Р Е Ш
Е Н И Е
№ 975
гр.Бургас, 06.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №1945 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на К.Ц. С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, к****, срещу Наказателно постановление №18-0769-000538/10.04.2018г.,
издадено от Началник група към ОДМВР гр.Бургас, Сектор Пътна полиция гр.Бургас,
с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП се налага глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В
провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателката,
редовно уведомена, се явява лично и се представлява от адв.И., който поддържа
жалбата.
За административнонаказващият
орган, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На
11.03.2018г. около. 15,30 часа в гр.Бургас на ул.”Марица” до Автогара “Запад“
по посока ул.“Мария Луиза“ К.Ц. Станчева, ЕГН: **********, управлявала
мотоциклет „Кавазаки“ с рама № JKAZR750LMA103888, без поставен регистрационен
номер. Същата била отбила в страни и се намирала непосредствено до ППС, когато
покрай нея преминал полицейски екип. Служителите на с-р “Пътна полиция“
забелязали, че спреният мотоциклет е без поставени регистрационни номера,
поради което предприели извършване на проверка на документите на водача и
превозното средство. В хода на същата се установили, че МПС-то не е
регистрирано по надлежния ред.
Във
връзка с горното било образувано ДП, прекратено с прокурорски акт –
Постановление от 16.03.2018г., с което материалите били изпратени на АНО за
извършване на преценка относно ангажиране административно – наказателната
отговорност на жалбоподателката. Разглеждайки материалите наказващият орган е
констатирал извършването от Станчева на нарушение както следва:
1) управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушила
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Вменено на жалбоподателя
нарушение е това по чл.140, ал.1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. В процесния случай се констатира, че
жалбоподателката се е придвижвала по път, отворен за обществено ползване - ул.”Марица”в
гр.Бургас, посредством управлявано от нея самата ППС - мотоциклет „Кавазаки“ с
рама № JKAZR750LMA103888, който не е бил
регистриран по надлежен ред. Станчева е правоспособен водач, който притежава
съответно свидетелство за управление на посоченото ППС и като такъв е
съзнавала, че не следва да управлява същия по пътната мрежа в страната, но
въпреки това е насочила поведението си именно към привеждане в движение на
неговите механизми и придвижване посредством него по пътната мрежа на града. По
този начин същата е осъществила състава на вмененото й нарушение както от
обективна, така и от субективна страна.
Горното
се установява от всички доказателства по делото, в това число: от разпита на
актосъставителя – Г.Д., от докладна записка, изготвена от същия /л.8 от
делото/, протоколи за разпит на свидетели – Р. Д. /л.13 от делото/, Г.Д. /л.15
от делото/, К. С. /л.17 от делото/, В. Е. /л.19 от делото/, от документи,
удостоверяващи чуждата регистрация на автомобила, протокол от извършена
трасологична експертиза /л.23 от делото/, докладна записка, справка съдимост,
справка нарушител – водач и др. Действително, по делото се установи, че към
момента, в който служителите на сектор „Пътна полиция“ са започнали проверка по
отношение на жалбоподателката и управляваното от нея ППС, същото не се е
намирало в движение. Въпреки това обаче, по делото се установи по безспорен
начин, че тя е предприела управление на превозното средство по път, отворен за
обществено ползване - ул.”Марица”в гр.Бургас. Този факт е изводим на първо
място от обясненията, дадени от самата Станчева пред актосъставителя Д. /виж
протокол за разпит от 08.06.2018г./ и пред съда, пред който тя заяви: „Осъзнавам, че съм направила грешка. Просто
исках да го закупя. Аз минавах по
вътрешния път.“ Такова извънпроцесуално признание е обективирано и в молба
на жалбоподателката до началника на КАТ гр.Бургас, в която тя посочва както
следва : „…изкарах мотоцикета извън базата, във време в което няма спрени коли и
трафик. Разстоянието, което бях изминала с него е не повече от 500м. Бях спряна
от патрул на КАТ и ми беше съставен акт за липса на регистрация на
мотоциклета.“ Гореописаната фактическа обстановка се установява и от
разпита на свидетеля Е. в хода на ДП, в хода на който този незаинтересован
свидетел, подробно описва, как С. първоначално е управлявала мотора в двора на
базата в която работи, след което обаче се е увлякла и е напуснала пределите й,
потегляйки по ул.“Марица“. От
изложеното следва безспорната установеност на нарушението и неговото авторство,
което не се оспорва и от самата жалбоподателка.
Настоящата
съдебна инстанция е запозната с практиката на касационната инстанция, съобразно
която от описанието на нарушението в НП следва да става ясно за коя от двете
хипотези на чл.175,
ал.3 от ЗДвП е наказано лицето т.е. дали вмененото му във вина
нарушение се състои в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред (предл.първо) или за това че управлява МПС, което е регистрирано, но е без
табели с регистрационния номер (предл.второ). Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя това виждане на БАС, но счита, че в настоящия случай не е
изправена пред посочената хипотеза. Тъкмо напротив, нарушението се явява
описано в пълнота. Фактът, че в НП е посочено и че мотоциклетът е бил и без
поставен регистрационен номер касае единствено пълното описание на фактическата
обстановка, доколкото в случая ППС действително е било без поставен такъв.
Именно този факт е предизвикал и извършването на проверка на същия. Това, че в
законът е предвиден такъв отделен състав не означава, че горния факт не следва
да се посочва в описателната част на НП като част от фактическата обстановка,
при която е констатирано нарушението. Обратното становище е твърде крайно и би
ограничило по мнение на настоящия съдебен състав възможността на АНО да опише
обстоятелствата във връзка с констатирано нарушението, което би затруднило и възможността
на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да узнае, каква точно
фактическа обстановка е възприел АНО.
В тази връзка следва изрично да се подчертае също така, че в обстоятелствената част на процесното НП е посочено и че МПС не е регистрирано по надлежен ред. Нещо повече, описано е изрично вмененото на жалбоподателя нарушение, като същото е индивидуализирано посредством всички негови белези както следва: „1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ РЕД, с което виновно е нарушила чл.140, ал.1 от ЗДвП“. С оглед на изложеното и на факта, че паралелно с посочената коректна правна квалификация и описано изпълнително деяние е налице и излагане на факти в обстоятелствената част в тази връзка: „МПС НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД.“, съдът намира, че е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Ето защо, правото на защита на санкционираното лице не следва да се счита за нарушено.
Нещо повече, съдът следи за точно описание в НП на вмененото на
жалбоподателката нарушение с оглед гарантиране правото й да разбере, в какво е
обвинена и да организира адекватно защитата си. В случая Станчева безспорно е
разбрала, в какво е обвинена, което е видно от цялото й поведение и от всички
нейни изявления, както в хода на административно – наказателното производство,
така и пред съда. Така например в молба до началника на КАТ-гр.Бургас тя
заявява: „Бях спряна от патрул на
КАТ и ми беше съставен акт за липса на регистрация на мотоциклета.“ В разпита си в хода на ДП заявява също
така: „Служителите на МВР установиха, че моторът не е регистриран по
надлежния ред.“, а като
доказателство от страна на защитата беше представено свидетелство за
регистрация част 1, с което се цели доказване именно на последваща регистрация
на ППС. Цялото процесуално поведение на жалбоподателя в този смисъл навежда
към извода, че не само за съда, а и за самия него е ясно, в какво нарушение е
обвинен, с оглед на което и той адекватно организира защитата си.
За извършеното и доказано нарушение, съдът счита, че правилно на
жалбоподателя е наложено административно наказание при приложение санкционните
норми на чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП. Правилно е определен и размерът на наложените глоби
и наказание лишаване от право да управлява МПС. БРС приема, че с така определените наказания ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл.12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Последното мотивира извода за
законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не
противоречи на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28
от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, като се касае за важни задължения на лицето, свързани с
правнорегламентирана дейност. За да е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира,
че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. В тази
връзка следва да се подчертае, че фактът относно липсата на осъждания на Станчева и на други нарушения на правилата за движение по пътищата, управлението
на мотора без той да е регистриран с цел единствено изпробването му и всички
останали смекчаващи вината на жалбоподателката обстоятелства, са отчетени вече веднъж при извършване преценка за
прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство от общ характер. Наблюдаващият прокурор по същото е приел, че
именно с оглед на тези факти, деянието се характеризира с „малозначителност“ и
следва да се санкционира по административен ред, а не посредством повдигане и
поддържане на обвинение срещу дееца. При това положение настоящата съдебна
инстанция намира за изцяло неоснователни доводите на защитата, че същите факти
следва да бъдат взети предвид още веднъж от съда, който да приеме, че е налице
хипотезата и на маловажно административно нарушение. Този довод освен
крайно неубедителен, е в противоречие и с възприетия в наказателния ни закон
/субсидиарно приложим в случая/ принцип, че един и същи факт не следва да бъде
отчитан като смекчаващо вината обстоятелство повече от веднъж. С оглед
наведените от защитата доводи в тази връзка следва да се има предвид също така,
че релевираното деяние е на формално извършване и вредите не са съставомерен
признак на същото, поради което и отсъствието на такива не се явява основание
за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН. В този смисъл е и практиката на
касационната ни инстанция, обективирана в
Решение №1008 от 21.05.2018г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 812/2018г.
По тези съображения съдът приема,
че няма основания, които да налагат изменяване или отмяна на обжалваното
наказателно постановление, и счита, че като правилно, обосновано и
законосъобразно, същото следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-0769-000538/10.04.2018г., издадено от Началник група към
ОДМВР гр.Бургас, Сектор Пътна полиция гр.Бургас, с което на жалбоподателя - К.Ц.
Ст., ЕГН: **********, с адрес: ***, к****, за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП се налага глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.