Решение по дело №1564/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 805
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20223630101564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Ш, 03**1.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
2022363**0**** по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал**, т**, т.2 и т.3 от КТ, във
връзка с чл.225, ал** от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. И. А. с ЕГН
********** от гр.О, чрез адв. Ц И от АК-Т, съдебен адрес гр.Т, ул.“П“ № ** ет** срещу
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) с адрес гр.Ш, ул.“С“ № **, ет**
представлявана от Директора С Х И.
В исковата молба се посочва, че ищецът след спечелен конкурс подписал трудов
договор, като заел длъжността Директор на РИОСВ - Ш на **.**/**г. Седмица по-късно по
пощата му била изпратена Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение,
издадена три дена след постъпването му на работа. Ищецът счита, че заповедта за уволнение
е незаконосъобразна поради липсата на правно основание за издаването й. Основния
аргумент, е че ръководителят на РИОСВ не е изпълнителен орган по смисъла на нормата на
чл**9, ал.4 от ЗА, тъй като тази норма има предвид ръководители на държавни институции
в системата на централната държавна администрация. Заеманата от ищеца длъжност е на
подчинение на министъра на околната среда и водите. Друг аргумент е, че е заел длъжността
след конкурс, поради което приложими са разпоредбите на КТ.
В заключение се моли за отмяна на Заповед № *** от 04.**/** г. и за възстановяване
на заеманата от него преди уволнението длъжност „Директор“ с място на работа в РИОСВ –
Ш. Предявява се и осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на** ***
лева.
Препис от молбата, ведно с доказателствата към нея са връчени на ответника, като в
1
срока по чл**** от ГПК е депозиран писмен отговор. В него се излага, че длъжността
заемана от ищеца попадала в приложното поле на чл**9, ал.4, т.4 от ЗА и затова уволнение
на основание чл**9а, ал.2 от ЗА е изцяло законосъобразно и обосновано. Заповедта е
издадена и от компетентен орган. Твърди се, че на посочената дата – **.**/**г. ищецът не се
е явил на работа и не упражнил служебните си задължения. Към датата на прекратяване на
договора реално изпълнение на възникнали задължения нямало. В писмения отговор се
излагат подробни доводи опровергаващи основателността на исковете. В заключение се
моли за отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищеца не се явява лично, за него се явява адв. Ц И от АК – Т,
който поддържа исковата молба и в хода по същество излага доводи за основателността на
същата.
За ответната страна се явява адв. А П от АК - Стара Загора, която поддържа писмения
отговор и моли за отхвърлянето на исковете, като неоснователни.
От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и видно от Трудов договор № *** от **/**/****г.,
сключен на основание чл.96, ал** във връзка с чл.70, ал** от КТ при условията на чл**9а,
ал** от ЗА с Министъра на околната среда и водите, ищеца бил назначен на длъжност
„Директор на РИОСВ-Ш“, считано от **.**/**г. В трудовия договор било отразено, че
екземпляр от него е връчен на ищеца на **/**/****г., като служител на ответника на
длъжност „Човешки ресурси“ е отразил, че ищецът е постъпил на работа на **.**/**г., което
обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис от служителя.
Не е спорно и обстоятелството, че със Заповед № *** от 04.**/**г. на Министъра на
околната среда и водите, връчена на 08.**/**г., процесния трудов договор бил прекратен на
посоченото в него основание по чл**9а, ал.** във връзка с чл**9, ал.4, т.4 от ЗАдм. – по
преценка на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че размерът
на обезщетението на ищеца за времето през което е останал без работа е 0.00 лева.
Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в
съвкупност и поотделно, както и разпоредбите на закона, съдът прави следните правни
изводи.
По допустимостта на исковете: Съобразно задължителното за съдилищата
разрешение по приложението на чл.**, ал.2 от КТ, дадено с Тълкувателно решение №** от
30.03.2**2г. по т.д. №**/2**0г. на ОСГК на ВКС, законът овластява по-горестоящият
спрямо работодателят орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито функции е
включено и упражняването на работодателска власт, като трудовото правоотношение се
създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, в случая РИОСВ – Ш. В
този смисъл е Определение № 266 от 07.07.2**4г. на ВКС по ч.т.д. № 3920/2**4г., II т.о.
Поради което, съдът намира, че предявения иск насочен срещу РИОСВ-Ш е допустим.
2
По основателността на исковете по чл.344, ал**, т**, т.2 и т.3 от КТ: Предвид
соченото в заповедта за освобождаване основание, спорен по делото е въпросът относно
приложимостта на основанието, на което е извършено прекратяването на трудовото
правоотношение спрямо длъжността, заемана от ищеца – „Директор“ на РИОСВ. Ответника
от своя страна въвежда твърдението, че трудовото правоотношение не е възникнало изобщо.
Съдът намира, че между страните са възникнали валидни трудовоправни отношения,
въз основа на сключения трудов договор и въз основа на изявлението на служител на
ответника, че ищецът е заел длъжността, считано от датата на която страните са се
уговорили, а именно **.**/**г. По отношение на въведения от ответника довод, съдът
намира следното: Законът прави разлика между сключването на трудовия договор и
началото на неговото изпълнение. В Решение №**56 от**6.05.2**2 г. на ВКС по гр. д.
№**027/2**1 г., III г. о., се сочи, че трудовият договор се смята за сключен от момента, в
който бъде подписан от работодателя и работника или служителя, или издадената от
работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или служителя. Началото
на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя.
Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника
или служителя на работа, което се удостоверява писмено, чрез акт за встъпване в длъжност
или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването. В настоящия
случай видно от представения по делото трудов договор служител „Човешки ресурси“ на
работодателят е отразил, че ищецът е постъпил на **.**/**г., като горното е удостоверено с
подписа му. Останалите по делото доказателства – книга за инструктаж, ведомост за заплати
и други, дори и взети в съвкупност, не опровергават изявлението на служител на
работодателят, че ищецът е постъпил на **.**/**г. Още повече, че междувременно органът
по назначаването е издал и заповед за уволнение три дена по-късно на основание чл**9а,
ал.2 от ЗАдм., а не е направил изявление, че смята правоотношението за невъзникнало на
основание чл.** ал.3 от КТ.
При оспорване на уволнение по чл**9а, ал.2 от ЗАдм. съдебната проверка се
ограничава само до това дали уволнения служител е назначен на някоя от длъжностите по
чл**9, ал** от ЗАдм. и дали той е освободен от оправомощения за това орган, като не се
изисква допълнително мотивиране на заповедта. В този смисъл са Решение №**12 от
05.07.2**7г. на ВКС по гр.д. № 3433/2**6г., III г.о., Решение № 44 от 26.033.2**5г. по гр.д.
№ **23/2**4г., IV г.о., Решение № 424 от**8.06.2**0г. на ВКС по гр.д. № 388/2009г. на
ВКС, III г.о., Решение № 263 от 30.05.2**2г. на ВКС по гр.д. № ***/2**1г., IV г.о. и др.
Съдът намира, че длъжността на ищцеца – „Директор РИОСВ-Ш“ попада в
приложното поле на разпоредбата на чл**9, ал.4, т.4 от ЗАдм., тъй като директора на
РИОСВ е орган на изпълнителната власт. Неговата компетентност произтича главно от
развиваната дейност в определена сфера на държавно управление по опазване на околната
среда, възложена със специален закон – Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в
който са очертани властническите правомощия - чл**0, ал**, т.3 и чл**4, ал** и ал. 2 от
ЗООС. Предвид, че тези длъжности са създадени със закон и имат функция във връзка с
3
осъществяване на изпълнителна власт, то те попадат в приложното поле на чл**9, ал.4, т.4
от ЗАдм., още повече, че правомощията на директорите на РИОСВ са уредени на ниво
законов нормативен акт. В този смисъл е Определение № 934 от 20**0.2**5г. по гр.д. №
3444/2**5г., III г.о.
Безспорно е също така, че заповедта за освобождаване и издадена от компетентния
орган в кръга на неговите правомощия. С това са изпълнени изискванията на закона за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл**9а, ал.2 от ЗАдм.
Доводът, че трудовото правоотношение е възникнало чрез конкурс и поради това
приложим в случая е КТ, а не ЗАдм., съдът намира за несъстоятелен. Както беше отбелязано
по-горе длъжността „Директор“ РИОСВ попада в приложното поле на чл**9, ал.4, т.4 от
ЗАдм. В случая разпоредбите на ЗАдм., като специален закон спрямо КТ дерогира неговите
изисквания. Въпреки, че е приложим специалния закон следва да се посочи, че
възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по целесъобразност, без да се
изследват мотивите съществува и в КТ (чл.328, ал.2 от КТ). В този случай съдебната
практика отново приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да е мотивирана чрез
посочване на някое от фактическите основания, тъй като те са въпрос по целесъобразност и
не подлежат на съдебен контрол. В този смисъл е Решение № 90 от**0.04.2**7г. на ВКС по
гр.д. № 3982/2**6г., IV г.о.
Другото възражение на ищеца, че ответника не му е връчил копие от Уведомлението
по чл.6** ал.3 от КТ, което е необходима предпоставка ищецът да започне да изпълнява
трудовите си задължения се въвежда едва в хода на съдебните прения и е преклудирано,
поради което съдът не следва да го обсъжда. За пълнота обаче, следва да се отбележи, че
неизпълнението на това законово задължение влече като последица ангажиране на
администратнивнонаказателната отговорност на работодателя, а не е предпоставка за
явяване на лицето на работа.
Поради изложеното, съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца
уволнение е било законно, то искът с правно основание чл.344, ал** т** от КТ за отмяна,
като незаконосъобразна на Заповед № *** от 04.**/**г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните и отмяната на уволнение, извършено със същата заповед е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото исковете по чл.344, ал**, т.2 и т. 3 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност и заплащане на обезщетение са обусловени от
уважаването на иска за признаване на незаконосъбразността на уволнението и предвид
отрицателния изход по него, то съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските: Доколкото настоящото производство е трудово, а
съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то
ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата.
4
Ответника не претендира разноски в производството, поради което и не се дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.**6 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. А. с ЕГН ********** от гр.О, чрез адв. Ц И от АК-
Т, съдебен адрес гр.Т, ул.“П“ № ** ет** срещу Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) с адрес гр.Ш, ул.“С“ № **, ет** представлявана от Директора С Х И иск с
правно основание по чл.344, ал**, т** от КТ за признаване за незаконно и отмяната на
уволнение, извършено със Заповед № *** от 04.**/**г. на Министъра на околната среда и
водите, иск с правно основание по чл.344, ал**, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на
предишната заемана от него длъжност „Директор РИОСВ - Ш“ с място на работа “РИОСВ“
– Ш, както и иск с правно основание чл.344, ал**, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал** от КТ за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на***** лв.,
като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на обявяването му на страните, а именно - 08**1.2022г.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
5