Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 89 08.06.2021 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на първи юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов касационно
АНД № 84 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Разград, чрез
главен юрисконсулт С. М., срещу Решение № 62 от 12.03.2021 год., постановено по
АНД № 851/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него е отменено НП №
1873-15-248 от 08.10.2020 год. на директора на ОДМВР – Разград, с което на Е. Е.
Е. от гр. Р. е наложена глоба от 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето за нарушение на Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 год. на Министъра
на здравеопазването. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено
в нарушение на материалния закон, тъй като нарушението, за което е наказан
деецът, не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както е приел
съдът. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на наведеното касационно основание. Жалбоподателят иска от съда да
отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът по касационната жалба – Е. Е. Е., не се
явява и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени решението на
районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.
218 ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа
страна районният съд е приел, че на 11.04.2020 г. за овладяване
разпространението на КОВИД 19, министърът на здравеопазването е издал Заповед №
РД – 01-197, с която, считано от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. е допълнил
Заповеди № РД-01- 124/13.03.2020г., като с единствена точка, създал т. 9 в
изменената заповед, с която въвел задължение за всички граждани на Република
България да носят маски на обществени места, включително и улиците. В т. 3 от
Заповедта, било разпоредено същата да се съобщи на министър на вътрешните
работи и областните управители, които да уведомят заинтересованите лица и да
създадат организация за осъществяване на контрол по изпълнението на
разпоредената мярка. На 17.04.2020 г. около 13,20 ч. полицейски служители от
РУМВР – Разград при обход със служебен автомобил, на спортна площадка в ПГТС „
Христо Смирненски” – Разград, установили Е. Е. Е. да спортува без поставена
защитна маска на носа и устата в нарушение на заповедта на министъра. Снели
самоличността на лицето, съставили констативен протокол и написали докладна
записка по случая. На 28.05.2020 г. по разпореждане на началника на РУМВР –
Разград, на Е. Е. Е. бил съставен АУАН с
бл. № 380171, в който било посочено, че са нарушени Заповед № РД – 01- 143 и Заповед № РД –
01-197 от 11.04.2020 г. на Министър на здравеопазването. В АУАН, жалбоподателят
вписал възражения, че и полицаят, който му е вписал данните е бил без маска.
Материалите по административно наказателната преписка били изпратени в РП –
Разград, където след извършена проверка било постановено постановление за отказ
да се образува досъдебно производство поради маловажност на случая. На
основание на това постановление на РП- Разград е издадено и обжалваното НП, в
което деянието било квалифицирано като
нарушение на Заповед № РД – 01-197 от 2
11.04.2020 г. на министър на здравеопазването.
При тези факти районният съд приел, че НП
е незаконосъобразно и го отменил. Според районния съд Е. е осъществил от
формална страна вмененото му нарушение, но извършеното от него деяние представлявало
"маловажен случай". Според районния съд маловажните случаи на
административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които
съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява
несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката
на: предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
обществено-опасните му последици, наличието на щета за държавата, респ.
гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и пр. Действително към
процесния период са действали изисквания към всички граждани, напускайки
жилищата си да носят предпазни маски, с оглед съществуващата епидемиологична
обстановка, но в последствие обаче тези изисквания са отпаднали, като
процесната заповед е отменена със Заповед № РД – 01- 263/14.05.2020 г. на министъра
на здравеопазването, и не са въведени отново и към момента, въпреки, че
епидемиологичната обстановка в страната е доста по-тежка от процесния период.
Това означавало според районния съд, че е прието, че тези изисквания са били
явно завишени. На тези основания районният съд е приел, че деянието на жалбоподателя е
явно маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция не споделя тезата на въззивния съд, че
след като мерките, въведени с посочената в НП заповед на Министъра на здравеопазването, са отменени и не са въведени отново и то при
по-тежка епидемиологична обстановка, според районния съд, това означавало, че тези ограничения са били
явно завишени, което водело пък от своя страна до малозначителност на
нарушаването им по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От така приетото от районния съд
следва изводът, че всички нарушения и неизпълнения на противоепидемичните мерки по чл. 63 и чл. 63а от ЗЗ, въведени през м. април 2020 г. със заповед на
съответните компетентни органи през периода преди отменянето им, са маловажни
случаи на административни нарушения по чл. 28 от ЗАНН, след като изтече срокът
им и не са въведени отново. Този извод е неправилен. Недопустимо е всички
нарушения от даден вид да се обявяват за маловажни по чл. 28 от ЗАНН. Тази
преценка се прави за всяко конкретно
нарушение с оглед на това дали то е с много по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид, предвид обществената опасност на деянието и дееца, вредните последици от него, обстоятелствата,
при които деянието е извършено и т.н. В случая описаното в НП деяние не
съставлява маловажен случай на административно нарушение, тъй като не се
отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите
случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. Дали въведените мерки
са законосъобразни или дори действителни, дали те се споделят като
целесъобразни, необходими, правилни, адекватни, своевременни и т. н. от
адресатите на въведените с тях забрани и задължения е без значение, след като
са въведени с общозадължителен административен акт, който подлежи на изпълнение
до момента на изричната му отмяна или оттегляне. Към 17.04.2020 г. процесното
задължение е било действащо и неизпълнението му води до нарушаване на
посочената правна /законова/ норма, съдържаща и санкция за неизпълнение. Като е
отменил НП по тези съображения, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в редакцията
му по ДВ бр. 34/2020 год. който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
от 1000 до 2000 лв. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е
установено, че на 17.04.2020 година, около 13:20 часа Е. Е. Е. е бил на спортната площадка в двора
на ПГТС „Христо Смирненски” в гр. Разград. По този начин той е нарушил въведената със заповед № РД – 01-197 от
11.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата. Тази забрана е действала към датата,
на която е извършено деянието. По този начин Е. е осъществил състава на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В обжалваното НП нарушението е описано достатъчно
ясно от фактическа страна. Наказаното лице е разбрало ясно какво нарушение му
се вменява във вина и е упражнило
правото си на защита в пълен обем. Оспорването на фактическата обстановка във
въззивната жалба е резултат от защитната му позиция. По делото няма нито едно
доказателство, което да поставя под съмнение извода, че Е. е извършил
нарушението, за което е наказан.
Неоснователно е и твърдението на наказаното лице във
въззивната жалба, че в НП не е посочена нарушената норма В случая описаното в НП
деяние е квалифицирано от правна страна като административно нарушение по чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./, която административнонаказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ с акт на министъра на здравеопазването или директор
на РЗИ. Адресати на правните норми по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.
Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г. /е необходимо не да се посочи 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ, които имат други адресати, различни от субекта на
нарушението, а следва да се конкретизира актът на компетентните държавни
органи, в противоречие с който се явява поведението на привлеченото към
отговорност лице. В процесното НП е
посочена Заповед № РД–01-197 от 11.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването,
с която е въведено задължението за носене на маски на закрити и открити
обществени места. Фактическото обвинение
за местонахождение на Е. на посочените дата и час, в двора на ПГТС „Христо
Смирненски” в гр. Разград сочи на неизпълнение на задължението за спазване на
противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, което правилно е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ и е основание за налагане на
предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание. С оглед на
това настоящият касационен състав приема, че при издаване на обжалваното НП е
изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява нарушената законова разпоредба и с
посочването ѝ административнонаказателното обвинение се явява
конкретизирано в необходимата и достатъчна степен от правна страна.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на касатора пред административния съд за
присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната
инстанция, определено по чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 62 от 12.03.2021 год., постановено
по АНД № 851/2020 год. по описа на Районен съд Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление НП № 1873-15-248 от 08.10.2020 год. на директора на Областна
дирекция на МВР – Разград.
ОСЪЖДА Е. Е. Е. с ЕГН ********** от гр. Р., ж.к. „*******” № **, ет. **, ап. ** да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград сумата
от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/