№ 7
гр. П.****, 17.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен
съд – П.****, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 391 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П.****, ул. ****, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.***, представлявано от управителя И.А.С.-В., против Ревизионен акт № Р-22001420005227-091-001/11.05.2021
г., издаден от Г.И.М.****– орган, възложил ревизията, и А.А.Н.**** –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1211/09.08.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С. при при Централно управление на
Националната агенция за приходите – С., с който са установени задължения по
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и лихви върху тях в общ размер
на 5471,42 лв. /пет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и четиридесет и
две стотинки/, от които: ДДС - 4997,87 лв., и лихви за забава - 482,55 лв.
Жалбоподателят
счита, че ревизионния акт е необоснован, неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен. Твърди, че органите по приходите не са изяснили и събрали всички
правно значими факти и доказателства. Счита, че неправилно е определено
задължението по реда на чл.102, ал.3 от ЗДДС като не е взета предвид
разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, че когато при договаряне на доставката не
е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в
договорената цена. Това е довело до неправилно начисляване на ДДС върху целия
размер на цената от отчетените продажби като не е прието, че данъкът е включен
в нея. Сочи се, че регистрацията му не е направена по инициатива на орган по
приходите, поради което няма основание за приложението на чл.102, ал.3 от ЗДДС
за определяне на данъчните задължения чрез включване данъка за извършените от
него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за съответния
период, както и че ако се приемат за правилни констатациите на ревизиращия
екип, то за обложените сделки е трябвало да се признае право на данъчен кредит.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от управителя и едноличен собственик
на капитала И.А.С.-В., която поддържа жалбата и доводите в нея. Поддържа
искането за отмяна на ревизионния акт като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът – директорът на ДОДОП – С.при
ЦУ на НАП – С., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Становище излага в Молба вх. №
3711/12.11.2021 г. като счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – П.****, уведомена за образуваното производство, не е встъпила
като страна по делото.
Административен съд – П.****, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване
ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по долу изложените съображения:
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001420005227-020-001/31.08.2020 г., издадена от Г. И.М.***, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП С., оправомощен със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на
ТД на НАП С.. С нея е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД – гр. П.**** за определяне на задълженията по ЗДДС за периодите от
24.03.2020 г. до 31.07.2020 г. Определен е ревизиращия екип, както и срока за завършване на ревизията, а
именно: тримесечен срок от връчването на ЗВР, което е станало на 29.09.2020 г.
Със Заповеди за изменение на ЗВР №
Р-22001420005227-020-002/29.12.2020 г. и № Р-22001420005227-020-003/28.01.2021
г., издадени от Г.И.М..****, срокът на ревизията е удължен до 26.02.2021 г.
Всички
заповеди са подписани с валидни към съответния момент електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства и
са връчени на ревизираното дружество /видно от приложените разпечатки – от л.68
до л.81/.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №
Р-22001420005227-092-001/15.03.2021 г. Спазен е срока за съставянето му,
определен в чл.117, ал.1 от ДОПК. Съдържанието му съответства на
законовата норма на чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са приложени
събраните от ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
По молба на дружеството срокът за подаване на възражение срещу
РД е продължен до 01.05.2021 г. и е издадено Уведомление №
Р-22001420005227-РУС-001/01.04.2021 г. Подадено е Възражение № 53-00-875#1/27.04.2021 г., което е прието за неоснователно от органите по приходите.
Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт /РА/ № Р-22001420005227-091-001/11.05.2021 г., издаден от
Г.И.М.****- орган, възложил ревизията и А.А.Н.****, на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП С.****- ръководител на ревизията. Той е подписан с валидни електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства. С
него, на основание чл.102, ал.3,
т.1 от ЗДДС, за периодите от 24.03.2020 г. до 24.07.2020 г., са установени допълнително задължения по ЗДДС общо в размер на
5471,42 лв., в т.ч. за ДДС в размер на 5148,93 лв. и лихви в размер на 483,55
лв.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 25.05.2021 г. Срещу него е постъпила Жалба вх. № 53-06-4336/02.06.2021
г. по регистъра на ТД на НАП С.****и вх. № 23-22-936/04.06.2021 г. по регистъра
на ДОДОП София.
Постановено е Решение № 1211/09.08.2021 г., издадено от Тодор Йорданов
Тодоров, комуто със Заповед № 315/20.05.2021 г. на изпълнителния директор на
НАП е наредено да изпълнява длъжността „директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, считано от 21.05.2021 г. Срокът за постановяване
на решението по чл.155, ал.1 от ДОПК 2020 г. не е спазен, но това не се
възприема от съда като съществено процесуално нарушение, доколкото същият е
инструктивен, а не преклузивен.
С Решение № 1211/09.08.2021 г. е потвърден изцяло Ревизионен акт № Р-22001420005227-091-001/11.05.2021 г. То е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 11.08.2021 г.
В срока по по чл.156, ал.1 от ДОПК е постъпила Жалба вх. № 2786/20.08.2021 г. по регистъра на Административен
съд – П.**** и е образувано настоящото производство.
Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт
и ревизионния доклад, който на основание чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от първия, са направени след анализ на събраните в
ревизионното производство писмени доказателства.
Съставителите на двата акта проследяват
процесуалните си действия, изразяващи се в отправяне на искане за представяне
на документи и писмени обяснения от РЛ, и анализ на представените такива в
изпълнение на искането: оборотна ведомост към 31.07.2020 г. със салдо по дебита
на сметка 304 „Стоки“ в размер на 54 386,52 лв., месечни отчети от ЕКАФП,
аналитичен регистър на Сметка 304 „Стоки“ към 31.07.2020 г., аналитичен
регистър на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ към 31.07.2020 г., в
резултат на които са формирани следните установявания:
Ревизираното
лице е вписано в Агенцията по вписванията на 27.04.2018 г. То се управлява и представлява от И.А.С.-В.,
която е и едноличен собственик на капитала.
Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 27.04.2018
г. в ТД на НАП- София, офис -П.**** с ЕИК по Булстат ****. То има регистрация
по ЗДДС считано от 24.07.2020 г.
В ревизирания период - от 24.03.2020 г. до 31.07.2020 г.,
дейността на дружеството е свързана с търговия на дребно с други хранителни
стоки. То има регистриран ЕКАФП с рег. №4190365. Декларирана е банкова сметка.
***ве лица, назначени по трудови договори, с код по КИД:
„4729 -търговия на дребно с други хранителни стоки“.
Констатирано е, че „***“ ЕООД – гр. П.**** прилага двустранна форма на счетоводно записване. То е
организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията
на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. В хода на
ревизията не са констатирани нарушения на счетоводното законодателство.
Процесната ревизия е започнала във връзка с издаден АУАН
за извършено нарушение по чл.178 от ЗДДС, тъй като е установено, че дружеството е натрупало оборот в размер
на 50 001,08 лв. за периода от 01.03.2019 г. - до 29.02.2020 г. и не се е
регистрирало по ЗДДС в определения от закона срок. Установено е, че заявлението
за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС е следвало да бъде
подадено до 09.03.2020 г. /в 7-дневен срок след достигане на облагаем оборот от
50 000 лв./, а „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 24.07.2020 г.
На дружеството е връчена покана да начисли ДДС за
извършените облагаеми доставки за периода от 24.03.2020 г. до 24.07.2020 г.
като издаде документ по чл.117 от ЗДДС и го отрази в СД по ЗДДС за първия
данъчен период.
„***“ ЕООД е начислило ДДС в размер на 636,30 лв. с
Протокол № 1/01.07.2020 г. по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, отразен в дневника за
продажбите за м. 07.2020 г.
Установено е, че дружеството е достигнало облагаем оборот
за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС към 29.02.2020 г., формиран
за предходните 12 месечни периоди. Органите по приходите са приели, че в случая
е приложима разпоредбата на чл. 102, ал.3, т.1 от ЗДДС, съгласно която за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно,
но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
При формиране на изводите си, приходните органи са се
позовали на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се
приема, че той е включен в договорената цена.
В хода на ревизията са анализирани данните за отчетени
продажби според отчетите от ЕКАФП и осчетоводените приходи от продажби и е
установено, че:
- за периода от 24.03.2020 г. до 31.03.2020 г. е отчетен
оборот по ЕКАФП общо в размер на 2512,58 лв. и е посочен дължим ДДС в размер на
418,76 лв., който е включен в Протокол № 1/01.07.2020 г. и е внесен;
- за м. 04.2020 г. е отчетен оборот по ЕКАФП общо в
размер на 11 145,41 лв. и е посочен дължим ДДС в размер на 1857,56 лв., от
който сумата от 217,54 лв. е включена в Протокол № 1/01.07.2020 г. и е внесена;
- за м. 05.2020 г. е отчетен оборот по ЕКАФП в размер на
10 534,44 лв. и е определен дължим ДДС в размер на 1755,74 лв.;
- за м. 06.2020 г. е отчетен оборот от ЕКАФП в размер на
10 520,23 лв. и е определен дължим ДДС в размер на 1753,37 лв.;
- за м. 07.2020 г. е отчетен месечен оборот по ЕКАФП в
размер на 9591,22 лв. и е определен дължим ДДС в размер на 1598,53 лв.
Органите по приходите са приели, че предвид разпоредбата
на чл.68, ал.1 от ЗДДС и обстоятелството, че за периодите от 24.03.2019 г. до
30.06.2020 г. дружеството не е регистрирано по ЗДДС, то не е налице правото на
приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки за тези периоди.
Органите по приходите са признали упражненото от
ревизираното лице право на данъчен кредит по смисъла на чл.74 от ЗДДС в размер
на 620,70 лв. по фактури за закупени стоки, издадени през периодите от
01.07.2020 г. до 23.07.2020 г., които са включени в дневника за покупки за м.
07.2020 г. Признато е и правото на данъчен кредит за м. 07.2020 г. в размер на
826,17 лв. по фактури, издадени от доставчици на стоки през периодите от датата
на регистрация по ЗДДС - 24.07.2020 г. до 31.07.2020 г. Общо за данъчен период
м. 07.2020 г. е признато право на данъчен кредит в размер на 1446,87 лв. и е
начислен ДДС в размер на 1598,21 лв., вследствие на което е установен резултат
за периода - ДДС за внасяне в размер на 151,34 лв.
С подадената СД за същия период дружеството е декларирало
начислен ДДС върху продажбите общо в размер на 2234,51 лв., включително и по
Протокол № 1/01.07.2020 г. в размер на 636,30 лв., декларирано право на данъчен
кредит общо в размер на 1446,87 лв. и деклариран резултат за периода - ДДС за
внасяне в размер на 787,64 лв.
За данъчен период м. 03.2020 г. с РА е установен резултат
за периода - ДДС за внасяне в размер на 418,76 лв. Данъкът е начислен от
дружеството с протокол за м. 07.2020 г. и е внесен на 13.08.2020 г. На
основание чл. 175 от ДОПК е определена лихва за забава в размер на 14,08 лв.,
изчислена за периода от 15.04.2020 г. до 13.08.2020 г.
За данъчен период м. 04.2020 г. с РА е установен резултат
ДДС за внасяне в размер на 1857,56 лв., от които 300,00 лв. са внесени на
13.08.2020 г. и 68,80 лв. са внесени на 15.10.2020 г. Определен е ДДС за
довнасяне в размер на 1488,76 лв., ведно с лихви за забава в размер на 160,24
лв.
За м. 05.2020 г. е установен резултат за периода - ДДС за
внасяне в размер на 1755,54 лв., и лихва в размер на 161,44 лв.
За м. 06.2020 г. е установен резултат за периода - ДДС за
внасяне в размер на 1753,37 лв., и лихва за забава в размер на 146,61 лв.
За м. 07.2020 г. е установен резултат за периода - ДДС за
внасяне в размер на 151,34 лв., който е внесен. Определена е лихва за забава в
размер на 1,18 лв.
Общо установените задължения по ЗДДС за довнасяне са в
размер на 5481,42 лв., в т.ч. за главница: ДДС в размер на 4997,87 лв., и лихви
за забава в размер на 483,55 лв.
Доказателствената съвкупност, въз основа на която са
направени изводите на ревизиращия екип е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия.
Както се отбеляза и по-горе, за резултатите й, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК,
е съставен ревизионен доклад, чието съдъдържанието съответства на законовата
норма на чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са приложени събраните от
ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Предвид
изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт
отговаря на изискванията на закона за материална и териториална компетентност
на издателя му, за спазване на предвидената форма и регламентираната за
издаването му процедура.
Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
Условията, редът и процедурите за регистрация на лицата по ЗДДС са
регламентирани в част шеста на ЗДДС. Лицата могат да се регистрират по избор
или при наличието на нормативно определените обстоятелства за задължителна
регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл.96,
ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено
на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е
длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало
този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението
в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
От съдържанието на цитираната разпоредба следва, че
законодателят е регламентирал два различни фактически състава, с
осъществяването на всеки от които за лицата възниква задължение за регистрация
по ЗДДС, като предимство има специалният ред по изречение второ на
разпоредбата. Предвиденото в него нормативно разрешение цели своевременното
регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви
период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на значително висока
стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. Целта на
законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да
тече срокът за подаване на заявление за регистрация – по чл.96, ал.1, изр. първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а
по чл.96,
ал.1, изр. второ от ЗДДС – от датата, на която е
достигнат оборотът.
Същевременно, според чл.73, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС
/ППЗДДС/ всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са
длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот
по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.
„***“ ЕООД – гр. П.****, като данъчно задължено лице, е било длъжно да
следи за настъпването на съответните предпоставки, които правят регистрацията
му по ЗДДС задължителна. След изтичането на всеки календарен месец дружеството
е следвало да определя облагаемия си оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС
за предходните 12 месеца преди текущия. При настъпване на условията за
задължителна регистрация е следвало да подаде заявление за регистрация по
чл.96, ал.1 от ЗДДС. Ето защо и с цел спазване на законоустановените срокове
лицето е заинтересовано да следи за наличието на съответните факти, които
правят регистрацията му по ЗДДС задължителна.
В случая е установено, че жалбоподателят е реализирал оборот в размер на
50 001,08 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. Предвид това
обстоятелство и на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС той е бил длъжен да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС до 09.03.2020 г. Предвид сроковете по чл.101,
ал.6 и ал.7 от ЗДДС в процедурата по регистрация, актът за регистрация е
следвало да бъде издаден до 23.03.2020 г. „***“ ЕООД – гр. П.**** обаче е
подало заявлението за регистрация по ЗДДС със значително закъснение - на
07.07.2020 г., и е регистрирано по ЗДДС, считано от 24.07.2020 г.
В този случай, тъй като лицето е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в законоустановения срок, са налице предпоставките за определяне
на данъчните задължения по реда на чл.102, ал.3 от ЗДДС и на основание
посочената разпоредба се приема, че лицето дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от изтичането на срока за
подаване на заявление за регистрация до датата, на която лицето е регистрирано
от органа по приходите или за периода от изтичането на срока за подаване на
заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС задълженията се определят с
ревизионен акт по реда на ДОПК.
За прилагане на чл.102, ал.3 от ЗДДС е без значение дали регистрацията
по ЗДДС е извършена по инициатива на данъчно задълженото лице или по инициатива
на органа по приходите. Това е така, защото нормата на чл.102 от ЗДДС е
специална и цели да защити държавния фиск от неправомерно увреждане в случаите
когато не е подадено заявление в срок. Ето защо, по силата на тази норма лицата
стават задължени за данъка, въпреки че нямат статут на регистрирани лица по
закона. В този смисъл се приема становището на административния орган за
неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че при начисляване на ДДС за
периодите преди регистрацията по ЗДДС не е съобразена нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС.
В РА и РД, който е неразделна част от първия, са подробно описани
данните за реализирания оборот от продажби за отделните периоди. Отчетени са
данните за датата, на която дружеството е било длъжно да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС – 09.03.2020 г., и съответно да му бъде издаден акта за
регистрация – до 23.03.2020 г., както и реалното изпълнение на това задължение
– подаването на заявлението на 07.07.2020 г., и извършена регистрация по ЗДДС,
считано от 24.07.2020 г.
Получените доставки и начисления данък за разделени в групи за периодите
преди дружеството да се регистрира по ЗДДС /от 24.03.2019 г. до 30.06.2020 г. и
от 01.07.2020 до 23.07.2020 г./ и за периодите след регистрацията по ЗДДС /от
24.07.2020 г. до 31.07.2020 г./. Посочена е определената данъчна основа и
дължимия ДДС. Т.е. разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС е съобразена.
С оглед на изложеното съдът намира, че ДДС е законосъобразно начислен по
реда на чл.102, ал.3 от ЗДДС за периодите от 23.03.2020 г. до 23.07.2020 г., т.е. от датата, от която е следвало да
бъде издаден акт за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в
срок, до датата, предхождаща датата на фактическата регистрация по ЗДДС –
24.07.2020 г.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че за
обложените сделки е трябвало да му се признае право на данъчен кредит за
периодите от м. 03 до м. 06.2020 г. В тази връзка напълно се споделят
аргументите на данъчния орган.
Възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните
активи и получени услуги преди датата на регистрация са регламентирани в чл.74
и чл.75 от ЗДДС.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице по чл.96, чл.97, чл.98,
чл.100, ал.1 и 3, чл.102, чл.132 или 132а има право на приспадане на данъчен
кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по
смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/ преди датата на регистрацията му по
този закон, които са налични към датата на регистрацията. Съгласно ал.2 от
същата разпоредба, правото по ал.1 възниква само за наличните активи към датата
на регистрацията, за които са налице едновременно изчерпателно изброените в нея
условия.
Според чл.75 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл.74
възниква на датата на регистрация по този закон и се упражнява през данъчния
период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни
периода, като документите по чл.71 от същия закон се отразяват в дневника за
покупките за съответния данъчен период /по аргумент от чл.75, ал.2 от ЗДДС/.
Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи към
датата на регистрация и за получени услуги преди тази дата се упражнява от
самото данъчно задължено лице чрез включване на фактурите, които обективират закупуването
на активите и получаването на услугите в дневниците за покупки за първия
данъчен период или за следващите 12 периода. В случая, с РА е признато изцяло
правото на приспадане на данъчен кредит за м. 07.2020 г. в размер на 1446,87
лв. по всички фактури, които ревизираното лице е включило в дневника си за
покупки за този период, включително и по фактурите с дата на издаване от
01.07.2020 г. до 23.07.2020 г. Респ., фактурите, издадени преди регистрацията
по ЗДДС, по които жалбоподателят претендира право на данъчен кредит, не са
отразени в дневника му за покупки нито за данъчен период м. 07.2020 г., нито в
следващите данъчни периоди. От това следва, че жалбоподателят сам не се е
възползвал от възможността да упражни правото си на данъчен кредит по тези фактури
по реда на чл.75, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при определяне на дължимия данък правилно от страна на органите по приходите правилно е приложена
разпоредбата на чл.102,
ал.4 от ЗДДС. Относимите в случая разпоредби са тълкувани от
приходната администрация в съответствие със закона. С оглед така установения
облагаем оборот, правилно е установен и размера на дължимия ДДС като е приложен чл.67,
ал.2 от ЗДДС.
Ето защо, съдът приема, че процесният ревизионен акт, изцяло потвърден с
Решение № 1211/09.08.2021 г. на и.д. директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С.****при ЦУ на НАП - С.****е законосъобразен
и не страда от визираните в жалбата пороци. Оспорването, като неоснователно, следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.161, ал.1, изр.2-ро от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.
Съгл. Изр.3-то на с.р., на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изхода на делото и
отхвърлена част от жалбата за 5471,42 лв. /включващо главница - ДДС - 4997,87 лв., и лихви за забава -
482,55 лв./ на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл.8, ал.1, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 603,57 лв. /шестстотин и три лева и петдесет и
седем стотинки/.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд – П.****
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. П.****, ул. ****, бл.***, вх.***, ет.***,
ап.***, представлявано от управителя И.А.С.-В., против Ревизионен акт № Р-22001420005227-091-001/11.05.2021
г., издаден от Г.И.М.****– орган, възложил ревизията, и А.А.Н.**** –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1211/09.08.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С.****при Централно управление на Националната
агенция за приходите – С., с който са установени задължения по Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и лихви върху тях в общ размер на 5471,42 лв.
/пет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/,
от които: ДДС - 4997,87 лв., и лихви за забава - 482,55 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П.****,
ул. ****, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя И.А.С.-В.,
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите – гр. С., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 603,57 лв. /шестстотин и три лева и петдесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/