№ 76
гр. Търговище, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500132 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д.№132/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна ЖАЛБА на „Обединена българска
Банка” АД гр.София, ЕИК:*********, представлявано от Светла Атанасова
Георгиева в качеството й на Изп.директор, чрез пълномощ-ника си „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна Иванова Микова-
Тодорова, в качеството й на управител, чрез ю.к.Г.А. ПРОТИВ Решение №
260014 от 22.03.2021 г., постановено по гр. дело № 507/2020 г. по описа на
Търговищкия районен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от
„Обединена българска Банка” АД гр.София, ЕИК:*********, представлявано
от Светла Атанасова Георгиева в качеството й на Изп.директор, чрез
пълномощника си „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
Райна Иванова Микова-Тодорова, в качеството й на управител, чрез ю.к.Г.А.
срещу Д. Г. Д. от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Цар
Иван Асен“ № 1-партер, чрез адв.Д.М. АК- Търговище, иск за съществуване и
1
дължимост на сумата от 12359.55лв. главница по договор за потребителски
кредит; на сумата от 821.50лв. договорна лихва за периода 27.02.2012г. до
03.02.2014г. и на сумата от 3112.85лв. наказателна лихва за периода
27.02.2012г. до 03.02.2014г., за които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 78/07.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по ч.гр.д.№ 167/2014г. на ТРС, като неоснователни. Присъдил е
разноски.
Считайки решението за неправилно, молят съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени Решение 260014/22.03.2021 постановено по гр.д.
№ 507/2020г. по описа на Районен съд - гр.Търговище, ГК, 8-ми състав и да
пререши спора по делото съобразно изложеното, както в исковата молба и
приложените към нея доказателства, така и в настоящата въззивна жалба.
Молят да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв. /триста лева/, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78,
ал.4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба
за заплащането на правната помощ.
Направено е доказателствено искане да се изиска изпълнително
производство № 163/2014 г. по опис на ЧСИ Анелия Емилова Ананиева-
Загорова, с per. № 769 и район на действие ОС Търговище и изпълнително
производство № 180/2020 г. по опис на ЧСИ Анелия Емилова Ананиева-
Загорова, с per. № 769 и район на действие ОС Търговище.
Становището на въззиваемия по направеното доказателствено искане е,
че към настоящия момент доказателственото искане е преклудирано, тъй като
ищците следваше да го представят или да го направят още с исковата молба.
Напротив такова не е правено, а дори ищецът не се яви в нито едно съдебно
заседание.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемият-
2
ответник, действащ чрез адвокат Д.М., АК-Търговище, моли съда да остави
без уважение жалбата и в сила решението на Търговищкия районен съд по
посоченото дело като правилно, законосъобразно и обосновано. При
постановяване на същото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и изводът на съда е единственият, който би могъл да се
направи от събраните по делото доказателства. Моли да им бъдат присъдени
и направените в настоящата инстанция разноски, за което ще представят
списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, редовно призован и не
изпраща представител.
За въззиваемия се явява адв.М.а която поддържа отговора. Поддържа
възражението, което са направили в първата инстанция, че е преклудирано
вземането на ищеца.
Претендира разноски, които били идентични с тези в първата
инстанция, но не представя доказателства, както и не представя списък на
разноски.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанц-
ионния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е
постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и
3
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На осн. чл.272 от ГПК настоящият състав на съда се присъединява към
мотивите на първоинстанционния съд, същите са подробни и аргументирани.
Тъй като настоящата инстанция счита, решението на първоинстанционния съд
за правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено излага и свои
мотиви в тази насока.
Фактическата обстановка е правилно изяснена и интерпретирана от
първоинстанционния съд, фактите са подведени под правно релевантните
норми и доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, че наведеното от
ответника основно възражение за недължимост на процесиите суми е тяхното
погасяване по давност. Процесиите вземания, установени по своето
основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение
касаят договор за банков кредит от 11.02.2012г., вземанията по който се
погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110
ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение относно
исковите суми е подадено на 05.02.2014 г., а заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 07.02.2014г. Изпълнител-
ният лист и заповедта са получени при първо поискване от представител на
банката на 17.02.2014г. Доказателства за образувано изпълнително дело въз
основа на този ИЛ през 2014г., както и изпращана покана до длъжника за
доброволно изпълнение няма представени нито са събрани в хода на
производството.
Изпълнителното дело № 180 /2020г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова
per. № 769 с район на действие ОС-Търговище е образувано с взискател „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД и длъжник Д. Г. Д. по същия изпълнител лист от
07.02.2014г. Поканата за доброволно изпълнение ведно с приложенията е
изпратена от съдебния изпълнител на 17.02.2020г. и е получена от ответника
на 24.02.2020г. Възражението по чл.414 ГПК, мотивирано с изтичане на
погасителната давност, е от 25.02.2020г., а исковата молба по настоящото
4
дело е предявена на 28.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
При тези факти по делото съдът намира, че петгодишната погасителна
давност относно вземането по издаденият ИЛ е изтекла на 07.02.2019г.,
доколкото няма доказателства тя да е била прекъсвана до този момент на
някакво основание.
Основното възражение във въззивната жалба е, че „Шиканирането на
процеса от страна на длъжника и невъзможността да му бъдат връчени
документите по ч.гр.д. № 167/2014 г., съответно покана по образуваното
изпълнително производство № 163/2014 г. не е основание да се приеме, че
издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила и до образуване
на изпълнително производство 180/2020 процесното вземане е погасено по
давност.“
Настоящият състав е ограничен както изтъкнахме по-горе от въведения
в чл.269 от ГПК ограничен въззив и може да се произнася само в обжалваната
конкретна част на решението, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът изиска и приложи по делото изпълнително производство №
163/2014 г. по опис на ЧСИ Анелия Емилова Ананиева-Загорова, с per. № 769
и район на действие ОС Търговище и изпълнително производство № 180/2020
г. по опис на ЧСИ Анелия Емилова Ананиева-Загорова, с per. № 769 и район
на действие ОС Търговище.
Видно от изп.д. № 163/2014 година, образувано на 27.03.2014 година,
ответникът не е получил покана за доброволно изпълнение / стр.24 от изп.д./.
На осн. чл.429 от ГПК ищецът е конституиран като взискател по делото на
25.04.2018 г. като уведомлението за извършената цесия не е надлежно
връчено на ответника / стр.67 от изп.д./. Въз основа на молба от ищеца, с
постановление от 11.02.2020 г. ЧСИ Загорова е прекратила производството по
изп.д. № 163/2014 г. на осн. чл. 433, ал.1 т.2 от ГПК. С молба от същата дата
5
ищецът е поискал образуване на изп.дело като е представил изпълнителния
лист от 07.02.2014 година. Образувано е изп.д. № 180/2020 година, като на
24.02.2020 година ответникът е получил призовка за доброволно изпълнение /
л.22 от изп.д./
Събраните по делото доказателства сочат, че ответникът не е променял
адреса на който е бил редовно уведомен през 2020 г.
Както при действието на Закона за давността, така и при действието на
ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което
длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да
узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със
срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без
знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото
да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за
погасяването му по друг начин.- мотиви към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
2/2013 гр.София, 26 юни 2015 год., постановено по Тълкувателно дело № 2 по
описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС.
Наред с посоченото в горецитираното ТР на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС е посочено, че „ Съгласно чл. 116, б.
„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпре-деление, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
В конкретния случай, видно от изп.д. № 163/2014 г., не са били
извършвани действия за принудително изпълнение на вземането.
От изложеното е видно, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на възивника не се дължат разноски.
6
Въззиваемият е претендирал присъждане на разноски, но не представя
списък по чл.80 от ГПК, не представя и доказателства за сторени такива,
поради което не следва да му се присъждат.
Въз основа на изложените съображения и мотиви и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260014 от 22.03.2021 г.,
постановено по гр. дело № 507/2020 г. по описа на Търговищкия районен съд,
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията
по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7