№ 32
гр. гр.Н., 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г..
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г.. Гражданско дело №
**212150100777 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
„Б.П.П.Ф.” С.А., със седалище и адрес на управление: Ф., гр.П., бул.“О.“ № *,
представляван от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите чрез „Б.П.П.Ф.” С.А. клон Б. с ЕИК *****, със седалище и адрес – гр.С.,
ж.к.”М*”, Б.П. С., бл.**, представлявано от Д.Д., подадена чрез процесуалния им
представител - юрк.Н. А. М. против Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.В. ПК
****, кв.Р. № **, с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 и чл.86, ал.1
от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 02.02.2016 г. между „Б.П.П.Ф." и Д. Д. Д. с
ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
12631293 посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне
на кредитополучателя заем в общ размер на 4000 лева за срок от 60 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 05.02.2021г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер
на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 171.60 лева, като в договора е посочена и
общата стойност на плащанията по кредита. Твърди се, че сумата, предмет на договора
е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена
в договора за кредит. Сочи се, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава. Твърди се, че длъжникът е
преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-12631293 на 05.10.2017г.,
като към тази дата са погасени 19 месечни вноски. Твърди се, че на основание чл.5 от
1
договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била
- 05.11.2017г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му
размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника. Неизпълнението на задълженията по договора за потребителски паричен
кредит № PLUS-12631293 от длъжника е мотивирало кредитора да подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в Районен
съд-Н. за следните суми:
- 3551,11 лева - главница,
- 2700,49 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.02.2021
г.;
- 1077.52 лева - мораторна лихва за периода от 05.11.2017г. до 15.12.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. По подаденото заявление е било образувано
ЧГД № *207/2020г. по описа на РС-Н., по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника Д.. По същото дело длъжникът е уведомен за
издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 4 от ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че могат да предявят иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Ищцовото дружество е предявило
иск, с който моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че
съществува вземането им по договор № PLUS-12631293, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
*207/2020г. по описа на РС-Н., а именно: сумата от 3551,11 лева – главница; сумата от
2700,49 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.02.2021 г.;
сумата от 1077.52 лева - мораторна лихва за периода от 05.11.2017г. до 15.12.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. При отхвърляне на предявеният
установителен иск, при условията на евентуалност молят съда да приеме, че е сезиран с
осъдителен иск, които има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Представят писмени доказателства. Молят да бъде изискано и приложено по
настоящото дело – ЧГД № *207/2020г. по описа на РС-Н.. Претендират присъждане на
заплатените разноски по заповедното производство общо в размер на 196,58 лева и по
настоящото производство в размер на 253,48 лева, съгласно приложения списък за
разноски /л.36/.
При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
2
по-кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна. На основание чл.127, ал.4 от ГПК,
сочат банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума: IBAN:
BG32CITI92501010009141; BIC:CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон Б..
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Не
сочат нови доказателства. Депозират молба, с която молят делото да се разгледа в
тяхно отсъствие, като наред с това се молят, при неявяване на ответника в съдебно
заседание, да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат предявените
от тях искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата Д. не е взела становище по предявения иск, като не е депозирала
отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не се е явила в съдебно заседание,
без да е направила искане за разглеждането й в нейно отсъствие. Не сочи
доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните е
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-12631293 от 02.02.2016г.,
посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 4000 лева за срок от 60 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 05.02.2021г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер
на оставащата главница. Ответницата от своя страна се е задължила да изплати
паричният кредит на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 171.60 лева, като
в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. От данните по
делото се установява, че ответницата Д. е преустановила плащането на вноските по
предоставения й кредит на 05.10.2017г., като към тази дата били погасени 19 месечни
вноски. Съгласно чл.5 от Договора, вземането на кредита става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска - 05.11.2017г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Въпреки настъпилият
3
падеж на втората погасителна вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението
си. До ответницата е била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която
кредиторът изрично е обявил вземането за изискуемо и я е поканил да го погаси /л.20/.
Сочи се, че към настоящият момент, ответницата Д. дължи на ищцовото дружество
следните суми: главница в размер на 3551,11 лева, възнаградителна лихва в размер на
2700,49 лева за периода от 05.10.2017г. до 05.02.2021г., мораторна лихва за забава в
размер на 1077,52 лева за периода от 05.11.2017г. до 15.12.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.12.2020г. За
горното задължение от страна на ищеца е подадено заявление и е образувано ч.гр.д. №
*207/2020г. по описа на РС-Н., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260211 от 23.12.2020г. за сумата от 3551,11 лева /три хиляди петстотин
петдесет и един лева и единадесет стотинки/ - главница, сумата от 2700,49 лева /две
хиляди и седемстотин лева и четиридесет и девет стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 05.10.2017г. до 05.02.2021г., сумата от 1077,52 лева – мораторна лихва за
периода от 05.11.2017г. до 15.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 23.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 196,58 лева /сто деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/,
представляващи разноски по делото, от които 146,58 лева - заплатена държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Горните обстоятелства се установяват от
представените и приети по делото писмени доказателства.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу
ответницата Д. вече има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1207/2020г. по
описа на РС-Н.. В законоустановения срок ответницата Д. не е подала отговор на
исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направила
искане за разглеждането й в нейно отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/, като с Определение
№ 562 от 10.10.2021г. са й указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и
предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представените по делото
писмени доказателства, неоспорени от ответника, може да се направи извод за
вероятна основателност на претенцията по чл.240 от ЗЗД за сумата в размер на 3551,11
лева. Вероятната основателност на главната претенция на ищеца налага извода за
вероятна основателност и на акцесорната претенция на същия с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на
1077,52 лева за периода от 05.11.2017г. до 15.12.2020г., както и възнаградителна лихва
в размер на 2700,49 лева за периода от 05.10.2017г. до 05.02.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 23.12.2020г.
Ето защо, съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
4
ответната страна следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото
производство, общо в размер на 253,48 лева /двеста петдесет и три лева и четиридесет
и осем стотинки/, от които 153,48 лева – заплатена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство
общо в размер на 196,58 лева /сто девет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, от
които 146,58 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като
в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответницата Д. дължи
разноски, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.В.
ПК ****, кв.Р. № ** дължи на „Б.П.П.Ф.” С.А., със седалище и адрес на управление:
Ф., гр.П., бул.“О.“ № *, представляван от Л.Д., в качеството му на изпълнителен
директор и член на съвета на директорите чрез „Б.П.П.Ф.” С.А. клон Б. с ЕИК *****,
със седалище и адрес – гр.С., ж.к.”М*”, Б.П. С., бл.**, представлявано от Д.Д.,
подадена чрез процесуалния им представител - юрк.Н. А. М., сумата от 3551,11 лева
/три хиляди петстотин петдесет и един лева и единадесет стотинки/ - главница, сумата
от 2700,49 лева /две хиляди и седемстотин лева и четиридесет и девет стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.02.2021г., сумата от 1077,52
лева / хиляда и седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ – мораторна лихва
за периода от 05.11.2017г. до 15.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.В. ПК ****, кв.Р. № ** да
заплати на „Б.П.П.Ф.” С.А., със седалище и адрес на управление: Ф., гр.П., бул.“О.“ №
*, представляван от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета
на директорите чрез „Б.П.П.Ф.” С.А. клон Б. с ЕИК *****, със седалище и адрес –
гр.С., ж.к.”М*”, Б.П. С., бл.**, представлявано от Д.Д., подадена чрез процесуалния им
представител - юрк.Н. А. М., сумата общо в размер на 253,48 лева /двеста петдесет три
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща заплатени разноски по исковото
производство и сумата общо в размер на 196,58 лева /сто девет и шест лева и петдесет
и осем стотинки/, представляващи заплатени разноски в хода на заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5