№ 878
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100512878 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. С. срещу решението от 06.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 23035/2020 г. на СРС, 83 състав, в частта, в която искът за
присъждане на месечна издръжка на въззивницата е отхвърлен за разликата над 200 лева до
пълния предявен размер от 300 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част
е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се
отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло
предявеният иск.
Въззиваемата страна В. Д. С. не е подал отговор на въззивната жалба, респ. не е взел
становище по нея.
Подадена е от В. В. С., чрез пълномощника й адв.В. и частна жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК от 09.07.2021 г. на СРС, 83 състав, постановено по гр.д. №
23035/2020 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските. В частната жалба са изложени
съображения за неправилност на определението. Моли се обжалваното определение да бъде
отменено и да се уважи искането по чл. 248 от ГПК.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
1
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Искът, предявен на 09.06.2020г. от В. В. С. срещу В. Д. С., е за издръжка в размер на
300 лв. месечно, считано от 29.03.2020 г., на основание чл. 144 от СК, вр. с чл.149 СК.
С решението от 02.06.2021 г. по гр.д. № 23035/2020 г. СРС, 83 състав, е осъдил В. Д.
С. да заплаща месечна издръжка на пълнолетната си, учаща редовно в средно учебно
заведение, дъщеря В. В. С., на основание чл. 144 СК, вр. с чл.149 СК в размер на 200 лева,
считано от 29.03.2020 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска за издръжка за
разликата му до пълния предявен размер от 300 лева, като неоснователен.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част са неоснователни.
По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на въззиваемия са му
позволявали да дава на въззивницата, като пълнолетна, учаща в следно учебно заведение,
редовна форма на обучение, месечна издръжка над 200 лева до 300 лева за периода от
29.03.2020 г. - датата, на която ищцата е навършила пълнолетие до завършване на средно
образование, но не повече от навършване на 20 годишна възраст, респ. до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката. Възможността за доставяне на
издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при
която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя.
Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си дете.
Пред първоинстанционния съд е установено, че за процесния период
средномесечният осигурителен доход на въззиваемия е бил в размер на около 1200 лева, но
последния е признал, че би могъл без особени затруднения да заплаща издръжка на дъщеря
си в размер на 200 лева месечно. При установените факти относно възможностите на
въззиваемия изводът на първоинстанционния съд, че бащата може да заплаща на
пълнолетната си, учаща в средно учебно заведение, дъщеря В., месечна издръжка в размер
на 200 лева, е правилен. Имущественото състояние на въззивника и способността му да
полага труд определят и материалните му възможности да заплаща присъдената от районния
съд месечна издръжка, която се дължи до датата, на която въззивницата е завършила
средното си образование.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
2
относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Частната жалба срещу определението от 09.07.2021 г. на СРС, 83 състав, постановено
по гр.д. № 23035/2020 г., е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
Софийският районен съд, постановявайки обжалваното определение, правилно е
определил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на частния
жалбоподател, предоставил му безплатна адвокатска помощ, съобразно правилото на чл.7, т.
6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от
2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ,
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.), където е предвидено
възнаграждение по дело за издръжка - 300 лв. , респ. съразмерно уважената част на иска на
пълномощника на ищеца се следват 200 лв. ((300 лв. х 200 лв.): 300 лв.= 200 лв.) -арг. от
чл.78, ал.1 ГПК, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по него
на практика са проведени две открити съдебни заседания от насрочени пет такива (на
първата насрочена дата не е даден ход на делото, след това, от закрито заседание, делото е
пренасрочено за друга дата, а на едно от проведените съдебни заседания не са извършвани
никакви процесуални действия), но неправилно върху този размер не е начислил ДДС ( 40
лв.), въпреки, че са представени доказателства, от които е видно, че адв.В. е регистриран по
ДДС – арг. от §2а от наредбата.
Съобразно изложеното, определението от 09.07.2021 г. следва да бъде отменено, а
решението от 02.06.2021 г. в частта му за разноските – да бъде изменено, като ответникът
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата сумата в размер на още от 40 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
По аргумент от противното от чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата се държавна такса за
въззивната жалба следва да остане в тежест на съда. В случая, въззиваемият не следва да
бъде осъждан да заплати на СГС сумата от 15 лева, представляваща държавна такса за
частната жалба на освободената ex lege от такси и разноски В.С., въпреки основателността
на тази жалба, тъй като последната е внесла предваритетелно тази държавна такса.
При този изход на спора на въззивницата се следват разноски за въззивното частно
производство в размер на 15 лева - заплатена държавна такса за частната жалба, поради
което и въззиваемият следва да бъде осъден да й ги заплати.
С оглед изхода на въззивното производство въззивницата няма право на разноски. На
въззиваемия се следват разноски за въззивното производство в доказания размер от 50 лева
(видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, при подписването
3
му въззиваемия е заплатил на адв.П. в брой сумата в размер на 50 лева, в която част
договора има силата и значението на разписка, а доказателства за други плащания на
адвокатско възнаграждение до уговорения размер от 170 лева не са представени), които
въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.06.2021 г. на Софийския районен съд, 83 състав,
постановено по гр.д. № 23035/2020 г., в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определението от 09.07.2021 г. на Софийския районен съд, 83 състав,
постановено по гр.д. № 23035/2020 г., вместо което постанови:
ИЗМЕНЯ решението от 02.06.2021 г. на Софийския районен съд, 83 състав,
постановено по гр.д. № 23035/2020 г., в частта му за разноските, като ОСЪЖДА В. Д. С.,
ЕГН **********, да заплати на пълномощника на ищцата В. В. С. - адв. В.М. В., САС, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, разноски съобразно уважената част на иска за
първоинстанционното производство, в размер на още 40 лева.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********,
разноски за въззивното производство в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, да заплати на В. В. С., ЕГН **********,
разноски за въззивното частно производство в размер на 15 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4