Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 176
05.04.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №287 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Ф.Ф., гражданин на А., с посочен в жалбата адрес: Транзитен център – с.Пъстрогор към ДАБ, против Решение №УПП-96/24.02.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решаващият орган неправилно приел, че спрямо оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект там. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Твърди се, че интервюиращите и вземащите решение относно предоставянето на статут на бежанец, трябвало да съзнават тежкото положение на хора като жалбоподателя, намиращи се в безизходица, притиснати от събитията в държавата им на произход. Лицата, които искат закрила на основание страх от преследване, породени от лични и криминални причини, се нуждаели от подкрепяща среда, където да могат да бъдат сигурни и защитени. Посочва се, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. От протокола на проведеното с жалбоподателя интервю не се установявало той де е посочил икономически съображения за напускане на странната си по произход, както приел административният орган. Заявената от него причина за напускане се обвързвала с липсата на сигурност и перспектива след всичко, което бил преживял в страната си на произход. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. От една страна размирната обстановка в страната го излагала на постоянен риск, а от друга – талибаните, които непрекъснато го притеснявали с исканията си да се присъедини към тях. Ако бил останал в А., може би щял да бъде убит или пострадал. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при Транзитен център – с.Пъстрогор към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-343/02.02.2021 г. (с имена Ф. М.Ф.)***/05.02.2021 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-7022/05.02.2021 г., Ф.Ф., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП- 7022/05.02.2021 г. като Ф.Ф., гражданство А., етническа принадлежност уйгур, роден на *** г. в К., гр.Г., с.Х., с постоянен адрес А., гр.М.-е-Ш., общ.М., с.Л., с *****образование, професия – ********, религия - *****, ****, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно съпругата, родителите и сестрите на чужденеца, повечето с местонахождение в А..
Под рег.№УП-7022/05.02.2021 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Ф.Ф. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПП-96/24.02.2021 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Ф.Ф..
На 15.03.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 15.03.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.) Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-770/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ, с която М. Д. К., главен експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на Ф.Ф. е извършена на 05.02.2021 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 24.02.2021 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ – с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1
– се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – А., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказал, че преди 6 месеца
напуснал нелегално А. и заминал за П., оттам в И. и после отишъл в Т.. От Т. тръгнали
двама човека с кола и двама трафиканти, стигнали до О. и тръгнали пеша. Като
стигнали до телена мрежа, каналджиите им дали стълба, с която преминали на
българска територия. Продължили пеш, но след 40 минути били задържани. На
въпроса защо е напуснал държавата си по произход разказва, че талибаните искали
да се присъедини към тях и да се бие срещу държавата, като по-късно, след месец
и половина, чрез друго лице му предали, че ако не го направи, ще го хванат и
убият. Чужденецът избягал в гр.М.-е-Ш., където отишъл при свой първи братовчед,
който лежал в затвора 16 години за убийство на човек, а членовете на
семейството на убития предупредили братовчед му в затвора, че щели да си
отмъстят на жалбоподателя, защото живеел при него. Братовчед му го уведомил за
това по телефона от затвора и му казал да бяга и да се спасява. Другата причина
да напусне била заради общата обстановка в страната – сраженията между
талибаните и армията, което давало несигурност. Интервюираният бил монтьор и
готвач, а заради войната не можел да си намери работа. Липсата на постоянна
работа и пари, с които да посреща нуждите си, била причина.
Интервюираният изрично заявява, че не е бил
арестуван и не е бил осъждан в А. или друга държава, не е членувал в
политическа партия или организация, не е имал неприятности с властите в
страната си, с армия или полиция, срещу него не е било упражнявано физическо
насилие. На въпроса дали пряко е получавал заплаха разказва, че човекът, който
бил нает да го убие, отишъл и го намерил, говорил с него и вместо да го убие му
дал 10000 евро, за да напусне страната, а той щял да каже, че го е убил.
Чужденецът не желаел да се връща в А. заради враговете, а и защото „се водел“
убит, тъй като „онзи човек така казал“.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Оспорващият е споделил пред органа лични опасения и усещания за несигурност, които правилно не се оценени като релевантни за производството по предоставяне на закрила. Вземайки предвид общоизвестните за страната факти, свързани с продължаващия вече 19 години конфликт между талибаните и всички А. правителства от 2001 година насам, административният орган е изразил становище, че вероятно за страната, от която идва търсещият закрила, са реалност описаните актове на физическо или психическо насилие, но те следва да се определят по-скоро като един престъпен акт, отколкото като акт на проявено насилие от талибаните по смисъла на ЗУБ. Органът е приел, че молителят не попада в рисковата група на неправителствени работници, чужденци, служители на медицински и неправителствени организации и други цивилни лица, към които талибаните проявяват повишен интерес, във връзка с данните за извършвани от последните заплашвания, отвличания, ограбвания и нападения над такива лица. Правилно административният орган е оценил и заявената в интервюто заплаха за отмъщение и убийство, идваща от страна на врагове на братовчеда на интервюирания, като неотносимо обстоятелство за предоставяне на бежански статут, тъй като така наречените „врагове“ не попадат в определението по чл.8, ал.3 от ЗУБ на субекти, извършващи преследване. Съобразено с изложените в бежанската история на жалбоподателя твърдения е и заключението на административния орган, че каквито и проблеми молителят да е имал в А., то те не са по релевираните от закона причини, а именно раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения. Същите са в сферата на личните проблеми, които ЗУБ и международните правни актове не третират като относими в производството по предоставяне на международна закрила.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Изцяло се споделят от настоящия състав и достигнатите в проверяваното решение изводи, че чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход, нито е имало пречка да остане в нея, включително при преместването му в гр.Кабул, което се явявало възможна алтернатива при необходимост.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-44/22.01.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, съдържаща актуална информация относно политическата и икономическата обстановка в Ислямска Република А.. Интервюиращият орган цитирал части от съдържанието на справката в решението си, включително данните за подписано на 29.02.2020 г. в Доха между САЩ и талибаните Споразумение за установяване на мир в А., което е отчетено като исторически момент, който трябва да доведе до практически край на продължаващия 19 години конфликт, воден от талибаните срещу всички А. правителства и западните им съюзници. Органът е отчел, че основна заплаха за състоянието на сигурността в А. остава заплахата от атентати и нападенията на талибаните в някои райони на страната, но въпреки това в конкретния случай нито е налице личен елемент за търсената закрила, нито в А. има въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, и в съответствие с информацията, съдържаща се в Справка с вх.№МД-44/22.01.2021 г., както и в допълнително представената по делото нова и актуална Справка с вх.№МД-84/10.02.2021 г. относно общото положение в страната, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход А..
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Ф., гражданин на А., против Решение №УПП-96/24.02.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: