Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 30. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесети ноември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6769
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.
1- 3 от КТ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от М.Г.Ц. *** против „Б.- С.“ АД гр.
П.. В молбата се твърди, че със заповед № 9/ 26. 07. 2018 год. на изпълнителния
директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ, считано от 26. 07. 2018 год.
Ищецът счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като същата е
немотивирана, противоречи на издаденото експертно решение на ТЕЛК № 1255/ 30.
04. 2018 год. и в нея не са посочени фактите и обстоятелствата, обуславящи
обективната невъзможност за изпълнение на трудовите задължения на ищеца. Твърди
се, че при воденото между същите страни гр. дело № 8198/ 2016 год. по описа на П.ския
районен съд ищецът е намалил иска си по чл. 225 ал. 1 от КТ и същият е бил
уважен в размер на 2 301, 60 лв., т. е. с 1 150, 80 лв. по- малко от
дължимото се обезщетение. В заключение ищецът моли съда да отмени заповед № 9/
26. 07. 2018 год. на изпълнителния директор на „Б.- С.“ АД гр. П., да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да му присъди обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата от 4 253, 40 лв., както и да му
присъди обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ във връзка с предходното уволнение
на ищеца в размер на 1 150, 80 лв. Претендира присъждане
на направените деловодни разноски.
С влязло в сила
разпореждане № 11568/ 24. 10. 2018 год. производството по делото е било
прекратено в частта досежно предявения иск
с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за
присъждане на сумата от 1 150, 80 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие предходното уволнение на ищеца, извършено със
заповед № 12/ 28. 10. 2016 год. на изпълнителния директор на „Б.- С.“ АД гр. П..
С определение от 20.
11. 2018 год. на основание чл. 214 ал. 1 от КТ е допуснато изменение на
предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, като
размерът на същия е увеличен от 4 253, 40 лв. на 4 308 лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с допълнително споразумение
от 03. 08. 2016 год. към
трудов договор № 59/ 30. 09. 1999 год. ответникът „Б.- С.“ АД гр. П. като
работодател е възложил на ищеца М.Г.Ц. като работник/
служител да изпълнява длъжността „работник паркинг“ на денонощен платен паркинг
зад хотел „Б.“, ***, гр. П..
Безспорно по делото е, че със заповед № 12/ 28. 10. 2016
год. на изпълнителния директор на „Б.- С.“ АД гр. П. трудовото правоотношение с
ищеца е било прекратено на основание чл. 71 ал. 1 от КТ, считано от 28. 10.
2016 год.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение №
753/ 03. 05. 2017 год.,
постановено по гр. дело № 8198/ 2016 год. по описа на П.ския районен съд,
уволнението на ищеца е било признато за незаконно и заповед № 12/ 28. 10. 2016
год. е била отменена. Със същото решение ищецът е бил възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „работник паркинг“ и му е било присъдено обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ.
Безспорно по делото е, че на основание горното влязло в
сила съдебно решение със заповед № 14/ 26. 07. 2018 год. ответникът е
възстановил ищеца на работа на длъжността „работник паркинг“.
Безспорно е също така, че със заповед № 9/ 26. 07. 2018
год. на изпълнителния директор на „Б.- С.“ АД гр. П. трудовото правоотношение
на ищеца е било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ.
Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е
така издадената заповед.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
По приложението на разпоредбата на чл. 328
ал. 1 т. 12 от КТ е налице богата и непротиворечива практика на ВКС на РБ /срв.
напр. решение № 342- 2011- ІV г. о., решение № 302-
2012- ІV г. о., определение № 814- 2017- III г. о. и много други/, съществените положения на която
се свеждат до следното: основанието по чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ предполага
създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор
става невъзможно.
Обективната невъзможност може да произтича както от работника/
служителя, така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими
причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от
страните фактори. Конкретният случай не е такъв. За да мотивира уволнението на
ищеца работодателят „Б.- С.“ АД гр. П. се е позовал на обстоятелството, че
денонощният платен паркинг зад хотел „Б.“ е бил предоставен дългосрочно под
наем на трето лице и нямало друго подходящо работно място, на което
работниците/ служителите, заемащи длъжността „работник паркинг“, да бъдат
преместени. В тази насока е и представеният по делото протокол от заседание на
Съвета на директорите на „Б.- С.“ АД от 29. 03. 2018 год. Решението на
ответника да преструктурира част от дейността на търговското дружество като
отдаде под наем част от неговите имоти не е нито независещо от волята на
работодателя, нито непреодолимо обстоятелство, което попада в понятието за
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл. 328
ал. 1 т. 12 от КТ. Касае се за съвсем различна хипотеза, при която вследствие
намаляване обема на работа, обусловено от спиране на дейността на денонощния
платен паркинг, е отпаднала необходимостта за работодателя от персонала, заемащ
длъжността „работник паркинг“. При това положение ответното дружество е следвало
да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на някое от
релевантните за този случай основания /напр. чл. 328 ал. 1 т. 2- поради
съкращаване в щата/, но не и на основанието, с което е обосновано процесното
уволнение. Последното е извършено незаконосъобразно поради посочената по- горе
липса на обективни причини, стоящи извън волята на страните по договора, което
налага изводът, че предявеният конститутивен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се
явява основателен и атакуваната заповед № 9/ 26. 07. 2018 год. на изпълнителния
директор на „Б.- С.“ АД гр. П. следва да бъде отменена.
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
Искът по чл. 344
ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната
на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че
претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
се явява основателна и следва да бъде уважена.
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ.
Основателността на
този, също акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за
незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е
останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия
случай е безспорно, че заповед № 9/ 26. 07. 2018 год. е незаконсъобразна. От
друга страна е налице и втората изискуема предпоставка за уважаването на иска: от
представената служебна бележка, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ гр. П., и
от извършената в съдебно заседание констатация на трудова книжка се установява,
че след прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е регистриран като безработен
и е претърпял определени имуществени вреди вследствие незаконното му уволнение
и оставането му без работа. Съобразявайки гореизложеното и заключението на
вещото лице П.В. в неговия втори вариант и то в частта му, касаеща размера на
дължимото се обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ до датата на приключване на
пренията между страните, съдът намира, че предявеният осъдителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 754, 55 лв., като за
разликата до претендирания размер от 4 308 лв. и за периода от 21. 11.
2018 год. до 26. 01. 2019 год. искът следва да се отхвърли. Тук е мястото да се
отбележи, че база за определяне на размера на обезщетението не може да бъде
последното получено от ищеца М.Г.Ц. брутно трудово възнаграждение /за м.
септември 2016 год.- 591, 40 лв./. Това е така, доколкото трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено в деня, в който е възстановен на
работа след отмяна на предишното му уволнение и той фактически не е могъл да
отработи нито един ден от месеца. В този случай с оглед принципа, възприет в
чл. 19 от НСОРЗ, за база следва да се вземе месечното трудово възнаграждение на
ищеца, което той би получил за пълен работен месец, ако му е била дадена
възможност да работи, след като е възстановен на работа. Тази възможност е
осуетена от работодателя, който е следвало да прекрати трудовия договор с 30- дневно
предизвестие /чл. 328 ал. 1 от КТ и т. 2. 9 от допълнителното споразумение към
трудовия договор/, но се е позовал на правото си по чл. 220 ал. 1 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срока на
предизвестие. Добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения е
изрично предвидено в закона- чл. 8 от КТ и в случая ответникът дължи
обезщетение на база на полагащото се на ищеца трудово възнаграждение за срока
на предизвестие, в който период ищецът е лишен от възможността да работи в
резултат на действията на работодателя /така: решение № 359- 2010- IV г. о./. Ето защо
и предвид обстоятелството, че с постановление на МС № 316 от 20. 12. 2017 год.,
считано от 01. 01. 2018 год. е бил определен размер на минималната месечна
работна заплата за страната от 510 лв., съдът счита, че дължимото се на ищеца
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ следва да се определи на база на трудово
възнаграждение от 718 лв., в каквато насока е и изготвеният втори вариант от заключението
на вещото лице.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 и 4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 501, 39 лв. съобразно
отхвърлената част на исковата молба и частичното прекратяване на производството
по делото. Следва да се отбележи, че размерът на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника е към минимума, предвиден в чл. 7 ал. 2
от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год., поради което няма основания за неговото
намаляване поради прекомерност.
В полза на ищеца
не следва да се присъждат деловодни разноски съобразно уважената част от
исковата молба, доколкото в приложения на л. 4 от делото договор за правна
защита и съдействие е отразено, че договореното възнаграждение от 1 000
лв. е платено по сметка, но не са представени надлежни банкови документи,
удостоверяващи плащането /срв. разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06. 11. 2013
год., ОСГТК/.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 170, 18 лв.,
както и направените разноски за вещо лице в размер на 100 лв.
По така изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна
заповед № 9/ 26. 07. 2018 год. на изпълнителния директор на „Б.- С.“ АД
гр. П., с която е било прекратено трудовото правоотношение на М.Г.Ц., ЕГН **********,
на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Г.Ц. ***, ЕГН **********,
на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг“.
ОСЪЖДА „Б.- С.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Н.Х. Б., да заплати на М.Г.Ц. ***, ЕГН **********, сумата
от 2 754, 55 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за
периода 26. 07. 2018 год.- 20. 11. 2018 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /21. 09. 2018 год./ до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 4 308 лв. и за периода 21. 11.
2018 год.- 26. 01. 2019 год. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Г.Ц. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Б.- С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Н.Х. Б., сумата от 501, 39
лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Б.- С.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Н.Х. Б., да заплати по сметка на П.ския районен съд сумата от 170, 18 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 100, 00 лв.,
представляваща направени разноски за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: