Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети
май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Десислава Гюзелева …………. и в
присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 173 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба М.Н.Г. – ответник в
производството по гр.д. № 1400/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен,
подадена чрез пълномощника адв. И.И. ***, срещу
постановеното по същото дело съдебно решение от 07.12.2018 г., с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено съществуването на
вземането на „***” ЕАД към М.Н.Г.,***, за сумите, както следва: сумата от
247,10 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г.; сумата
от 21,82 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 04.05.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 9289/2017 г. по описа на
Плевенски районен съд.
Въззивната
жалба съдържа оплакване, че районният съд не е съобразил и не се е произнесъл
по наведените с отговора на исковата молба твърдения за нищожност на клаузи от
Общите условия, определящи правата и задълженията на купувача на топлинна
енергия, реда за измерване и отчитане на топлинна енергия, реда за разпределение
на топлинна енергия между купувачите на СЕС, заплащане на услугата и дяловото
разпределение между потребителите, които клаузи счита за неравноправни до
степен нищожност по аргумент от чл. 143 – 146 от ЗЗП. Позовава се на съдебна
практика /решения/ на СЕС и даденото със същата тълкуване на Директива
93/13/ЕИО. Претендира се отмяната на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и разноски за двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната
жалба „***” ЕАД, със седалище гр. Плевен, изразява становище за нейната
неоснователност чрез пълномощника юрк. С.Ч.. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.
Ответникът по въззивната жалба „***” ЕООД гр. София, което дружество е
конституирано като трето лице – помагач в първоинстанционното производство, не
ангажира становище.
Въззивната жалба
е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса и при
наличието на правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, с
оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.
Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата
по делото и като взе предвид доводите на страните, настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция намира по същество жалбата за неоснователна, предвид
следните съображения:
От данните по делото се установява, че в полза на „***” ЕАД, като заявител в заповедно
производство, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9289/2017 г. по описа на Плевенски районен съд,
срещу длъжника М.Н.Г.,***. Постъпило е
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта, при което заявителят в срок е предявил положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на иска е установяване дължимостта на присъденото
със заповедта в полза на „***” ЕАД вземане за ползвана и незаплатена
топлинна енергия, в размер на сумата от 247,10 лв. - главница за периода 01.03.2016 г. до 30.04.2017
г. и сумата 21,82 лв. - лихва за забава за периода от 04.05.2016 г. до 05.12.2017
г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът М.Н.Г. е оспорил основателността на предявения
иск по съображения, че дължимите суми за дялово разпределение на топлинна
енергия са неправилно и незаконосъобразно определени, както и че клаузи от
Общите условия са неравноправни до степен нищожност и като такива не са
породили правни последици.
По делото е безспорно установено, че
жилището на ответника с административен адрес гр. Плевен, ул. „***“ № ***,
вх.***, ап. ***, се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, като
отчитането и дяловото разпределение на потребената
топлинна енергия се извършва от „***” ЕООД, както и че за същия имот при
ищцовото дружество съществува партида с абонатен № ***, чийто титуляр е М.Н.Г..
Съгласно приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, за исковия период в имота на ответника са били
начислявани, съответно: сума в размер на 149,52 лв. за отопление, сума в размер
на 81,80 лв. за отдадена топлинна енергия от сградната
инсталация и 15,78 лв. такса за услугата дялово разпределение, като за топлинна
енергия за БГВ, каквато услуга не е ползвана, не са начислявани суми. Според
заключението дължимите от ответника суми за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, са в претендираните от ищеца размери за главницата и мораторните лихви.
В хода на първоинстанционното
производство е прието и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, което също не е оспорено от страните. Въз основа
на това заключение се установява, че през целия процесен период абонатната
станция е работила и до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, като е
отчитана топлинна енергия за отопление в баня от щранг-лира.
В имота има монтирани два броя щранг-лири – една в
банята и една в коридора, а отоплителните тела в апартамента са демонтирани.
Извършеното разпределение на ТЕ в сградата, а оттам и по компоненти в
индивидуалната сметка на ответника, е съгласно правилата на Методиката за
разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването №
16-334 от 06.04.2007 г. Съгласно заключението начислените суми, дължими от
ответника, са отразени коректно в индивидуалния мейлинг
за всеки месец и са изцяло в съответствие с изискванията на цитираната наредба.
Правният спор в случая следва да бъде
разгледан на плоскостта на законовия
регламент, даден със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение. Съгласно
въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът
или титулярът на вещното право на ползване в имот,
под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на
топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите,
прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават по
презумпция клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл и въз основа на доказателствения материал по
делото въззивната инстанция приема за установено по безспорен начин, че ответникът М.Н.Г. притежава качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и между него и ищцовото дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка
и продажба на топлинна енергия,
което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове.
Безспорно установено е също така, че за процесния период е било отчетено, в съответствие с нормативните
изисквания, ползване на топлинна енергия в жилището на ответника, която не е заплатена.
Въззивният съд намира за неоснователен
довода за нищожност на клаузи от общите условия на топлопреносното
предприятие поради неравноправно положение на потребителя. В тази връзка следва да бъде посочено, че не се касае за
клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе /чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП с идентично съдържание като чл.3, т.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи на потребителските договори/. Този извод се
налага, тъй като съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ потребителите, които не са
съгласни с общите условия, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятие специални условия се отразяват
в писмени допълнителни споразумения.
Неоснователен е и поддържаният от
ответника довод за допуснато нарушение на Директива 93/13/ЕИО. Следва да се има
предвид, че европейската директива е акт, който обвързва по отношение на
дължимия резултат, но оставя националните власти да изберат формата и начина за
въвеждането й в действащото право. Тя няма пряко действие, когато е
транспонирана в българското право в срока, указан в нея. Правилата на Директива
93/13/ЕИО са пряко транспонирани в Закона за защита на потребителите. Освен това, тази директива е изменена с
Директива 2011/83/ЕО, която пък е транспонирана в българското законодателство
чрез въведеното с ДВ, бр.61/2014 г. изменение на чл. 62 от Закона за защита на
потребителите, забраняващ непоисканите доставки на стоки и услуги, между които
и „централно отопление“, във връзка с което към настоящия момент е налице
тълкувателно разрешение, дадено с ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК, според което за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Предвид гореизложеното, предявеният
положителен установителен иск се явява доказан
по своето основание и размер и
следва да бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и с оглед изход на спора
следва да й бъдат присъдени такива в минимален размер от 100 лв.
Воден от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1922 от 07.12.2018 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 1400/2018 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: