Решение по дело №642/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Подадена е искова молба от “Б.” О., ЕИК , със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “И. М.” № 2, представлявано от Е. К. Е., против “Д.” О., с ЕИК *1, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Ч.” № 2, вх. В, . 1, представлявано от В.Х.М., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 288 от ТЗ, чл. 286 от ТЗ, чл. 258 от ЗЗД, чл. 267 от ЗЗД, чл. 294 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД, за признаването за установено, че ответникът, дължи на ищеца следните суми, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2628/ 2013г. по описа на Районен съд Б., а именно: сумата от 35 309, 32 /тридесет и пет хиляди триста и девет и 0,32/ лева представляваща главница, дължима сума /остатък/ по фактура № 1667/ 21.05.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.11.2013г., до окончателното й изплащане; сумата от 1 808,85/хиляда осемстотин и осем и 0,85/лева, представляваща дължима законна лихва за забава, за периода 06.05.2013г.- 05.11.2013г.; сумата от 129 938,96 /сто двадесет и девет хиляди деветстотин тридесет и осем и 0,96/ лева, представляващи дължима неустойка, съобразно чл. 9.2. от Договора, за периода 06.05.2013г.- 05.11.2013година.

Твърдяните от ищеца факти са, че по силата на Договор от 12.04.2013 година, с нотариална заверка, сключен между „. О., град Б., като изпълнител и „. О. град Б., като възложител, последния им възложил извършването на строително- монтажни работи, а именно: "Външно ел. захранване на спортна зала, находяща се в квартал 35, УПИ I- 500, по плана на село К., община Б., подобект "БКТП, Кабелна линия 20 kVи кабелни линни НН", подробно описани в приложение №1 - количествено — стойностна сметка, представляващо неразделна част от горепосочения договор. Общата стойност на строително — монтажните работи, която била договорена между страните е в размер на 54 424.43 лева, респективно 65 309.32 лева с ДДС, съгласно чл.2.1. от договора. Плащането на тази сума се извършва последния начин: 50% от сумата, или 27 212.21 лева се заплащат в срок до 20 дни, считано от датата на подписване на договора, съгласно чя.2.2. от договора;остатъка от сумата -50%, или 27 212.21 лева се заплащат в срок до 10 дни, след датата на приключване на строително — монтажните работи и подписване на Протокол, обр.19, съгласно чя.2.3. от договора. Срокът на извършване и предаване на договорените работи, предмет на договора, съгласно чл.3.1 от договора е 20 дни, разчетен от най- късната дата на представяне на строително разрешение и подписване на протокол между възложителя и изпълнителя за даване на строителна линия и предаване на площадката.

След сключване на договора възложените с него строително-монтажни работи били извършени така както са договорени, в срока предвиден в договора. Извършените строително - монтажни работи били приети от възложителя без възражения и рекламации, за което обстоятелство бил подписан и от двете страни Протокол, обр.19 от 26.04.2013 година, за установяване извършването и разплащането на натурални видове СМР. Освен това била изготвена и подписана и от двете страни Фактура № 1667 от 21.05.2013 година на стойност 54 424.40 лева без ДДС, съответно 65 309.32 лева с ДДС за заплащане на договорените и извършени строително - монтажни работи, съгласно сключения договор и Протокол, обр.19 от 26.04.2013 година. Съгласно чя.2.3 от договора горепосочената дължимата сума следвало да бъде изплатена от ответника в срок до 10 дни, считано от датата на подписване на Протокол, обр.19, т.е. в срок до 06.05.2013 година.

На 22.05.2013 година отвеника извършил плащане на част от горепосочената сума, в размер на 30 000.00 лева. Останалата част от сумата в размер на 35 309.32 лева не била изплатена, след което сде провели многократни разговори с които поканили представляващите ответника да заплатят дължимите суми за извършените строително — монтажни работи. Въпреки проведените разговори плащания не били извършени. Предвид това с писмена покана Изх.№ 156 от 22.10.2013 година отново поканили ответника да заплати дължимия остатък, като му дали срок от пет дни, считано от датата на получаването на поканата. Поканата била изпратена с обратна разписка и получена от ответника на 23.10.2013 година. В определения в поканата срок — до 28.10.2013 година плащания от страна на ответника не бяха извършени. Съгласно чя.9.2 от договора за забавено плащане възложителя дължи на изпълнителя неустойка в размер на 2% върху дължимата сума за всеки ден закъснетие ведно със законната лихва за просрочие. Тези санкции са договорени между страните и са обективирани чрез подписването на горепосочения договор. Предвид това ответника дължи заплащането на неустойки и лихви, считано от датата на падежа на задължението - 06.05.2013 година до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в размера така както е изчислен в заявлението. Тези неустойки и лихви се дължат и след тази дата, тъй като и след подаване на заявлението остатъка от сумата не бе платен. Предвид това, със Заявление по реда на чя.417 от ГПК ищецът поискал от съда да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендиранати суми. По подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 2628/2013 год. по описа на Районен съд Б., по което съда издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата общо в размер 167 057,13/сто шестдесет и седем хиляди петдесет и седем и 0,13/ лева, от които сумата от 35 309,32 лева представляваща главница, дължима сума /остатък/ по Фактура № 1667 от 21.05.2013 година, ведно със законната лихва, върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -05.11.2013 година до окончателното й изплащане; сумата в размер на 1 808,85 лева представляваща дължимата законна лихва за забава за периода от 06.05.2013 година до 05.11.2013 година; сумата в размер на 129 938,96 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чя.9.2 от Договор от 12.04.2013 година, за периода от 06.05.2013 година до 05.11.2013 година. В срока по чл.419 от ГПК от страна на ответника било подадено възражение в което същия твърди, че не дължи претендираните суми.

Въз основа на всичко изложено се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че „. О., ЕИК *, седалище и адрес на управление град Б., улица "Ч."№ 2, вход В, етаж 1, представлявано от управителите В.Х.М. и Д.Л.У. дължи на „. О., ЕИК * седалище и адрес на управление град Б., улица "И. М." № 2, апаптамент № 6, представлявано от управителя Е. К. Е. заплащането на сумата общо в размер на 167 057.13 - сто шестдесет и седем хиляди, петдесет и седем лева и тринадесет стотинки, от които: главница в размер на 35 309,32/ тридесет и пет хиляди триста и девет и 0,32/лева, представляваща неизплатен и дължим остатък от сумата по Фактура № 1667 от 21.05.2013 година за заплащане на договорени и извършени строително - монтажни работи, съгласно Договор от 12.04.2013 година и Протокол, обр.19 от 26.04.2013 година, ведно съсзаконната лихва, върху горепосочената сума, за периода считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.11.2013 година до окончателното й изплащане;сумата в размер на 1 808,85/ хиляда осемстони и осем и 0,85/лева, представляваща лихва за забава върху горепосочената сума на главницата, за периода считано от датата на падежа на задължението за заплащане на главницата - 06.05.2013 година до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 05.11.2013 година;сумата в размер на 129 938,96/ сто двадесет и девет хиляди, деветстотин тридесет и осем и 0,96/лева, представляващи дължима неустойка, съгласно чл.9.2 от Договор от 12.04.2013 година, за периода считано от датата на падежа на задължението за заплащане на главницата -06.05.2013 година до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.11.2013 година. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание се поддържат изложените доводи.

В срока по чл.367 от ГПК за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника „. О.. Оспорва изцяло така предявения спрямо дружеството установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, като твърди, че същия е неоснователен и недоказан. Поддържа, че дори на този етап от производството, въз основана представените от самия ищец писмени доказателства и изложената фактическа обстановка се установява, че ответното дружество няма парично задължение за сумата от 167 057,13 лева, за която в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист и Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2628/2013 год. по описа на PC — Б.. Съображенията за това са следните:

Не е спорно обстоятелството, че между страните по делото бе сключен Договор за възлагане на СМР от 12.04.2013 год., по силата на който ,Д." О. възложило на „. О. извършването на СМР по обект „Външно ел.захранване на спортна зала — с. К.". Не е спорно и обстоятелството, че на 26.04.2013 год.между страните е съставен и подписан Протокол обр. 19 за установяване извършените CMP, с което възложените СМР бяха приети. На практика обаче, паричната претенция на ищеца касае три отделни суми - дължим остатък от договореното възнаграждение за извършените СМР в размер на 35 309,32 лева, дължима според ищеца неустойка за забавено плащане, съгласно чл. 9.2 от Договора в размер на 129 938,96 лева и начислена лихва за забавено плащане в размер на 1 808,85 лева.

Заявява,че ,Д." О. не оспорва наличието на парично задължение в размер на 35 309,32 лева, представляващо неплатен остатък от договорената цена за извършване на възложените с цитирания договор СМР. Оспорвам обаче изцяло дължимостта на претендираната сума от 129 938,96 лева — начислена неустойка съгласно чл. 9.2 от Договора, като твърдя, че няма каквото и да е законово или договорно основание за възникване на такова парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 9.2 от Договора, за забавено плащане ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ дължи на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ неустойки в размер на 2 % върху дължимата сума за всеки ден закъснение плюс законовата лихва за просрочие. От името на ответното дружество заявява, че цитираната договорна клауза е абсолютно недействителна - нищожна. В тази връзка, на основание чл. 131. ал.2. т. 5 ГПК прави изрично възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 9.2 от Договораза възлагане на СМР от 12.04.2013 гол,, на ociiование чл. 26 ал. 1. предл.3 ЗЗД. която договорна клауза е основанието за паричната претенция на ищеца, ресн. за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение в негова полза за сумата от 129 938,96 лева. Именно поради абсолютната недействителност на цитираната договорна клауза твърди, че ответното дружество няма каквото и да е парично задължение към ищеца за заплащане на неустойки, основано на нищожната уговорка на чл. 9.2 от Договора. Както е посочено, съгласно разпоредбата на чл. 9.2 от Договора страните са се съгласили, при забава на плащанията от страна на Възложителя, да бъде начислявана неустойка върху неплатената сума в размер на 2 % на ден. Логическото и систематическо тълкуване на тази договорна клауза сочи на извода, че по съществото си, разпоредбата на чл. 9.2 от Договора всъщност въвежда предварително определено и дължимо обезщетение — неустойка, за неточно изпълнение на договорните задължения на възложителя, което в случая се регламентира от общата правна норма на чл. 92 ЗЗД. Така, изричния текст еднозначно и недвусмислено сочи, че в полза на изпълнителя се дължи неустоечно обезщетение в размер на 2 % за всеки ден закъснение на плащанията. Съгласно константната и задължителна за правоприлагането практика на ВКС при сделките, регулирани от ТЗ, свободата на договаряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на правото интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Израз на този принцип в правовия ни ред е принципът на недопустимостта на неоснователното обогатяване (чл.55-59 ЗЗД). В настоящия случай, с разпоредбата на чл. 9.2 от Договора страните са договорили конкретна стойност на дължимо обезщетение /неустойка/- 2 % от дължимата сума, за всеки ден забава. Следователно, страните не са ограничили или лимитирали под никакво условие, абсолютна стойност и период начисляването на неустойка за евентуално неплащане на парични задължения на възложителя. В случая, размера на начислената неустойка е над четири пъти по-голям от размера на дължимата главница. При този размер на неустойката, само за 50 календарни дни начислената неустойка достига размера на неплатената част от задължението. Позоваването на този текст от Договора от страна на ищеца в производството по чл. 417 ГПК налага извършване на анализ и преценка на действителността на тази договореност, именно защото това е единствената предпоставка за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 129 938,96 лева, а впоследствие и за образуване на изпълнително производство спрямо ,Д." О.. В този ред на мисли считам, че разпоредбата на чл. 9.2 от Договора е недействителна - нищожна, на основание чл. 26 ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Безспорно е, че процесния Договор по съществото си представлява търговска сделка по см. на чл. 1 ТЗ, предвид факта, че страни по него са търговци, действащи в рамките на предмета на си на дейност, упражняващи обичайното си търговско занятие. Приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се отрече независимо от въведената с чл.309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност. Макар търговското право да защитава сигурност в оборота за сметка на обогатяването на кредитора, чрез получаване на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на сделките. Изложеното позволява да се приеме, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД. Въпросът дали неустоечното съглашение излиза извън прелелите на нравствено допустимото поради липсата на уговорена горна граница или на краен момент на начисляване /какъвто е случая/ не може да има еднозначен отговор, а следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се съобрази налице ли е огромен номинален размер на неустойката, превишава ли тя многократно действителните вреди на кредитора или нарастването й е неудържимо. В конкретния случай, в полза на ищеца е договорено дневно обезщетение /неустойка/ в размер на 2 % от неизплатената сума /около 710 лева на ден/, без какъвто и да е краси срок или абсолютен размер. Противоречието па чл. 9.2 от Договора с добрите прави в конкретния случай произтича, както от липсата на краен момент на начисляване, така и от изключително високия подневния размер от 2 %, при който набраната неустойка за забава само за 50 дни надвишава общия размер на паричното задължение на ответника. Очевидно е, че неудържимото нарастване на сумата в случая отдавна е загубило стимулираща функция, като неустойката се превръща в средство за неправомерно обогатяване па ищеца в полза на ответника, без основание. Само за илюстрация на горното е факта, че за една календарна година, неустойката би била в размер на 730 % от размера на дълга, което е повече от 720 % над законовия лихвен процент за забавено плащане. Следователно, евентуални вреди от забавеното изпълнение на парично задължение, които „. О. би понесло не биха могли да надвишат 10-15 % от дълга за една календарна година. Оказа се, че договорената неустойка превишава около 48пъти вредите, които изпълнителя би понесъл, за една календарна година от забавеното плащане на дълга. Това, от своя страна сочи на недействителност на клаузата, тъй като нашия правопорядък санкционира противоречащите на добрите нрави съглашения, признавайки тяхната абсолютна недействителност.

Счита, че в случая са налице и трите предпоставки за обявяване на договорната клауза за нищожна: липсва горна граница или абсолютен размер на неустойката;същата превишава многократно евентуални вреди на кредитора;нарастването на размера на дълга е неудържимо и в крайна сметка се превръща в средство за обогатяване на изпълнителя, за сметка на възложителя. В подкрепа на горните съждения и доводи е и трайната, категорична и последователна практика на ВКС на РБ, като цитира съответни решения. Счита, че липсва законово или договорно основание за начисляване на неустойка в размер на 129 938,96 лева, представляваща начислена неустойка върху сумата от 35 309,32 лева за период от 179 дни поради което така предявения иск за тази сума се явява изначално неоснователен, което е основание за отхвърлянето му, със законните последици от това. Иска се отхвърляне на исковата претенция. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание се поддържат наведените доводи. Излага се и довод, че не недопустима претенция едновременно за заплащане на мораторна лихва и договорена неустойка по отношение забавено плащане на една и съща сума. Пълномощникът на ответника изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение пртендирано от пълномоникът на ищеца, като се излагат и доводи за липсата на доказателства за дейтвително заплащане на същото.

По делото са събрани писмени доказателства. Изслушано е заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Приети са като доказателство всички писмени доказателства по ч.гр.дело № 2628/2013 год. на Районен съд Б..

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: По силата на Договор от 12.04.2013 година, с нотариална заверка, сключен между „. О., град Б., като изпълнител и „. О. град Б., като възложител, последният възложил на ищеца извършването на строително- монтажни работи, а именно: "Външно ел. захранване на спортна зала, находяща се в квартал 35, УПИ I- 500, по плана на село К., община Б., подобект "БКТП, Кабелна линия 20 kVи кабелни линни НН", подробно описани в приложение №1 - количествено-стойностна сметка, представляващо неразделна част от горепосочения договор. Общата стойност на строително — монтажните работи, която била договорена между страните е в размер на 54 424.43 лева, респективно 65 309.32 лева с ДДС, съгласно чл.2.1. от договора. Плащането на тази сума следвало да се извърши по следния начин: 50% от сумата, или 27 212.21 лева се заплащат в срок до 20 дни, считано от датата на подписване на договора, съгласно чя.2.2. от договора;остатъка от сумата -50%, или 27 212.21 лева се заплащат в срок до 10 дни, след датата на приключване на строително — монтажните работи и подписване на Протокол, обр.19, съгласно чя.2.3. от договора. Срокът на извършване и предаване на договорените работи, предмет на договора, съгласно чл.3.1 от договора е 20 дни, разчетен от най- късната дата на представяне на строително разрешение и подписване на протокол между възложителя и изпълнителя за даване на строителна линия и предаване на площадката.

След сключване на договора възложените с него строително-монтажни работи били извършени от ищцовото дружество съобразно договореното и в срока предвиден в договора. Извършените строително-монтажни работи били приети от възложителя без възражения и рекламации, за което обстоятелство бил подписан и от двете страни Протокол, обр.19 от 26.04.2013 година, за установяване извършването и разплащането на натурални видове СМР. Освен това била изготвена и подписана и от двете страни Фактура № 1667 от 21.05.2013 година на стойност 54 424.40 лева без ДДС, съответно 65 309.32 лева с ДДС за заплащане на договорените и извършени строително-монтажни работи, съгласно сключения договор и Протокол, обр.19 от 26.04.2013 година. Съгласно чя.2.3 от договора горепосочената дължимата сума следвало да бъде изплатена от ответника в срок до 10 дни, считано от датата на подписване на Протокол, обр.19, т.е. в срок до 06.05.2013 година.

На 22.05.2013 година отвеникът извършил плащане на част от горепосочената сума, в размер на 30 000.00 лева. Останалата част от сумата в размер на 35 309.32 лева не била изплатена, след което се провели многократни разговори с които поканили представляващите ответника да заплатят дължимите суми за извършените строително — монтажни работи. Въпреки проведените разговори плащания не били извършени. С писмена покана изх.№ 156 от 22.10.2013 година ищецът поканили ответника да заплати дължимия остатък, като му дали срок от пет дни, считано от датата на получаването на поканата. Поканата била изпратена с обратна разписка и получена от ответника на 23.10.2013 година. В определения в поканата срок — до 28.10.2013 година плащания от страна на ответника не били извършени. Съгласно чя.9.2 от договора за забавено плащане възложителя дължи на изпълнителя неустойка в размер на 2% върху дължимата сума за всеки ден закъснетие ведно със законната лихва за просрочие. Тези санкции са договорени между страните и са обективирани чрез подписването на горепосочения договор. Предвид това ищецът заявил срещу ответника и заплащането на неустойки и лихви, считано от датата на падежа на задължението - 06.05.2013 година до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в размера така както е изчислен в заявлението. Тези неустойки и лихви се дължат и след тази дата, тъй като и след подаване на заявлението остатъка от сумата не бил платен. Предвид това, със Заявление по реда на чя.417 от ГПК ищецът поискал от съда да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендиранати суми. По подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 2628/2013 год. по описа на Районен съд Б., по което съда издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата общо в размер 167 057,13/сто шестдесет и седем хиляди петдесет и седем и 0,13/ лева, от които: сумата от 35 309,32 лева представляваща главница, дължима сума /остатък/ по фактура № 1667 от 21.05.2013 година, ведно със законната лихва, върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -05.11.2013 година до окончателното й изплащане; сумата в размер на 1 808,85 лева представляваща дължимата законна лихва за забава за периода от 06.05.2013 година до 05.11.2013 година; сумата в размер на 129 938,96 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чя.9.2 от Договор от 12.04.2013 година, за периода от 06.05.2013 година до 05.11.2013 година. В срока по чл.419 от ГПК от страна на ответника било подадено възражение и съдът указал на ищеца да предяви настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е компетентно и обстоятелствено, неоспорено от страните по делото, по процесната фактура № 1667/21.05.2013 год. издадена от ищецаи получена от ответника сумата е в размер на 65 309,32 лева с ДДС, от която сума ответникът е извършил частично плащане в размер на 30 000,00 лева на 22.05.2013 год.. Останалата част от сумата в размер на 35 309,32 лева не била изплатена в договорения срок с падежна дата 06.05.2013 год.. Мораторната лихва по процесната фактура 1667/21.05.2013 год. върху неиздължената сума от 35 309,32 лева за периода 06.05.2013 год. до 05.11.2013 год. възлиза на 1808,85 лева. Размерът на претендираната неустойка за забавено плащане по чл.9.2 от сключения между страните договор възлиза на 129 938,85 лева, изчислена върху просрочената сума от 35 309,32 лева за периода 06.05.2013 год. до 05.11.2013 год./ 35 309,32 лв.х 2%=706,19 лв. дневно, умножена по 184 дни=129 938,85/лева.

Експертът пояснява, че след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по този изпълнителен лист ЧСИ М. В. изплатила на ищеца всички претендирани суми- главница 35 309,32 лева, мораторна лихва 1808,85 лева, законна лихва върху главницата- 312,54 лева и неустойка в размре а 129 938,85 лева.

С оглед изрането остановище от страните съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните обстоятества:1/ че между страните по делото-“. О. и ,Д." О. е сключен Договор за възлагане на СМР от 12.04.2013 год., по силата на който ,Д." О. възложил на „. О. извършването на СМР по обект „Външно ел.захранване на спортна зала — с. К."; 2/ че на 26.04.2013 год.между страните е съставен и подписан Протокол обр. 19 за установяване извършените CMP, с което възложените СМР били приети; 3/ че ,Д." О. има парично задължение към -“. О. в размер на 35 309,32 лева, представляващо неплатен остатък от договорената цена за извършване на възложените с цитирания договор СМР.

С оглед на така приетото от фактическа страна от правна страна съдът приема за установено следното:

Предявеният иск е установителен,с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК. За допустимостта на иска съдът следи служебно,тъй като в чл.415 ал.1 ГПК е определен едномесечен преклузивен срок за предявяването му, който срок тече от връчване съобщение на заявителя за получено възражение и възможност да установи вземането си по съдебен ред чрез предявяване на иск. Съобщението е връчено на 11.12.2013 год..Съдът в настоящия си състав намира,че искът, предмет на делото е предявен в срок, тъй като исковата молба е постъпила в районният съд на 10.01.2014г., т.е. в месечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК.

Искът е основателен по отношение на претендираната главница, дължима ведно със законната лихва за забава, ипо отношение на претендираната неустойка по чл.9.2 от договора върху неиздължената сума за посочения перод. От представените писмени доказателства се установява, че за ответника е възникнало договорно задължение за заплащане на посочените суми. Налице е редовно сключен между страните договор за СМР, с нотариална заверка на подписите. По този договор ищецът е изпълнил договорените СМР, които са приети от ответника. Последният не заплатил в договореният срок цялата договорена цена, като останал задължен със сума в размер на 35 309,32 лева, която не била заплатена до момента на образуване на изпълнителното производство. Тези обстоятелства се признават и от ответника. Последният не оспорва претенцията на ищеца досежно размера на претендираната главница от 35 309,32 лева, ведно с дължимата се законна лихва за забава върху тази сума.

Ответникът оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва за забава върху посочената сума от 35 309,32 лева в размер на 1808,85лева за периода 06.05.2013 год./датата на която вземането е станало изискуемо/- до 05.11.2013 год./дата ана подаване на заявлеието за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение/, както и на претендираната от ищеца неустойка за забавено плащане по чл.9.2 от договора по отношение на неизплатената сума от 35 309,32 лева за периода 06.05.2013 год./датата на която вземането е станало изискуемо/- до 05.11.2013 год./датата на подаване на заявлеието за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение/, в размер на 129 938,85 лева.

Съдът счита, че искът по отношение на претендираната неустойка е основателен и доказан от ищеца. В случая безсъмено се установява, че страните, които са търговци, са договорили неустоечна клауза в процесния договор в разпоредбата на чл.9.2 от същия, която е уговорена в размер на 2 % върху дължимата сума за всеки ден закъснение. Установи се също от анализа на приобщените по делото доказателства, че ответното дружество е изплатило само част от договорената и дължима сума за извършените СМР, и към 06.05.2013 год. останало да дължи сумата от 35 309,32 лева, поради което и следва да се приеме, че към този момент неустоечната клауза се е активирала. В този смисъл, и предвид изложеното по-горе досежно основателността на главната претенция, несъстоятелно е направеното от ответното дружество възражение за нищожност на клаузата за неустойка, поради прекомерността на същата, респ.- поради противоречието й с добрите нрави/ чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/, както и поради това, че не е определен за дължимостта на неустойката краен срок или абсолютен размер.

На първо място нормата на чл.309 ТЗ изрично установява, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. От друга страна установено е от трайната съдебна практика, че не е нищожна клаузата за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел, както е в случая, или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява /ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.

Съдът намира несъстоятелни и наведените доводи за нищожност на уговорената неустойка в случая, поради накърняване на добрите нрави. Същата е свободно договорена от страните-търговци. На самостоятелно основание и т.к. законът не е дал определение на понятието „добри нрави“, последните се приемат от практиката като система от общи принципи и морални норми, на които законът е придал правно значение. Ако се приеме в случая, с оглед възражението на ответното дружество, че се претендира да е нарушен принципът за справедливост, т.е. че договорената престацията от страна на ответното дружество в изпълнение на задълженията му по договора за заем не е адекватна и еквивалентна на даденото, то следва да се посочи, че според съдът договорената неустойка е имала за цел да мотивира и стимулира ответника към изпълнение на задължението му по своевременно заплащане на извършените от ищеца договорени СМР, като обезщетява ищеца за това, че е лишен от възможността да ползва дължимите му се средства. Ето защо и тя не противоречи на добрите нрави. В случая не може да се приеме от систематичното тълкуване на всички клаузи на договора, че целта на договорената неустойка в слуая излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Както е установено и от цитираното по-горе ТР на ОСТК, преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се прави към момента на сключване на договора, поради което и уговорена без краен предел, неустойката не е нищожна. Освен това не може да се приеме в случая, че пределите на неустойката са определени извън рамките на нравствената допустимост, т.к. с оглед данните по делото не може да се говори за неравностойност на насрещните задължения по договора, респ.-до съзнаване на предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя. Ето защо изложените доводи от страна на ответника не могат да бъдат възприети. Претенцията за дължимост на уговорената неустойка по чл.9.2 от сключения между страните договор, която се установи в размер на 129 938,85 лева от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза за периода 06.05.2013 год. до 05.11.2013 год./ 35 309,32 лв.х 2%=706,19 лв. дневно, умножена по 184 дни=129 938,85/лева/, съдът счита за доказана.

Съдът счита, че искът по отношение на претендираната неустойка за заплащане на мораторна лихва върху неиздължената сума от 35 309,32 лева за периода 06.05.2013 год. до 05.11.2013 год. в размер на 1808,85 лева, е недоказан. Изложените в тази насока възражения от страна на ответника са основателни. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато е била уговорена неустойка за забавено плащане обаче, както е в случая, кредиторът не може да търси за едно и също забавено плащане едновременно мораторна лихва и неустойка. Ето защо в настоящия случай претенцията за мораторна лихва е неоснователна, тъй като е недопустимо заради едно и също неизпълнение да се претендират едновременно и неустойка и мораторна лихва.Затова уважаването на претенцията за неустойка обуславя отхвърлянето на претенцията за претендираната законна лихва за забавата върху сумата от 35 309,32 в размер на 1808,85 лева.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото. Представен е списък на разноските, който включва претендиране заплащане разноски за:заплатена държавна такса в размер на 3342,00 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице 280,00 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 5541,00 лева, или общо сумата от 9163,00 лева. Пълномощникът на ответника е възразил в съдебно заседание по отношение претендираната сума за адвокатско възнаграждение с искане за прекомерност. Направил е и възражение в насока, че не са представеани доказателства за действително заплатено от щеца адвокатско възнаграждение в посочения размер. Пълномощникът на ищеца от своя страна е представил договор за правна защита и съдействие, в което е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 5541,00 лева платимо в брой на първото заседание по делото.

Съдът счита, че възражението за прекомерност е основателно. Към момента на предявяването на иска е действала Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията преди изменението й от 28.03.2014 година. Съгласно чл.7 ал. т.4 минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение възлиза на 3 791,06 лева. В случая пълномощникът на ищеца е определил дължимия се минимум на адвокатското възнаграждение над този минимален размер- 5541,00 лева. Съдът счита, че в случая фактическата и правна сложност на делото не налага заплащане на тази сума. Ето защо същата следва да бъде редуцирана до сумата от 3 791,06 лева. Изхождайки от това обстоятелство и с оглед уважената част на исковата претенция дължимите от ответника разноски в полза на ищеца възлизат на 7332,79/ седем хиляди триста тридесет и два и 0,79/ лева.

По изложените съображения и на основание чл.422 ал.1 ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Д.” О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул. “Ч.” № 2, вх. В, . 1, представлявано от В. Х. М., дължи на “Б.” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул. “И. М.” № 2, представлявано от Е. К. Е., по Договор от 12.04.2013 година, следните суми, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2628/ 2013г. по описа на Районен съд Б., а именно: сумата от 35 309, 32 /тридесет и пет хиляди триста и девет и 0,32/ лева представляваща главница, дължима сума /остатък/ по фактура № 1667/ 21.05.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.11.2013г., до окончателното й изплащане; сумата от 129 938,96 /сто двадесет и девет хиляди деветстотин тридесет и осем и 0,96/ лева, представляващи дължима неустойка, съобразно чл. 9.2. от Договора, за периода 06.05.2013г.- 05.11.2013година.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Б. О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “И. М.” № 2, представлявано от Е. К. Е., против “Д.” О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “Ч.” № 2, вх. В, . 1, представлявано от В. Х. М., с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаването за установено, че ответникът, дължи на ищеца сумата от 1 808,85/хиляда осемстотин и осем и 0,85/лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 35 309,32 лева за периода 06.05.2013г.- 05.11.2013г., която сума епредмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2628/ 2013г. по описа на Районен съд Б.,като неоснователен.

ОСЪЖДА “Д.” О., с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Б., ул. “Ч.” № 2, вх. В, . 1, представлявано от В. Х. М., да заплати на “Б*” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “И. М.” № 2, представлявано от Е. К. Е., сумата от 7332,79/ седем хиляди триста тридесет и два и 0,79/ лева разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: