№ 733
гр. Пазарджик, 11.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
и прокурора З. Б. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски
Административно наказателно дело № 20225220201745 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:21 часа се явиха:
Обвиняемият И. В. Б. - редовно уведомен се явява лично и с адв. К. К.
от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.
Свидетеля Б. Г. Г. – редовно призован се явява лично.
Свидетеля И. Г. Г. – редовно призован се явява лично.
Свидетеля К. Г. П.- редовно призована се явява лично.
За РП-Пазарджик се явява прокурор И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на св., както следва:
Б. Г. Г. - на 50 г., българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан, без родство с обвиняемия.
И. Г. Г. - на 54 г., българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ, неосъждан, без родство с обвиняемия.
1
К. Г. П.- на 25 г., българка, българска гражданка, със средно
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, без родство с обвиняемия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и св. Г. и П. напуснаха
съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да преминем към разпит на
свидетелите.
АДВ. К.: Нямам искания.
Пристъпи се към разпит на св. Г..
СВ.Г.: Не си спомням за случая.
Съдът предявява на св. докладна записка на лист 29 от ДП.
СВ.Г.: Когато пристигнахме на мястото л. а. излиза от ул. „Н.В.“ на
бул.“Ал. С.“ при наличието на пътен знак Б2, а в същото време от
кръстовището на ул. „Ц.О.“ и магазин „Л.“ по посока центъра се движи
моторист. Л. а. навлиза в кръстовището, отнема му предимството и мотора се
блъска в автомобила и водача пада. На място като отидохме МПС си бяха на
място- доколкото си спомням л. а. беше минал едното платно и беше спрял
по средата горе-долу, мотора беше паднал, а моториста в ляво на
кръстовището на тревата и тротоара. Удара доколкото си спомням беше в
дясното платно на моториста след което леко е придвижен на пред
автомобила и е спрял. Мотора беше в другото платно. На място първо
разговаряхме с пострадалото лице за това как се чувства, дали си спомня
какво е станало. Каза, че си спомня и се е движел посока центъра и
автомобила му е препречил пътя. С водача на автомобила след това
разговаряхме и той каза, че се е огледал, не е имало МПС и е тръгнал да
навлиза в кръстовището, но мотора е дошъл. Други паркирани МПС на
мястото имаше в определените ръкави за това. Не мога да кажа дали тези
паркирани автомобили са пречили на видимостта на водача, когато излиза от
тази улица. На ул.“Н.В.“ имаше паркирани автомобили, но те бяха след
кръстовището на живущите там. Не си спомням дали водача на мотора е
споделил да е правил маневра, за да избегне удара.
В залата влиза св.Г..
Пристъпи се към разпит на св. Г..
СВ.Г.: За случая за мотора знам. Станах свидетел как се удрят. Аз бях
2
от страната на стопа от където излезе колата. На 10 метра от стопа, на
тротоара бях. Автомобила го видях как се движи. Движеше се бавно, но дали
е спрял на стоп не знам. Видях как колата мина покрай стопа и мотора се
удари в колата отпред и прехвърча през колата. Мотора си беше по път с
предимство. Колата върви и моториста се удря и хвърчи през капака. Удара
стана на средата на кръстовището. Моториста преди удара си беше в неговото
платно, не знам е кое платно ляво или дясно. Там винаги има паркирани
автомобили, които и донякъде пречат. Аз там живея на това кръстовище. Ако
се спре на знака стоп и ако е малка кола има видимост, но ако е голяма не.
Тогава имаше паркирани автомобили, всяка вечер има паркирани коли там.
Точно се стъмваше. Беше топло време, не беше лошо време. Автомобила
беше ударен в предната част, моториста направо през капака се прехвърли и
падна на отсрещния тротоар. Там са широки платната. Прелетя доста
моториста. След това отидохме при момчето, което лежеше на земята и се
беше се хванал за крака. Още как хвърчеше се обадих по телефона. Водача
на автомобила след удара не си спомням дали го видях, защото ставаха там
някакви скандали с бащата на момчето. Не съм чул водача на автомобила да е
казвал нещо. За това, че моториста не е видял „Ф.“ съм стигнал до извода, че
явно там където са паркирани колите и ако е имало по-дълга кола може да не
го е видял. Ако се е движил плътно в дясно на платното до колите. Моториста
се удари на средата на кръстовището, явно се е опитал да го избегне.
В залата влиза св.П..
Пристъпи се към разпит на св. П..
СВ.П.: За случая знам. Аз бях по ул.“Н.В.“ до бул.“Ал.С.“ и това което
забелязах как автомобил се подаваше от същата улица от другата страна, от
отсрещната страна срещу мен. Имаше спрели коли от другата му страна,
което спира видимостта. Идвайки автомобила от негова лява страна и
забелязах, че не се изнесе достатъчно напред така, че да има добра видимост.
Автомобила спря за секунди на стопа, не се изнесе автомобила. Според мен
видимостта му според мен не беше достатъчно добра от мястото на което той
спря за секунди. След това се появи моторист от другата страна и това, което
аз видях, че той непосредствено преди удара вдигна предна гума, не знам на
какво разстояние. Аз вървях на пред и това беше пред очите ми. Изнесе се
автомобила и настъпи удара, но не видях още докато беше в тази позиция или
3
след като се приземи го удари от страни. Удара стана на главния булевард в
дясно където моториста се движи, не можах да видя дали той се е опитал да
завие, за да избегне удара, защото погледнах на другата страна в момента на
удара. След това моториста изхвърча на полянката пред едно павилионче на
булеварда, не знам името му. От ляво по посока на движението на моториста.
Не мога да конкретизирам на колко метра. След това видях, че се държеше за
крака, беше в шок и водача на автомобила слезе , беше разтревожен. Сподели
водача на автомобила, че за него е навик да минава от там и всеки ден минава
по тази уличка „Н.В.“ и го прави поинерция- така да кажем. Аз звъннах на тел
112. След това видях, че имаше медицинско лице сред хората, които се
събраха. Оказа първа помощ. Момчето се обади на родителите си и те
дойдоха. Моториста беше в съзнание и каза, че го боли крака. Каза, че се
опитал да избегне удара, но аз се обърнах на другата страна и не разбрах дали
се е опитал да завие. Аз не съм водач на МПС.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се четат показанията на свидетелката, тъй
като констатирам противоречие в това което каза сега и това което е по ДП.
Съдът разяснява на страните, че прочетените показания ще бъдат
използвани при постановяване на решението.
АДВ. К.: Давам съгласие.
ОБВ. Б.: Давам съгласие.
Съдът също констатира, че има противоречие в показанията на св. П.,
дадени по ДП, поради което и с оглед даденото съгласие от страните и на
основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК
О П Р Е ДЕ Л И
ПРОЧИТА ПОКАЗАНИЯТА на св. К. Г. П., дадени на 2... г. по ДП.
СВ. П.: Имаше намаляване на скоростта със сигурност, но не съм
сигурна дали той спря или продължи директно. Ако е спрял е било за секунда,
две. Смятам, че видях, че моториста вдигна предна гума. Светлините на
мотора не си спомням дали са били пуснати. В полицията когато ме
разпитваха също добавяха неща и ставаше по-обширно. На част от платното и
част от тревата беше моториста.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН РАЗПИТ на св. А. Л., който в
хода на с.з. се намираше в съдебната зала.
4
СВ.Л.: Мотора е мощен и не съм вдигал предна гума на никакво
разстояние от земята.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН РАЗПИТ на св.П..
СВ. П.: Това е което аз забелязах. Бях емоционална и усетих, че ще
настъпи удара и не съм сигурна дали това е въображението ми или е истината.
Моят приятел ми каза, че е възможно заради мощността на мотора и без той
умишлено да се е повдигнал на горе. Гумата беше на разстояние от земята-
една педя горе долу.
ПРОКУРОРА: Нямам искания. Моля да приключим делото.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
На основание чл.378, ал.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА към доказателствения материал по делото
събраните на ДП № 783/2021 г. писмени доказателства по опис, а именно:
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фото албум, скица,
констативен протокол за ПТП, данни за регистрация на превозни средства,
съдебно-медицинска експертиза, медицинска документация- епикризи и
амбулаторни листове, справка съдимост, характеристична справка, справка за
нарушител/водач 2 бр., декларация за семейно материално положение и
имотно състояние.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам предложението
на РП Пазарджик за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба на обвиняемия И. Б.. Считам, че от
показанията на свидетелите в предишното, както и днешното с.з., показанията
на пострадалия и от назначената авто-техническа и допълнителна експертиза
категорично се установи, че причината за настъпването на ПТП е поради
това, че обв. Б. се е движел по ул. „Н.В.“, който е път без предимство, имало е
знак Б2, което означава, че той се движи по регулирано кръстовище и това
5
указва, че трябва да спре и да пропусне движещите се с предимство. Считам,
че същия не е спрял на знака стоп, а относно видимостта от лявата му страна,
заради паркираните МПС по повод назначената допълнителна експертиза за
паркирал бус, който не е описан нито в огледа на местопроизшествие, нито
някой от свидетелите го е споменал и дори и при наличието на такъв бус
въпреки това се установи от допълнителната експертиза, че той е могъл да
възприеме водача, ако е бил спрял. Същия е преминал през кръстовището без
да се убеди за движещи се ППС. Що се отнася за мястото на настъпване на
удара от показанията на пострадалия, както от разпита на днешните
свидетели и от авто-техническата експертиза и изслушването на ВЛ най-
вероятно удара е настанал в насрещната лента на движение. Това е била
естествена реакция на водача на мотоциклета, който се е опитал да избегне
удара и не е предположил, че Б. няма да спре, виждайки, че преди това, че
предходната кола е спряла. Считам, че причината за настъпването на ПТП са
цитираните разпоредби в диспозитива на обвинението, а именно че е нарушил
чл. 6, т.1 от ЗДвП, не се съобразил с пътните знаци и с пътен знак Б2, като на
нерегулирано кръстовище е отнел предимството на мотоциклета, който се е
движел по път с предимство. Моля да го признаете за виновен, да го
освободите от наказателна отговорност и да му наложите административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
АДВ. К.: Уважаеми г-н Председател, аз ще ви моля да постановите
решение с което да признаете моя подзащитен за невиновен в извършване на
вмененото му престъпление и да го оправдаете за вмененото с
постановлението престъпление. Считам, че прокуратурата не доказа по
безспорен и несъмнен начин вменените нарушения на моя подзащитен на
правилата за движение, въз основа на които да е причинил вредоносния
резултат на пострадалия. Обвинението е за това, че моя подзащитен не е
спрял на кръстовището със знак Б2, който е стоп и го задължава да спре и да
осигури предимство на преминаващите на пътя с предимство. В
постановлението за предлагане за освобождаване от наказателна отговорност
са цитирани, че моя подзащитен е бил допуснал нарушението на чл.6, чл.50,
ал.1 от ЗДвП и чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП. Аз считам, че моя подзащитен не е
нарушил разпоредбата на чл. 50 от ЗДвП, което гласи, че на кръстовище на
което единия от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС. Това е и основата на
6
обвинението. Това нарушение на чл.50 се преповтаря и от разпоредбата на
чл.46, ал.2 от ППЗДвП, а именно: пътен знак указва на водачите да
пропуснат ППС, които имат предимство. Установи се по безспорен начин, че
такова предимство, което да е било отнето от моя подзащитен на другия
участник не съществува. Това, за да съществува трябва да е регламентирано
по определен нормативен ред, а този нормативен ред се изразява в Наредба
№18/23.07.2001г., която регламентира регулирането на движението с пътни
знаци, където е посочено къде и кога се поставя знак Б2, но кога и къде се
поставя знак Б3. Знака Б3 е знак, който се сочи, че движещите се по тази
улица са предимство. Установи се по безспорен начин и от допълнителната
експертиза, че на бул.„Ал.С.“ на процесното кръстовище, а и на целият
булевард по сведения на прокуратурата никъде няма поставен знак Б3. Т.е., че
движещите се МПС по този булевард са с предимство по отношение на МПС,
които се включват в движението по този булевард от страничните улици.
Това означава, че не е отнето предимството на този мотоциклетист. Искам да
обърна внимание на опита на прокурора в днешното с.з. да създаде такова
предимство, чрез знака Б2, който е поставен на ул.“Н.В.“ по която се е движел
моя подзащитен. Наличието на знак Б2 не дава предимство на другите водачи,
които се намират по бул.“Ал.С.“. За е налице едно кръстовище регулирано по
законен ред трябва на кръстовището и на 2-те улици, които го образуват да
има поставени пътни знаци, които да определят кой път е с предимство и кой
път е без предимство и движещите се по него водачи да дадат това
предимство. В тази насока е налице многобройна практика, която съм
събрал. Започвам с Решение № 39/11.02.1985г. по нак.дело№1/1985г. на 3-то
наказателно отделение- то гледаше някога само транспортни нарушения
/цитира/. В тази насока са налице и други: Решение №180/07.05.1987г. по
нак.дело №139/1987г. на 3-то отделение /цитира/, Решение №897/30.09.1976г.
по нак.дело №757/1976г. и още много други решения тази насока. Тук за да се
приеме, че едно кръстовище е регулирано то задължително трябва първо да
бъдат поставени пътни значи и на 2-те улици на които се образува това
кръстовище. Поставянето на пътен знак само на едната улица сочи, че това
кръстовището не е регулирано по каноните на Наредба №18, която цитирах.
Установи се по безспорен начин, че моториста не се е движел по път с
предимство, защото такъв не е регулиран. Освен това самият моторист в
предишното с.з. в протокола за разпит от .... пред Вас заяви „ тогава когато
7
наближих кръстовището не намалих скоростта, защото знам, че бул.“Ал. С.“ е
улица с предимство. В неговата субективна представа, която е необосновано
изградена, тъй като за да знае такова нещо той преди това трябва да е
възприел пътен знак, който да го навежда на мисълта. И тук е честата заблуда
в много водачи, които грешат. На главен път на път с предимство- не всеки
главен път е път с предимство след като няма съответната регулировка чрез
пътни знаци, светофар и др. Ето защо аз считам, че не е налице предимство,
което да бъде отнето. Мотоциклетиста, който също е нарушил правилата за
движение и тези неговите правила за движение се намират в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат за неговото увреждане. Установи се по
безспорен начин, че той е навлязъл в това кръстовище със скорост около 50
км/час по негово твърдение. Тази скорост е несъобразена с обстоятелството,
че той навлиза в едно кръстовище, че преди това е възприел моя подзащитен
в единия вариант, че спрял и е тръгнал,а другия вариант, че изобщо не е
спрял и че друг участник навлиза в това кръстовище. Закона императивно го
задължава, независимо дали е с предимство или не да намали скоростта и да
спре, но той самоуверено бих казал, защото е считал, че е на път с
предимство, което е негова обективна и субективна грешка е продължил
движението си. Той се е опитал да направи една спасителна маневра, когато
разстоянието между двете ППС е било изключително малко за да избегне
удара е навлязъл в платното за насрещно движение където вече и моя
подзащитен е бил преминал и там е станал удара. Установи се по безспорен
начин от допълнителното заключение на ВЛ, че в момента на удара между
двете МПС между задната част на автомобила на моя подзащитен и тротоара
е имало достатъчно разстояние през което мотоциклетиста е могъл да
продължи движението си и без да се създава конфликта точка. Нещо повече-
това е не с оглед на негово избирателно право, но и самия закон го задължава
да се движи в най-дясната част на улицата, съгласно разпоредбата на чл. 15 и
чл. 16 от ЗДвП. Решение на ВКС № 153/27.12.2018г. по нак.дело № 613/2018г.
на 3-то наказателно отделение е посочено кога възниква опасността за
движението. Тук в това решение се анализира разположението на МПС при
движение по пътните ленти. Ето защо пострадалия е нарушил това правило.
Освен посоченото решение за задължението за разпределението и
разположението на МПС на пътното платно е и Решение № 35/03.2018г. на
ВКС по нак.дело №1247/2017г. на 2-ро наказателно отделение от където
8
отново се обсъжда въпроса за виновността на водач на МПС, който не е
движел в най-дясната част на пътното платно. Едно последно Решение
№142/06.11.2019г. на ВКС по нак.дело №640/2019г. на 3-то наказателно
отделение, което дело е образувано по касационен протест на Апелативна
прокуратура- Пловдив и ВКС е оставил в сила на Решението на Апелативен
съд относно тези проблеми. Счита, че тези решения са достатъчни относно
задължението за разположение на МПС, както в многото си решения ВКС е
заявил, че едно кръстовище не може да бъде в едната част регулирано, а в
друга част не. След като не е регулирано в изискванията на посочената
разпоредба №18, дори на едно от платната, които се пресичат, то се счита за
нерегулирано и тогава правилата се определят от дясно стоящия. В тази
насока е съдебната практика, че когато реда за преминаване не е определен с
пътни знаци и на 2-те кръстовища, то тогава важи правилото за дясно
седящия. В тази насока е това Решение, което цитирах №39/1985г., че когато
не е регулирано съобразно тази наредбата и пред кръстовището в дясната
страна в посока на движението не е поставен знак за предимство водача няма
основание да счита, че е на път с предимство. Дори и да знае, че на
напречната улица има знак стоп и е длъжен да спре. В тези ситуации се
регулира от правилото на дясно седящия. С всичко казано до тук аз ще моля
да приемете, че моя подзащитен не е нарушил вменените ми правила за
движение. Твърде противоречиви станаха показанията на свидетелите
относно обстоятелството дали моя подзащитен е спрял или не на знак стоп.
Моля да приемете, че е спрял и след това е потеглил, за да има по-добра
видимост за приближаване на други МПС, предимно от ляво от където по-
късно е дошъл мотоциклетиста и след като се е убедил, че не вижда и не е
възприел приближаване на МПС от ляво той е навлязъл в кръстовището. От
самата техническа експертиза се установява, че когато моя подзащитен
преминал стоп линията е навлязъл в кръстовището мотоциклетиста е бил на
разстояние от 45 метра. Именно това голямо разстояние не е позволили или е
подвело моя подзащитен или пък с оглед наличието на и на бус не му е
позволило да възприеме. В този обсег на 45 метра той не е възприел другият
участник в движението и за това е навлязъл, но тъй като мотоциклета се е
движел с несъобразена скорост, т. е. това е едно твърдение колкото са се
докара, че е в рамките на позволеното в населеното място, но тази скорост
може да е позволена, но не е разрешена с оглед на ситуацията. Ще моля да
9
кредитирате показанията на пострадалия дадени на ДП, а не дадените не в
миналото с. з., защото той в миналото с.з. от чувството за самозащита беше
започнал да заявява, че моя подзащитен изобщо не е спрял. Има
противоречие и е показанията на другите свидетели и на свидетелката, която
беше разпитана днес, която каза, че е спрял за секунди, а на ДП, че е намалил.
Тук вече преценката на тези свидетели и това спиране за секунди –
равнозначно ли е на това намаляване на скоростта и то едно и също ли е?
Защото забележете пострадалият с какви мерни единици използва. 30
секунди- когато нещата са станали за 3-4 секунди, защото за 3 секунди моя
подзащитен след като е навлязъл в кръстовището е преминал в другото
платно, а за какви 30 секунди може да се изхожда от показанията на
мотоциклетиста, че това е времето през което е преминал знака стоп и е
настъпил удара. Ето защо тези критерии за време аз ще моля да не
кредитирате. Моля да кредитирате обясненията на моя подзащитен. Известна
ми е практиката, че обясненията на подсъдимия са от една страна източник на
информация, от друга страна са право на защита и се ценят тогава, когато са
източник на информация, но за този критерии тези изводи ВКС се произнася
и за показанията и твърденията на свидетелите, че те също като участници в
процеса в определени случай имат интерес да интерпретират по своеобразен
начин възприемането на фактите, а в настоящи процес свидетеля има не по-
малък интерес от деформираното представяне на фактическата обстановка
отколкото от моя подзащитен. Той не по-малко от моя подзащитен гледа да
защити своята позиция, относно неговото движение, поради което аз ще моля
да не кредитирате неговите показания, а тези на моя подзащитен.
Нарушението на мотоциклетиста и изявлението на ВЛ, че той, ако се движи в
права посока има достатъчно разстояние да премине зад автомобила и да няма
конфликт. Той се е движел в този район с несъобразена скорост, като е бил
длъжен дори и да си мисли дали добросъвестно или не да се движи по път с
предимство. Дори да приемем този вариант, че се движи по път с предимство
закона го задължава когато на едно кръстовище възникне конфликта
ситуация той е задължен да се откаже от предимство си и да намали
скоростта или да спре, за да не се получи ПТП. Той пред вас заяви „Аз не
намалих, защото се движа по път с предимство.“ Това е и другото му
нарушение, че той се е движил с несъобразена скорост. Третото нарушение е
това, което е свързано с предимството, че той не е наблюдавал пътната
10
обстановка преди да навлезе в зоната на кръстовището, а пътната обстановка
обхваща наличието на пътни знаци, които регулират движението в този
момент. Той не е възприел, че се движи по път с предимство, за да бъде тази
субективна негова увереност обективна. Тя е само субективна, но той не може
от грешната си представа да черпи права. Той сам виновно се е поставил в
това положение и не може да черпи права от собственото си виновно
поведение, а още повече и прокуратурата да вменява нарушение на моя
подзащитен. По отношение на спасителната маневра- тя е била абсолютно
излишна и неадекватна и тя не може да е спасителна маневра, защото
спасителна маневра ВКС не в едно и две решения дава дефиниция какво е
спасителна маневра е правно релевантна само когато се причиняват
материални щети. Тогава, когато има увреждане на този който считам за
виновен за настъпването на ПТП не може да се отчита тази спасителна
маневра и в това отношение е тълкувателно Решение № 106/31.10.1983г. по
нак. дело № 90/1982г. на ОСНК. С оглед на тези съображения аз ще Ви моля
да приемете, че моя подзащитен не е извършил умишлено нарушаване на
правилата за движение визирани в посочените текстове, защото няма такъв
закон, който да го задължава, че е отнел предимство. Това, че той е спрял на
знака стоп и след това е направил потегляне и се е убедил, че има достатъчно
време да пресече кръстовището без да създаде опасност за другите участници
не го прави виновен. Точно обратното. С това си действие той доказа, че той е
преминал кръстовището и има възможност другият участник в движението да
мине, ако се движи съгласни изискванията на чл.15-16 от ЗДвП и се движи в
най-дясната пътна лента. Разстоянието, което се е отворило и през което той е
можел да премине е повече от 4 метра, а на него с мотоциклета му е
необходим само 1 метър. Той е предприел неадекватна маневра с която сам се
е поставил във виновно положение. Именно тези негови нарушения на
правилата за движение се намират в причинна връзка с вредоносния резултат,
а не вменените нарушения на правилата за движение на моя подзащитен. За
мен става необяснимо защо след като се установи, че на кръстовището няма
знак 50, че мотоциклетиста се движи по път с предимство и че има
предимство да преминава защо се продължава да се счита, че той е виновен?
Да, има знак Б2, но това не дава право на предимство на другия водач и тази
практика на ВКС, която цитирах. Ще моля преди всичко да се позовете на
самата авто-техническа експертиза където подробно е упоменато къде се е
11
намирал мотоциклета в момента когато моя подзащитен е навлязъл в
кръстовището.
По тези съображения ще Ви моля да постановите решение с което да
оправдаете моя подзащитен и го признаете за невиновен в извършване на тези
нарушения на правилата за движение. Винаги задължението е функция на
едно право. За да се вменява едно задължение то трябва да има
законосъобразно регламентирано по надлежния ред право. Прокуратурата
предоставя едно право за движение на един участник, когато самия закон не
му го предоставя. Прокуратурата обвинява моя подзащитен, че е отнел едно
право на един участник, когато това право не съществува. Именно по тези
съображения моля да постановите оправдателен съдебен акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия: Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия: Искам да се спази закона.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови съдебния си акт,
след което обяви същия на страните и разясни сроковете за обжалване и
протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12,45 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12