Определение по дело №11499/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2874
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Силвия Тачева
Дело: 20211100511499
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2874
гр. София, 01.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100511499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Ю.Б.“ АД, чрез упълномощен
представител – адв. Д. М., срещу постановление от 11.08.2021г. по изпълнително дело
№ 20218380409629 по описа на ЧСИ М. И.Б., рег. № 838, в частта, с което е частично
намален размера на приетите в изпълнителното производство разноски,
представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до
размер от 2563 лв..
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение е завишено, доколкото не било съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от
страна на процесуалния представител на взискателя не били извършени действия с цел
удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на „шаблонна“ молба за
образуване на изпълнителното дело. Сочи, че адвокатското възнаграждение следва да
се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се от съда да отмени
обжалваното постановление на съдебния изпълнител, като намали разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя по делото до сумата от 200 лева на
основание чл. 10, т. 1 от Наредбата, както и размера на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ. Алтернативно иска приложение на чл. 10, т. 2 от Наредбата също до 200
лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя, чрез адв. В.В., с което същата се оспорва с твърдения за неоснователност.
Заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение.
1
В мотивите си във връзка с обжалваното действие М. Б. излага подробни
съображения за намаляване размера на адвокатско възнаграждение, съобразно
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20218380409629 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 в
регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, вх. №
57733/06.08.2021 г., от И. Г.К. и Г.П.Г., чрез адв. В.В., срещу „Ю.Б.“ ЕАД, ЕИК
*******, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в
размер на 32933,57 евро, представляваща недължимо платена за периода от
15.10.2020г. до 15.10.2015г. по Договор за кредит за покупно на недвижим имот HL
26029/03.09.2007г., вследствие на валутна разлика между швейцарски франк и евро,
ведно със законната лихва за забава от 15.10.2015г. до окончателното плащане; сумата
от 8 726.82 евро, представляваща недължимо платена разлика между сбора на
първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора от заплатените месечни
вноски за периода 15.10.2010г. до 15.10.2015г., ведно със законната лихва за забава от
15.10.2015г. до окончателното плащане; сумата от 491.41 евро, представляваща
недължимо платена годишна такса за управление на кредита за периода 15.10.2010г. до
31.12.2014г., ведно със законната лихва за забава от 15.10.2015г. до окончателното
плащане.
Взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено срещу вземания на
длъжника по банкови сметки чрез налагане на запор върху същите.
Представен е изпълнителен лист от 29.07.2021 г., издаден от САС, ГК, 12 състав
въз основа на решение по гр.д. № 3784/2019 г. на САС, видно от който длъжникът е
осъден да заплати на взискателя сумата от 32933,57 евро, представляваща недължимо
платена за периода от 15.10.2020г. до 15.10.2015г. по Договор за кредит за покупно на
недвижим имот HL 26029/03.09.2007г., вследствие на валутна разлика между
швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва за забава от 15.10.2015г. до
окончателното плащане; сумата от 8 726.82 евро, представляваща недължимо платена
разлика между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора
от заплатените месечни вноски за периода 15.10.2010г. до 15.10.2015г., ведно със
законната лихва за забава от 15.10.2015г. до окончателното плащане; сумата от 491.41
евро, представляваща недължимо платена годишна такса за управление на кредита за
периода 15.10.2010г. до 31.12.2014г., ведно със законната лихва за забава от
15.10.2015г. до окончателното плащане.
2
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателите и адвокат В.В. с
предмет образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от
29.07.2021г. при ЧСИ М. Б.. Договорената между страните цена на услугата възлиза в
размер на 4351,34 лв., като е записано, че същата е заплатена в брой.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 09.08.2021 г. от длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено задължението по
изпълнителното дело.
На 09.08.2021 г. по делото е постъпило възражение от длъжника, с което
позовавайки се на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал
намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата
от 200 лв.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав на съда
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата срещу постановлението на съдебния
изпълнител, с което е отказано намаляването на разноските за заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение, е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е
било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след
като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на
изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно
3
претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият
състав на съда намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес –
Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан
от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело претендираните разноски за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на общо 2563 лева. Органът по
изпълнението с обжалваното постановление е отказал да намали същите до сумата от
200 лв., като с настоящото производство длъжникът по изпълнителното дело цели
намаляването им именно до посочения размер, като счита, че само тази сума е
дължима по посочените в жалбата съображения.
Настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага
възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е
извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително
производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и е поискал
да бъде наложен изпълнителен способ за събиране на вземанията му - запор. Съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той
може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за
удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен
способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното
посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване
адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10
НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено,
че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
4
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по т. 1 и
т. 2 са самостоятелни по своето основание и ред за опреД.е на техния размер, което е
обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Законът
дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно
изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с
предприемането на изпълнителни действия по него. Предвид фактът, че длъжник е
"Ю.Б." ЕАД е активен участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки
ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите
суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя.
Поначало се предполага в съдебната практика, че такъв тип дружества разполагат с
необходимия финансов ресурс, за да изпълнят регулярните си парични задължения. В
процесния случай, поради липсата на доказателства за доброволно плащане, не са
налице и данни съдебният изпълнител да е приложил нито един принудителен
изпълнителен способ, което да е довело до направата на други разходи от длъжника,
извън тези за образуване на изпълнително производство. С оглед процесуалното
поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва
да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за
дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно минималните размери,
предвидени в НМРАВ. В настоящото производство е налице основание за начисляване
на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Предвид изложеното, в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума за
адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200, 00 лв.
От страна на жалбоподателя е заявено искане за присъждане на разноски. В
производството това обаче е недопустимо кумулирането на нови задължения за
разноски на страните в процес относно разноските, в който нормата на чл.81 ГПК не
намира приложение, в какъвто смисъл са: определение № 33 от 06.02.2020 г. по ч. гр. д.
№ 3952/2019 г. на ВКС, IV ГО; определение № 411 от 21.11.2019 г. по ч. гр. д. №
3222/2019 г. на ВКС, IV ГО; определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г. на ВКС, III ГО; определение № 296 от 15.08.2017 г. по ч. гр. д. №
1758/2017 г. на ВКС, III ГО; определение № 114 от 20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1847/2016 г. на ВКС, II ГО и др.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 11.08.2021г. по изпълнително дело №
20218380409629 по описа на ЧСИ М. И.Б., рег. № 838, в частта, с което е частично
намалено размера на приетите в изпълнителното производство разноски,
представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до
размер от 2563 лв.и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ постановление от 11.08.2021г. по изпълнително дело №
20218380409629 по описа на ЧСИ М. И.Б., рег. № 838 в регистъра на КЧСИ, като
НАМАЛЯВА разноските, по изпълнително дело № 20218380409629 по описа на
частен съдебен изпълнител М. И.Б., рег. № 838 в регистъра на КЧСИ, за адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя на неговия процесуален представител, от
сумата в размер на 2563 лева до сумата от 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6