МОТИВИ ПО НОХД № 2485/2012г.
на ВРС, 36 състав към Присъда №103/18.03.2013г.
ВАРНЕНСКА районна прокуратура е обвинила :
Б.В.Г. в това, че в
периода месец юни 2009 г.
- 30.07.2009г. в гр. Варна, след предварителен сговор с неустановено лице
"Е." с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
М.А.М. заблуждение, че С.И.Д. му продава ателие с площ 35,31 кв. м, без номер-
второ ниво на магазин №2 с прилежащо му избено помещение №1 с площ 9,01 кв. м, находящо се
в гр. Варна, ул. "Стара планина" №3, ет.2 за сумата от 41389,90 лева
и с това му причинил имотна вреда в размер на 41389,90 лева, като вредата е в
особено големи размери, представлява особено тежък случай и деянието е било
извършено при условията на опасен рецидив-
престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК,
И в това, че през периода 11.05.2009 г.
- 30.07.2009 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление,
съзнателно се ползвал от неистински частен документ - пълномощно с per. №2799/28.04.2009 г. и per. №2800/28.04.2009 г. с посочен упълномощител С.И.Д., ЕГН **********, нотариално заверено
на 28.04.2009 г. с район на действие гр. Силистра, като ползването е било
осъществено на:
*
11.05.2009
г. пред служител на Район "Одесос" - Община Варн4, за издаване скица
за недвижим имот;
*
27.07.2009
г. пред служител от дирекция "Местни данъци" при Община Варна, за
издаване на удостоверение за данъчна оценка;
*
30.07.2009
г. пред служител на Район "Одесос" - Община Варна, за издаване
удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ и по ЗКИР -служебна бележка за
липса на задължения, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК.
Представителят на ВРП поддържа обвинението спрямо подс.Б.Г.
в двата пункта, като
счита, че същото е доказано по несъмнен и безспорен
начин. Сочи,
че от свидетелските показания на С.Д., Д.Д.,
М.М., А.Г. и Б.В., се установява, че подс. Г.
през инкриминирания период в съучастие с неустановено по делото лице, назовавано
Е., отишли в кантората на нотариус
В., заблудили пострадали М.,
че това е съпругата му С.Д. и че двамата прехвърлят
собствеността й на М.. Последният, без да знае за
измамата, т.е. че лицето пред
него не е С.Д. и че ателието представлява
нейна индивидуална собственост и извършената нотариалната сделка няма как да
породи правни последици, т.е. че е една нищожна
сделка, е изплатил паричната сума от 41 389.90 лева, като в този момент е настъпила
имотната вреда, а за подсъдимия е налице имотна облага.
Обвинението счита за доказано,
че след получаване
на паричната сума подсъдимият не я е предоставял
на Д. и не е уведомил същата за извършените
действия с нейния имот. Прокурорът
изтъква, че свидетелските показания и заключението
на вещото лице по назначените експертизи доказват и второто обвинение повдигнато срещу подс. Б.Г., а именно по чл.316
във вр. с чл.309ал.1 във вр. с
чл.26ал.1 от НК. Относно лансираната от защитата версия, че идеята привидно да се продаде ателието
на купувач, който да заплати
продажната цена, а всъщност да не
получи нищо на среща, била на бившата му съпруга С.Д., счита същата за несъстоятелна и неподкрепена
от останалите доказателства по делото. Въпреки
приложените по делото доказателства, че св. С.Д. е имала непогасени
кредити към него момент, прокуратурата счита, че липсват доказателства същата да е упълномощавала лицето Е., да
е предприемала съвместни действия с подсъдимия относно продажба или разпоредителни сделки с ателието. Предвид горното счита, че подсъдимият е осъществил
престъплението по чл.211 от НК, като вредите са в
особено големи размери, тъй като
сумата надхвърля 140 пъти минималната работна заплата. Доказана е квалификацията особено тежък случай, тъй като подсъдимият е осъждан девет пъти за престъпления
от общ характер,
повечето от които са против
собствеността, обстоятелството,
че деянието е извършено при предварителен
сговор и подготовка за изпълнение на
деянието, които водят до извода, че деецът е лице с висока
степен на обществена опасност и в този смисъл са
квалификациите за особено тежко престъпление
и деяние, извършено при условията на
опасен рецидив. Предвид всичко изложено моли съда да признаете подсъдимия
за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.211 пр.3 вр.чл.201 ал.1 т.2 вр
чл.209 ал.1 от НК и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок
от седем години, а за престъплението по чл.316 вр чл.309 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК – наказание лишаване от свобода
за срок от
една година и шест месеца. На основание
чл.23 ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание за двете престъпления в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за
срок от седем
години. По отношение на гражданския
иск счита,
че същият е доказан
и основателен.
Срещу подсъдимия Б.В.Г. е предявен граждански иск от пострадалите М.А.М. и Е.С.М., представлявани от адв. Б. за сумата
от 41 389.90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат от престъплението, предмет на настоящото дело, ведно със законната
лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане, както и разноските по
делото. Пострадалите М.А.М. и Е.С.М.
са встъпили в процеса
и като частни обвинители. В съдебно заседание чрез повереника си поддържат обвинението
като доказано, като считат, че подсъдимият е действал в съучастие със св. С.Д..
Подсъдимият Б.В.Г.
не се признава за виновен, но дава обяснения, в които по
същество не отрича фактите по делото, но сочи, че идеята за продажбата е била
на св. Д.. Същата първоначално искала да заложат апартамента й на ул. „Стара
планина”, като ходили във фирми,
банки, но тъй като имала много кредити й отказали. Въпросното лице Е. била квартирантка в
апартамента му, който бил закупен на негово име от св. Д.. Подсъдимият твърди,
че св. С.Д. и Е. правили уговорки помежду си, а той се оставил на течението, тъй като по това време нямал пари и не работел. Твърди, че Д. направила пълномощното на негово име в Силистра, за да може да се снабди с
необходимите документи и след като платил данъците на апартамента, с даденото му пълномощно се снабдил със скица от общината- три – четири документа, които били необходими за сделката.
Не отрича да е присъствал при изповядането на сделката, като въпросното лице Е. също била
там и подписала договора от името на С.Д.. Подсъдимият заявява, че получените
от М. пари дал на св. Д.. Защитникът сочи, че подсъдимият е бил
само изпълнител,
взел парите и ги дал на С.Д.. Обстоятелството,
че Д. не е подала жалба в полицията, а е търсила да се
разбере с купувачите сочело по безспорен начин, че това била престъпна схема от нейна
страна поради изпадането й в парична зависимост. Във връзка с това според защитата тя замислила
първоначално да го залага, а след
това да го
продава,
като след
това да си върне жилището. Предвид горното оспорва фактическата
обстановка в обвинителния акт, тъй като
по безспорен и категоричен начин било доказано, че С.Д. е помагала
за закупуването на апартамента, тя е давала идеите
за продажбата на имотите, които
е притежавала, както и за процесния имот.
Предвид установеното счита, че подзащитният му е невинен и не е извършена измама.
Варненският районен
съд, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Б.В.Г. - роден на *** ***, български гражданин, със средно специално
образование, женен, работещ, осъждан многократно, като с присъда по НОХД №106/2004 г. на PC – Тутракан е осъден за престъпление извършено на 21.08.2003 г. по чл.196 ал.1
т.2 от НК на "Лишаване от свобода"
за срок от
3 /три/ години, при първоначален строг режим. Присъдата
е влязла
в сила на 18.02.2005 година, като наказанието
по същата е било изтърпяно от 22.10.2003 г. до 29.08.2006 година. Престъплението по настоящото дело е извършено в срока по чл.З0 от НК на това
осъждане, поради което правилно деянието му е било
квалифицирано като опасен рецидив по смисъла на
чл.29ал.1б.”а” от НК.
Свидетелката
С.И.Д. на 27.10.2008 г. закупила от М. П. З. недвижим имот - ателие / без номер
- второ ниво на магазин №2, със застроена площ 35,31 кв. м, находящо
се на първи етаж от жилищна сграда в гр. Варна, ул. "Стара планина" №
3, при граници: апартамент №1, стълбище, калкан и улица, заедно с избено
помещение №1 със застроена площ от 9,01 кв. м, както и 3,8722% идеални части от
общите части на сградата. За сделката бил съставен НА №141/27.10.2008 г., том
VIII, per. № 14919,
дело №1523/2008 г. от нотариус О. Ш..
На
27.02.2009 г. св. Д. сключила граждански брак с подс. Б.В.Г.. Подсъдимият
притежавал апартамент в гр. Варна, ул. "Цар Иван Страцимир"
№59, който давал под наем. През лятото на 2009 г. в този апартамент
живеела под наем едно лице от женски пол, руска или украинска гражданка по твърдения
на подсъдимия с малко име "Е.". През месец април 2009 г. подс. Г. решил да заложи
или продаде жилището на св. Д., без нейно съгласие. Този свой замисъл той споделил
с "Е.", която му казала, че ще му помогне. На 28.04.2009 г. в гр.
Силистра подс. Г. и неустановеното лице "Е.", след като предварително
се уговорили, се явили пред нотариус З. Н.. Там "Е." от името на св. Д.
подписала пълномощно, с което упълномощавала подс. Г. да се снабди с
всички документи необходими за учредяване, ипотека или продажба на недвижимия
имот, описан в НА №141/27.10.2008 г., да ипотекира или продава имота, както и
да получи продажната цена. Пред нотариуса лицето "Е." се легитимирало
с неистински официален документ - лична карта на името на св. Д.. Данните на
св. Д. предварително били дадени от подсъдимия на лицето "Е.", а
фалшивата лична карта била изготвена от неустановено лице. Нотариус З. Н.
заверил пълномощното под per. №
2799/28.04.2009 г. и per.
№2800/28.04.2009 година. Така изготвеното пълномощно подс. Г. използвал на:
11.05.2009 г. пред служител на район "Одесос" Община Варна, като
подал молба за издаване скица на имота; на 27.07.2009 г. пред служител на
Дирекция "Местни данъци" при Община Варна за издаване удостоверение
за данъчна оценка и на 30.07.2009 г. пред служител на район "Одесос"
- Община Варна за издаване на удостоверение, за факти и обстоятелства по териториално
и селищно устройство и по ЗКИР - служебна бележка за липса на задължения към
общината.
През
месец юни 2009 г.
в гр. Варна подс. Г. предложил на св. Д.Н.Д. да заложи апартамента на св. Д..
Тъй като заложната къща не се занимавала с такива залози, св. Д. му отказал.
След няколко дни подс. Г. отново отишъл при св. Д. с молба да го свърже с лице,
което желае да закупи изгодно жилище. Св. Д. свързал подс. Г. със св. М.А.М.,
който по това време бил извън гр. Варна. Подс. Г. предложил на св. М. да закупи
апартамента собственост на св. Д.. Тъй като св. М. бил извън града той помолил
св. Д. да огледа предлаганото жилище. На неустановена дата подс. Г. завел св. Д.
в апартамента, за да го огледа. След огледа св. Д. се обадил на св. М. и му
обяснил какво представлява жилището, като разположение. Св. М. решил да закупи
предложения му апартамент.
В
края на месец юли 2009 г. подс. Г. отишъл в кантората на св. Б.Д.В. —
нотариус. Там Г. заявил, че желае да
продаде апартамента собсвеност
на св. Д., като за изповядване на сделката подсъдимия представил пред св. В.
завереното на 28.04.2009 г. в гр. Силистра пълномощно per. № 2799/28.04.2009 г. и per. № 2800/28.04.2008 година. Тъй като към
пълномощното нямало необходимата декларация за семейно и имотно състояние от
св. Д., нотариус В. върнал подсъдимия.
На 30.07.2009 г. в кантората на св. В.
се явили св.М., св. Д., подс. Г. и неустановеното лице "Е.". Св. В.
съставил НА №2, том II, per.
№ 7942, дело №202/2009 г. за продажба на ателие с площ 35,31 кв/м находящо се в гр. Варна, ул. Стара планина" №3 за сумата от 41 389, 90 лева. Св.М.
подписал нотариалния акт в графа "Купувач", а лицето "Е."
легитимирайки се с неистинския официален документ - лична карта, ползвана и
пред нотариус Н. в гр. Силистра, подписала вместо св. Д. нотариалния акт в
графа "Продавач".
На същата дата св. М. предал на подс. Г.
сумата от 41 389,90 лева (цената на продаденото жилище), за което бил съставен
протокол, подписан от подсъдимия.
От
изготвената графологична експертиза №398/16.06.2010 е видно, че двата броя
подписи и двата броя ръкописен текст в НА №141/30.07.2009 г. графа
"продавач" и в пълномощно рег.№ 2799 и 2800/28.04.2009 г. заверено
при нотариус З. Н. в графа "упълномощител"
и ръкописния текст под тези графи не са изпълнени от св. Д. и подс. Г..
От
изготвената съдебно-графологична експертиза №632/03.11.2010 г. е видно, че:
подписа за "Декларатор" в декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от името
на св. Д. от 30.07.2009 г.; подписа; на "Декларатор" и ръкописния
текст "Б.В.Г." в декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД от 30.07.2009г. от
името на св.Д. са положени от подс. Г.; изписания текст "получих
27.07.2009 г." в удостоверение за данъчна оценка по чл.264ал.1 от ДОПК не
може да бъде установено от кого е изписано. Текста "вярно с
оригинала" изписан върху копие от НА за покупко- продажба на недвижим имот
от 27.10.2008 г. между М.
П. З. и св. Д. и върху копие от пълномощното per. №2799; 2800/28.04.2009 г. е изписан от
подс. Г.. Подписа в молба за издаване на данъчна оценка е положен от подс. Г..
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно доказана според показанията
на свидетелите М., Г., Д., Д., В., както и писмените доказателства, които в
своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат като автор
на престъплението именно подсъдимия Г..
Анализът на писмените и гласните
доказателствени средства налага следния правен извод:
От
обективна страна подсъдимият Б.В.Г. е
осъществил състава на престъпление по
престъпление по
чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК, тъй като в периода месец юни 2009 г. - 30.07.2009г. в гр.
Варна, след предварителен сговор с неустановено лице "Е." с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М.А.М. заблуждение, че С.И.Д.
му продава ателие с площ 35,31
кв. м, без номер- второ ниво на магазин №2 с прилежащо
му избено помещение №1 с площ 9,01 кв. м, находящо се в гр. Варна, ул.
"Стара планина" №3, ет.2 за сумата от 41389,90 лева и с това му
причинил имотна вреда в размер на 41389,90 лева, като вредата е в особено
големи размери, представлява особено тежък случай и деянието е било извършено
при условията на опасен рецидив.
От обективна страна подс. Б.В.Г. е
осъществил състава на престъпление по чл.316 във вр. с чл.309ал.1 във вр. с
чл.26ал.1 от НК, тъй като през периода 11.05.2009 г. - 30.07.2009 г. в гр.
Варна при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от
неистински частен документ - пълномощно с per. №2799/28.04.2009 г. и per. №2800/28.04.2009 г. с посочен упълномощител С.И.Д., ЕГН **********, нотариално заверено
на 28.04.2009 г. с район на действие гр. Силистра, като ползването е било
осъществена на:
-
11.05.2009 г. пред служител на Район "Одесос" - Община Варн4,
за издаване скица за недвижим имот;
-
27.07.2009 г. пред служител от дирекция "Местни данъци" при
Община Варна, за издаване на удостоверение за данъчна оценка;
-
30.07.2009 г. пред служител на Район "Одесос" - Община Варна,
за издаване удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ и по ЗКИР -служебна
бележка за липса на задължения, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
По същество в обясненията си
подсъдимият не оспорва фактите, а твърди, че идеята за продажбата на процесния апартамент
е била на св. Д.. Сочи, че тя и лицето Е., която е била квартирантка в неговото
жилище, са имали уговорка, а той се оставил на течението. Твърди, че при
изготвянето на пълномощното ходили в гр.Силистра тримата- той, С. и въпросното
лице Е.. Влязъл при нотариуса, дал си документите и излязъл, а те двете
останали вътре. С това пълномощно той платил данъците и изкарал скица от
общината- три четири документа, това което било необходимо за сделката.
Заявява, че не помни дали бил ходил два пъти при нотариус В. и дали е липсвала
декларация. Свързал се със св. Д., като С. му дала ключ и двамата с него ходили
до жилището. Твърди, че държал св. Д. в течение на нещата, тя определила цената
за апартамента, а на изповядването на сделката отишли с Е., която имала
пълномощно за сделката. Подсъдимият заявява, че не знае дали се е представила с
други имена. Купувача дал парите на него, след което той ги дал на св. Д.,
която обещала да му даде една част, но не го сторила. Сочи, че идеята на С.
била да не може да се вземе апартамента по никакъв начин. След сделката,
двамата с Д. се срещнали с М. и Г., на която среща С. обещавала, че ще върне
парите и да не се подава жалба в полицията, тъй като ако той изгори и тя щяла
да изгори. Подсъдимият, сочи, че целта да се вземат парите била да започне
бизнес с един негов комшия. Идеята на С. била да подаде жалба срещу М. в
полицията, а подала такава срещу него, защото той вече си имал приятелка.
Според подсъдимия с парите от апартамента С. искала да го задържи, тъй като
след продажбите на всички имот, които имала парите й свършили, и тя вече не
можела да го задържи, а той през цялото време се възползвал от нея. Подсъдимият
сочи, че не си спомня по какъв начин точно е била изповядана сделката, дали е
била продажба, тъй като не е слушал когато нотариусът чете нотариалния акт.
Твърди, че не е чел пълномощното, което тя му била дала. Съдът не кредитира
обясненията му, като счита, че същите са
защитна теза, а и са в противоречие със събрания доказателствен материал. Видно
от събраните по делото доказателства с пълномощното по делото св. С.Д. предоставя
пълномощия на подс.Г. да се снабди с всички документи- Удостоверение за данъчна
оценка, Удостоверение за тежести, издадени от Агенцията по вписванията,
Удостоверение за наследници и др., както и да я представлява и подписва пред
всички финансови институции във връзка с сключването на договор за кредит и
обезпечение на кредита чрез учредяване
на ипотека… да продаде на когото прецени, вкл. и сам на себе си и при условия,
които той прецени описания по-горе имот- ателие, находящо се в гр.Варна, ул.
„Стара планина”№3. Видно от заключението по назначената графологична
експертиза, подписа под упълномощител не е положен от св. С.Д. и подсъдимия. Видно от изискана от съда справка от нотариус З.
Н., с район на действие РС-Силистра- лицето С.Д. се е явила и освен
пълномощното, той е удостоверил и подписи, положени от нея под Декларация по
чл.25ал.8 от ЗННД и Декларация по чл.264ал.1 от ДОПК. По делото не са налице
доказателства, че св. Д. е съставила пълномощното и е предоставила на подсъдимия правата,
описани в същото. Съдът не кредитира неговите обяснения, според които тримата с
лицето Е. са ходили в гр.Силистра, като Д. също била при нотариуса. Ако идеята
за извършване на измамата е нейна, то няма логика същата да се явява при
нотариуса заедно с лицето, което е ползвало подправена лична карта, тъй като бил могла да бъде разпозната от
нотариуса удостоверил извършените пред него действия. Видно от приложените по
делото писмени доказателства- подсъдимия посредством даденото му пълномощно е
подал молба на 11.05.2009
г. в Район "Одесос" - Община
Варна, за издаване скица за недвижим имот, на 27.07.2009 г. в дирекция "Местни данъци" при Община
Варна, за издаване на удостоверение за данъчна оценка и на 30.07.2009 г. в Район "Одесос" - Община Варна, за
издаване удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ и по ЗКИР -служебна
бележка за липса на задължения. Пълномощното чрез което е извършил описаните
по-горе действия представлява неистински частен документ, тъй като не е
съставен от лицето, посочено в него като автор, което се установява от
заключението по назначената графолигична експертиза,
като съдът намира, че същият е съзнавал, че пълномощното не му е предоставено
от св. Д.. Тъй като липсват доказателства, че инкриминираният частен документ е
бил съставен от подсъдимия, то правилно деянието е било квалифицирано по
чл.316ал.1 във вр. с чл.309ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК. Деянието е извършено
в условията на продължавано престъпление, тъй като деянията
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, че идеята за осъществяване на
покупко-продажбата на имота, собственост на св. Д. е била нейна. Безспорно установено е, че подсъдимият е ходил
при нотариус Б.В., като е имал намерение първоначално той да участва при
изповядването на сделката посредством пълномощното, с което се е снабдил. Тъй
като обаче при проверка на документите, необходими за изповядване на сделката не са били налице изискуемите по закон
декларации от собственика, то нотариуса върнал подсъдимия. На 30.07.2009г., св.
М., Д., подсъдимия и неустановеното по делото лице, се явили при нотариус В.,
като видно от заключението по назначената по делото експертиза-в приложените по
нотариалното дело декларации- подписа за "Декларатор" в декларация по
чл.264 ал.1 от ДОПК от името на св. Д. от 30.07.2009 г. и подписа; на
"Декларатор" и ръкописния текст "Б.В.Г." в декларация по
чл.25 ал.7 от ЗННД от 30.07.2009г. от името на св.Д. са положени от подс. Г.. Ако,
както твърди подс. Г.Д. е дала идеята за сделката, необяснимо е защо той е положил
подписа под тези декларации, а не лицето, с което тя е имала договорки да се
представя за нея. Видно от показанията на св. Д., когато подсъдимият се свързал
с него, първоначално поискал да заложи апартамента в неговата заложна къща. Тъй
като той отказал, известно време след това, Г. му го предложил за продажба. Д.
се свързал с М. и му обяснил, че има изгодно жилище за продажба, тъй като
знаел, че той търси да закупи такова. По
този начин той свързал М. с подсъдимия. По молба на пострадалия, Д. отишъл да
огледа жилището, като подсъдимият разполагал с ключ и му обяснил, че там живеят
квартиранти, като заявил на свидетеля, че е негов. Впечатлението, с което
останал Д. е, че той познава обстановката, както и че вътре живеят хора, тъй
като имало разхвърляни женски дрехи. Д. сочи, че подсъдимият не е споменавал,
че жилището не е негово. Доколкото бил
запознат имали уговорка с М. да го изчака известно време докато се
изнесат квартирантите. По този начин с действията си подс. Г. посредством св. Д. въвел в заблуждение св. М., че той и
съпругата му желаят да продадат жилището
си. Срещнали се и се уговорили за цената. В този смисъл са и показанията
на св. М., който сочи, че на изповядването на сделката присъствала съпругата на
подсъдимия. Никой от свидетелите, освен св. В. не може да си спомни по какъв
начин е изглеждала жената, която е присъствала по време на изповядване на
сделката, но сочат, че не прилича на св. Д.. Горното се установява от
приложеното към нотариалното дело копие от личната карта на лицето, което е
подписало нотариалния акт на 30.07.2009г. Видно от същото, действително св. Д.
не е лицето, което е участвало при прехвърлянето собствеността на имота, като личната
карта на името на С.И.Д. е била подправена - снимката в същата принадлежи на
друго лице. По време на изповядването на сделката всички били убедени, че
жената, която продава имота е съпругата на подсъдимия. По този начин подс. Г. въвел в заблуждение св. М., че св. Д. желае
да му продаде собствения си имот, като поддържането на това заблуждение е
продължило при изповядването на сделката, когато свидетелят е бил заблуден, че
собственика на имота е лицето, което се е представило пред нотариуса за негова съпруга
и което е положило подписа в нотариалния акт за покупко-продажба на
30.07.2009г. Видно от приложеният към ДП протокол от 30.07.2009г. св. М.
заплатил сумата от 41389,90 лева на подсъдимия и в този момент престъплението
измама е довършено. По делото липсват доказателства, освен обясненията на подс. Г., че той е предал тази сума на св. Д..
Същата категорично отрича да е знаела за намеренията на подсъдимия да продаде
или заложи имота й, както и да е действала в съучастие с него при осъществяване на престъплението. Съдът кредитира нейните
показания, като в тази насока взе
предвид показанията на св. А.Г.. Същият сочи, че след като изминало времето,
уговорено между подсъдимия и М. за освобождаване на жилището, и след като не могъл
да се свърже него, помолил съдружника си
да отиде до апартамента и да остави бележка наемателите да го освободят. Г.
отишъл на място и тъй като нямало никой в жилището оставил бележка, на която
написал телефонния си номер, както и че жилището трябва да се освободи, тъй
като било продадено. Рано сутринта или късно вечерта му се обадил женски глас и
му казал, че апартамента не е продаден и кой бил той. Свидетелят сочи, че дал
тел. номер на св. М. и впоследствие те се срещнали с Д. и Г., като той бил седнал на съседна
маса, но чувал за какво си говорят. На този разговор според св. Г. се споменало
за фалшива лична карта, но кой казал за това, не може да си спомни. Заявява, че
М. на тази среща бил направо агресивен, св. Д. била най-активната, а за Б.Г. му
се губят спомените. От своя страна, св. М. твърди, че след като станало ясно,
че св. Д. не е присъствала при изповядване на сделката между тях били проведени няколко срещи, на които
св. Д. настоявала М. да не подава жалба в полицията срещу подсъдимия, че била
станала някаква грешка, че щели да върнат парите. Горното обстоятелство не се
отрича от св. Д., като същата сочи в показанията си, че на 16.09.2009г.
прибирайки се от работа късно вечерта намерила на вратата си бележка, че
жилището било продадено, тя била квартирантка и трябвало да го напусне.
Звъннала на подсъдимия, който й заявил, че нищо не знае, след което отишла във
второ районно управление, където я посъветвали да отиде на другия ден. Към
24,00 часа успяла да се свърже със св.Г., който й обяснил, че негов приятел е
закупил жилището. Попитал я дали лицето, което е продало жилището се казва Б. и
какви им били отношенията и че той се представил за собственик. Уговорили се на
другия ден да се срещнат с купувача. Успяла да уговори и Б. да отиде на
срещата, като същата се състояла между четиримата- Г., М., подсъдимия и тя. Твърди, че Г. й обяснил, че
е заложил апартамента, защото искал да
работи с приятеля си и да купи някаква машина, докато М. й казал, че жилището
било продадено. Д. заявява, че на тази
среща М. я увещавал да не подава жалба в
полицията. След този разговор сочи, че отишла при нотариус В. и той й
предоставил копие на личната карта на лицето, което се представило за нея. Според Д., М. през това време прехвърлил жилището на
друго име, което си потвърждава и от приложеният по делото нотариален акт от
30.09.2009г. Видно от същия М.М. и
неговата съпруга Е.М. са продали процесния недвижим имот на Любомир Веселинов
Костадинов за сумата от 52 400лв., която сума е била платена в брой при
подписване на нотариалния акт. Свидетелката сочи, че казала на М. да не подава
жалба, както и той я увещавал да не подава жалба, защото не искали да се
занимават със съда. От доказателствата по делото се установява, че св. Д. е
имала заеми към различни банкови и небанкови
институции, но задълженията по тях не са били погасени след изповядването на
сделката. Липсват доказателства, че сумата получена от подс. Б.Г. е дадена от
него на Д., поради което съдът намира, че последният е осъществил деянието по
чл.211 във вр. с чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК след предварителен
сговор с неустановено в хода на производството лице, което той твърди, че се
казва Е.. Именно тя е тази, която се е представила, видно от показанията на
свидетелите като съпруга на Б.Г. и е подписала нотариалния акт. От приложеното
по делото копие на личната карта по несъмнен и безспорен начин се установява,
че това лице не е св. С.Д.. В тази връзка ирелевантно
за настоящото производство е дали сделката е нищожна или унищожаема, тъй като безспорно в настоящият случай са
налице всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по
чл.209 от НК.
Подсъдимият е съзнавал, че лицето, което
се е явило при нотариус Б.В. за изповядане на
сделката не е св. С.Д., както и че умишлено е въвел М. в заблуждение, че
сделката ще бъде сключена с неговата съпруга, като е налице предварителен
сговор между тях тъй като решението за измамата е взето достатъчно време преди
осъществяване на деянието, като всеки един от дейците е имал възможност да са
откажа от намеренията си. Предвид горното съдът намира, че от обектива страна
по делото се установи наличието на това квалифициращо обстоятелство. Налице е и
специалната цел от страна на подсъдимия, а именно да набави за себе си имотна
облага.
Съдът
намира, че е налице и квалифициращият признак особено големи размери, тъй като причинената вреда -41389,90лв. надхвърля
140- кратния размер на минималната
работна заплата към 30.07.2009г. /Минималната работна заплата за страната към
този момента е била 240лв./. С факта на имуществено разпореждане на
30.07.2009г. от св. М., с който той е заплатил цената по сделката е довършен
състава на престъплението измама. Съдът
намира, че случаят е особено тежък по смисъла на чл.93т.8 от НК. И това е така,
защото извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици и другите
отегчаващи отговорността обстоятелства, разкрива изключително висока степен на
обществена опасност, и на деянието, и на дееца. Деянието, с оглед обективните
си свойства и елементи, далеч надхвърля обикновените случаи на измамливи
действия. За направата на този извод съдът съобрази предварително
организираната престъпна дейност на подсъдимия и лицето, с което той е
осъществил преди това снабдяването с пълномощно, посредством с което се е снабдил
с изискуемите за евентуална продажба скици, данъчни оценки и др. документи,
снабдяването с преправен официален документ - лична карта, на която е подменена
снимката- т.е. поредица от действия за създаване и ползване на
подправени документи и неистински документи за постигането на престъпния
резултат, които действия характеризират
престъплението, като такова, отличаващо се с изключително висока степен на
обществена опасност и на деянието и на дееца, в тяхната кумулативна даденост.
Наличието на няколко квалифициращи обстоятелства от престъпния състав, е
допълнително основание, да се приеме, че правилно случаят е преценен, като
такъв по смисъла на чл.93т.8 от НК.
От
субективна страна престъплението измама е извършено от подсъдимия Г. при пряк умисъл-
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, а
именно, че е запретено , а затова и наказуемо от
Закона, предвиждал е, че вследствие на въздействието върху пострадалия, у него ще възникнат неправилни представи, предвиждал
е , че вследствие на тях М. ще извърши акт на разпореждане и че в резултат на
този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Налице е и користна цел у
подсъдимия, тъй като той е целял да набави за себе си, а не за св. Д. имотна
облага.
При индивидуализация на
наказанието на подс. Г., съдът счита, че
смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Като отегчаващи
такива отчете обремененото му съдебно минало- същият е многократно осъждан за тежки
умишлени престъпления, които го характеризират
като личност с висока степен на
обществена опасност.
Следва да се вземе предвид и размера на причинените вреди, далеч надвишаващ
критериите по смисъла на ТР №1/98г. на ОСНК, усложнената престъпна дейност- преди това е извършил
друго престъпление/ документно/, за да подготви извършването
на следващото- измамата, които обосновават високата обществена опасност на дееца - характеризиран
с проявената безскрупулност
и престъпна упоритост при реализиране на набелязаната цел. Същият се е разпоредил
с имот на своята съпруга, като се е възползвал
от това, че св. Д. му е предоставил
ключ за жилището,
че е имала определени очаквания от него мъж, което прави деянието му особено
укоримо от гледна точка на морала. Следва да бъде отчетена и високата обществена опасност на деянията. При превес на
отегчаващите обстоятелства,
съдът след като съобрази целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК, отмери наказание
за престъплението по чл.211 във вр. с
чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК при условията на чл.54
от НК над минимума на предвиденото
и наложи “СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
което следва да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ режим,
в условията на Затвор. При отчетените по-горе обуславящи
отговорността обстоятелства, за престъплението по чл.316 във вр.с
чл.309ал.1 във вр.с
чл.26ал.1 от НК съдът намира, че наказанието
следва да бъде опредено при
условията на чл.54 от НК, поради което наложи ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в условията
на затвор.
Тъй
като двете деяния се намират в условията на реална съвкупност на основание чл.23 ал.1 от НК
за тях следва да бъде определено едно общо наказание на подс. Б.В.Г. в размер на
най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим,
в условията на затвор.
Съдът счита,
че с този размер на наказанието
ще се постигнат
целите, визирани в чл.36 от НК и ще се
въздейства на подсъдимия превъзпитаващо
и възпиращо в извършване на други престъпления.
Съдът
намира, че предявеният от М.А.М. и Е.С.М. против
подсъдимия Б.В.Г. граждански иск е неоснователен. Последният
намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД, който задължава всеки да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. От събраните по делото доказателства
се установява, че св. М. се е разпоредил със сумата от 41389,90лв. в полза на
подсъдимия, представляваща сума по покупко-продажбата. Видно от събраните по
делото доказателства на 30.09.2009г. св.М. и неговата съпруга Е.М. са се
разпоредили с инкриминирания недвижим имот, като го продали на Любомир
Веселинов Костадинов за сумата от 52400лв., която сума видно от нотариалния акт
е платена изцяло и в брой от купувача при изповядане
на сделката. Предвид горното съдът намира, че претенцията за заплащане на
сумата от 41389,90лв. се явява неоснователна, тъй като в случая ще се стигне до
неоснователно обогатяване от страна на частните обвинители и граждански ищци
при евентуално присъждане на платената на подс. Г. сума. С оглед горното искът
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, както и
претенцията за разноски по производството, за които не са налице доказателства за техния размер.
На основание чл.189 от НПК подс. Б.В.Г. следва да бъде осъден да заплати
за разноски на досъдебното производство сумата от 193 лева в полза
на Държавата, както и сумата от 90лева за разноски
в съдебното производство по сметка на
ВРС.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: