ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600154 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 249 ал. 3 във вр. с чл. 345 НПК.
С протоколно определение № 15 от 20. 01. 2022г.по НОХД № 20122180200702
Районен съд- Царево и прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на
Районна прокуратура Бургас- ТО- Царево за отстраняване на посочените в мотивите на
определението процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеното определение е останал прокурорът, който го
обжалва с частен протест по реда на въззивното производство пред Окръжен съд- Бургас със
съображения, че то е незаконосъобразно и неправилно. Сочи подробни съображения за това
свое становище.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, окръжният съд приеме за установено следното:
Атакуваното определение е постановено във фазата на разпоредителното заседание на
процеса. При това съдът изрично е приел, че правоспособният субект в наказателното
производство е „*********************, а не както е прието в обстоятелствената част и в
диспозитива на обвинителния акт, че такъв е „************************/ , което е
подразделение, действуващо само като представляващ и поддържащ електропроводната
мрежа на територията на област Бургас и в частност в землището на гр. Царево. При това в
хода на досъдебното производство този факт е бил безспорно установен както с надлежни
гласни, така и с писмени доказателства. Ето защо съдът, след като е възприел за основателно
и становището на прокурора в съдебно заседание, че тази грешка е възможно да бъде
отстранена по реда на изменение на обвинението по чл. 287 НПК, е напомнил
императивното условие да не се нарушават процесуалните права на ощетения, който по
никакъв начин и в нито един момент на досъдебното производство не е бил уведовен за
1
него, респективно да се възползва от своите права. А е безспорно установено, че посоченият
пострадал не е юридическо лице, а поделение и като такова не се явява правоспособен
правен субект с всички права и задължения от това по смисъла на Глава 28, раздел първи
НПК. В тази връзка съдът е посочил и обстоятелството, че дори да бъде допуснато
изменение на обвинението по чл. 287 НПК, това би станало след началото на съдебното
следствие / с оглед принципа за непосредственост на събиране на доказателствата и
специалното конкретно съдебно производство/ и този факт преклудира възможността на
действително пострадалото юридическо лице да участва ефективно в процеса, включително
и да се възползва от правата си по чл. 84 ал. 1 НПК. Т. е. не се касае до конкретно
предявяване на досъдебното производство на юридическото лице- такова задължение
обвинителят отдавна няма- а за отнемане възможността му по принцип да предяви
граждански иск. При това положение първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е приел и е изложил подробни съображения, че да се даде ход на
предварителното изслушване на страните би санирало допуснатото от прокурора нарушение
на процесуални правила на досъдебното производство / изразяващи се в нарушаване на
процесуалните права на пострадалия, а според настоящата инстанция и на подсъдимия/, но
пък би довело до допускане на съществено процесуално нарушение от самия съд. Във
всички случаи собственикът на вещта, предмет на обвинението , е следвало да бъде
призован от съда, за да участва наравно с другите участници в досъдебното производство,
които могат да бъдат конституирани като страни в процеса, но това не освобождава
прокурора от задължението му да го уведоми за внасянето на обвинителен акт в съда и да му
укаже правата като пострадал собственик.
По мнение на настоящата инстанция тези фактически и правни изводи на районния
съд не се оспорват от прокурора в частния протест, нещо повече- конкретизират се с
посочване конкретната разпоредба на чл. 213 ал. 1 НПК, включително и правото на
юридическото лице да предяви бъдещ иск в съдебната фаза. Вярно е, че прокурорът не е
задължен да призовава юридическото лице да участва непосредствено в досъдебното
производство и, че това е задължение на съда, но това би могло да стане единствено ако то е
посочено в обвинителния акт и особено в неговия диспозитив. Както сам прокурорът
изтъква в протеста- юридическото лице няма наследници и в хода на производството не би
могло да бъде заменено с друго / това е възможно само в един, посочен по- горе случай, но
неприложим към настоящия наказателен процес- вж. по- горе. В хода на досъдебното
производство обвинителят безспорно е установил кой е действителният собственик на
предмета на деянието, а е немаловажно и обстоятелството, че постановеният и влязъл в сила
съдебен акт по наказателното производство подлежи на изпълнение по реда на ГПК-
обстоятелство, което би могло да създаде допълнителни проблеми на пострадалия,
включително и с подсъдимия.
С оглед на посоченото по- горе настоящата инстанция намира, че частният протест
е неоснователен. Съдът е обсъдил всички материални и процесуални аспекти на
обвинителния акт и е посочил какви конкретни действия следва да бъдат извършени за
2
отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. Това в крайна сметка би
довело и до съобразяване с правата и законните интереси на юридическото лице / чл. 1, ал. 2
НПК/. Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20. 01. 2022г. по НОХД №
20212180200702- 2021г. по описа на Районен съд- Царево.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3