№ 1345
гр. П., 28.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220100911 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът Н. Г. Г. – уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. Р. З. – надлежно
преупълномощен от адв. И. М., представя пълномощно по делото от днес.
Ответницата Р. Т. Г. - уведомена от предходното чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. С. М. от АК-П. - надлежно
упълномощен с изрична представителна власт, представя пълномощно в
оригинал.
АДВ. З.: Представям заверен препис на трудов договор на ищеца в
превод на български език, от който е видно, че ищецът е трудово ангажиран
във Великобритания и не може да се яви по делото, поради тази причина моля
да дадете ход на делото в негово отсъствие.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, предвид ангажираните от адв. З. надлежни писмени доказателства
посочени по-горе, обосноваващи уважителна причина за неявяването на
ищеца Н. Г. Г. в днешното с. з. предвид характера на производството, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
1
фактическата страна на спора.
АДВ. З.: Поддържам исковата молба. Оттеглям искането си произнасяне
по вина. Водим двама свидетели, които да установят фактическата раздяла
между съпрузите.
АДВ. М.: Поддържам подадения писмен отговор изцяло. СЪДЪТ НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба от Н. Г. Г. срещу Р. Т. Г., в която се твърди, че
двамата са сключили граждански брак с акт № 0495/10.11.2014 г., съставен в
гр. П., от който брак имат родено дете – Г. Н. Г., ЕГН: **********, роден на
23.02.2018 г., в гр. П..
Твърди се, че през 2020 г. тримата са заминали за Ф.Р.Германия, гр.
Мюнхен, да живеят и работят, а детето са записали на детска градина и личен
лекар, а през 2023 г., ответницата е напуснала ищеца, без да каже къде отива и
защо, като е отсъствала няколко месеца от общия дом. Ищецът сочи, че преди
това е забелязал трайна промяна в поведението на ответницата като сочи, че
същата е станала раздразнителна и нервна, често правила скандали. След
опити от страна на ищеца същият твърди, че за Коледно-новогодишните
празници ответницата се е върнала при него и в общия им дом в Германия,
когато от приложението Watsap същият разбира след като прочита, че
ответницата има интимна връзка с друг мъж. Сочи, че се е почувствал в шок,
изоставен, предаден и унижен в моите най-съкровенни чувства, въжделения и
мечти. Твърди, че е разбрал, че ответницата е изпращала парични суми на
непознат мъж, за които пари, тя му е обяснила, че той я е изнудвал с нейни
еротични снимки, като я е заплашвал, че ще ги разпространи.
Твърди се от ищеца, че в последствие е разбрал и за друга нейна връзка
от същото телефонно приложение, след което ответницата го е напуснала
окончателно, като категорично му е заявила, че не иска да живее с него и
желае да се разделят.
Ищецът твърди, че живее в гр. П., като от време на време напускам
страната, за да работи сезонна работа в чужбина, а ответницата и детето са
останали да живеят в Ф.Р.Германия, поради което предявява иск за допускане
на развод по чл. 49 от СК, без съдът да се произнася по въпросите относно
родителските права и издръжката на детето. Заявява желание при заявено
такова и от страна на ответницата разводът за бъде по взаимно съгласие, без
2
съда да се произнася по въпросите относно вината.
Твърди се, че между страните няма спор относно упражняването на
родителските права и издръжката на детето — то живее с майка си и тя се
грижи за него, като ищецът също помагал за грижите за детето, което не води
до конфликти между родителите.
Твърди, че Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г., дава
на страните като съпрузи и родители, на които предстои развод, които са
български граждани, а детето им живее трайно в чужбина и има обичайно
местопребиваване в друга държава от ЕС, съдът да се произнесе по иска за
развод, но да не се произнася относно родителските права, които принципно
съгласно Семейния кодекс задължително се разглеждат заедно с развода. В
тази насока цитира чл. 3, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Този съд
обаче не е компетентен да се произнесе по споровете за родителската
отговорност, ако детето на страните по делото има обичайно
местопребиваване в друга държава от ЕС и съгласно чл. 8 Регламент /ЕО/
22О1/2ООЗг., делата по такива спорове са подведомствени на съдилищата в
тази държава - членка. Такъв е конкретния случай, в който ответницата и
синът ни живеят и са се установили в Ф.Р.Германия. В светлината на този
принцип, задължението по СК на съда да се произнесе по посочените въпроси
не е приложимо.
Твърди се, че неоснователни в настоящия случай, са и доводите за
българско гражданство на детето и регистриран постоянен и настоящ адрес,
като обстоятелства определящи обичайното му местопребиваване, тъй като
меродавно е фактическото му местопребиваване. Тази практика е потвърдена
и от Съда на ЕС в Люксембург - с Определение на Съда от 16.01.2018 г., по
дело С-604/17, е прието, че Регламент/ЕО/ 2201/2003 г., на Съвета от
27.11.2003 г., следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка,
който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3,
параграф 1 б."б" от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., не е компетентен да се
произнесе относно правото на лични отношения с детето на сьпрузите, ако
същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване друга
държава - членка и не са изпълнени условията за предоставяне на
компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Този съд
не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009 г. на
3
Съвета от 18.12.2008 г. Тази съдебна практика на СЕС е задължителна за
българския съд и не може да се тълкува, различно от това на Съда на
Европейския съюз (чл. 267 § 1 б. б ДФЕС). Регламентите са актове с общо
приложение във всички държави-членки на ЕС и разпоредбите имат
приоритет пред норма от СК, която задължава съда при иск за развод и
наличие на ненавършили пълнолетие деца, служебно да се произнесе по
родителските права, мерките на лични отношения и издръжката.
Твърди се, че е налице липса на дължимото от закона, съдържание на
брачната ни връзка, онагледено с трайна фактическа раздяла, която е
непреодолима. Това е изразено в липса на семейно благо и в липсата на
емоционални контакти. Това непълноценно състояние на брака, изразяващо се
в сложен житейски дискурс, флагрантно илюстрира дълбоко непоправимото
разстройство, обезсмисля съществуването му и налага неговото прекратяване
- коректив на привеждане на правно положение в съответствие фактическо.
Това е закономерна каузална последица от търпяното от мен през брачният
живот, но превърнало се вече в нещо унизително.
Моли се съдът да прекратите брака между Н. Г. Г., ЕГН: ********** и Р.
Т. Г., ЕГН: **********, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, по вина на съпругата, като след прекратяване на брака
съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име - А.А.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита за безспорно по делото, че на 10.11.2014 г. с Н. Г. Г., ЕГН:
********** са сключили граждански брак с акт № 0493/ 10.11.2014 г. в гр. П.,
както и че от брака си имат родено едно дете - Г. Н. Г., роден на 23.02.2018 г. в
гр. П..
Твърди се, че през 2020 г. с Н. Г. Г. са заминали за Федерална Република
Германия, където заживяхме в гр. Мюнхен, където са се установили да
работят и да живеят в апартамент в гр. Мюнхен, близо до родилите на
ответницата, както и че детето е било записано на детска градина.
Твърди се, че от края на 2022 г. отношенията между страните са
охладнели, тъй като поведението помежду им се е променило. Н. Г. Г. станал
по-хладен, по-враждебен спрямо ответницата, поради което през м. април
4
2023 г. заедно със синът им Георги са го напуснали и заживяхме при моите
родители отново в гр. Мюнхен.
Неверни са твърденията на ищеца в исковата молба, че ответницата има
отношения с друг мъж, като последната твърди, че през целия им съвместен
семеен живот не е поддържала отношения с друг мъж. За коледните и
новогодишните празници е решила да се върне при съпруга си, за да му даде
втори шанс, но твърди, че отношението му спрямо нея било непроменено,
поради което след празниците отново се е върнала с детето си при нейните
родители окончателно. От тогава до ден днешен ответницата и детето й са при
нейните родители. Твърди се, че след втората им раздяла Н. се прибрал в
България и от тогава не са се виждали. От началото на 2024 г. е налице
фактическа раздяла между страните по делото - живеят самостоятелно и всеки
води свой собствен начин на живот.
Твърди се, че поради фактическата им раздяла в момента брачната им
връзка с ищеца е само формална и не съответства на закона, тъй като липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между тях като
съпрузи. Твърди, че спрямо нея е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните им отношения, както и че лошите отношения между двамата
съпрузи са довели до това състояние, което за ответницата е необратимо.
Счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка
са виновни и двамата съпрузи, тъй като с времето отношенията между
двамата са охладнели в следствие на промененото им поведение един спрямо
друг. Съвместното им съжителство е продължавало единствено заради сина
им, поради което, предвид изложеното в исковата молба се моли съдът да не
се произнася изобщо по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка.
Твърди се, че в настоящия случай от правна гледна точка счита за
приложим Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца, съгласно който компетентен съд относно
въпросите за родителските права и съпътстващите последици е съда по
обичайното местопребиваване на детето. От 2020 г. роденото дете от брака Г.
Н. Г., роден на 23.02.2018 г. има обичайно местопребиваване във Федерална
5
Република Германия, поради което в настоящото производство, счита както е
изложено в исковата молба, че съдът не е компетентен да се произнесе по
въпросите за родителската отговорност.
Моли се съдът да постанови съдебен акт като прекрати с развод
граждански брак с акт № 0493/10.11.2014 г., сключен в гр. П. поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната ни връзка, като след прекратяване на
брака ответницата Р. Т. Г. да възстанови предбрачното си фамилно „А.а“, а
разноските по делото да останат в тежест на страните така, както са ги
направили.
Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е БРАЧЕН ИСК с правно основание чл. 49 от СК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
АДВ. З.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по делото
проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 257/30.01.2023 проекто-доклад
за окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ докладва постъпил Социален доклад с вх. № 15281/14.06.2024 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Социален доклад с вх.
№ 15281/14.06.2024 г., както и днес представения от адв. З. заверен препис на
трудов договор на ищеца в превод на български език.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
6
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. С. Г. – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, майка съм на ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Тук съм за делото на сина ми и снаха ми. Ние бяхме доста години
в Кипър, те бяха при нас. После те заминаха в Германия. Живееха преди в
разбирателство. Разделени са горе-долу от една година. На 23.12.2023 г. ние
бяхме в Германия и те бяха заедно тогава на квартира, но имаха вече някакви
спорове и през декември 2023 г. Р. отиде при майка си и баща си в техния дом,
които също живеят в Германия. Оттогава досега синът ми не са правили опити
да възстановят брачната си връзка с Р.. Доколкото знам аз от Н., той разговаря
само с детето, с Р. не разговаря.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Н. Г. – на 56 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща съм на ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Знам защо съм тук, за бракоразводното дело. Отношенията
между двамата съпрузи в началото бяха добри, в последствие нещо стана и
между тях няма разбирателство и се разделиха. Всеки вече живее отделно от
другия. Разделиха се края на миналата година, началото на тази година. Р. се
премести да живее при нейните родители, а Н. остана в общата им квартира.
После Н. се прибра тук в България и след това замина при сестра си във
Великобритания. Има си постоянна работа и си е там. По телефона се чуват
7
един два пъти, но не става. Вероятно говорят покрай детето. Преди това 10
години не са се разделяли. Детето живее в Германия от 3-4 години, там си учи.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. А. А. – на 28 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А.А: Познавам Н. и Р.. Ние живеехме в различни квартири в
Германия. Бяхме приятелки семейства и общувахме помежду си.
Първоначално отношенията им бяха добри и нещо се случи между тях и Р.
напусна квартирата и се разделиха. Разделиха се миналата година, някъде през
април 2023 г. заради детето се виждаха, но други подробности не знам. Детето
им си живее в Германия, при майката е, ходи си на детска градина, виждат се
през телефона и това е.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. З.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. М.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. З.: Уважаема госпожо Съдия, намирам, че от събраните по делото
доказателства чрез разпита на допуснатите свидетели се установи, че
гражданският брак между страните по делото съществува само формално.
Същият е разтрогнат поради настъпила между тях трайна фактическа раздяла.
Всеки си живее отделно свой живот в две различни държави - единият е в
Германия, другият е във Великобритания. Считам, че бракът им следва да се
прекрати чрез развод, без да се произнасяте по въпроса за вината. Моля да
уважите исковете така, както са предявени с ИМ. Не възразяваме ответницата
да възстанови фамилното си име А.а и не претендираме разноски.
8
АДВ. М.: Уважаема госпожо Съдия, предвид събраните по делото
доказателства, в частност свидетелските показания, считам, че е налице
фактическа раздяла между страните по делото. Брачната им връзка е само
формална, тъй като не съответства на закона. Налице е дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка, както се установи и от свидетелските
показания в днешното с. з.. Относно въпросите свързани с роденото от брака
дете – Г. Н. Г., моля да приложите Регламент/ЕС № 2019/1111 на ЕС от
25.06.2019 г. Подробни съображения съм развил в писмени бележки, които ви
представям и в които има цитирана съдебна практика.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:23 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
9