Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 4301 08.12.2017г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13702 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр.
с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от и.д. А.Д. и М.М.,
заедно, представляван от пълномощника си адв. В.Г., е
предявил против Д.М.Б., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 6504/ 06.07.2017 г. по частно гр. дело № 10301/ 2017 г. на
ПРС, XX гр. с-в, парична сума от 140, 25 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, дължима по
договор за далекосъобщителна услуга № ***, сключен на 17.01.2014 г.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 10301/ 2017 г. на ПРС, XX
гр. с-в, в полза на ищеца се издала заповед за изпълнение за сума от 140, 25
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги. Длъжникът в указания му срок възразил и това
обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Посочва се, че между страните бил сключен договор за далекосъобщителна услуга №
***, от 17.01.2014 г., новиран на 04.12.2015 г. за
тарифен план maxibob. Съгласно чл. 26 от ОУ на ищеца заплащането на
предоставяните услуги се извършвало въз основа на месечни фактури, като по време
на договора била издадена фактура № *********/ 28.07.2014 г., по която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 140, 25 лева. Договорът бил прекратен
едностранно с абоната, защото същият не бил заплатил в срок всички дължими към
оператора суми за потребени услуги. Неустойката била
уредена както в договора, така и в ОУ и имала задължителна сила за страните,
като абонатът се бил съгласил и приел тези условия. Неговото неизпълнение на
договора се изразявало в това, че в срока за плащане на фактурата за
предоставените услуги той не ги е заплатил, поради което операторът едностранно
бил прекратил договора и начислил съответната неустойка.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия
писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия
адрес, книжата са му редовно връчени. В изпратеното до същия съобщение изрично
е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на
представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да
се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на
страните и с определението за насрочване на делото, препис от което ответникът
е получил чрез управителя си.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 21.11.2017г.,
на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован лично
на 07.11.2017г., същият не се е явил, не е изпратен представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа
в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по
приложеното ч. гр. дело № 10301/2017г. по описа на ПРС,XX-ти гр. състав може да се направи изводът, че искът е
вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват
на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство
разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25
лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева) -
адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото
производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като с
поведението си, депозирайки възражение срещу заповедта, ответникът е станал
повод за завеждане на делото.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца
за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 25
лева (двадесет и пет лева) - довнесена държавна такса, и 180 лева (сто и
осемдесет лева) – претендирано адвокатско
възнаграждение, което е заплатено, видно от договора на л. 7 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Кукуш” № 1, представлявано от А.Д.
и М.М., представлявано от пълномощника адв. В.Г., и Д.М.Б.,
ЕГН: **********,***, че Д.М.Б., ЕГН: ********** дължи на „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК ********* сумата
от 140, 25 лева (сто и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, дължима
по договор за далекосъобщителна услуга № ***, сключен на 17.01.2014 г., за
заплащане на която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 6504/06.07.2017г., постановена по ч. гр. дело № 10301/2017г.
по описа на ПРС, XX-ти гр. с-в.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН: **********,*** да заплати на „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Кукуш” № 1, представлявано
от А.Д. и М.М. следните суми: сумата от 25 лева
(двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, 180 лева
(сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
25 лева (двадесет и пет лева) -
довнесена държавна такса в исковото производство, и 180 лева (сто и осемдесет
лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Заверен препис от решението, ведно с частно
гр. дело № 10301/2017г. по описа на ПРС,XX-ти гр. състав да се изпрати на ПРС, XX-ти гр. състав.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Таня Асп. Георгиева-Точевска/
Вярно с оригинала.
АД