищожен. Твърди се, че недопустимо са наложени
административни санкции на починало лице, респективно на неговите наследници,
като доводите се основават в чл. 19, § 2 на Регламент (ЕО) 640/2014, чл. 64, §
3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 7 от Регламент 2988/1995, предвиждащи
налагане на административни санкции на бенефициера на помощта или подпомагането
или други лица или групи, които са обвързани от задълженията, предвидени в
посочените в чл. 64, § 1 правила, следователно не и на наследниците на
бенефициера. Твърди се още, че в процесния случай са изтекли и всички срокове,
в които е допустимо налагането на подобна административна санкция. Излагат се
доводи още, че не е налице умишлено наддеклариране на санкционираните площи,
което да е основание за налагане на административни санкции. Жалбоподателите молят от съда да прогласи нищожност, респективно да отмени като
незаконосъобразно уведомителното писмо в обжалваната му част. Претендират
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 08.02.2021 година жалбоподателите Л.Д.Д., И.М. Д., Н.М.Б. и Н.М.Т.,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват. В постъпила молба с вх.
№ 466 от 08.02.2021 година от пълномощника им адвокат Е.Ф. ***, се моли да бъде
даден ход на делото, поддържа се жалбата и се излагат допълнителни съображения
по същество.
В проведеното съдебно
заседание на 08.02.2021 година ответникът по жалбата, изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител. В депозирана писмена молба с вх. № 455/05.02.2021 година, чрез главен
юрисконсулт А.И., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като
съображения по същество не се излагат. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по
делото писмени доказателства, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лица – адресати на оспорвания акт, и като такива, имащи правен интерес от обжалването му, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По
фактите:
М.Р.Д. е починал на
10.11.2017 година и е бил регистриран като земеделски стопанин с УРН 191248.
В това си качество същият е
подал на 11.06.2015 година заявление за кампания 2015 за подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ, за имотите, които ползва и в които
извършва земеделска дейност – Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за
преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания); Схема
за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Компенсаторни плащания в планински
райони (подмярка 13.1/НР1). Заявлението е получило УИН 14/290615/41254 (лист 79
от делото).
С Уведомително писмо изх.
№ 02-140-6500/288 от 02.02.2018 година (лист 55 от делото) на заместник – изпълнителният
директор на ДФЗ, адресирано до М.Р.Д., въз основа на констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане – заявени от кандидата по – големи
площи, в сравнение с реално ползваните от него, е одобрено финансово
подпомагане по ЗДП и СПК за оторизираните площи след съответни намаления,
отказано е подпомагане по подмярка 13.1/НР1, по СЕПП и по СПП – след намаления,
както и е наложена санкция за бъдещ период в размер на общо 9 211.46 лева,
поради разлика между декларираните площи и установените след административни
проверки и проверки на място площи – над 50% от действително стопанисваните
площи.
Това уведомително писмо е
обжалвано пред Административен съд – Перник от наследниците на М.Р.Д.. В
производството по административно дело № 159/2019 година е постановено Решение
№ 267 от 16.10.2019 година, с което оспореното уведомителното писмо е отменено
като незаконосъобразно, включително с мотиви за липса на доказателства за
конституиране на наследниците на починалия кандидат в административното
производство, престанал да съществува като правен субект. С постановения съдебен
акт административната преписка не е връщана за преразглеждане от
административния орган, респективно не са давани указания за тълкуване и
прилагане на закона.
Постановеното решение на
Административен съд – Перник е оставено в сила с Решение № 10193 от 24.07.2020 година,
по административно дело № 14736/2019 на Върховния административен съд, с мотиви
за правилност на изводите на административния съд що се отнася до издаването на
уведомително писмо, предмет на жалбата, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК – с адресат към момента на издаване на акта, починало към този момент лице,
което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
С Уведомително писмо изх. №
02-140-6500/288#10 от 06.11.2020 година на изпълнителния директор на
ДФЗ (лист 43 от делото) – предмет на настоящия съдебен контрол, за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, за кампания 2015, отново по заявлението за
подпомагане с УИН 14/290615/41254, подадено от М.Р.Д., починал на 10.11.2017
година, с идентични мотиви – правни и фактически основания, обосновали
отмененото Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 година, въз
основа на констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане – заявени
от кандидата по – големи площи, в сравнение с реално ползваните от него, е
одобрено финансово подпомагане по ЗДП и СПК за оторизираните площи след
съответни намаления, отказано е подпомагане по подмярка 13.1/НР1, по СЕПП и по
СПП – след намаления, както и е наложена санкция за бъдещ период в размер на
общо 9 211.46 лева, поради разлика между декларираните площи и установените
след административни проверки и проверки на място площи – над 50% от
действително стопанисваните площи. Уведомителното писмо е адресирано до Л.Д.Д.,
И.М. Д., Н.М.Б. и Н.М.Т. – наследници на М.Р.Д., което се установява от
удостоверение за наследници изх. 3 17/ГРС-6803/11.12.2017 година (лист 13 от
делото). В титулна част на писмото се съдържа посочване също и на УРН: 191248 –
полученият от М. Д. уникален регистрационен номер при първоначалното му
въвеждане в регистъра на кандидатите за подпомагане, който номер не може да се
прехвърля (чл. 31, ал. 3 от ЗПЗП).
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт
в обжалваната му част, достигна до
следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал акта:
Оспореното уведомително писмо
е издадено от компетентен орган. Изпълнителния директор на ДФЗ, в качеството му и на
изпълнителен директор на, и представляващ Разплащателната агенция (РА) (чл. 20а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП), разполага с компетентността да извършва всички плащания
на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието
(ЕФГЗ) (чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП), вкл. плащания във връзка с прилагането на схемите
за директни плащания и схемата за обвързано подпомагане, предмет на подаденото
заявление за подпомагане (по Наредба № 3 от 17.02.2015 година за условията
и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Наредба № 6 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 година), включително с компетентността
да извършва административни проверки и проверки на заявленията на място по така
подадените заявления, като включително разполага с правомощието и мотивирано да
намалява размера на плащането или да отказва плащане по схемите за директни
плащания, както и да налага административни санкции при наддеклариране. Ето защо не е налице отменително основание
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и има реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила
и приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 41, ал. 1 от
ЗПЗП (във всичките му редакции) за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1
могат да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл. 7 (в
регистъра на земеделските стопани).
Съгласно § 1, т. 23 от ДР на
ЗПЗП „Земеделски стопанин“ е стопанин по смисъла на чл. 4, § 1, б. „а“ от
Регламент(ЕС) № 1307/2013 – физическо или юридическо лице, или група физически
или юридическа лица, чието стопанство се намира в териториалния обхват на
Договорите (ДЕС, ДФЕС), и което осъществява селскостопанска дейност. Съгласно §
1, т. 24 от ДР на ЗПЗПЗ „Земеделско стопанство“ е стопанство по смисъла на чл.
4, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 – всички използвани за
селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се
намират на територията на една и съща държава членка. Съгласно § 1, т. 25 от ДР
на ЗПЗП „Земеделска дейност“ е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4,
параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
Спорното административно
производство е инициирано посредством подаването на 11.06.2015 година на заявление
за подпомагане по схемите за директни плащания с УИН 14/290615/41254 за
кампания 2015 година от М.Р.Д. – починал на 10.11.2017 година, в качеството му
на земеделски стопанин, регистриран в ИСАК с УРН 191248.
Процесното уведомително
писмо е издадено на 06.11.2020 година. В същото, освен посочването на имената
на наследниците на М.Р.Д., посочен е също УРН 191248, а производството е обосновано
с „преразглеждането“ на заявление за подпомагане с УИН 14/290615/41254. Такава
обосновка за издаване на административния акт не кореспондира в случая с
постановеното Решение № 267 от 16.10.2019 година по административно дело №
159/2019 година на Административен съд – Перник, тъй като със съдебния акт
преписката не е връщана за преразглеждане от административния орган,
респективно не са отправяни указания по тълкуването и прилагането на закона, а
съдебният акт е оставен в сила при осъществения касационен контрол от Върховния
административен съд.
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1
от АПК административният орган спира производството, в случай на смърт на
заинтересован гражданин – страна в производството.
По делото, с оглед
обстоятелството, че иницииралото административното производство лице е
починало, не се представиха доказателства за спиране на производството,
респективно за конституиране/встъпване на наследниците на заявителя в същото.
При това положение процесният административен акт, вкл. в оспорваната му част,
е адресиран ненадлежно. Адресат на индивидуален административен акт може да
бъде само лице – страна в производството по издаването му. Участниците в
административното производство се конституират в същото с процесуално действие
– с искане за започване или с встъпване в това производство чрез получаване на
уведомление. Поради това оспореното уведомително писмо в обжалваната му част е
лишено от адресат, независимо от формалното посочване в акта на наследниците на
М.Р.Д., починал на 10.11.2017 година. Въпреки
горното, съдът счита, че след като
административният орган не е уведомил лицата (които очевидно е приел за
възможни надлежни участници в процесното административно производство,
съответно адресати на процесния акт) за административното производство по
издаване на същия, не им е дал възможност да участват в производството, да
присъстват на извършените проверки и да представят доказателства, не е събрал
служебно необходимите доказателства, и е издал административния акт, без да
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, без да осигури
възможност на тези лица да направят възражения или да дадат обяснения, които
евентуално и да обсъди, е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, разписани в чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл.
35 и чл. 36 от АПК. С това са нарушени и основните принципи на административния
процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 АПК – за достъпност, публичност и
прозрачност, последователност и предвидимост. Нарушението е съществено, тъй
като в случай на осигуряване на адресатите на акта на възможност да участват в
производството по издаване на акта, включително чрез представяне на
необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне и до
друга фактическа обстановка, съответно да бъдат направени други правни изводи,
различни от направените от административния орган.
На следващо място, правото
на подпомагане, включително по схемите за директни плащания е лично, непрехвърлимо,
т. е. погасява се със смъртта на земеделския стопанин и не може да бъде предмет
на наследяване (Определение № 13033 от 03.10.2019 година, постановено по адм. дело
№ 4406/2017 година; Определение № 14159 от 20.11.2018 година, постановено по
адм. дело № 11590/2017 година и Определение № 9772 от 21.07.2017 година,
постановено по адм. дело № 4297/2017 година на Върховния административен съд, въпреки
че мотивите в посочените съдебни актове са във връзка с отсъствието на условията по чл. 227 от ГПК за продължаване на производството).
Правото на финансово подпомагане по ЗПЗП, включително по схемите за директни
плащания, е свързано с качеството „земеделски стопанин“, като на следващо място
предпоставено е и от регистрация, тъй като само регистрирани съгласно чл. 7 от
ЗПЗП земеделски стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите за
директни плащания по чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП чрез подаване на заявление за
подпомагане по чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП за съответната календарна година (чл. 41,
ал. 1 от ЗПЗП). В тази връзка по делото не се установи някой/и от наследниците
на М.Р.Д. да отговаря/т на условията на чл. 41 от ЗПЗП за подпомагане по
схемите за директни плащания конкретно за кампания 2015. Няма данни по делото и
да са извършвани действия по прехвърляне на стопанството на починалия кандидат
приживе, респективно за встъпване на някое от лицата, адресати на акта (негови
наследници към настоящия момент), в правата и задълженията на заявителя по
заявлението за подпомагане с УИН 14/290615/41254 за кампания 2015, съответно за
регистрирането на някой от тях по реда на Наредба № 105 от 2006 за условията и
реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК (арг. от чл. 14, ал. 4
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания).
Не на последно място,
процесното уведомително писмо в оспорената му част е основано в чл. 13 от Наредба
№ 6/24.02.2015 година. Наложена е санкция за бъдещ период в общ размер на 9 211.46
лева, поради разлика между декларираните площи и установените след
административни проверки и проверки на място, която надвишава 50% от
действително стопанисваните площи.
Съгласно чл. 13, ал. 1. т. 1
от Наредбата, ДФЗ може да откаже изплащането на финансовата помощ, частично или
изцяло, когато кандидатът за подпомагане е заявил по – големи площи в сравнение
с реално ползваните от него, като в тези случаи (съгласно ал. 2 на посочената
правна норма) се прилагат и разпоредбите на чл. 19 (ред. на Наредбата, ДВ, бр.
16 от 2015 година, в сила от 27.02.2015 година) на Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013.
Съгласно чл. 19, § 2 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, регламентиращ административните санкции
при свръхдеклариране, ако площта, декларирана за целите на схеми за помощи или
мерки за подпомагане на площ превишава установената по реда на чл. 18 площ с
50% на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта
или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта,
установена в съответствие с чл. 18. Т.е. разпоредбата предвижда налагане на
санкция единствено на бенефициера, на лице с такова качество.
Съгласно определението,
дадено в чл. 2, § 1, т. 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 „бенефициер“ е земеделски стопанин, както е определен в член 4, параграф 1, буква а) и
посочен в член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, бенефициер, който има
задължения за кръстосано съответствие по смисъла на член 92 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и/или бенефициер, който получава подпомагане за развитието на
селските райони, както е посочено в член 2, параграф 10 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно чл. 64, § 2, б. „е“
от Регламент (ЕС) № 1306/2013, в чието допълнение е приет Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014, не се налагат административни санкции „в други случаи, при
които налагането на санкция не е уместно, които ще бъдат определени от
Комисията в съответствие с параграф 6, буква б).“ Съгласно § 3 на посочената
разпоредба административни санкции могат да се налагат на бенефициера на
помощта и на други физически или юридически лица, включително групи или
асоциации на такива бенефициери или други физически или юридически лица, които
са обвързани от задълженията, предвидени в посочените в § 1 правила – т. е.
задължени да спазват критериите за допустимост, ангажиментите или други
задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство (...)
Съгласно чл. 77, § 3 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 „административните санкции
могат да се прилагат към всеки бенефициер на помощ или подпомагане, включително
и към групите или асоциациите на бенефициерите, които са обвързани от
задълженията, изложени в правилата по параграф 1.“
Въз основа на така
регламентираните правила настоящия съдебен състав счита от една страна, че
наследниците на М.Р.Д. не притежават качеството бенефициери на помощта по
причините, посочени по – горе в мотивите, поради това и не могат да бъдат
адресати на административен акт, обективиращ налагане на административни
санкции по реда на чл. 19 от ч на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013. От друга страна в уведомителното
писмо, насочено и към УРН 191248, което както вече се посочи представлява полученият
от М. Д. уникален регистрационен номер при първоначалното му въвеждане в
регистъра на кандидатите за подпомагане, се съдържат констатации за
наддекларирани от земеделския стопанин площи, които изводи са обусловили и санкционирането
за бъдещ период. Към момента на издаване на това писмо обаче, лицето –
заявител, вече не е правосубектно, (виж Решение № 10193 от 24.07.2020 година,
постановено по адм. дело № 14736/2019 година по описа на Върховния
административен съд, V отделение), включително не може да бъде субект и на
административни санкции. Регламент (ЕС) № 1306/2013 предписва, че налаганите санкции следва да са ефективни, възпиращи и пропорционални в съответствие с
правото на Съюза, или ако такова не съществува, с националното право (чл. 58, §
1, б. „г“).
Въз основа на всичко гореизложено следва да се приеме,
че при издаване на оспореното уведомително писмо са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон,
поради което административния акт следва да се отмени в оспорената му част,
като незаконосъобразен.
Относно
разноските:
Жалбоподателите претендират
присъждане на съдебни разноски. По делото не е представен списък с разноските съгласно
чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК най – късно до приключване на
последното заседание. Представено е пълномощно (лист 20 от делото) с дата
15.02.2019 година, но не е представен договор за правна защита и съдействие. Единственото
доказателство за сторени съдебни разноски е представеното банково бордеро за
платена държавна такса в общ размер на 40.00 лева (лист 39 от делото). Други
доказателства за направени от жалбоподателите разходи за водене на делото не са
представени.
Предвид горното и с оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
административният орган следва да заплати в полза на жалбоподателите само
доказано извършените по делото разноски, а именно заплатена сума от 40.00 лева,
представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2,
предл. 3 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Д.Д. с ЕГН ********** ***, И.М. Д. с ЕГН
********** ***, Н.М.Б. с ЕГН ********** *** и Н.М.Т. с ЕГН ********** *** –
законни наследници на М.Р.Д. Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/288#10 от 06.11.2020 година на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ,
за кампания 2015, по заявление за подпомагане с УИН 14/290615/41254, подадено
от М.Р.Д., починал на 10.11.2017 година, в частта, с която е наложена санкция
за бъдещ период в общ размер на 9 211.46 (девет хиляди двеста и единадесет лева
и четиридесет и шест стотинки), като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Л.Д.Д. с
ЕГН ********** ***, И.М. Д. с ЕГН ********** ***, Н.М.Б. с ЕГН ********** *** и
Н.М.Т. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 40.00 (четиридесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/