ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
гр. Ловеч , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500276 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1273/ 23.04.2021 година (клеймо 22.04.2021
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от Д. Б. Б., чрез
юриск. И.Н., срещу Разпореждане № 506/ 15.04.2021 г, постановено от Районен съд –
Тетевен по ч.гр. д № 228/ 2021 г., с което е оставено без уважение и отхвърлено в
цялост Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и
затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на
изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде
защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни
документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил
гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да
подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в
обжалваното разпореждане съдът неправилно е дал указания за представяне на
доказателства за връчване на уведомлението за цесията, като не е съобразено,че в
настоящето производство не се прави проверка дали са налице предпоставките за
предявяване на иск, както е в исковото. Счита, че указанието е в противоречие с
1
нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, препращаща към чл.127 и чл.128 от ГПК. Твърди, че са
изпълнили задължителните реквизити в подаденото заявление. Позовава се на съдебна
практика, която приема, че доказването на факта на прехвърляне на вземането и
уведомяването на длъжника не следва да се осъществява в рамките на заповедното, а
на исковото производство, доколкото целта на първото е да се провери дали вземането
е спорно.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника Л. М. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Батулци, Община
Ябланица, Област Ловеч, ул. „Присоето“ № 37, за вземане в размер на 8 048.30 лева –
главница за периода от 20.12.2019 г. до 20.11.2025г.; 10 680.07 лева – договорна лихва
за периода от 20.12.2019 г. до 12.03.2021 г. – датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, 1138.40 лева – обезщетение за забава от 21.12.2019 г. до
датата на подаване на заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020
година не е начислявана лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
PLUS - 16473129 от 25.10.2018 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, за сумата от 8 000 лева и застрахователна премия 3 763.20 лева, цедирано на
10.09.2020 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с
писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS - 16473129/ 12.03.2021 г. , от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, изпратено с известие за доставяне.
Посочва, че съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва в
размер на 14 517.32 лева, като общата стойност на плащанията по заема да бъде в
размер на 26 235.72 лева, платима на 84 броя равни месечни вноски по 312.33 лева при
първа погасителна вноска на 20.12.2018 г. и последна – 20.11.2025г. Изтъква, че
2
съгласно чл. 5 от Условията към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо м целия му размер, включително
всички определени по този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърдят, че
въпреки това до длъжника е изпратено уведомително писмо, че по отношение на
вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
12.03.2021 година – датат на получаване на уведомлението. Изтъква се още, че
съгласно условията към договора, при забавяне на плащане на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за
кредит, която в случая е начислена за периода от 21. 12. 2019 година до датата на
подаване на заявлението в съда, в общ размер на 1138.40 лв, като за периода 13.03.2020
година - 14.07.2020 година не е начисляване на лихва за забава или неустойка.
Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда
до окончателното плащане, както и разноски в размер на 397.34 лева д.т. и
възнаграждение в размер на 70 лева.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 424/ 29.03.2021 година е оставил без
движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да уточни и конкретизира в заявлението при разрешен кредит от 8 000
лева, каква е втората сума от 8 000 лева, посочена в договора като общ размер на
кредита и по какъв начин е формирана общата стойност от 26 235.72 лева. Да посочи в
т.9 от заявлението основанието за начисляване на договорната лихва, лихвения
процент на договорната лихва и начина на формиране на същата, както и да посочи в
т.12, дали длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и дали това
уведомление е достигнало да длъжника и на коя дата, както и дали е уведомен за
прехвърляне на вземането по чл. 99, ал.3 от ГПК, от кого, по какъв начин, на коя дата и
дали изпратеното до длъжника уведомление за цесията на 12.03.2021 година е
получено от него и на коя датата.
С молба от 14.04.2021 година заявителят е посочил, че размерът на
предоставения кредит е 8 000 лева, поради което главницата, която претендират е
8 000 лева. Сумата от 26 235.72 лева е формирана като сбор от всички дължими по
погасителен план вноски общо 84 броя всяка в размер на 312.33 лева. Сочи се още, че
уведомителното писмо за предсрочната изискуемост на кредита и за цесията е
изпратено на длъжника на 07.01.2021 година. Изтъква се, че доказателства за
съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не са относими към настоящото
производство. В разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК законодателят изрично е
3
посочил, кои документи са необходими, а останалите факти подлежат на доказване в
исковото производство.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е
приел, че не са отстранени в дадените указания относно уведомяването на длъжника за
цесията.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно
цедиране на вземането и съобщаването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
4
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия,
по обявен за предсрочно изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99,
ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен чрез писмо от
12.03.2021 година, а в молбата за отстраняване на нередовностите е посочено -
07.01.2021 година, изпратено от заявителя, като пълномощник на стария кредитор, без
да е посочено, получено ли е от длъжника, по какъв начин и кога.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата,
на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да
подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения
и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния
случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към
него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника. Освен това от
представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на
заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
5
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 506/ 15.04.2021 г, постановено от
Районен съд – Тетевен по ч.гр. д № 228/ 2021 г., с което е отхвърлено подаденото от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. **********, представлявано от Д. Б. Б., Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу Л. М. В., ЕГН **********, с настоящ
адрес: с. **************, за вземане в размер на 8 048.30 лева – главница за периода от
20.12.2019 г. до 20.11.2025г.; 10 680.07 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2019
г. до 12.03.2021 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост,
1138.40 лева – обезщетение за забава от 21.12.2019 г. до датата на подаване на
заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е начислявана
лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 397.34 лева д.т. и възнаграждение в размер на
70 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6