Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 761/17.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, VII-ми състав в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при секретаря
Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия ХУБЧЕВА адм. дело № 635
от 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Б.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника й адвокат Н.С.Ц. с адрес: *** срещу Заповед № ЧР-22-153 от
30.03.2022 год. на министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 12,
ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 108 от същия закон, служебното правоотношение
на жалбоподателката е прекратено без предизвестие, в срока на изпитване,
считано от 01.04.2022 год. С Определение № 4745 от 13.06.2022 год. постановено
по адм. дело № 3445 от 2022 год. Административен съд София-град, на основание
чл. 135, ал. 2 от АПК, делото е изпратено по компетентност на Административен
съд-Пазарджик.
В жалбата се излагат твърдения за материална незаконосъобразност на
оспорения акт. Посочва се, че заповедта е издадена на основание чл. 12 от ЗДСл
и жалбоподателката е назначена със срок на изпитване, а заповедта за
прекратяване е с правно основание чл. 15, ал. 1 от ЗДСл-при условията на
заместване. Моли се за отмяна на процесната заповед .
В проведено открито съдебно заседание
жалбоподателката не се явява лично, а се представлява от процесуалния й
представител адвокат Ц., който поддържа жалбата и излага съображения по
същество на спора с доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът-министърът на младежта и
спорта, чрез главен юрисконсулт С. К., оспорва жалбата, а по същество на спора,
моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Изтъква, че за жалбоподателката е
приложим срокът за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, поради което и
прекратяването на служебното правоотношение на посоченото основание е извършено
законосъобразно. Спазена е разпоредбата на чл. 15 от ЗДСл. Заявява присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера
на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед чл. 78, ал. 5 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК. Представя писмени бележки.
Административен съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление с вх. № ЧР-21-51 от 14.07.2021 год. в Министерство на
младежта и спорта Б.В.Р. е декларирала, че желае да бъде назначена на длъжност
„главен експерт“, в дирекция „Спорт за всички и спорт за учащи“ в същата
държавна администрация. Приложила е следните документи с дата 14.07.2021 год.:
декларация че е български гражданин, предвид чл. 7, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от
ЗДСл; декларация, че постъпва за първи път на държавна служба, с оглед
разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от ЗДСл и клетвен лист.
Със Заповед № ЧР-21-419 от 14.07.2021
год. на министъра на младежта и спорта, Б.В.Р., при условията на чл. 9, ал. 1
от ЗДСл, във връзка с чл. 15, ал. 1 от посочения закон и подадено Заявление с
вх. № ЧР-21-51 от 14.07.2021 год., е била назначена за държавен служител на
длъжността „главен експерт“, с ранг III младши, в
дирекция „Спорт за всички и спорт за учащи“, отдел „Спорт за всички и
спортно-туристическа дейност“ (до завръщане на титуляра Александра Велчева
Радевска), считано от 14.07.2021 год.
В представената по делото цялата
административна преписка се съдържат заповеди за ползване на платени годишни
отпуски през 2021 год., общо в размер на 8 (осем) работни дни и в размер на 6
(шест) работни дни за 2022 год., заявление за отлагане на неизползвания платен
годишен отпуск за 2021 год. за следващата календарна година, издадени болнични
листове за временна неработоспособност на жалбоподателката, както и заверено
„вярно с оригинала“ ксероксно копие от трудовата книжка на Р., състоящо се от 9
(девет) страници.
Със Заповед № ЧР-22-153 от 30.03.2022 год. на министъра на младежта и
спорта, при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 108 от
цитирания, служебното правоотношение с Б.В.Р. на длъжност „главен експерт“, с
ранг III младши, в дирекция „Спорт за всички и спорт за учащи“, отдел „Спорт за
всички и спортно-туристическа дейност“ при Министерство на младежта и спорта, е
прекратено без предизвестие, считано от 01.04.2022 год. Като причини за това е
посочено, че е по инициатива на органа по назначаване без предизвестие в срока
на изпитване. Разпоредено е да й се изплати обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за 2022 год. и 2021 год. На основание чл. 12, ал. 4 от ЗДСл
държавният служител не запазва присъдения ранг. Заповедта е връчена на
жалбоподателката срещу подпис (л. 46 от делото).
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът излага следните
правни изводи:
Оспорва се подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по
чл. 21, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която е налице и интерес от
отмяната му. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са
следите:
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на
закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на
административния акт.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен
орган-министъра на младежта и спорта в пределите на неговата власт. Служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаване, който в случая е министърът
на младежта и спорта и упражнява правомощия на орган по назначаване и
освобождаване на държавните служители, съгласно чл. 4, т. 34 от Устройствения
правилник на Министерството на младежта и спорта. Следователно същият притежава
правомощие да прекрати служебно правоотношение на държавен служител. Заповедта
е издадена от компетентен орган, при липса на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният административен акт освен, че е издаден от компетентен орган е
и предвидената от законодателя писмена форма, с оглед нормата на чл. 59, ал. 2
от АПК. Съдържа фактически и правни основания за издаването му. Ответникът е
формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната
преписка доказателствен материал. Обосновал е действителното правно положение и
след техния анализ съдът приема, че те са реално осъществени. Волята на органа
по назначаване, респективно по прекратяване на служебното правоотношение е ясно
изразена, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебен контрол
досежно законосъобразността на процесната заповед. Осигурена е възможност на
оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия процес, което не
обосновава наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила-по арг. на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Заповедта, предмет на настоящия съдебен контрол, е издадена на основание
чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, според която когато кандидатът се назначава за първи път
на държавна работа, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в
длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение
без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на
срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно
правоотношение.
В разглеждания случай са изпълнени визираните от законодателя, в чл. 12,
ал. 1 от ЗДСл, предпоставки. Б.В.Р. е назначена за първи път на държавна служба
на 14.07.2021 год., а в едногодишния срок от встъпване в длъжност не е изтекъл
към датата на издаване на обжалваната заповед-30.03.2022 год., както и към
датата от която се счита за прекратено служебното й правоотношение-01.04.2022
год. Органът по назначаването е упражнил правото си да прекрати едностранно
служебното правоотношение в едногодишен срок от встъпването в длъжност по
първото назначение на жалбоподателката на държавна служба. В този смисъл
обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимата материалноправна
разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл и предвид липсата на основания по чл. 146,
т. 4 от АПК. Министърът на младежта и спорта е действал в рамките на
предоставената му оперативна самостоятелност и едностранно без предизвестие е
прекратил служебното правоотношение с Б.В.Р.. Това право на органа е
предоставено, за да може, в съответствие с отговорностите му да осигури
най-ефективното функциониране на администрацията, която ръководи, да се
гарантира правото му на преценка относно професионалните, делови качества и
умения на държавния служител и на изпълнението на изискванията, трудовите
функции и възложените задачи по време на работата му на държавната служба при
първото му назначение. За реализирането на това право на органа по назначението
е достатъчно да е налице първо назначаване на държавна служба и стаж, по-кратък
от едногодишния изпитателен срок.
Актът за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 12,
ал. 1 от ЗДСл, не е необходимо да бъде конкретно и подробно мотивиран. При
прекратяването на служебното правоотношение на това основание не се изследва
спазването на служебната дисциплина, изпълнението на служебните задължения от
държавния служител, както и мотивите, аргументирали органа да постъпи по този
начин. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения
административен акт по чл. 9, ал. 1 от ЗДСл, задължително преминават през едногодишен
срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, така че той да
разполага с възможност за проверка на техните професионални качества.
Прекратяването на правоотношението в рамките на този се извършва без
предизвестие, по инициатива на орган. Органът по назначаване преценява
качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата
длъжност и съответно при отрицателна такава - да прекрати служебното
правоотношение, е в кръга на неговата оперативна самостоятелност и не подлежи
на съдебен контрол. Рамките на тази преценка не са регламентирани от закона и органът
може да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение на
основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.
Също така следва да се отбележи, че в
Закона за държавния служител няма специално регламентирана процедура,
предхождаща издаването на заповедта по чл. 12, ла. 1 от ЗДСл. За органа не е
налице задължение да уведоми служителя за действията, който предвижда да
предприеме, нито пък има задължение преди да пристъпи към издаване на заповедта
да обсъжда неговите доводи и възраженията, както и да събира доказателства по
негово искане. Изключение е предвидено единствено при ангажирането на
дисциплинарната отговорност на служителя, но настоящия спор не е с такъв предмет.
Съдът приема, че не е налице несъответствие на административния акт с целта
на закона, тъй като в ЗДСл е предвидена възможност за едностранно
преустановяване на правоотношението между страните в срока за изпитване. В тази
връзка е Решение № 13 от 13.10.2012 год. по конституционно дело № 6 от 2012 год.
постановено от Конституционния съд на Република България. Не се установява
нарушение на чл. 4, ал. 2 от АПК и чл. 6 от АПК, поради което оспорената
заповед е издадена в съответствие с целта на закона, при липса на отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Също така съдът следва да посочи, че служебното правоотношение между
страните е възникнало на основание чл. 15 от ЗДСл-при условията на заместване,
а в ал. 3 от цитираната е предвидено, че при заместване страните имат същите
права и задължения както при редовно служебно правоотношение, поради което е
приложим срокът на изпитване по чл. 12 от ЗДСл и прекратяването на служебното
правоотношение на посоченото основание е извършено законосъобразно.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че са налице
кумулативните изисквания, въведени в нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, за
прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание,
поради което жалбата на Р. е неоснователна, а оспорената заповед е
законосъобразна на всички обсъдени и разгледани основания по чл. 146 от АПК.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответната стана за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, с
оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на
основание препращащата норма на чл. 144 от АПК. Съобразно чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението следва да се определи на 100, 00 (сто) лева.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, Административен съд-Пазарджик, VII-ми състав.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.В.Р. от гр. Велингард, подадена чрез пълномощника й адвокат Н.С.Ц., срещу
Заповед № ЧР-22-153 от 30.03.2022 год. на министъра на младежта и спорта за
прекратяване на служебното й правоотношение.
ОСЪЖДА Б.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
министъра на младежта и спорта, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България, чрез Административен съд-Пазарджик, в 14-дневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
137, ал. 1 АПК да се изпрати или връчи на страните по делото.
СЪДИЯ: