№ 69
гр. Стара Загора, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001275 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260025/05.05.21 г. по гр.д. №406/20 г. по описа на
Районен съд-Г.,с което се признава за установено по отношение на П. ЯНК.
К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Г., ул.***, съществуването на
вземанията на „РР.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С. 1407, район ***, за следните суми: сумата в размер на 6854.60 лева /шест
хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ ;
неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от
01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 1258.36 лева
/хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна
лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015 г. включително, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение; въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 674/2015г. по описа на Районен съд -
Г., които вземания впоследствие са прехвърлени, с конкретен договор за
цесия от 07.03.2017г. и Приложение 1А към него, от цедента „РР.” ЕАД на
цесионера „М.“АД.Със същото решение е отхвърлен предявения от РР.” ЕАД
1
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1407, район ***,
против П. ЯНК. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Г., ул. ***, иск за
установяване на вземане на Банката за сумата от 571.69 лева /петстотин
седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва,
начислена за периода от 05.05.2014 г. до 13.12.2015 г. вкл., като
неоснователен.Присъдени са разноски по делото
Въззивникът П. ЯНК. К. чрез процесуалния си представител излага
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.Моли да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго по същество на спора
,с което да се отхвърлят предявените искове ведно с всички законни
последици.Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият „РР.” ЕАД, с ЕИК *** чрез процесуалния си представител
взема становище,че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Третото лице-помагач в процеса „М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. *** счита,че въззивната жалба следва да се остави
без уважение.Моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, във
връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
В исковата молба ищецът „Р." ЕАД, ЕИК ***, твърди, че се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр. дело № 674/2015 г. по описа на Районен съд - Г.,
срещу П. ЯНК. К., ЕГН **********, за следните суми: 6854.60 лева /шест
хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ -
2
неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от
01.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до окончателното погасяване на
задължението; 1258.36 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и
шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 15.04.2014г. до
14.09.2015 г. включително; 571.69 лева /петстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от
05.05.2014 г. до 13.12.2015 г. вкл.; 573.69 лева /петстотин седемдесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/, съдебни разноски в заповедното
производство, представляващи 173.69 лева държавна такса и 400.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът подал възражение, поради което и в изпълнение на указанията
на заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Не се спори по делото,че е сключен договор за потребителски кредит от
01.10.2013 г., между „Р.“ ЕАД, ЕИК ***, и П. ЯНК. К., ЕГН **********, в
качеството на Кредитополучател. На 07.03.2017 г. е сключен договор за
цесия между Банката и „М." АД, ЕИК ***, към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г. между същите страни, с
който договор процесното вземане било прехвърлено на „М.“ АД.
По силата на договора за кредит, сключен между „Р.“ ЕАД и П. ЯНК. К.,
ЕГН **********, Банката предоставила на ответника кредит в размер на
7161.70 лева /, предназначен за рефинансиране на кредит и за потребителски
нужди. Срокът на издължаване на кредита бил определен на 05.10.2020 г.
Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни
вноски. На съответното число на всеки месец в периода от месец май 2014г.
до месец август 2015 г. не били извършвани дължимите погасителни
плащания, както било отразено в представеното по заповедното дело
извлечение от счетоводните книги, което представлявало случай на
неизпълнение, съгласно чл. 8.1. от договора за кредит. С оглед на забавата в
плащането на дължимите суми по кредита, Банката, на основание чл. 9.1. от
договора за кредит, начислила обезщетение за забава в размер на 24.5 %
годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното
3
изплащане на забавените задължения, размер уговорен в чл. 4.6.
На основание чл. 9.2. от Договор за потребителски кредит от,01.10.2013г.
„Р.“ ЕАД обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 15.09.2015 г.
За обявената от страна на Банката предсрочна изискуемост длъжникът П.
ЯНК. К., ЕГН **********, е уведомен при условията на чл. 45 от ГПК чрез
уведомление, получено на постоянния му адрес лично.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът по делото П. ЯНК. К., ЕГН **********, дължи на
„Р.“ ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит от
01.10.2013 г., за следните суми:6854.60 лева /шест хиляди осемстотин
петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница
по Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
/15.12.2015 г./ до окончателното погасяване на задължението;1258.36 лева
/хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна
лихва, начислена за периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015г.
включително;571.69лева /петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и
девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2014 г. до
13.12.2015г. включително. Претендира разноските, както в заповедното
производство, така и в настоящото производство.
Ответникът П. ЯНК. К., чрез процесуалния си представител Д.К., изразява
становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни. Същите
били недължими от ответника.Оспорва датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди, че бил получил всички документи и книжа по образуваното
изпълнително производство по описа на ЧСИ М.Димитрова едва през месец
юли 2020 г. като към тази дата вече била изтекла погасителната петгодишна
давност по отношение на вземанията за главница, лихва и наказателни
неустойки по кредита.
В хода на производството се установява следното: Видно от приложеното
ч. гр. д. № 674/2015 г. по описа на Районен съд — Г. съдът е издал в полза на
„РР.“ ЕАД срещу ответника П. ЯНК. К. заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
4
лист за сумите: 6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева
и шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до
окончателното погасяване на задължението; 1258.36 лева /хиляда двеста
петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна лихва, начислена
за периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015г. включително; 571.69 лева
/петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ -
наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2014 г. до 13.12.2015 г.;
573.69 лева /петстотин седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ -
съдебни разноски в заповедното производство, представляващи 173.69 лева -
държавна такса и 400.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът
подал възражение в срока по чл. 414 ,ал. 2 ГПК, поради което заявителят, в
изпълнение на указанията на заповедния съд, е предявил настоящите искове
за установяване на : вземанията му по заповедта.Видно от Договор за
потребителски кредит от 01.10.2013 г., сключен (между „РР.“ ЕАД, като
кредитор и П. ЯНК. К., като кредитополучател, Банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 7161,70 лева, с краен срок на погасяване
05.10.2020 г., с уговорен редовен лихвен процент 14.5% за първата година, а
след изтичането й редовна годишна лихва в размер на 6 - месечния SOFIBOR
+ 12.819 пункта (чл.4.1 и 4.2), с уговорена при забава в плащането
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта, като към датата на
сключване на договора наказателната лихва е определена в размер на 24,5 %
(чл. 4.6). В чл 11.1 от договора страните са уговорили още, че при неплащане
от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично
задължение в продължение на 150 дни от падежа на задължението кредитът
става автоматично изискуем.
С писмо от 04.08.2015г. Банката е уведомила ответника, че поради
неплащане на дължими вноски по кредита за периода от 06.05.2014г. до
04.08.2015г., обявява кредитът за предсрочно изискуем, като видно от
известие за доставяне (доставка срещу подпис) уведомлението е получено
лично от К. на 15.09.2015г.Видно от приетия като писмено доказателство по
делото договор за цесия от 07.03.2017г., към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 10.11.2016г., сключен между „Р. (Б.)" ЕАД и „М.“
5
АД и Приложение 1 А към конкретния договор Банката е прехвърлила на
„М.“ АД вземанията си към ответника, произтичащи от горепосочения
договор за кредит. С пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за извършените цесия. Представено е уведомление до
ответника за извършената цесия, получено от него на 27.03.2017г.
По делото са представени книжа от изпълнително дело 20168650400087
по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 17.12.2015г. по ч.гр.д. 674/2015г. на PC - Г. срещу П.
ЯНК. К. - запорно съобщение от 20.10.2016 г., молба от „М.“АД от
10.10.2018г. за извършване на справки за трудови договори на длъжника и за
налагане на запор на трудовото му възнаграждение, молба на „М.“АД от
04.05.2020 г. за извършване на опис на движимо имущество на длъжника,
призовка за принудително изпълнение от 28.07.2020г.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно -
счетоводна експертиза като относно експертните изводи настоящата
инстанция препраща на осн.чл.272 ГПК към мотивите на
първоинстанционното решение.
Предвид сключения договор за банков кредит следва да се направи
извода,че между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение.
Спорен е въпроса относно твърдяната предсрочна изискуемост на кредита
на 15.09.2015г. Видно от уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, същото е получено от ответника на 15.09.2015 г. и от
този момент следва да се счита кредитът за предсрочно изискуем съгласно
разясненията, дадени и в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Настоящата инстанция намира този извод за правилен и съответствуващ на
горецитираното тълкувателно решение. Неоснователно е възражението на
ответника, че неправилно е определена датата на настъпване на предсрочна
6
изискуемост на кредита.Субективно право е на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем към определен момент,при наличие на обективните
предпоставки за това. Право на Банката е да прецени дали и кога ще обяви
кредита за предсрочно изискуем, като моментът на настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита е получаването на волеизявлението за това от
длъжника, в случая това е датата- 15.09.2015г.
Приложима е общата петгодишна давност по чл,110 ЗЗД доколкото се
касае не за периодично плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се
е съгласил да получи изпълнение на части. Уговореното - връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези
вноски в периодични плащания .Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността.Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече
нова давност.
С оглед представените по делото доказателства за многократно
прекъсване на давността в хода на образуваното изпълнително производство
следва да се направи извода, че вземанията не са погасени по давност.Според
чл. 116, б. "б” ЗЗД давността се прекъсва и с предявяване на иск. Съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК - в случая заявлението е подадено
на 15.12.2015 г.
С оглед на горните изводи следва да се приеме,че не е изтекла
погасителната давност ,поради което решението на районния съд следва да
бъде потвърдено .
Водим от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025/05.05.21 г. по гр.д. №406/20 г. по
описа на Районен съд-Г..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца, а именно: „М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8