№ 1101
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209019 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу наказателно постановление № 23-2300202/31.05.2023г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към ГД „ИН“, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500,00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2, от
Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ, вр. чл. 1, ал. 1 от същата Наредба.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва компетентността на наказващия орган.
Поддържа, че неправилно е посочена приложимата санкционна разпоредба. Заявява, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Допълва, че наказателното постановление не съдържа
законоустановените реквизити и не е спазена предвидената процедура по неговото издаване.
Счита, че е налице основание за прекратяване на административно наказателното
производство по реда на чл. 54, ал. 1 т. 6 о ЗАНН. Намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
– редовно призован, се представлява от юрк. Н.. Оспорва изложените в жалбата възражения
и моли за потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
1
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.01.2023г. между „****“ ЕООД и В.В.Д. бил сключен трудов договор за
длъжността „шофьор-куриер“. На 27.02.2023г. сключеният трудов договор бил прекратен
без предизвестие, считано от 28.02.2023г., преди изтичане на изпитателния срок, уговорен в
полза на работодателя. В.В.Д. отказала да подпише заповедта за прекратяване на трудовия
договор, което обстоятелство било удостоверено на 28.02.2023г. със свидетели на отказа –
И.Й. и М.Н.. „****“ ЕООД не подало до ТД на НАП - София в законоустановения
седемдневен срок уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за прекратяване на сключения
трудов договор с В.В.Д.. Такова уведомление било подадено едва на 30.03.2023г.
На 08.03.2023г., в гр. Божурище, на ул. „Валери Петров“ № 5 била извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството жалбоподател на място
в обект на контрол – разпределителен център – Божурище на „С.“ АД. Проверката била
извършена от свидетеля А. С. К. – главен инспектор, Б.И.И. – инспектор и М.Д. К. – главен
инспектор. Допълнителна проверка по документи, изискани с призовка на основание чл. 45,
ал. 1 от АПК била извършена на 13.03.2023г., 14.03.2023г. и на 30.03.2023г. в сградата на
дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“
№ 6. В хода на проверката било представено трудовото досие на В.В.Д.. При проверката
било установено, че ****“ ЕООД не подало до ТД на НАП - София в законоустановения
седемдневен срок уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за прекратяване на сключения
трудов договор с В.В.Д.. Констатациите от проверката били отразени в Протокол за
извършена проверка № ПР2308871/30.03.2023г.
При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“ счели, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на
чл. 62, ал. 3 от КТ. На 30.03.2023г. свидетелят К. съставила акт за установяване на
административно нарушение № 23-2300202/30.03.2023г. в присъствие на Б.И.И. и М.Д. К.,
както и на управителя на дружеството – Б.Р.Х., който след като се запознал със
съдържанието на акта, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също
не било депозирано възражение срещу така съставения акт.
На 31.05.2023г. инж. К.Й.В. – директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ издала наказателно постановление № 23-2300202/31.05.2023г., с което на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя била наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500,00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2, от
Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ, вр. чл. 1, ал. 1 от същата Наредба. Препис от наказателното постановление
било връчено на дружеството чрез неговия управител на 12.06.2023г., като на 21.06.2023г.
дружеството депозирало жалба.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля А. С. К., заповед №
ЧР-126/28.02.2022г., длъжностна характеристика за длъжност „главен инспектор“, заповед
№ 3-0864/17.10.2022г., заповед № ЧР-43/30.01.2023г., длъжностна характеристика на
длъжност „директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, обратна разписка,
призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, индентификационна карта, протокол за
извършена проверка № ПР2308871/30.03.2023г., заповед за прекратяване на трудов договор
по чл. 71 от КТ № ЗПТД/ВВД/20230226-1/27.02.2023г., допълнително споразумение към
трудов договор № 3/01.02.2023г., декларация – 5 броя, протокол за постъпване на работа към
трудов договор № 3/30.01.2023г., служебна бележка, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ – 2 броя, трудов договор № 3/30.01.2023г., длъжностна
характеристика на длъжност „шофьор-куриер“, тест, анкетна карта, размери на униформено
облекло и обувки, запознаване на лица, които извършват дейност за „С.“ АД с вътрешно
фирмени документи, работни инструкции, процедури и инструктаж, контролен талон, лична
2
карта, свидетелство за управление на МПС, справка в информационна система на ИА „ГИТ“
– 3 броя.
Съдът се довери на показанията на свидетеля А. С. К., доколкото същите са
добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен
материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното
нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на
инспекторите на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.
Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради
пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява
източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло. Основните
обстоятелства, част от предмета на доказване в настоящото производство, се извличат от
представеното и приобщено към материалите на делото трудово досие на В.В.Д. и
извършените справки в съответните регистри на НАП и ИА „ГИТ“. От тях става ясно, че на
30.01.2023г. между дружеството жалбоподател и В.В.Д. бил сключен срочен трудов договор
за длъжността „шофьор-куриер“. На 27.02.2023г. сключеният трудов договор бил прекратен,
считано от 28.02.2023г., като „****“ ЕООД не подало до ТД на НАП - София в
законоустановения седемдневен срок уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за
прекратяване на сключения трудов договор с В.В.Д.. Едва в хода на извършената проверка,
на 30.03.2023г. дружеството жалбоподател представило доказателства за уведомяване на
НАП за прекратения трудов договор. В тази връзка следва да се отбележи, че съставеният
във връзка с извършената проверка протокол № ПР-2308871/30.03.2023г. е официален
свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на своя издател
относно съществуването или несъществуването на определени факти, осъществени от
издателя или възприети от него. Същият разполага с „материална доказателствена сила“ и
има доказателствено значение относно стоящия вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по делото
настоящият състав прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.06.2023г., докато
жалбата е депозирана на 21.06.2023г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно нарушение
и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица.
Според заповед № ЧР-126/28.02.2022г., свидетелят А. С. К. е назначена на длъжност главен
инспектор в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, считано от 01.03.2022г.
Съгласно представената длъжностна характеристика на длъжността „главен инспектор“,
лицата, заемащи тази длъжност са компетентни да съставят актове за установяване на
административни нарушения по КТ. Съгласно Заповед № 3-0864/17.10.2022г. и
длъжностната характестика, директорите на дирекции „Инспекции по труда“ са
компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на КТ. Видно от заповед
№ ЧР-43/30.01.2023г., инж. К.Й.В. е назначена на длъжност директор на дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, считано от 30.01.2023г.
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите
са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. В тази
3
връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, според което е допуснато
нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения в процедурата по съставяне
и издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. Двата документа съдържат всички законоустановени реквизити
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал достатъчно
подробно нарушението и обстоятелствата около неговото извършване. Вмененото
нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички
обективни признаци на посочената като нарушена правна норма от съответния нормативен
акт. Правилно са посочени законовите разпоредби, които жалбоподателят е нарушил, тъй
като от съпоставката на словесното и цифровото описание на нарушението следва, че в
случая има пълно припокриване помежду им. В квалификацията на нарушението,
наказващият орган не е посочил коя точно хипотеза приема за нарушена, с оглед различните
действия изброени в разпоредбата. Съдът обаче намира, че този пропуск е несъществен,
доколкото от изложените и приети за установени факти в обжалвания акт по ясен и
непротиворечив начин се установява, че жалбоподателят не е подал до ТД на НАП - София
в законоустановения седемдневен срок уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за
прекратяване на сключения трудов договор. Правилно е посочена и приложимата
санкционна разпоредба, тъй като от съпоставката с описанието на деянието се констатира
пълно съответствие помежду им. В процесния случай жалбоподателят е санкциониран за
това, че не е подал до НАП в законоустановения седемдневен срок уведомление по реда на
чл. 62, ал. 3 от КТ за прекратяване на сключен трудов договор. Посочената санкционна
разпоредба на чл. 414, ал. 3 от ЗДвП визира именно тази хипотеза.
Според разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на
заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от дирекции „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на заетостта и при
поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, уведомлението съгласно приложение №
1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор. В чл. 1, ал. 1 на
същата Наредба е регламентирано, че работодателят уведомява компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1) и
уведомление за промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 от КТ или по чл. 123а, ал. 1 или ал.
4 от КТ (приложение № 5). Уведомление (приложение № 5) се изпраща и при промяна на
единния идентификационен код (ЕИК) по регистър БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), служебен
номер, издаден от НАП на осигурителя, без да се променя работодателят.
По делото несъмнено се установи, че на 30.01.2023г. между „****“ ЕООД и В.В.Д. бил
сключен срочен трудов договор за длъжността „шофьор-куриер“. На 27.02.2023г.
сключеният трудов договор бил прекратен, считано от 28.02.2023г. „****“ ЕООД не подало
до ТД на НАП - София в законоустановения седемдневен срок уведомление по реда на чл.
62, ал. 3 от КТ за прекратяване на сключения трудов договор с В.В.Д.. Безспорно се
установи и обстоятелството, че жалбоподателят има качеството на „работодател“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е и адресат на административнонаказателна
отговорност по визирания в постановлението текст. За него съществува задължението в
седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на НАП. Изложеното обуславя извод, че описаното
нарушение е извършено чрез бездействие на 08.03.2023г., когато е прекъснато
продълженото противоправно състояние, следователно именно до тази дата жалбоподателят
е следвало да изпрати уведомлението. Нарушенията, извършени чрез бездействие се считат
4
за довършени на датата, на която е било дължимо действието, в случая до последния ден,
когато е следвало да се изпрати уведомление за прекратен трудов договор до НАП. Според
настоящия съдебен състав цялостният анализ на доказателствените материали показва, че
вмененото нарушение се явява доказано по един категоричен и несъмнен начин, доколкото
по делото са налице преки доказателства за неговото установяване -показанията на
разпитания свидетел, както и от приложените по делото писмени доказателства.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждана
субективната страна на деянието .
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500,00 до 15 000,00 лева, а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000,00 до 10 000,00 лева за всяко отделно
нарушение. Размерът на наложената имуществена санцкия е в законоустановения минимум,
поради което съдът не следва да обсъжда въпроса относно справедливата индивидуализация
на административното наказание.
Наличието на основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
регламентираща маловажните случаи на административни нарушения, не следва да се
обсъжда, предвид изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която приложимостта
на маловажния случай е изключена спрямо процесното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 „е“ от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80,00 до 120,00 лева.
Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира,
че на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ следва да се присъди
възнаграждение в размер от 80 лева.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано и размерът на наложената имуществена санкция е в минимален размер,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300202/31.05.2023г. на
директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към ГД „ИН“, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева
за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2, от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, вр. чл. 1, ал. 1 от
същата Наредба като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към ГД „ИН“ сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
5
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията предвидени в НПК, по
реда на Глава XII от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6