Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Варна, ……………….2021 г .
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, ХVІ–ти състав, в публично заседание на двадесет и осми септември, през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Кипров
при секретаря
Камелия Александрова ,
като разгледа
докладваното от съдия Кипров адм. дело № 1926 по описа за
2017 година, за
да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита
от дискриминация /Ззд/.
Образувано
е по жалба с вх. № 44-00-1819/19.06.2017 г. при Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/ на Т.Д.М. ; жалба
с вх. № 14-30-121/19.06.2017 г. при КЗД на Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията представлявано от Ю.Ч., Обществен център за околна среда и
устойчиво развитие , Българско дружество за защита на птиците , СНЦ „Обединено
гражданско сдружение Варна“ представлявано
от К.Б. , Гражданско сдружение „Зелена Варна“ , Политическа партия „Зелените“, Инициативен комитет на граждани „Изгрев“ , Д.М.Б.
, арх. К.Т. П. /М./ и Т.Д.М. ; жалба с
вх. № 30-20-31/23.06.2017 г. при КЗД на
адвокат А.К. в качеството му на пълномощник на Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията , Сдружение „Общински център за околна среда и
устойчиво развитие“ , Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ , К.П.Б.
*** диша“ , Гражданско сдружение „Зелена Варна“ , Партия „Зелените“, Д.М.Б. , К.Т.
П. /М./ и Т.Д.М., срещу решeние № 169/29.05.2017 год. по преписка № 200/2013
г. на КЗД.
С обжалваното решение № 169/29.05.2017 г. е установено, че Кмета
на Община Варна не е извършил дискриминация по отношение на Сдружение за
оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна , Обществен център за
околна среда и устойчиво развитие гр. Варна , Българско дружество за защита на
птиците гр. София, СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“, Гражданско
сдружение „Варна диша“ , Гражданско
сдружение „Зелена Варна“ , Партия „ Зелените“, Д.М.Б. , Г.Х. , арх. К.Т. П. и Т.Д.М. посредством одобряване на Общ устройствен план
на Община Варна, като е оставена без уважение подадената от същите лица жалба-сигнал с вх. №
30-20-369/24.09.2021 г. по описа на КЗД.
Със същото
решение е прекратено на основание чл.70, ал.1 от Ззд
във вр. с чл.27, ал.2, т.3 от АПК производството по
преписка № 200/2013 г. в частта му касаеща исканията : За отмяна на решение на Постоянната
комисия по „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на
територията на общината и населените места“ на Общински съвет-Варна от 26.06.2012
г. , с което е съгласуван и приет проекта за Общ устройствен план на Община
Варна ; Решение № 463-2/9/ от 4-5.07.2021 г. на Общински съвет-Варна за съгласуване
и приемане на проекта за Общ устройствен
план на Община Варна ; Заповеди на кмета на община Варна за допускане
изработването на Подробен устройствен план, съгласно проекта за Общ устройствен
план на Община Варна и решения на Експертни съвет по устройство на територията
към Община Варна в същия смисъл, като се отменят издадените такива до момента и
последващи такива издадени след подаване на жалбата ; Заповеди на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-2197 01/3.09.2021 г. и №
РД-02-14-2200/3.09.2012 г. ; да се обжалват посочените по-горе административни
актове - решение на Общински
съвет-Варна, както и заповеди на кмета и министъра , издадени в нарушение на Ззд, ЗУТ и др. закони, и КЗД да встъпи като заинтересована
страна по адм. дело № 3332/2012 г. по описа на АС- Варна, ХІІІ състав и адм.
дело № 2358/2012 г. на Върховен административен съд , като в тази част
подадената жалба-сигнал с вх. № 30-20-369/24.09.2012 г. е оставена
без разглеждане.
С подадената от Т.М. жалба вх.№
44-00-1819/19.06.2017 г. е отправено искане за отмяна на обжалваното решение като
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата – липса на
направено от КЗД проучване на
обстоятелствата и събиране на относимата за тях
информация. В съдебно заседание жалбата се поддържа от М. , включително с представената от него
писмена защита с.д. 14544/5.10.2021 г., с която се
иска и присъждане на разноски съобразно представен списък.
С жалба
вх. № 14-30-121/19.06.2017 г. е отправено искане за отмяна на обжалваното решение
като постановено в нарушение на материалния закон - събрани били достатъчно
доказателства за извършена дискриминация посредством практиката за сключване на
договори за консултантски услуги и директивни план-схеми, които послужили при
одобряването на общия устройствен план определени собственици на имоти да бъдат облагодетелствани с по-добри
устройствени показатели за сметка на други, по отношение на които устройствените
показатели били по-ниски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от Ю.Ч. в
качеството му на представляващ жалбоподателя Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията-Варна , К.Б. в качеството му на представляващ жалбоподателя СНЦ „Обединено гражданско
сдружение Варна“ , както и от жалбоподателите Т.М. и К.М.,
като от страна на последните трима е
отправено и искане за присъждане на разноски по делото. В проведените съдебни
заседания не се явява представляващ по закон жалбоподателя ПП „Зелените“.
По жалбата
на адв. К. е образувано адм. дело № 2030/2017 г. по описа на АС-Варна, което с
постановеното по него определение №
1931/14.07.2017 г. е присъединено към адм.
дело № 1926/2017 г. по описа на АС-Варна. Жалбата съдържа доводи за отмяна на обжалваното решение като постановено в противоречие
с разпоредбите на чл. 50, ал.3 и чл.71, ал.3 от Ззд,
както и при нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение,
поради неправилното и стеснително тълкуване от страна на КЗД на оплакването за „корупционно поведение“.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адв. К. в качеството му на
пълномощник на конституираните в съдебния процес жалбоподатели Сдружение за
оптимизиране на правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско
сдружение Варна“ , ПП „Зелените“ , Т.Д.М. и К.Т.М., включително с искане за
присъждане на разноски съобразно представен списък, като в предоставения му от съда срок не е представена поисканата от него писмена защита.
Ответникът по жалбата – Комисия за защита от дискриминация, чрез
процесуалния представител О.К. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от
жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Като
заинтересовани страни в съдебния процес
са конституирани Кметът на Община Варна и Областен управител на област с
административен център гр.Варна, както и останалите участвали в производството пред КЗД Сдружение “Обществен център за околна среда и
устойчиво развитие”, Сдружение “Българско дружество за защита на птиците”,
Гражданско сдружение “Зелена Варна” ,
Гражданско сдружение „Варна диша“ и Д.М.Б.,
по отношение на които направилият си
отвод съдебен състав е приел жалбите им
за нередовни с влезли в сила определения.
С
представени от процесуалния представител
на Кмета на Община Варна молби се изразява писмено становище за отхвърляне на жалбите
като неоснователни и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение , а от пълномощника на Областен управител- Варна са представени писмени становища, с които е
оспорена процесуалната му легитимация като страна в съдебния процес и е отправено искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Становища не
са изразени от Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“, Гражданско
сдружение „Зелена Варна“ , Гражданско сдружение „Варна диша“ и Д.М.Б..
От страна на Сдружение „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ е представено писмено становище с.д. 14081/27.09.2021 г. за уважаване на подадените жалби с
присъждане на сторените по делото разноски, като в предоставеният от съда срок не е представена поисканата писмена защита.
С влязло в
сила определение № 2191/11.08.2017 г. е прекратено съдебното производство по
отношение на участвалият в производството пред КЗД Г.Т. Х.
, както и по отношение на жалбоподателят Инициативен комитет на граждани „Изгрев“ поради това, че правото на жалба на починалият
Х. е лично и ненаследимо , а въпросният Комитет не е притежавал правосубектност.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
Производството
пред КЗД е образувано по жалба-сигнал с
вх. № 30-20-369/ 24.09.2012 г. , подадена от Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията, Обществен център за околна среда и устойчиво
развитие, Българско дружество за защита на птиците , СНЦ „Обединено гражданско
сдружение“, Гражданско сдружение „Варна диша“ , Гражданско сдружение „Зелена
Варна“ , Партия „Зелените“ МО Варна , Инициативен комитет на граждани „Изгрев“
с пълномощник Г.Х. действащ и в лично качество, Д.М.Б. , арх. К.Т. П. – член на
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие , Т.Д.М. и Б. Д. С. –
съпредседател на ПП „Зелените“. Жалбата е относно съгласуването, приемането и
прилагането на новия Общ устройствен план на Община Варна, като изложените в
нея твърдения са следните : голяма част от проекта на плана била разработена по
поръчка на отделни частни лица срещу заплащане в нарушение на ЗУТ , в резултат
на което били дискриминирани по
имуществен ценз тези лица, които били в
невъзможност да платят ; при проведеното
обществено обсъждане част от подадените жалби били разгледани, а други не ,
което представлявало дискриминация по признаците убеждения, лично или
обществено положение и имуществено
състояние ; налице било дискриминационно отношение на Държавата и Община Варна по
отношение на обикновените собственици на недвижими имоти по признака
имуществено състояние, тъй като на практика
били подарени на „Х.В.“ АД 122 дка
крайбрежна плажна ивица изключителна държавна собственост , а на законните
собственици на имоти в местностите „Долна Трака“ и „Горчивата
чешма“ били наложени ограничения върху упражняването на правото им на собственост
; ОУП предвиждал съседни на квартал Виница територии представляващи защитени
гори да бъдат застроени, а от друга страна се правели опити за посегателство
върху правото на частна собственост на
множество дребни собственици придобили имоти по реституция.
Отправените
с жалбата искания са както следва : установяване на основание чл.47,т.1 от Ззд нарушенията на този закон и ЗУТ ; извършителя на
нарушението и засегнатите лица ; постановяване на основание чл. 47, т.2 от Ззд преустановяване на нарушението и възстановяване на
първоначалното положение ; предприемане на действия за отмяна на решение на
постоянната комисия по „Архитектура, строителство, устройство ,организация и
развитие на територията на общината и населените места „ на Общински съвет-Варна от 26.06.2012 г. , с
което е съгласуван и приет проекта на ОУП на Община Варна , решение № 463-2/9/
от 4-5.07.2012 г. на Общински
съвет-Варна за съгласуване и приемане на проекта на ОУП на Община Варна ,
заповеди на кмета на община Варна и решения на Експертен съвет по устройство на
територията към Община Варна в същия смисъл , заповеди на министъра на
регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-2197 от 3.09.2012 г. и №
РД-02-14-2200 от 3.09.2012 г. ; налагане на основание чл.47, т.3 от Ззд на съответните санкции и прилагане на предвидените
мерки за административна принуда спрямо длъжностните лица участващи в
изработването , съгласуването , приемането и прилагането на ОУП на Община Варна
; даване на основание чл.47, т.3 от Ззд на задължителни
предписания с цел спазването на този
закон уреждащ равенство в третирането ;
обжалване на основание чл.47, т.5 от Ззд на
горепосоченото решение на Общински съвет-Варна , както и заповеди на кмета и
министъра, издадени в нарушение на Ззд, ЗУТ и др. закони ; встъпване като заинтересована страна
в адм. дело № 3332/2012 г. по описа на
АС-Варна и адм. дело № 2358/2012 г. по
описа на ВАС.
Така
подадената жалба е върната с писмо изход. № 14-30-106/25.10.2012 г. на председателя
на КЗД , в което като правно основание за връщането е посочена разпоредбата на
чл.31, ал.4 от АПК. След подадена жалба, писмото е прогласено за нищожно с
определение № 1929/14.02.2013 г. по адм. дело № 11118/2012 г. по описа на Административен съд София-град, като
преписката е върната на председателя на КЗД с указания за незабавното й разпределяне на заседателен състав.
С
разпореждане № 463/1.07.2013 г. на председателя на КЗД, по жалбата е образувана преписка № 200/2013 г., която е
разпределена на 5-члнен състав, включващ членовете А.М. , И.С. , С.А. , Л. К. и
С.Й. . С решение на състава за
председател е определена С.Й. , а за докладчик А.М. . При започнатото от
докладчика проучване, същият е изискал на основание чл. 55 и чл. 56 от Ззд жалбоподателите
да уточнят твърденията си, че част от подадените жалби били разгледани, а други
не ; дали има подадени жалби по които е образувано производство пред съд ; има
ли постановени решения на съда, да посочат други способи чрез които да се даде
право на заинтересованите лица да участват в производството.
От страна на жалбоподателите е
представен отговор, приет в КЗД с вх. № 14-30-109/29.07.2013 г. /л.131-133/ , в
който са цитирани жалби подадени от лицата Д.Т. , К. П., Н.З. , В.П. и в
единадесет на брой точки са цитирани номера на дела пред ЕСПЧ, ВАС и АС-Варна.
Относно указанието на докладчика за посочване на способ за участие на
заинтересованите лица, в т.4 от отговора е направено предложение КЗД да
информира обществеността за преписката посредством публикации в няколко
централни и няколко местни вестника и в интернет, което щяло да даде възможност
на всички заинтересовани лица – както жители на гр. Варна, така и бизнесмени и
собственици на земя живеещи извън Варна, да участват в производството по
преписката. В същата т.4 , като собственици
на земя с нарушени права са посочени И.С.
, И.К. , „Регистър БГ“ ООД с
уточнението, че нарушенията са във връзка с ограничения върху упражняването на
правото на собственост на законните собственици на недвижими имоти в
местностите Горчивата чешма и Долна Трака в обхвата на Приморски парк, за
разлика от изключването от Морската градина на неправомерно продадената част от
крайбрежната плажна ивица на РБ на „Х.В.“ АД и издаването от Община Варна на
разрешения за строеж с показатели в нарушение на ЗУЧК. От страна на жалбоподателя Т.М. е представен отделен отговор
, приет в КЗД с вх. № 44-00-3356/1.08.2013 г. /л.336-338/ , в началото на който
същият се е обозначил като собственик на имот № 1948, кад.
район 2520 и на съседните имоти № 27, 33, 1185 в местност Траката
, гр. Варна. В отговора се твърди, че в предходно заявление до КЗД той бил изложил
как е упражнена върху него дискриминация, кои са ЮЛ извършители и че бил
представил графични доказателства от ОУП на Варна. Предходно заявление на М. не съществува по преписката – налице е
единствено подадена от него жалба до АС София град , срещу писмо изход. №
14-30-106/25.10.2012 г. на председателя на КЗД /прогласеното за нищожно/, която
е приета в КЗД с вх. № 14-30-108/9.11.2012 год.
В т.1 от отговора си М. посочва , че знае за наличието на множество
жалби от граждани, но не познава в конкретност техните случаи. По отношение на
жалбите касаещи собствените му имоти, М. посочва, че те са подавани до Община
Варна срещу изработения ОУП при общественото му обсъждане през 2008 г. и 2009 г. , както и до одобряващия орган МРРБ
през 2008 г. и 2011 г. , като жалбите
били подавани от майка му С.М. от негово име и това на съпругата му В.М.. Към отговора са приложени становища и жалби на С.М. и В.М., които се
отнасят за имоти в местностите „Фатрико дере“ и „Налбанка“. В т. 2 от отговора са цитирани съдебни дела № 4405/2012 г. и
4774/2012 г. по описа на АС- Варна,
които били с
предмет обжалване на ПУП за местност „Траката“ и за
които изрично било посочено, че те не били с предмет ОУП, но косвено се отнасяли до него, тъй като имоти 27 и 1948 били определени за озеленяване
публична собственост и отчуждаване за улица предвид задължителността на ОУП относно ПУП. В т. 3 е
посочено, че има постановено и влязло в сила съдебно решение по адм. дело №
4405/2012 г. , с което оспореният ПУП бил частично отменен, като по този начин
отпадало отреждането за озеленяване по отношение на 2 дка от имота му, но оставало за останалата част от 8 дка. В т.4 е
посочено, че той бил дискриминиран от авторите на ОУП – ТПО Варна по признаците
на чл.4 от Ззд, тъй като земята му се отнемала и не
му се давало правото да я ползва свободно и за строителство, за разлика от
съседните имоти в зоната, което се основавало на имуществено положение и на
факта, че не бил заплатил допълнително за директивна план схема. Посочено е , че
в проекта от началото на 2008 г. земята му
била отредена за жилищно строителство , а в окончателния план от 2011 г. е
отредена за озеленяване. Твърди се, че за да запазят имотите си и да получат
право на строителство много граждани на Варна били принуждавани от ТПО да заплатят
за такива схеми. Също така е записано в т. 4, че М. посочва жителите на града, които са сключвали договори
с ТПО за директивни схеми и са също потърпевши и като такива да бъдат приобщени
към проверката, но имена или други индивидуализиращи тези лица данни не са
изложени. Отправено е искане КЗД да
разпореди преработка на ОУП за неговите имоти, като те се променят от
озеленяване публична собственост в зона ОК1, частна собственост.
От страна на Областен управител-Варна
е представен отговор приет в КЗД с вх. № 16-30-70/1.08.2013 г. /л.371/ , в който е заявено, че поставените въпроси са от компетентността на Общински съвет-Варна
и кмета на община Варна, поради което писмото на докладчика от КЗД е препратено
на тези органи. С вх. №
14-30-115/6.08.2013 г. / л.375-376/ е приет в КЗД отговор от Гражданско сдружение „Зелена Варна“ , в т.1 от който въз основа на журналистически
материал е посочено наличието на жалба подадена от лицето Д.Т.
, както и че протоколираните по време на
общественото обсъждане жалби на К. П., Н.З. и В.П. не били разгледани от ЕСУТ. По т.2 и
т.3 от искането на докладчика М. в отговора на ГС „Зелена Варна“ са цитирани 11 на
брой съдебни дела, а по т.4 е изразено становище, че КЗД може да изиска от
Община Варна да представи ОУП от 1986 г. и устройствения план на 19-ти и 20-ти м.р.ж.к. „Чайка“ , при сравнението на които щяло да се
установи, че новия ОУП променял зелени устройствени зони в пряко нарушение на ЗУТ.
До докладчика М. са подадени молби
от юрисконсулт Л. в качеството й на пълномощник на Областен управител-Варна с
вх. № 16-30-101/6.11.2013 г. и №
16-30-102/7.11.2013 г. /л.425-427/ , с които е изразено становище, че областния
управител на област с административен
център Варна не следва да бъде страна в производството пред КЗД.
От арх. К.Т. П. в лично качество и
като пълномощник на Т.М. и К.Б. е подадена молба с вх. № 44-00-4654/8.11.2013 г. / 432-437/, в която са изложени аргументи за
основателност на подадената жалба-сигнал с приложени към молбата писмени
доказателства, сред които договор № 43/02.2008 г. между „Д Транс“ ООД и „ТПО Варна- ЦППБО“ ООД и планово задание за изготвяне на директивна план-схема за имоти
собственост на „Д Транс“ ООД.
Въз основа на така проведеното от
докладчика М. проучване е съставен от
него доклад-заключение /л.507-511/ , в който е посочено че жалбата/сигнал
отговаря на изискванията на чл.51, ал.2 от Зззд и съставлява
годно правно основание за образуване на производство, поради което е предложено
насрочване на открито заседание за разглеждане на преписка № 200/2013 г. със
жалбоподатели/сигналоподатели Ю.А.Ч. – председател на
Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, И.И.И.-
председател на Сдружение „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“
, К.П.Б. - зам. председател на СНЦ „Обединено гражданско дружество Варна“ , С.Л.П.
– председател на Гражданско сдружение „ Варна диша“ , К.Г.К. - председател на Гражданско сдружение „Зелена
Варна“ , М.Х. - председател на Партия „Зелените“
МО гр. Варна , Г.Х. , Д.М.Б. , арх. К.Т.
П. – член на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Т.Д.М.,
ответна страна – И.П. кмет на община Варна, заинтересована страна – Областен управител
на област Варна.
В проведеното на 22.01.2014 г. открито заседание на КЗД не е даден ход на производството.
В заседанието от 3.04.2014 г. е даден ход на преписката, като са приети
представените от жалбоподателите писмени доказателства и е постановено да бъдат
изискани от Община Варна цялата документация по изработването на Общия устройствен
план на територията на община Варна , ПУП на Морската градина и директивните план-схеми.
В отговор на отправеното от КЗД искане е получена с вх. № 16-15-484/22.07.2014
г. /л.569/ молба на директора на дирекция АГУП арх. В. Б. , с която е заявено, че
: всички официални материали
съставляващи окончателния проект на ОУП са на разположение на официалния сайт
на Община Варна ; ПУП за морската
градина ще може да се предостави след приключване на процедурите по изработването
и одобряването на плана ; Община Варна е възложител по изработването на ОУП съгласно
договор № Д 5-9200/889/ 11.08.2005 г. ; материалите формиращи съдържанието на плана
не предвиждат изработване на директивни план-схеми ; Община Варна не е възлагала изработването им и не може да разполага
с материали, които са предмет на договори , по които не е страна. След преценка от КЗД, че изисканите материали
не са представени от Община Варна , в следващото проведено на 18.06.2014 г.
заседание е взето решение за повторното им изискване, като е добавено и
изискването на доклад по екологична оценка и доклад по одобряване на ОУП и са допуснати при режим на довеждане двама
свидетели на жалбоподателите. В проведеното на 1.10.2014 год. заседание е задължен пълномощникът на жалбоподателите
адв. К. да изготви надлежен опис на представените от него писмени
доказателства. Съставен е опис на доказателствата, сред които фигурират
директивна план-схема за териториална структурна единица в землището на Виница,
местност „Акчелар“ , Община Варна /л.649-658/ и
покана от „ТПО Варна ЦППБО“ ЕООД до И.П.П.
/ вл.690/ за доброволно плащане във връзка с договор за директивна план-схема
за ПИ № 0032036 в землището на гр. Варна, м-ст „Казълджик Пунар“. Насроченото за 27.11.2014 г. заседание на КЗД е отсрочено за 11.03.2015 г.
, когато са приети представените от адв.
К. писмени доказателства и е разпитан свидетелят Н.З. , който дава показания за
притежаван от синовете му имот, намиращ се в територията на „Св. К. и Елена“ – Варна.
В това заседание е направено искане от адв. К.
във връзка с процесуалното
поведение на Община Варна, в смисъл КЗД
да приеме за доказани обстоятелствата, за които са били изискани, но не са
представени доказателства. Съобразно тези обстоятелства, КЗД взема
решение , че преписката е изяснена от фактическа и
правна страна и дава ход по същество, като определя срок до 27.03.2015 г. за представяне на писмени бележки от
страните. След подадено от Ю.Ч. като представляващ Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията искане по
чл.256 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 и чл. 64 от Ззд с вх. № 14-30-100/22.05.2017 год. , по преписка № 200/ 2013 г. е постановено решение № 169/ 29.05.2017 год.
Решението е съобщено на конституираните по преписката
жалбоподатели както следва : на 1.06.2017 г.
на „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ и Д.М.Б.
; на 2.06.2017 г. на К.Т. П. /М./ ; на
3.06.2017 г. на Сдружение за
оптимизиране на правосъдието и администрацията ; на 5.06.2017 г. на Т.Д.М. ,
СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ и „Българско
дружество за защита на птиците“ ; на
12.06.2017 г. на Г.Х. и адв.
Ал. К. ; на 27.06.2017 г. на Гражданско сдружение „Зелена Варна“ ; на
29.06.2017 г. на Гражданско сдружение „
Варна диша“. Заведената при КЗД с вх. № 14-30-121/19.06.2017 г. жалба е подадена до АС-Варна на 15.06.2017 г.
, жалба с вх. № 44-00-1819/19.06.2017 г. е подадена на 16.06.2017 г. , а жалба
с вх. № 30-20-31/23.06.2017 г. е подадена
на 19.06.2017 год.
Въз основа
на така подадените жалби в АС-Варна е образувано адм. дело № 1926/2017 г.,
производството по което е прекратено с определение № 1678/25.05.2018 г. с
мотива , че адм. производство пред КЗД е инициирано със сигнал по чл.50, т.3 от
Ззд, поради което за неговите податели не съществува правен
интерес за съдебно оспорване. Определението е отменено с определение №
11134/20.09.2018 г. по адм. дело № 10500/2018 г. по описа на ВАС, като е постановено
връщане на делото на АС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия
. Прието е , че обжалваното определение е неправилно , тъй като в самото
решение на КЗД иницииралите производството са обозначени като жалбоподатели /сигналоподатели, поради което изводът на АС-Варна , че за
това производство е приложима разпоредбата на чл.124, ал.2 от АПК бил незаконосъобразен.
В
проведеното съдебно производство е назначена по искане на жалбоподателите
съдебно-техническа експертиза, по която са
приети дадените от вещото лице арх. К.М.Я. заключения.
В първото и допълнителното заключения е
посочено, че одобреният през 2012 г. ОУП
на община Варна съдържа общо 62 зони определени по имотна граница на конкретен
поземлен имот или на група поземлени имоти ; посочени са показателите за застрояване съгласно
влезлите в сила ПУП за въпросните зони и тези за съседните на тях поземлени
имоти ; посочено е изработването на 15 директивни план-схеми за имоти в същите
зони, всички от които са послужили за изработването на графичната част на
одобрения през 2012 г. общ устройствен
план на Община Варна ; посочено е, че
имотите за които са разработени директивни план-схеми се различават по
показатели за застрояване от съседните имоти, като във всички случаи те са
по-благоприятни от показателите на заобикалящите ги имоти.
При така установените факти ,
съдът приема от правна страна следното :
Подадените от Сдружение за оптимизиране
на правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ ,
ПП „Зелените“ , Т.Д.М. и К.Т.М. жалби са процесуално допустими – същите са
подадени при спазване на регламентирания в чл.68, ал.1 от Ззд
14-дневен срок за обжалване и при наличие на правен интерес от съдебно оспорване на неблагоприятен за тях адм. акт.
Разгледани
по същество, жалбите на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и
администрацията , СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ , ПП „Зелените“ и К.Т.М.
са неоснователни, а тази на Т.Д.М. е основателна.
Обжалваното
решение е постановено от компетентен орган – състав на Комисията за защита от
дискриминация, на който е разпределена преписката с разпореждане № 463/1.07.2013
г. на председателя на КЗД, съгласно изискванията на нормата на чл. 54 от Ззд.
Оспореното
решение е издадено по отношение на Сдружение на оптимизиране на правосъдието и
администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ , ПП „Зелените“ и К.М. в предвидената форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 66 от Ззд реквизити.
В хода на
административното производство са спазени процесуалните правила като е извършена
процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от Ззд ,
изискани са по реда на чл. 55-59 от Ззд становища и
обяснения по посочените в жалбата оплаквания, дадена е възможност за представяне
на доказателства , в съответствие с чл. 60, ал. 1 от Ззд докладчикът
е изготвил доклад-заключение, предоставена е възможност на жалбоподателите да се запознаят със събраните по преписката доказателства.
Същевременно, съдът констатира допуснати от КЗД процесуални нарушения, част от
които не засягат правата на конституираните в съдебния процес жалбоподатели , а
тези които ги засягат не са съществени с изключение правата на Т.М. и поради
това не представляват основание за отмяна на оспореното решение по отношение на
Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено
гражданско сдружение Варна , ПП „Зелените“
и К.М.. Неправилно в тази връзка , КЗД е конституирала като страна в
адм. производство областния управител на област с адм. център Варна вместо министъра
на регионалното развитие и благоустройството, който всъщност е адм. орган одобрил ОУП на Община Варна, за който в
сезиращата КЗД жалба се твърди, че бил дискриминационен – така допуснатото
процесуално нарушение засяга единствено правата на лишеният от участие в
производството пред КЗД министър, но не
и правата на настоящите жалбоподатели. Процесуално нарушение е допуснато от КЗД и при дейността му по изясняване на фактите и
събиране на относимите за тях доказателства, тъй като
преписката е обявена за решаване без да бъдат събрани изисканите директивни
план-схеми, които са посочени от жалбоподателя Т.М. като способ за дискриминация.
В тази връзка, от страна на КЗД няма произнасяне защо не е възприето отправеното от адв. К. искане да бъдат приети за доказани онези обстоятелства,
за които не са събрани въпросните доказателства.
Това процесуално нарушение пряко засяга правата на жалбоподателите,
но не притежава характера на съществено такова по отношение на Сдружение на
правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ , ПП
„Зелените“ и К.М., тъй като не води до
различно приложение на материалния закон спрямо тях.
Изложените
в обжалваното решение правни изводи по приложението на материалния закон са следните :
·
отказът за
извършване на действие , за което адм. орган има задължение произтичащо от
нормативен акт, не може да бъде санкциониран по Закона за защита от
дискриминация, ако не е съпътстван от други обстоятелства, които да го
характеризират като дискриминация.
·
част от
подателите, които са сдружения на физически лица и изразяват оплаквания в
защита на чужди права не заявяват каквато и да било правна връзка между
сдруженията-сигналоподатели и категорията „потърпевши
лица“, при което КЗД е в невъзможност да установи дискриминация спрямо лица за
които липсва еднозначно волеизявление, че желаят да бъдат страни в
производството дори при хипотезата на чл.3, ал.2 от Ззд.
·
оплакването по
признак „имуществено положение“ е свързано с твърдения за корупционни практики и
осъществяването на престъпния състав по
чл. 301 от НК и е неоснователно, защото липсва установяващ такова деяние влязъл в сила
съдебен акт и защото сключването на договори за директивни план-схеми е недостатъчно за
установяването на каквато и да било връзка между задълженията на проектанта по
тях и по изработването на ОУП.
·
оплакването по
признак „убеждение“ е неоснователно и недоказано, тъй като не е надлежно установено даването на подкуп, а от
друга страна жалбоподателите не са посочили в какво конкретно се изразява
тяхното обществено положение , нито каква
е връзката му със заявеното
по-неблагоприятно третиране.
·
оплакването по признак
„лично положение“ е неоснователно, тъй
като причината за различно третиране не
е свързана с имота като определящ белег за признака „лично положение“ и защото жалбоподателите сравняват собственици
физически лица със собственици юридически лица, физически лица с физически лица
и юридически лица с юридически лица, но без да очертаят една ясно обособена
група на „неблагоприятно третираните“ и друга на „третираните благоприятно“.
·
поради
недоказаност на нито един от посочените в инициативния документ признаци,
самостоятелно или в съвкупност, не би могло да се направи предположението по
чл.9 от Ззд, поради което искането за установяване на
извършена дискриминация следва да се отхвърли като неоснователно.
·
правомощията на
КЗД по чл.47, т.5 и т.6 от Ззд не могат да бъдат
реализирани без наличието на материално основание за това, каквото липсва, тъй
като предвид гореизложеното не се установява съответните адм. актове да са постановени в
нарушение на Ззд.
Така
изведените от КЗД правни изводи по приложението на материалния закон са изцяло
правилни по отношение на конституираните в съдебния процес жалбоподатели Сдружение
за оптимизиране на правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение
Варна“ , ПП „Зелените“ и К.Т.М..
От
съдържанието на подадената до КЗД жалба е видно, че тя е подадена от К.М. в
качеството й на член на Обществен център за околна среда и
устойчиво развитие, т.е. обратно на
приетото в мотивите на обжалваното решение нейната претенция не касае притежавано
от нея право на собственост – според последващите уточнения пред КЗД, представените
доказателства и изразеното в последното
съдебно заседание становище по същество, претенцията
на М. има предвид притежаваното от нейният баща Т.Д.М. право на
собственост върху имоти, които според ОУП са отредени за озеленяване. По сходен начин, обратно на
приетото с обжалваното решение, преписката не съдържа данни представляващият
Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията Ю.Ч. да защитава
свое право на собственост в
производството пред КЗД. Преписката не съдържа данни, а и няма твърдения Т.Д.М.
да е член или зает в Обществен център за
околна среда и устойчиво развитие. Също така, за нито едно от лицата посочени от
жалбоподателите като дискриминирани в осъществената от докладчика процедура по
проучване, между които И.С. , И.К. , „Регистър БГ“ ООД , Н.З. , В.П. и др. , не са представени доказателства
, а и не се твърди същите да са членове или заети в Сдружение
за оптимизиране на правосъдието , СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ и ПП „Зелените“. Съобразно така установените
факти за претендиране на чужди права, жалбоподателите Сдружение за оптимизиране
на правосъдието и администрацията , СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ и ПП „Зелените“
, могат съгласно чл.3, ал.2 от Ззд да се ползват от правата по този закон, когато
са дискриминирани на основата на признаците по чл.4, ал.1, но само по отношение
на техния членски състав или на заетите
в тях лица, а за жалбоподателката К.М.
дори не съществува и тази правна възможност, тъй като в качеството й на член на
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие тя не разполага с представителната власт за самостоятелно предявяване на
подобна претенция – видно е от съдържанието на жалба с вх. № 30-2-369/24.09.2012
г. , че за Обществен център за околна среда и устойчиво развитие жалбата
е подписана от представляващия И.И.. След като в адм. производство Сдружението за
оптимизиране на правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско
сдружение Варна“ и ПП „Зелените“ не са
установили изискваната от императивната норма правна
връзка между тях и посочените като дискриминирани лица, която се изразява в
членство или заетост под друга форма на последните във въпросните сдружения или
ЮЛ, нито пък в съдебно заседание тези жалбоподатели са опровергали констатацията в обжалваното
решение за липсата на такава връзка, то по аргумент на противното от нормата на
чл. 3 , ал.2 от Ззд, същите
не разполагат с предвидените в този
закон права. Несъстоятелни в това
отношение са изложените в жалбата на
адв. К. аргументи за наличието на права по разпоредбата на чл.71, ал.3, пр. І
от Ззд , тъй като тази норма е приложима само в исковото
производство пред районния съд – както бе посочено по-горе, за
административното производство пред КЗД е приложима нормата на чл.3, ал.2 от Ззд
. Що се касае до отправената в защита на чужди права самостоятелна претенция на К.М., то съответстващата на нея правна
квалификация е тази по разпоредбата на чл. 50, т.3 от Ззд. Последната предоставя правната възможност за иницииране на
производство пред КЗД и в случаите , когато
няма засягане на пряк и личен правен интерес,
като така регламентираното право на
сигнал е ограничено само в рамките на административното производство пред КЗД,
т.е. в тези случаи обжалването пред съд на акт на КЗД е изключено от нормата на чл.73 от Ззд, според която правото на жалба пред съд срещу адм. акт, какъвто е решението на КЗД е
предоставено само на лицата, чиито права са засегнати от същият акт - в този смисъл е и съществуващата съдебна практика ,
напр. определение № 8863 от 12.06.2019 г.
по адм. дело № 4499/2019 г. , V о. на ВАС. Участието в тази връзка на К.М. като
жалбоподател в съдебното производство е наложено с горепосоченото постановено от
ВАС определение № 11134/20.09.2018 г. по адм. дело № 10500/2018 г. , с което като отменя определението на АС- Варна за прекратяване на съдебното
производство и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия,
касационният съд приема, че подадената пред КЗД жалба няма само и единствено правната
природа на сигнал по чл. 50, т.3 от Ззд. Последното налага
съдебната жалба на К.М. да бъде разгледана по същество, но изцяло отхвърлена като неоснователна, поради безспорната
липса на дискриминация спрямо нея. Що се касае до Сдружението за оптимизиране
на правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ и ПП „Зелените“
, то липсата по гореизложените съображения на правна връзка между тях и лицата посочените
от тях като дискриминирани, представлява
изцяло и достатъчно основание КЗД да
приеме жалбата им за неоснователна – при
такава установеност , пропускът на КЗД да събере като писмени доказателства директивните план-схеми се явява ирелевантен
за наличието на допуснато спрямо тези жалбоподатели съществено процесуално
нарушение. По тези съображения, съдът
намира , че постановеното в същият смисъл по отношение на въпросните трима жалбоподатели решение на КЗД съответства на правилното приложение на
материалния закон и на целта по чл. 2 от
Ззд. При така
обоснованото отсъствие на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и
предвид отсъствието по гореизложените съображения на основанията по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК за оспорване
на постановеното от КЗД решение № 169/29.05.2017 г. , съдебната жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и
администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ и ПП „Зелените“ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава изцяло по отношение на всички части от
оспореното решение.
По отношение на жалбоподателя Т.М. обжалваното решение е постановено при наличието
на основанията за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Формата на дължимия от КЗД акт е
уредена в нормата на чл. 66 от Ззд, т. 2 от която
изисква посочване в него на фактическите и правните основания за издаването му.
Обжалваното решение не съдържа дори и минимално необходимото изложение на относими
към жалбата на М. фактически основания , поради което съдът намира за нарушена
формата на адм. акт – абсолютно незаконосъобразно
е да се посочват правни основания без да ясни фактите към които адм. орган ги прилага. От всички жалбоподатели единствено Т.М.
посочва пред КЗД факти за нарушени лични негови права – твърди, че в резултат на осъществената спрямо него дискриминация
е ограничено правото му на собственост върху имоти № 27, 33 , 1185 и 1948 в
местност „Траката“. Вярно е че това негово волеизявление не се съдържа в
първоначалната жалба с вх. № 30-20-369/24.09.2012 г. , но то е ясно заявено при
започнатата от докладчика процедурата по проучване, когато за изясняване на
обстоятелствата по жалбата М. е подал молба с вх. № 44-00-3356/1.08.2013
год. /л.336-339/, в началото на която имотите са ясно посочени. Същата претенция
е заявена от него и по-рано с жалбата му
до Административен съд гр. София с вх. № 44-00-4223/9.11.2012 г. /л.45-52/, срещу писмо изход. № 14-30-106/25.10.2012 г.
на председателя на КЗД. Навеждането на тези факти не е било преклудирано
от срока по чл.52, ал.1 от Ззд, поради което КЗД е
била длъжна да ги разгледа, включително и представените във връзка с тях
писмени доказателства, приложени към молбата от 1.08.2013 год. Това не е било
сторено с обжалваното решение, мотивите на което не съдържат нито един ред по конкретното
заявеното от М. оплакване – нещо повече, при посочване на страните в раздел І
от решението, М. е посочен в скоби в т.1.11
като собственик на имоти, а в раздел V, който съдържа волеизявлението на
адм. орган , като собственици на имоти
са посочени само и то невярно К.Т. П., Д.М.Б.
и Ю.А.Ч.. Доколкото съдът преценява правилното приложение на материалния закон
спрямо изложените в оспорения адм. акт
фактически основания, а в случая такива липсват, което прави тази проверка невъзможна, то така допуснатото
нарушение във формата на адм. акт налага отмяната му.
Освен, че
не се е произнесъл по наведените от жалбоподателя М. факти, адм. орган не е
събрал и поисканите от него писмени доказателства
/договори и директивни план-схеми/, нито пък се е произнесъл по претенцията на адв. К. тези факти да бъдат приети от КЗД за
установени съобразно правилата за доказателствената тежест. Допуснатото по този
начин от адм. орган процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК е съществено , тъй като ограничава
правата на жалб. М. в адм. производство и на
практика го лишава от възможността да
докаже своята теза. Въпросните директивни план-схеми са събрани в хода на
съдебното производство и са подложени на
обследване от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, заключението
по която установява факти сочещи на възможност за различно приложение на
материалния закон – в противоречие с приетото в обжалваното решение , че
договорите за директивни план-схеми били недостатъчни за установяването на
каквато и да било връзка между задълженията на проектанта по тях и по
изработването на ОУП, то наличието на такава връзка се установява с
допълнителното заключение на вещото
лице, според което всички директивни план-схеми са послужили за изработване на
графичната част на одобрения през 2012 г.
ОУП на община Варна.
Така
установените по отношение на М. основания за оспорване по чл.146, т.2 от АПК
/неспазване на установената форма/
и чл.146, т.3 от АПК /съществено нарушение на административнопроизводствените
правила/ налагат отмяна на обжалваното
решение само в тази му част и връщане
съгласно чл. 173, ал.2 от АПК на преписката на КЗД за ново разглеждане , тъй като
въпросът не може да бъде решен по същество от страна на съда – за разлика от
исковото производство пред районния съд по реда на чл. 71 от Ззд , административния съд не установява пряко нарушението,
а се произнася по законосъобразността на постановения от КЗД адм. акт, което по отношение на материалната
законосъобразност на оспореното решение е невъзможно по гореизложените
съображения. От друга страна, невъзможно е обстоятелствата по делото да бъдат правилно
изяснени в хода на съдебното производство в случай като процесния, когато КЗД
неправилно е конституирала ответниците в адм.
производство, т.е. без да е осигурено
участието в него на министъра на регионалното развитие и благоустройството в
качеството му на адм. орган одобрил ОУП
на Община Варна – именно този е органа, за който би била приложима
доказателствената тежест по чл.9 от Ззд, т.е. да докаже, че принципът на равно третиране не
е нарушен.
Доколкото отнасящите
се до жалбоподателя Т. М. раздели ІІІ и ІV от обжалваното решение, с които по отношение на него
е прекратено адм. производство и е оставена без разглеждане жалбата му в тази й
част, адм. орган е поставил в зависимост
от въпроса за наличието или отсъствието на дискриминиращ акт, то поради
отмяната на решение № 169/29.05.2017 г. в частта за раздели І и ІІ, на отмяна подлежи и частта по раздели ІІІ и ІV от него.
Изясняването при новото разглеждане от
КЗД на релевантните за разпоредбата на чл. 9 от Ззд факти е обвързано от твърдението на М., според
което той бил дискриминиран чрез механизма на директивните план-схеми в резултат
на което той бил ощетен, тъй като собствените му имоти били включени в зона за озеленяване, а съседните имоти
са получили по-добри устройствени показатели. За отстраняване на допуснатата в
тази връзка от КЗД непълнота в
доказателствата е необходимо да бъдат обсъдени представените от М. доказателства за правото
му на собственост – приложените на л.53-57 от преписката нотариален акт № 196,
том ХХІV, дело № 7314/90 г. , който явно се отнася за имот № 1948
и нотариален акт № 60, том І, рег. № 832, дело №
54/2010 г. , който се отнася за имоти 27 , 33 и 1185 , тъй като именно за тях М.
твърди, че са включени в зона за озеленяване, но още преди да се одобри ОУП първият имот е с отредено предназначение за лозе, а останалите
три представляват залесена горска територия. В този смисъл, за правилното
приложение на материалния закон адм. орган
следва да изиска становище и
доказателствата от органа одобрил ОУП - министъра на регионалното развитие и
благоустройството и след като прецени същите в съвкупност с всички
останали доказателства да направи правни
изводи за това дали е възможна дискриминация
по наведените признаци, при условие за правилно включване с ОУП на имотите на М. в зона за озеленяване и неправилно както самият той
твърди отреждане с директивните план-схеми на по-добри устройствени показатели
за съседните имоти. При това си
произнасяне, адм. орган следва да има предвид, че правилното прилагане на
процесуалните правила предполага предмета на адм. производство да бъде
ограничен само до тази част от ОУП на
Община Варна, която се отнася до
собствените на М. имоти № 27, 33, 1185 и
1948 , съответно че надлежни страни в адм.
производство следва да бъдат Т.М. като жалбоподател , а ответници кмета на община Варна и министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
При този
изход на делото, претенциите за разноски на останалите четирима жалбоподатели, на КЗД и на
кмета на община Варна, който е бил конституиран като ответник в адм. производство пред КЗД , са неоснователни. Разноски
не се дължат от жалбоподателите на заинтересованата страна областен управител
на област Варна, тъй като неправилно и при липсата на искане от тяхна страна той
е бил конституиран от КЗД като участник в адм.
производство, т.е. жалбоподателите не следва да носят отговорност
за неправилните действия на адм. орган –
при новото разглеждане, правилното приложение на процесуалния закон предполага прекратяване на адм. производство по отношение на областния
управител, поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Разноски не се
дължат и на претендиращата такива заинтересована страна „Обществен център за
околна среда и устойчиво развитие“ , тъй като нейният правен интерес е еднакъв
с този на загубилите делото жалбоподатели Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ , ПП
„Зелените“ и К.М.. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, право на
разноски има единствено жалбоподателят Т.М., като на л.253 и л.377 от делото има данни той да е заплатил за
експертиза депозит от 500 лв. , както и такса от 15 лв. за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения /л.680/, поради което
ответникът следва да му възстанови разноски в общ размер на 515 лв. Други разноски на М. не се дължат, тъй като
независимо от обстоятелството, че адв. К. е и негов пълномощник по делото, то съобразно
представеният списък на разноски, такива са направени от загубилата делото жалбоподателка
К.М., включително и по отношение на платеното на адв. К. адвокатско възнаграждение,
видно от представеният договор за правна защита и съдействие 589152.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 169/29.05.2017 г. на Комисията за
защита от дискриминация само по отношение на жалбоподателя Т.Д.М. и връща
преписката на КЗД за ново разглеждане в
тази й част при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите на Сдружение за
оптимизиране на правосъдието и администрацията, СНЦ „Обединено гражданско сдружение
Варна“, ПП „ Зелените“ и К.Т.М., срещу
решение № 169/29.05.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати
на Т.Д.М. *** за разноски по делото сумата от 515 лв.
Решението е постановено при участието на
заинтересованите страни Кмета на Община Варна, Областен управител на област с административен център Варна , „Обществен
център за околна среда и устойчиво развитие“ , „Българско дружество за защита на птиците“ , Гражданско сдружение „ Варна диша“ , Гражданско
сдружение „Зелена Варна“, Д.М.Б. и подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на всички страни
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :