Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 01,08,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№938 по описа на съда за 2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***и ***, чрез адв.Св.З. от САК,
против С.А.М., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 4759,40 лева главница, 256,46 лева възнаградителна лихва за периода 06,11,2017 г. –
05,047,2018 г., 88,11 лева мораторна лихва за периода
06,11,2017 г. – 27,05,2018 г., 14,00 лева такси за периода 06,11,2017 г. –
27,05,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04,06,2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че между страните бил сключен
договор за кредит №FL780092/06,08,2015 г., по силата на който
банката предоставила на ответницата сумата от 5184,00 лева /за погасяване на
задълженията по друг потребителски кредит/. Сочи се, че въпреки клаузите на
договора, считано от 06,11,2017 г. ответницата трайно преустановила плащането
на погасителните вноски по кредита, поради което на 05,04,2018 г. същият бил
обявен за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил
уведомен. Сочи се, че банката предприела действия за събирането на кредита по
съдебен ред, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№4110/2018 г. на ПлРС,
по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя. Сочи се, че тъй като ЗИ била връчена чрез залепване на
уведомление, с разпореждане пот 07,01,2019 г. било указано на заявителя, че
може да предяви иск относно съществуването на вземането си. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца
в размер на 4759,40 лева главница, 256,46 лева възнаградителна
лихва за периода 06,11,2017 г. – 05,047,2018 г., 88,11 лева мораторна
лихва за периода 06,11,2017 г. – 27,05,2018 г., 14,00 лева такси за периода
06,11,2017 г. – 27,05,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
04,06,2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените разноски в исковото и заповедното производство. В с.з.
процесуалният представител на ищеца – адв.***от САК,
моли съда да се уважат предявените искове.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който признава
предявения иск. В с.з. ответницата се представлява от адв.***
от ПАК, който моли съда да постанови решение съобразно направеното признание,
като се намали претендираното адвокатско
възнаграждение поради прекомерност.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от
21,06,2019 г.
От приложеното ч.гр.д.
№4110/2018 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 04,06,2018 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумата от 4759,40 лева главница за периода 06,11,2017 г. – 27,05,2018 г.,
256,46 лева възнаградителна лихва за периода
06,11,2017 г. – 05,04,2018 г., 88,11 лева мораторна
лихва за периода 06,11,2017 г. – 27,05,2018 г., 14,00 лева такси за периода
06,11,2017 г. – 27,05,2018 г., законната лихва върху главницата, считано от 04,06,2018
г. до изплащане на сумата, както и сумата 102,36 лева разноски по делото и 490,95
лева адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че сумите произтичат от
договор за потребителски кредит №FL780092/06,08,2015
г.
Делото е попълнено с
писмени доказателства /Договор потребителски кредит
№FL780092/06,08,2015 г. и погасителен план
към него, банково бордеро от 06,08,2015 г. за 5184,00 лева, искане за
потребителски кредит, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземане/ досежно наличие на
облигационни отношения между страните във връзка със сключения между ответницата
и *** договор за потребителски кредит. Ответницата не оспорва наличието на
сключения договор, признава иска, като навежда доводи за влошено финансово
състояние. Доколкото ответницата не е изтъкнала възражения относно недължимост на претендираните от
ищеца суми, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
изцяло уважен.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 238,02 лева за държавна такса. По отношение претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 703,08
лева – ответницата е направила възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение – съдът счита същото за неоснователно, по следните
съображения - с подадената искова молба са
предявени четири обективно кумулативно съединени искове. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съобразявайки горното,
както и цената на всеки един от предявените искове, съдът намира, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7,
ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като
изчислен по този ред минималния размер на адвокатското възнаграждение за
предявените срещу ответницата обективно кумулативно съединени искове е в размер
на 1463,16 лева, а платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в доста
по-малък размер – 703,08 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 102,36
лева за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 490,95 лева. По
съображения, идентични на изложените по-горе, неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, доколкото минималният размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 вр.ал.7
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 675,19 лева,
а се претендира възнаграждение в размер на 490,95 лева. Ето защо ответницата
следва да заплати на ищеца и сторените разноски в заповедното производство в
размер на 102,36 лева за ДТ и 490,95 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1
от ГПК, че С.А.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***и ***, сумата
от 4759,40 лева главница, 256,46 лева възнаградителна лихва за периода 06,11,2017 г. –
05,047,2018 г., 88,11 лева мораторна лихва за периода
06,11,2017 г. – 27,05,2018 г., 14,00 лева такси за периода 06,11,2017 г. –
27,05,2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 04,06,2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4110/2018
г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***и ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 238,02 лева за държавна такса и 703,08 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***и ***, направените разноски в
заповедното производство в размер на 102,36 лева за държавна такса и 490,95
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: